№ 976
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501337 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 36463/23.04.2025г. подадена от „Пластхим-Т“
АД, чрез процесуалния му представител срещу решение № 1030/24.03.2025г. постановено по
гр.д.№ 4050/2023г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателя за
осъждане на М. Т. К. да му плати сумата 13 647,78 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от дружеството имуществени вреди по договори за заявка, заявени от ищеца
„ПЛАСХИМ - Т“ АД, ЕИК ********* с номера: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 31.03.2023г. до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 211 от КТ, вр. чл. 203 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД и Е ОСЪДЕН
да заплати на М. Т. К. съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът – „Пластхим-Т“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва
решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва изводът на съда, че
вредоносното поведение на ответника не е било умишлено като противоречащ на събраните
по делото доказателства и направен в следствие на неустановена в цялост фактическа
обстановка. Счита, че доказателствената тежест да установи, че изпълнението на дадена
заявка от списъка на превозвачите с по-добри ценови оферти е било невъзможно, е за
ответника по иска. Позовава се на липса на проведено в този смисъл насрещно доказване от
1
ответника, че конкретни транспортни дружества, от избрани от работодателя такива, не са
разполагали с камиони, с които да реализират заявките на ищеца. Излага, че от
ангажираните свидетелски показания се установява, че ответникът не е изпълнявал
указанията на работодателя за събиране на 2 и повече оферти по всяка заявка с цел
намиране на най-добрата цена, което счита, че е проява на умисъл от страна на работника.
Счита, че по делото са установени всички елементи на предявения иск – настъпила
имуществена вреда за работодателя, противоправно и умишлено поведение на служителя и
наличие на причинно-следствена връзка между вредата и действията на ответника, поради
което предявеният иск за обезвреда е следвало да бъде уважен. На това основание моли да
бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и да се постанови ново, с което
предявеният иск бъде уважен. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. Т. К., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за
правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, респективно за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че с исковата претенция по същество
работодателят претендира пропуснати ползи от твърдяното недоговаряне от ответника на
по-добра цена, за които обаче работникът не отговаря имуществено. Посочва, че
първоинстанционният съд е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства и
е достигнал до правилен извод за липса на доказано умишлено и вредоносно поведение на
служителя. Излага, че решенията за това на кой превозвач да се разпредели съответната
заявка е съобразявано с редица показатели – техническа обезпеченост, изпълнение на
транспортната услуга в срок, качество на същата и лоялност на партньора и те са вземани
или одобрявани от прекия ръководител на ищцата – свидетеля А.А.. Поддържа, че
ответницата е спазвала утвърдената процедура за избор на доставчици съобразявайки всички
заложени критерии включително и заложената цена, която счита, че не е единствен и
определящ критерий при избор на транспортен съконтрагент. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание страните поддържат заявените позиции и оспорвания.
Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от „Пластхим-Т“ АД иск
с правно основание по чл.211 от КТ, вр. чл. 203, ал.2 от КТ, вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника М. Т. К. да заплати на ищеца сума в размер на 13647,78 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, формирано като съвкупен
размер на платени от ищеца в по-висок размер суми по договори за заявки с № ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
2
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.03.2023г. до
окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът М. К. е била в трудово
правоотношение с него, възникнало по силата на трудов договор № А18/10.12.2020г.
сключен за длъжността „Специалист доставки”. С допълнително споразумение №
А35/31.03.2022г., длъжността й е била променена на „Специалист логистика”, а със Заповед
№ А15/13.03.2023г. същото е било прекратено на основание чл.188, ал.3 от КТ. Твърди, че
съгласно последно заеманата длъжност, основното трудово задължение на ответницата е
било да сключва договори за превоз на товари от името и за сметка на дружеството. През
2023г. превозвачите, с които ищецът се намира в търговски взаимоотношения, предоставили
оферти за най-ниските цени, на които предлагат осъществяване на транспорт до дестинации
в Европа, с които К. била запозната. Политиката на дружеството била да се приемат
офертите с най-ниската предложена цена. Въпреки това, ответницата приемала оферти и
наемала превозвачи, чиито цени били по – високи от възможно най-ниските, с което нанесла
на дружеството имуществена вреда в размер на 13647,78 лева формирана както следва: 1.)
