№ 27941
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Частно гражданско дело
№ 20221110154154 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 221371/18.10.2022г. от адв.Д. Б., с искане да се
допълни ЗИ№ 29320/14.10.2022г. с присъждане на адв.възнаграждение за подадено
заявление по ч.гр.д.№54154/2022г. на СРС по чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата/ЗА/ от 360,00
лева с ДДС в полза на Адвокатско дружество „***“.
Молбата не следва да се изпраща на длъжника за становище, защото се явява част
от произнасяне по заявление по чл.410 ГПК от съда, т.е. преди да се изпрати ЗИ на
длъжника за оспорване.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е
страна по делото, молбата е допустима, и по същество е неоснователна.
По същество молбата за изменение на съдебен акт/Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК/ЗИ/ в частта на разноските е неоснователна, защото искането не е конкретизирано и не
са обосновани фактите по отношение на искането в заявление с вх.№ 208372/5.10.2022г., по
което е образувано ч.гр.д.№54154/2022г. на СРС/Заявлението/. Видно от Заявлението в т.12
последен абзац, последно изречение дословно е изписано: „Ето защо моля възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА за бъде присъдено лично Адвокатско дружество „***“ с което е сключен
договора за правна защита и съдействие.“, а в нито една от предходните точки или в т.13 и
т.14 от Заявлението не са посочени индивидуализиращи белези на дружеството, като
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес, нито е посочено, защо се претендира сума от 360,00 лева, и въз
основа на коя разпоредба от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се основава искането, и дали е със или без начислено ДДС, както и дали
дружеството е регистрирано по ДДС. Поради изложеното съдът няма как да се произнесе по
искането, защото не е ясно и коректно индивидуализирано лицето, в полза на което се иска
1
да се присъдят разноски в размер на 360,00лв., нито е обосновано защо се иска присъждане
на сума в посочения размер, което е възпрепятствало съда да се произнесе по искането.
Конкретизацията е направена едва с молбата по чл.248 ГПК, но това не може да доведе до
изменение/по-скоро допълване/ на ЗИ в частта на разноските, доколкото заявлението по
чл.410 ГПК е нередовно в частта на искането за присъждане на разноски.
Поради всичко изложено молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх.
№221371/18.10.2022г. от адв.Д. Б., с искане да се допълни ЗИ№ 29320/14.10.2022г. с
присъждане на адв.възнаграждение за подадено заявление по ч.гр.д.№54154/2022г. на СРС
по чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата/ЗА/ от 360,00 лева с ДДС в полза на Адвокатско
дружество „***“, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
срок от уведомяването на двете страни.
ПРЕПИС да се изпрати на заявител чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2