№ 22326
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря В. В.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110141047 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б,
срещу Р. В. Н.-З., ЕГН ********** и адрес: АДРЕС
В исковата молба се твърди, че Р. В. Н.-З. е клиент на „Топлофикация –
София” ЕАД, на недвижим АДРЕС, в качеството си на собственик на имота и
е потребявалa топлинна енергия, като не е заплатилa начислените суми за
процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 2274,56 лева (двe хиляди двеста седемдесет и четири лева и
56 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 309,86
лева (триста и девет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2023 г. до 28.03.2025 г., 75,15 лева (седемдесет и пет лева и 15
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 17,89 лева
(седемнадесет лева и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 16.07.2022 г. до 28.03.2025 г, за които му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19383/2025 г. по описа на СРС, 78-ми
състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск. Оспорва правния интерес на
ищеца, както и че производството не е заведено в срок. Възразява, че
вземанията на ответника са погасени по давност. Оспорва да е потребявала
1
топлина енергия в посочения от ищеца период. Сочи, че изчислението е взето
от други абонатен номер, който има по-високо потребление. Оспорва да е
получавала покани за заплащане на топлинна енергия. Твърди, че
топлоснабдяването в имота е прекратено на 10.04.2022 г. Твърди, че
методиката за изчисляване на топлинна енергия е отменена от Върховния
административен съд. Твърди, че е погасила част от вземанията за
процесния период. Моли за прекратяването на производството или за
отхвърлянето на предявените искове.
1.Правна квалификация
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. Доказателствена тежест
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответницата
(нейните наследодатели) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната
сума. Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответницата (нейните наследодатели) има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и
дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в
определеното количество и стойностите й през исковия период. Ответницата
следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, предложение
първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответницата
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответницата следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
2
По направеното възражение за погасяването на задълженията по давност
в тежест на ищеца е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на иска:
От представения по делото Нотариален акт за дарение (л.14) се
установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
Следователно искът е правилно насочен срещу собственика.
Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността
преди или през процесния период.
В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 2272,23 лв. Следователно
претенцията би била основателна до този размер.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на задължението по давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради
което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД.
3
В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение
02.04.2025 г. и задълженията не са погасени по давност. Най-ранното
задължение би се погасило през 07.2025г.
Следва да се вземе предвид направеното плащане в размер на 1000 лв.,
което се признава от ищеца. Видно от платежния документ, длъжникът е
заявил кое задължение погасява по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Следователно дължимия
размер главница е 1272,23 лв., като съдът не кредитира изчисленията за
дължим размер по съдебно-счетоводната експертиза. Искът следва да се
отхвърли за горницата над 1272,23 лв. до 2272,23 лв. поради плащане в
хода на делото, а за сумата над 2272,23 лв. до предявения размер от
2274,56 лв. иска не е доказан по размер. Последното ще бъде съобразено
от съда при определянето на разноските.
Ответницата дължи заплати законна лихва върху сумата от 1000 лв. от
датата на заявлението до датата на плащането, изчислена от калкулатора на
НАП в размер на 53,54 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от Директ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение.
По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на
75,17 лв. Искът следва да се уважи в цялост за предявения размер от 75,15
лв.
Не са налице погасени по давност суми и по отношение на
задълженията за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
4
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Не е налице погасена по давност претенция за мораторна лихва.
Иска следва да се уважи в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски по представения списък, в заповедното, така и в исковото
производство. Съдът определя размер на юрк.възнаграждение 100 лв.
Съдът определя възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на
процесуалния представител на ответника в размер на 400,00 лв, като от него се
дължи сума съобразно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Р. В. Н.-З., ЕГН ********** и адрес: АДРЕС, дължи на
„Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, следните суми: 1272,23 лв.
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за недвижим АДРЕС за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането; сума в
размер на 53,54 лв. законна лихва върху платената в хода на делото сума в
размер на 1000 лв.за периода от 02.04.2025г. 02.09.2025г.; сумата 309,86 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 28.03.2025 г.,
75,15 лева , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането,за които му е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19383/2025 г. по
описа на СРС, 78-ми състав, ОТХВЪРЛЯ иска за горницата за главница за
топлинна енергия за сумата над 1272,23 лв. до предявения размер от 2274,56
лева, както и сумата 17,89 лева представляваща мораторна лихва върху
5
главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 28.03.2025 г,
ОСЪЖДА Р. В. Н.-З., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация –
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
исковото производство- 846,01 лв. и в заповедно производство - 102,64 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адвокат С. Ц. Ц., САК, сума в размер на 03,53 лв., за предоставена
безплатна правна защита на Р. В. Н.-З..
Решението е постановено при участието на Директ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6