вреда в размер на 150 евро по заявка № ***; 2.) вреда в размер на 300 евро по заявка № ***;
3.) вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 4.) вреда в размер на 300 евро по заявка №
***; 5.) вреда в размер на 250 евро по заявка № 38301; 6.) вреда в размер на 200 евро по
заявка № ***; 7.) вреда в размер на 300 евро по заявка № ***; 8.) вреда в размер на 150 евро
по заявка № ***; 10.) вреда в размер на 560 евро по заявка № ***; 11.) вреда в размер на 200
евро по заявка № ***; 12.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***; 13.) вреда в размер на
50 евро по заявка № ***; 14.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***; 15.) вреда в размер
на 159 евро по заявка № ***; 16.) вреда в размер на 100 евро по заявка № ***; 17.) вреда в
размер на 300 евро по заявка № ***; 18.) вреда в размер на 150 евро по заявка № ***; 19.)
вреда в размер на 170 евро по заявка № ***; 20.) вреда в размер на 104 евро по заявка №
***; 21.) вреда в размер на 545 евро по заявка № ***; 22.) вреда в размер на 560 евро по
заявка № ***; 23.) вреда в размер на 150 евро по заявка № ***; 24.) вреда в размер на 310
евро по заявка № ***; 25.) вреда в размер на 450 евро по заявка № ***; 26.) вреда в размер
на 179 евро по заявка № ***; 27.) вреда в размер на 54 евро по заявка № ***; 28.) вреда в
размер на 250 евро по заявка № ***; 29.) вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 30.)
вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 31.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***;
32.) вреда в размер на 100 евро по заявка № ***; 33.) вреда в размер на 50 евро по заявка №
***; 34.) вреда в размер на 100 евро по заявка № *** и 35.) вреда в 2 размер на 100 евро по
заявка № ***. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответницата да заплати
претендирания размер на нанесената имуществена вреда.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.
К., чрез процесуалния й представител. Не оспорва, че в периода от 01.04.2022г. до
13.03.2023г. е била в трудово правоотношение с „Пластхим-Т“ АД заемайки длъжността
„специалист логистика”. Посочва, че основните й функции не са били да сключва заявки
3
договори за транспорт, а да планира транспорта на вече наетия превозвач. Оспорва лично тя
да е вземала решения за това кой превозвач кои товари да превозва и на каква цена, като
твърди, че това е било правомощие на ръководителя на отдел „Логистика“ - А.Н.А.. На него
са били докладвани заявките за транспорт за одобрение. Излага, че в съответствие с
политиката на „Пластхим-Т“ АД е разработила инструкция за работа с доставчиците, според
която при избор на доставчик на дадена услуга не се взема под внимание единствено
икономическия показател – цена, а и редица други, сред които техническа обезпеченост на
превозните средства, лоялност на партньора
превозвач, изпълнението на транспортната услуга в срок, нейното качество и др. Посочва
също, че предоставените през 2023г. от превозвачите оферти за цени за транспорт до
дестинации в Европа са били ориентировъчни към онзи момент, а не твърди цени, а отделно
от това спазването им не винаги е било възможно, тъй като дори да е имало превозвач
предлагащ по-ниска цена за превоза, при липса на транспортно средство, с което да извърши
превоза, се е избирал друг превозвач предложил по-висока оферта с цел да бъдат изпълнени
поетите от ищеца заявки за транспорт на клиентите му. Оспорват се и наличието на другите
елементи от фактическия състав на исковата претенция за обезвреда, а именно наличието на
вина под формата на умисъл в действията й и цел – настъпване на вреди за работодателя.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения по делото трудов договор № А18/10.12.2020г. сключен
между „Пластхим - Т“ АД, в качеството на работодател и М. Т. К., в качеството на работник,
служителката е полагала труд първо на длъжността „Специалист, доставки“, а считано от
подписване на допълнителното споразумение № А35/31.03.2022г. – на длъжността
„Специалист, логистика“, считано от 01.04.2022г. Със Заповед № А15/13.03.2023г. на
работодателя, на М. К. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, поради това, че в
периода от 01.02.2023г. до 28.02.2023г. е договаряла по-високи цени от исканите от
работодателя, като в определени случаи е избирала най-скъпите варианти за изпълнение на
заявката за транспорт.
