№ 6216
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100511928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД срещу решение №
12799/27.06.2024 г. по гр.д. № 65824/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: сумата
в размер на 3159,45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ********, вследствие на ПТП, настъпило на 23.03.2018 г. поради
попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път II-97 –
околовръстен път на гр. Добрич с посока към гр. Генерал Тошево, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до погасяването; сумата
в размер на 962,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 01.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Твърди, че по делото е доказан твърденият механизъм на ПТП, настъпването на
1
застрахователно събитие и основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.
Претендира разноските.
Въззиваемият - Агенция „Пътна инфраструктура“, оспорва жалбата, като счита,
че обжалваното решение е правилно. Моли същото да бъде потвърдено, като
претендира разноските по производството.
Третото лице помагач - „Инжстройинженеринг“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „Армеец“ АД с искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца, както следва: сумата в размер на 3159,45 лв., представляваща
заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 23.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до погасяването; сумата в размер на 962,75
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г.
Ищецът – ЗАД „Армеец“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно на републикански път II-97 – околовръстен път на гр. Добрич
с посока към гр. Генерал Тошево, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил лек автомобил „Мерцедес CLS 350“ с рег. № ********, на
стойност 3149,45 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът - Агенция
„Пътна инфраструктура“, като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието
му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума – 3149,45 лв., както и за
сумата в размер 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение, т.е сумата в общ размер на 3159,45 лв., поради което претендира същата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира
мораторна лихва върху главницата в размер на 962,75 лв. за периода от 01.12.2019 г. до
01.12.2022 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
2
Във връзка с извършване преценка относно правилността на решението следва
да се имат предвид следните фактически и правни изводи.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Не се спори между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил,
застраховател по която е ищецът, че застрахователят е изплатил на застрахованото
лице сумата в размер на 3149,45 лв., че отговорни за поддръжката на процесния пътен
участък са служители при ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните във въззивното производство
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. М. М.. Свидетелят М.
сочи, че е получил телефонно обаждане от И. И., който е управлявал процесното МПС,
като последният му е съобщил, че е претърпял ПТП с автомобила му марка
„Мерцедес“ и го е помолил за съдействие. Разяснил му е, че ПТП е реализирано в
резултат на навлизане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно на пътя
Добрич – Генерал Тошево, като не може да се придвижва, тъй като са повредени гума,
джанта и амортисьор на автомобила.
Същите обстоятелства се установяват и от уведомлението за щета, част от
образуваната по случая застрахователна преписка. Видно от същото, ПТП е
реализирано на 23.03.2018 г., около 09,00 часа, на републикански път Добрич-Генерал
Тошево. Декларирано е от водача на МПС, че е навлязъл в несигнализирана дупка на
пътното платно, в резултат на което са реализирани повреди по автомобила – предна
дясна гума, джанта и амортисьор.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, от техническа
гледна точка може да се направи извод, че щетите, нанесени по процесния автомобил,
са в причинна връзка с начина на настъпване на събитието, деклариран от водача на
МПС, а именно – преминаване през дупка на пътното платно, пълна с вода, при което
са настъпили увреждания по предна дясна гума, предна дясна джанта, и преден десен
амортисьор. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на причинените щети
по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 2890,81 лв.
3
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ не е ангажирал никакви
доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в декларацията за настъпване на
ПТП, потвърден от показанията на свидетеля М. и съдебно-автотехническата
експертиза, поради което и във връзка със събраните доказателства, обсъдени по-горе,
съдът приема за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
23.03.2018 г., около 09,00 часа, на републикански път Добрич-Генерал Тошево, лек
автомобил „Мерцедес CLS 350“ с рег. № ******** е преминал през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили повреди по
автомобила – предна дясна гума, предна дясна джанта и преден десен амортисьор.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер, който е по-голям от стойността на действителните вреди по отношение на
застрахованото МПС.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП въззивникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело
до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу въззивника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-голям от
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи до сумата
в размер на 2900,81 лв., представляваща стойността на щетите по средни пазарни
4
цени, съгласно САТЕ, ведно с 10 лв. ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение.
Задължението на ответника към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай моментът
на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат). Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Не се спори между страните, че ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, получена от представител на
ответника, което обстоятелство освен това се доказва по делото от представената
покана за плащане и известие за доставяне на същата, получена на 08.08.2018 г.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава, поради което и на основание чл. 86 от
ЗЗД за процесния период от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г. дължи на ищеца обезщетение
за забава в размер на 883,94 лв.(обезщетението за забава е изчислено от съда на
основание чл. 162 ГПК) върху главницата в размер на 2900,81 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява основателен за сумата в
размер на 883,94 лв.
При посочените мотиви решението на СРС в частта, с която искът с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен до сумата в
размер на 2900,81 лв. и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен до сумата в
размер на 883,94 лв., е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като
исковете в посочената част бъдат уважени. В останалата обжалвана част решението на
СРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за първоинстанционното
производство над сумата в размер на 16,37 лв. до сумата в размер на 200 лв.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 602,65 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, както и
сумата в размер на 173,01 лв., представляваща разноски за въззивното производство
съобразно уважената част от жалбата.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 8,19
лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената
част от жалбата.
5
Платените депозити за призоваване на свидетели не следва да възлага в тежест
на ответника, доколкото същите подлежат на възстановяване на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12799/27.06.2024 г. по гр.д. № 65824/2022 г. по описа на
СРС, 70 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „Армеец“ АД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумите, както следва: сумата до 2900,81 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, вследствие на ПТП, настъпило на
23.03.2018 г. поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на
републикански път II-97 – околовръстен път на гр. Добрич с посока към гр. Генерал
Тошево, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.12.2022 г., до погасяването; сумата до 883,94 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба –
01.12.2022 г., както и в частта, с която „Армеец“ АД е осъдено да заплати в полза на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата над 16,37 лв. до сумата в размер на 200 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, да заплати в
полза на „Армеец“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 2900,81 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, вследствие на ПТП, настъпило на
23.03.2018 г. поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на
републикански път II-97 – околовръстен път на гр. Добрич с посока към гр. Генерал
Тошево, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.12.2022 г., до погасяването; 883,94 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба –
01.12.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12799/27.06.2024 г. по гр.д. № 65824/2022 г. по
описа на СРС, 70 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „Армеец“
АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“за осъждането на ответника да заплати в
6
полза на ищеца сумите, както следва: сумата над 2900,81 лв. до пълния предявен
размер от 3159,45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
********, вследствие на ПТП, настъпило на 23.03.2018 г. поради попадане в
необезопасена дупка на пътното платно на републикански път II-97 – околовръстен
път на гр. Добрич с посока към гр. Генерал Тошево, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до погасяването; сумата над
883,94 лв. до пълния предявен размер от 962,75 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба –
01.12.2022 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, да заплати в
полза на „Армеец“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 602,65 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство
съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 173,01 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА „Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 8,19 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач -
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, на страната на ответника по жалбата -
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7