По делото са представени и приети като доказателства Заявка/договор за
автомобилен транспорт № ***/05.01.2023г., международна товарителница №
24804/01.02.2023г., фактура № **********/08.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за
транспортна услуга България-Франция; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
38571/05.01.2023г., международна товарителница № 25138/15.02.2023г., фактура №
**********/28.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за транспортна услуга България-Франция;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/18.01.2023г., международна товарителница
№ 24798/01.02.2023г., фактура № **********/06.02.2023г. на стойност 9622,68 лева за
транспортна услуга България-Испания; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/24.01.2023г., международна товарителница № 24966/09.02.2023г., фактура №
4
**********/15.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за транспортна услуга България-Франция;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/25.01.2023г., международна товарителница
№ 24862/03.02.2023г., фактура № **********/21.02.2023г. на стойност 5280 лева;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/25.01.2023г., международна товарителница
№ 24803/01.02.2023г., фактура № **********/08.02.2023г. на стойност 7510,39 лева за
транспортна услуга България-Дания; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/30.01.2023г., международна товарителница № 24814/02.02.2023г., фактура №
*********/06.02.2023г. на стойност 6571,58 лева за транспортна услуга България-Германия;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/30.01.2023г., международна товарителница
№ 24900/05.02.2023г., фактура № **********/09.02.2023г. на стойност 7040,99 лева за
транспортна услуга България-Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/30.01.2023г., международна товарителница № 24833/02.02.2023г., фактура №
**********/10.02.2023г. на стойност 6480 лева за транспортна услуга България-Италия;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/30.01.2023г., международна товарителница
№ 24806/01.02.2023г., фактура № *********/10.02.2023г. на стойност 5400 лева;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/30.01.2023г., международна товарителница
№ 24893/05.02.2023г., фактура № *********/09.02.2023г. на стойност 6806,29 лева за
транспортна услуга България-Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/30.01.2023г., международна товарителница № 24882/04.02.2023г., фактура №
00000009510/09.02.2023г. на стойност 6806,29 лева за транспортна услуга България-
Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/31.01.2023г., международна
товарителница № 24809/02.02.2023г., фактура № **********/06.02.2023г. на стойност
6806,29 лева за транспортна услуга България-Германия; Заявка/договор за автомобилен
транспорт № ***/01.02.2023г., международна товарителница № 24909/06.02.2023г., фактура
№ **********/14.02.2023г. на стойност 6360 лева за транспортна услуга България-Италия;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/06.02.2023г., международна товарителница
№ 24945/08.02.2023г., фактура № **********/14.02.2023г. на стойност 7275,68 лева за
транспортна услуга България-Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/06.02.2023г., международна товарителница № 24968/09.02.2023г., фактура №
**********/16.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за транспортна услуга България-Франция;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/06.02.2023г., международна товарителница
№ 25269/20.02.2023г., фактура № **********/27.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за
транспортна услуга България-Франция; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/07.02.2023г., международна товарителница № 25020/11.02.2023г., фактура №
**********/20.02.2023г. на стойност 6120 лева за транспортна услуга България-Италия;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/07.02.2023г., международна товарителница
№ 25004/10.02.2023г., фактура № 00002519/16.02.2023г. на стойност 5760 лева за
транспортна услуга България-Полша; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/07.02.2023г., международна товарителница № 25016/11.02.2023г., фактура №
**********/17.02.2023г. на стойност 3720 лева за транспортна услуга България-Румъния;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/08.02.2023г., международна товарителница
5
№ 25087/13.02.2023г., фактура № **********/20.02.2023г. на стойност 6480 лева за
транспортна услуга България-Италия; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/08.02.2023г., международна товарителница № 25100/14.02.2023г., фактура №
**********/28.02.2023г. на стойност 5280 лева за транспортна услуга България-Полша;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/08.02.2023г., международна товарителница
№ 25022/11.02.2023г., фактура № **********/20.02.2023г. на стойност 3168,44 лева за
транспортна услуга България-Румъния; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/08.02.2023г., международна товарителница № 25110/14.02.2023г., фактура №
**********/22.02.2023г. на стойност 7979,78 лева за транспортна услуга България-Белгия-
Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/10.02.2023г., международна
товарителница № 25170/16.02.2023г., фактура № **********/21.02.2023г. на стойност 5400
лева за транспортна услуга България-Полша; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/13.02.2023г., международна товарителница № 25165/16.02.2023г., фактура №
00008582/27.02.2023г. на стойност 5760 лева за транспортна услуга България-Италия;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/16.02.2023г., международна товарителница
№ 25224/19.02.2023г., фактура № **********/23.02.2023г. на стойност 7275,68 лева за
транспортна услуга България-Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/17.02.2023г., международна товарителница № 25321/22.02.2023г., фактура №
**********/28.02.2023г. на стойност 7040,99 лева за транспортна услуга България-Германия;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/17.02.2023г., международна товарителница
№ 25256/20.02.2023г., фактура № **********/24.02.2023г. на стойност 7275,68 лева за
транспортна услуга България-Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/17.02.2023г., международна товарителница № 25253/20.02.2023г., фактура №
00009539/24.02.2023г. на стойност 7158,33 лева за транспортна услуга България-Германия;
Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/17.02.2023г., международна товарителница
№ 25320/22.02.2023г., фактура № **********/01.03.2023г. на стойност 8683,88 лева за
транспортна услуга България-Испания; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/20.02.2023г., международна товарителница № 25473/27.02.2023г., фактура №
00002590/07.03.2023г. на стойност 10326,78 лева за транспортна услуга България-
Финландия; Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/22.02.2023г., международна
товарителница № 25397/25.02.2023г., фактура 9548/28.02.2023г. на стойност 7040,98 лева за
транспортна услуга България-Германия; Заявка/договор за автомобилен транспорт №
***/22.02.2023г., международна товарителница № 25438/26.02.2023г., фактура
**********/10.03.2023г. на стойност 7040,99 лева за транспортна услуга България-Германия;
По повод отправено запитване до транспортни фирми относно цена на транспортна
услуга от А.А. – мениджър на отдел Логистика в „Пластхим-Т“ АД, са представени писмени
оферти от 01.02.2023г. адресирани до имейл адрес с получател А.А. от „Стефи" ООД с
посочени цени за транспортни услуги до Германия /2850 евро/, до Полша /2100 евро/ и до
Чехия /2000 евро/; от „Делфис 67" ЕООД с посочени цени за транспорт до Германия /3000
евро/, до Полша /2250 евро/; до Гърция /2650-2800 евро/; оферта от ,Джи Ди Карго" ООД с
посочени цени за транспорт до Полша /2450-2500 евро/, до Чехия /2350 евро/; до Словакия
6
/2150 евро/; оферта от „Уонда" ЕООД с посочени цени за транспортни услуги според
разстоянието; оферта от „С." ЕООД с посочени цени за транспорт до Германия /2850 евро/,
до Северна Италия /2400 евро/; оферта от „Мила фриго транс" ЕООД с посочена цена за
транспорт до Полша /2200-2300 евро/ и по договаряне за други дестинации; оферта от
„Кейси" ЕООД с посочени цени за транспортни услуги до Италия /1950 евро/ и до Испания
/3500 евро/; оферта от „Флекс лоджистик" ЕООД с посочени цени за транспорт до 10
дестинации в Европа включително за отделни кодове в Италия и оферта от „Балканспед"
ООД с посочени цени за транспорт до 10 дестинации в Европа.
По делото е проведена Съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително
заключение, поддържано в съдебно заседание от вещото лице А. С., от които се установява,
че съгласно представените договори/заявки за осъществяване на транспорт, ищецът е
сключил общо 34 договора за международен транспорт с фирми изпълнители за периода от
01.02.2023г. до 13.03.2023г., за които е заплатил сума в размер на общо 240411,64 лева с
ДДС. При вземане на данни от фирми – контрагенти на ищеца предлагащи най-ниски цени
на транспортната услуга по идентични направления, е посочена средна пазарна цена за
всичките 34 договора в размер на 192732,99 лева с ДДС и разлика между платената от
ищеца цена и средната пазарна такава в размер на 29841,53 лева с ДДС. Посочено е, че
фирмите, чиито най-ниски офертни цени са взети предвид за определяне на средната
пазарна цена за транспорт по всяка от дестинациите, осъществяват транспорт до всяка от тях
с изключение на две. В заключението е посочено още, че клиентите на „Пластхим-Т“ АД
заплащат стойността на доставката на база заложена цена , която се определя ежемесечно от
отдел Продажби при ищеца, като ако договорената от специалист „Логистика“ цена, на
която ще бъде извършена доставката е по-висока от заложената, разликата остава като
разход на дружеството, а ако договори по-добра цена – разликата се явява приход на
дружеството. В случая разликата между общата стойност на заложените цени /248586,22
лева с ДДС/ и общата стойност на платените суми за всички заявки /240411,64 лева с ДДС/ е
8174,52 лева с ДДС, която сума се явява положителна разлика /плюс/ за дружеството
„Пластхим-Т“ АД.
В заключението си вещото лице е представил извадка от Процедура на Интегрирана
Система за Управление за Избор и оценка на доставчици на услуги, с посочване, че е
разработена от М.К., която цели да определи реда и отговорностите на длъжностните лица
по осъществяването на дейността по избор на доставчик за предоставяне на необходимите
услуги. Посочено е, че изборът на доставчик на услугата се извършва на база директни
преговори с доставчици, водени от компетентен специалист от заинтересования отдел по
имейл. Необходимостта от извършване на услуги се определя на база текущи заявки от
заинтересованите отдели. Заявяването на дадена услуга се извършва чрез запитване по
имейл към потенциалните изпълнители на услугата. В отговор на запитването, доставчиците
следва да предоставят оферта, съдържаща наименованието на изпълнителя, описание на
изпълнените дейности, цена и срок на изпълнение. Отговорният служител обобщава
получените оферти /минимум 3 броя/ и съгласува с прекия си Ръководител и/или
7
заинтересовани отдели условията по получените оферти за изпълнение на необходимите
дейности. В случай че се налагат изменения, поради невъзможност за изпълнение на
заявката, същите се съгласуват между отговорните лица, които нанасят необходимите
корекции за изпълнението й. След одобрение изпълнението на заявката, Възложителят на
услугата е задължен да проследи изпълнението й. В случай изпълнението не отговаря на
договорените условия, Възложителят следва да уведоми заинтересованите отдели и на
Изпълнителя да се предяви претенция. Критериите за избор на доставчик за транспортни
услуги сключва - наличие на лиценз на общността за международен автомобилен превоз на
товари; първоначално очаквано доверие към потенциалния доставчик на база предварително
събраната информация за компанията; удовлетворяващи срокове за изпълнение на поръчки
след подаване на заявка за транспорт; наличие на електронна система за проследяване на
доставките или предоставяне на актуална информация за движението на доставката по друг
начин.
В допълнителното си заключение вещото лице е посочило, че част от транспортните
фирми са имали свободни камиони към момента на изпълнение на заявката /“Мартинело“
ЕООД – 1 камион/; други фирми /“Уонда“ ЕООД е разполагала с камиони за 16 от общо 20
заявки; „Кейси“ ЕООД не е разполагала със свободни камиони към момента на изпълнение
на заявките, а „Флекс Лоджистик“ ЕООД не разполага по принцип със собствени камиони,
но ползва услугите и камионите на други международни превозвачи.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите А.Н.А. и П. К. П..
От показанията на свидетеля А. се установява, че той работи в дружество
„Пластхим - Т“ АД като „заместник ръководител отдел“ и „ръководител транспорт“, като с
М. К. са били колеги. Задълженията на служителите в отдела били да обезпечат транспорта
във фирмата, да гарантират изпълнението на поетите заявки от клиенти навреме, с най-
добри условия на транспортните единици; да подсигури извозването и експедирането на
стока, както и внасянето на суровини в завода така, както са подадени от другите отдели,
както и да осигурява най-добри постижения. Процедурата по избор на превозвач в
„Пластхим - Т“ включвала след създаване на заявка за транспорт от отдел „Маркетинг и
Продажби“ и насочването й към отдел „Логистика“, който организира експедирането на
стоката, да бъде проведен избор на офертата с най-добри условия – най-добрия транспорт и
най-добрата цена измежду двама или трима контрагенти. В отдела, тази процедура се
извършвала от няколко служители, които работели заедно с ответницата. Задачата на М. К.
била да намери най-добрия транспорт на най-добрата цена измежду направени оферти и
организира транспорта. В процеса на работа имало случаи, в които М. уведомявала
свидетеля, че имат оферта от транспортна фирма на по-висока цена, но поради липса на
друга възможност следва да изберат нея, при което свидетелят се съгласявал. В отдела имало
инструкция за избиране на оферта за превозвач след получаване на няколко такива от
различни фирми, която се установило, че К. не спазва винаги. Последното се констатирало,
след като свидетелят получил сигнали от фирми - контрагенти, които го уведомили, че до
8
тях не са пускани запитвания за цени, а се оказало, че могат да изпълнят заявки,
предоставени на друг превозвач на по-добра цена. Посочва, че К. не е искала от свидетеля
одобрение относно подбора на избраните транспортни фирми. В случай, че транспортна
фирма, предлагаща най-ниската цена не е в състояние да изпълни конкретна заявка, същата
бивала възлагана на друг изпълнител, макар да е предложил по-висока цена. В случай, че
клиентът се съгласи да заплати цена /заложена цена/, която е по-висока от тази, която бива
договорена от отдел „Логистика“, то разликата остава като приход за дружеството.
Свидетелят П. посочва, че е работил в дружеството ищец като ръководител
транспорт преди две години, когато за кратко е бил ръководител на ответницата К.. Посочва,
че изпращаните от отдел „Маркетинг“ към отдел „Транспорт“ заявки за транспорт били със
заложена цена за транспорт, над която е следвало да не се договаря цена на транспортна
услуга. Целта била да се договори цена, която е под заложената от клиента. Когато постъпи
поръчка за транспорт от клиент, който трябва да се осъществи незабавно /форсмажорна
ситуация/, цената няма такова значение, тъй като приоритетно било да се изпълни срочно и
точно поръчката. Когато транспорта не следва да се организира веднага, обичайно се
разглеждали няколко оферти в търсене на най-добра цена.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.203, ал.2 от КТ за
ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника за причинени на
дружеството ищец имуществени вреди. Нормата урежда няколко основания за възникване на
пълна имуществена отговорност, а именно – вредата да е причинена умишлено, или в
резултат на престъпление, или не при или по повод трудовите задължения на работника. В
случая, при липса на твърдения за извършено престъпление от ответника, а за настъпване на
вредата в процеса на изпълнение на трудовите задължения, се налага извод, че на изследване
подлежи фактическия състав на умишлено причинени от ответника М. К. на дружеството
ищец – „Пластхим - Т“ АД имуществени вреди във вид на претърпяна загуба в размер на
13 647,78 лева. В хипотезата на умишлено причинена вреда, разпоредбата на чл.203, ал.2 от
КТ препраща към гражданския закон /чл.45 от ЗЗД/ относно реализацията на отговорността
на служител или работник.
Пълната имуществена отговорност има деликтен характер, доколкото основанието й
е неизпълнението на общото задължение да не се вреди другиму.
Основателното провеждане на предявената искова претенция възлага в тежест на
ищеца установяване на всички елементи от фактическия състав, а именно наличие на
трудово правоотношение между ищеца и ответника, настъпила имуществена вреда в
патримониума на работодателя във вид на претърпяна загуба причинена от противоправно
умишлено деяние - действие или бездействие на ответника негов работник, както и пряка
причинно-следствена връзка между деянието на работника или служителя и вредата.
9
В случая не е налице спор относно специалната легитимация на страните по спора -
работодател и работник/служител, която те са имали към момента на твърдяното настъпване
на имуществената вреда – периода от 01.02.2023г. до 13.03.2023г. Обстоятелството, че
трудовото правоотношение с ответника е прекратено след посочения период, поради
наложено дисциплинарно наказание – уволнение, не се отразява на допустимостта на
предявената искова претенция.
Видно е от допълнителното споразумение от 31.03.2022г. към трудовия договор на
ответника, че длъжността на М. К. е променена – от „Заместник Ръководител“ в отдел
Доставки на „Специалист логистика“. По делото не е представена длъжностната
характеристика на К. за длъжността „Специалист логистика“, от която да е видно какви
точно са трудовите функции и задължения за служителя на посочената длъжност.
Представените на л.140 и л.141 описания на „работна дейност на специалист логистика“
/нает транспорт морски и сухопътен/ не са датирани, за да бъде възможно приложимостта
им да бъде отнесена към периода на твърдяното увреждане от ответницата К., нито
запознаването с посоченото в тях и приемането им като служебни задължения е
удостоверено с подписа й. Следователно липсват преки доказателства, които да са част от
трудовото й досие, за възложените трудовите функции на ответницата за заеманата от нея
длъжност, от които да се направи извод за твърдяното им неизпълнение, изразяващо се в
сключване на договори за транспорт със съконтрагенти на „Пластхим - Т“ АД на най-
ниската предложена цена за съответната дестинация.
Информативни за трудовите задължения на ответницата са показанията на
разпитаните свидетели А.А. и П. П., които в различни времеви периоди са били нейни преки
ръководители. Според свидетеля А. задачата на К. като „специалист логистика“ била
измежду получени оферти от съконтрагенти на работодателя /транспортни фирми/ да
намери най-добрата цена и да организира транспорта по приета заявка от клиент.
Задължението да избира най-добрата цена измежду поне три оферти, произтичала от
изработена инструкция в отдел „Логистика“, но имало и случаи, в които, когато транспортна
фирма, предлагаща най-ниската цена не е в състояние да изпълни конкретна заявка, същата
бивала възлагана на друг изпълнител, макар да е предложил по-висока цена. Свидетелят П.
пък посочва, че приетите от отдел „Маркетинг“ заявки за транспорт били със заложена цена
от "Пластхим - Т“ АД /цена, която е предложена на клиента и приета от него/, а работата на
служителите от отдел „Логистика“ била да договорят цена със съконтрагента, която е под
заложената цена. Когато имало достатъчно време за организиране на транспорта
действително било възможно да се съпоставят няколко офертите с цел намиране на най-
добри условия и цена, но когато поръчката за транспорт била незабавна, тогава цената на
транспорта не била водеща, тъй като приоритетно било да се изпълни срочно и точно
поръчката на клиента. Анализът на изложеното в показанията на свидетелите, съотнесено с
действащата при работодателя Процедура за управление, избор и оценка на доставчиците на
услуги /представена чрез извадка в заключението на проведената ССчЕ/ показват, че
политиката на ищцовото дружество за избор на доставчик на транспортна услуга не
10
приоритизира цената на предложената услуга за сметка на останалите параметри на
дадената оферта – възможност за спазване на заложени условия от клиента за време и начин
на изпълнение на поръчката, техническата обезпеченост на превозните средства и
възможността им да осигурят навременна, безопасна и качествена транспортна услуга до
посочената дестинация, лоялността на партньора. Горното идва да покаже, че преценката с
коя от предложилите оферта за изпълнение на дадена заявка фирми ще бъде сключен
договор, според търговската политика на дружеството ищец, е резултат от експертна оценка
на множество показатели, а не формален избор на оферта с най-ниска цена. Нещо повече,
видно от цитираните правила за избор на доставчик, функцията на отговорния служител в
отдел „Логистика“ е да обобщи резултатите от получените оферти /поне 3/, като съгласува
избора с прекия си ръководител, а не лично да избере и сключи договор с транспортната
фирма изпълнител. В този смисъл са направените от ответницата К. възражения, които не се
опровергават от събраните гласни доказателства.
Що се отнася до цената на транспортната услуга, съдът приема, че действително
изпратените отговори за цени на транспортна услуга от запитаните транспортни фирми –
контрагенти на ищеца от 01.02.2023г. не са твърдо установени, а офертни такива и подлежат
на допълнителна спецификация, доколкото посочени във вида – „цена – дестинация
/държава/“ не отчитат нито вида и обема на товара, нито началния и крайния пункт на
транспорта /конкретни населени места в държавите на изпращане и на доставяне/, нито
техническата обезпеченост за изпълнение на заявка в точно определен времеви диапазон. В
този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, които потвърждават, че при липса
на възможност за осъществяване на транспорт от фирма предлагаща по-ниска цена,
спедиторът избира друг доставчик, макар и на по-висока цена. По делото не са ангажирани
доказателства за това какви точно са били спецификите на заявките приети от отдел
„Маркетинг“ при "Пластхим - Т“ АД в процесния период – какъв е бил времевия диапазон
от входирането на заявката до датата, на която следва да се извърши транспорта, какъв е
вида и обема /кубатурата/ на товара, каква е точната дестинация на заявения транспорт
/точно населено място на доставката, а не просто посочена държава/, доколкото очевидно
цената на услугата варира според това дали следва да се достави в северната или южната
част на някоя от европейските държави. Горното се явява пречка за даване от експерта
провел ССчЕ на коректно осреднени цени за всяка от процесните доставки от други
транспортни фирми – партньори на ищеца, за да се определи би ли била и каква разликата
между платената от ищеца цена по тях и тази, която би предложила друга транспортна
фирма с оглед спецификата на всяка заявка.
Въз основа на изложеното се налага извод за недоказаност на твърденията на ищеца
за противоправно поведение на ответницата изразяващо се в неизпълнение на трудово
задължение да сключва договори за транспорт на най-ниска възможна цена избрана измежду
не по-малко от 3 оферти. Липсват доказателства както да й е било вменено с трудов договор
или длъжностна характеристика подобно задължение, респективно да е налице нарушение
на фирмената политика по изпълнение на Процедурата за избор и оценка на доставчиците
11
на услуги при "Пластхим - Т“ АД, нито да е било фактически възможно да се сключат
транспортни договори на по-ниски цени, от тези на които са реализирани с оглед
спецификата на всеки от тях.
Не е налице и доказано настъпила имуществена вреда във вид на претърпяна загуба
за ищеца в размер на 13647,78 лева, представляваща по негови твърдения разликата между
цената, която е заплатил по процесните заявки за транспорт на партньорите осъществили
транспорта и по-ниската такава, която би заплатил, ако ответницата бе сключила договори
при по-добри икономически условия /цени/ с други партньори.
Претърпяната загуба като елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди
се изразява в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Тя се
съизмерява с разликата между имуществото след неизпълнението и положението, което
ищецът би имал, ако задължението би било изпълнено, т.е касае се за реални вреди
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото. Установяването на ефективно
настъпилата загуба е в тежест на ищеца, претендиращ настъпването й, като той следва да
докаже, че вредата е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на възложените
на ответника трудови функции, както и че тази щета не би била налице, ако задължението
беше изпълнено. Както бе посочено по-горе, съдът приема за недоказан факта на
неизпълнение от страна на ответницата на трудовите й задължения като служител в отдел
„Логистика“. От друга страна, от показанията на разпитаните свидетели, както и от
заключението на проведената ССчЕ се установява, че при приемането на заявки за транспорт
от отдел „Маркетинг“, клиентът заплаща услугата на база предварително определена от
"Пластхим - Т“ АД „заложена цена“ за всяка конкретна дестинация. Ако договорената от
отдел „Логистика“ цена с фирмата изпълнител на транспортната услуга е по-висока от
„заложената цена“, разликата се явява разход /загуба/ на ищеца. Ако обаче договорената цена
е по-ниска, разликата се явява приход /печалба/ за дружеството ищец. Вещото лице по ССчЕ
/т.12/ дава заключение, че заложените цени /т.е цените, които клиентите са заплатили на
"Пластхим - Т“ АД/ за всички процесни заявки са в общ размер на 248 586,22 лева с ДДС, а
договорените и платени цени от "Пластхим - Т“ АД към фирмите извършили транспорта по
всички заявки са в общ размер на 240411,64 лева с ДДС. Т.е служителите в отдел
„Логистика“, в това число и ответницата, са изпълнили задълженията си и са договорили
цени за транспортните услуги по процесните заявки, които формират положителна разлика
от 8174,52 лева спрямо заложените цени. Посочената сума се явява приход за ищеца, което
изключва основателността на твърденията му, че е претърпял загуба във връзка с процесните
заявки.
Съвкупният анализ на събраните доказателства не установява и субективния елемент
на иска за деликтно обезщетение, а именно вината на ответника, която съгласно чл.203, ал.2
от КТ следва да е във формата на умисъл на работника при причиняването на вредата.
Гражданският закон не презумира умишлен характер на противоправното поведение, което
означава, че в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
12
или е допускал настъпването на вредоносния резултат. В останалите случаи, когато вредата е
причинена по небрежност се носи ограничена имуществена отговорност, която се реализира
по реда на чл.210 от ГПК в рамките на трудовото правоотношение, което изключва
приложението на съдебния ред.
От данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при
която и да било от двете форми на умисъл, защото липсват доказателства да е целял или
допускал настъпването на вредоносен резултат. Дори да се приеме, че е налице формално
неизпълнение от ответницата на приети от работодателя правила за избор на превозвач за
изпълнение на процесните заявки, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност, то
не се установи действията или бездействията й да са умишлени така, че да целят единствено
имуществено увреждане на работодателя.
С оглед изложеното съдът намира, че не са доказани от ищеца "Пластхим - Т“ АД по
реда на пълното и главно доказване елементите от фактическия състав на чл.203, ал.2 от КТ,
вр.чл.45 от ЗЗД за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника М. К.,
което обуславя извод за неоснователност на предявената искова претенция.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски са направили и двете страни
като с оглед изхода на спора такива се следват на въззиваемата страна в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1030/24.03.2025г. постановено по гр.д.№ 4050/2023г.
по описа на РС - Варна.
ОСЪЖДА „Пластхим-Т“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Т., област Д., ул.“Х.А.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ж.к.“Ч.“ *** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14