РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. Д., 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря К. М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230101300 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба на „Д.-ПЕРФЕКТ” ЕООД,ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. М.
П., с която против ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА-91”, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***, е предявен иск за сумата от 14
377,51 лв. /четиринадесет хиляди триста седемдесет и седем лева и петдесет и една
стотинки/, формирана като сборно вземане от начислен без основание компонент „такса
поддръжка трафопост“ от цена за продажба на енергия за обект едноетажна сграда с
идентификатор 72624.603.313.1, със застроена площ от 231кв.м., построена в имот с
идентификатор 72624.603.313 със застроена площ от 587кв.м., находящ се в гр.Д., ***, за
което са издадени фактура 5680 от 8.5.2019г.; фактура 5690 от 4.6.2019г.; фактура 5704 от
8.7.2019г.; фактура 5707 от 13.8.2019г„ фактура 5717 от 10.09.2019г., фактура 5732 от
7.10.2019г., фактура 5741 от 5.11.2019г., фактура 5749 от 3.12.2019г., фактура 5757 от
6.1.2020г., фактура 5767 от 4.2.2020г., фактура 5776 от 4.3.2020г., фактура 5786 от 7.4.2020г.,
фактура 5796 от 7.5.2020г., фактура 5805 от 3.6.2020г., фактура 5815 от 6.7.2020г., фактура
5825 от 5.8.2020г., фактура 5834 от 8.9.2020г., фактура 5844 от 1.10.2020г., фактура 5856 от
2.11.2020г., фактура 5866 от 9.12.2020г., фактура 5876 от 11.1.2021 г., фактура 5886 от
10.2.2021 г., фактура 5897 от 10.3.2021г., фактура 5907 от 9.4.2021г., фактура 5917 от
13.5.2021г., фактура 5926 от 10.06.2021г., фактура 5936 от 7.7.2021г., фактура 5946 от
10.08.2021г., фактура 5957 от 9.9.2021г., фактура 5967 от 11.10.2021г., фактура 5978 от
10Л1.2021г., фактура 5990 от 14.12.2021г., фактура 6001 от 10.1.2022г., фактура 6011 от
21.2.2022г., фактура 6016 от 18.3.2021г., фактура 6026 от 18.4.2022г., фактура 6036 от
17.5.2022г., фактура от 6048 от 20.06.2022г., фактура № 6069 от 20.7.2022г., фактура № 6070
от 20.7.2022г., фактура 6076 от 22.8.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
1
В условията на евентуалност е предявен иск със същата цена на иска, но с посочено
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Твърдения в исковата молба:
Между „Д.-ПЕРФЕКТ” ЕООД, ЕИК: ********* и Кооперация „ТРУДОВО-
ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА-91“ с ЕИК: ********* са налице трайни
търговски отношения по повод сключен между страните договор за съгласие за предоставяне
на ел. енергия от 18.09.2014г., съгласно който ответникът като собственик на трафопост
предоставял ел. енергия на ищеца, а ищецът се задължава да заплаща „фактически”
консумираната от него ел. енергия чрез поставен за целта контролен електромер.
На по-късен етап ищецът придобил идеални части от въпросния трафопост, поради
което и гореописаният договор е прекратен.
Липсва договор между страните за поддръжка на трафопост, нито такава техническа
поддръжка реално е осъществяване от ответника.
След като управителят на „Д.-ПЕРФЕКТ” ЕООД установява какво реално потребява
като ел. енергия, респ. какво заплаща на електроснабдителното дружество и след като
установява, че ответникът е измамил и други търговци направил ревизия и констатирал, че
са заплащани освен реалните количества ел. енергия на много по-висока цена отколкото
Кооперация „ТРУДОВО-ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА-9Г’ закупува от
електрораязпредепителното дружество, но и неизвестни суми за неосъществени услуги като
„поддръжка трафопост“., След като закупува трафопоста ищецът ангажира
специалисти електротехници, които установяват, че реално трафопостът не е бил
поддържан, нито са подменяни инсталации в него от десетки години. Извършен е и ремонт и
направена техническа профилактика на трафопоста, заплатен лично от управителя на ищеца.
След справка в адвокатска кантора управителят на „Д.- ПЕРФЕКТ” ЕООД разбирал,
че ответникът няма право да му продава ел. енергия, тъй като няма лиценз за това, а
съгласно Закона за енергетиката продажбата на ел. енергия е лицензионна дейност.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба.
Предявеният иск се оспорва като неоснователен, доколкото ответникът поддържал
събоствения към процесния имот трафопост, за което се представят доказателства- Разходен
Касов ордер №22 от 20.01.2011г.; Разходен Касов ордер №25 от 30.12.2016г.; Фактура №
********** от 06.07.2016г, за закупено масло за Трафопоста; Разходен Касов ордер №14 от
06.07.2016г., за ремонт на Трафопоста; Разходен Касов ордер № 22 от 10.04.2019г., за смяна
на предпазител; Разходен Касов ордер №3 от 20.11.2023г., за смяна на предпазител за високо
напрежение в Трафопоста.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от управителя, подпомаган от
надлежно упълномощен адвокат. Поддържа исковата претенция. Уточнява, че допълнително
споразумение между страните не е сключвано. Отчитането се осъществявало с контролен
електромер, който се намира в трафопоста. След процесния период ищцовото дружество
придобило идеална част от процесния трафопост. Отново се сочи, че кооперацията
няма лиценз за продажба на ел.енергия и за поддържане на трофопоста. Сключения между
страните договор е такъв за продажба на ел.енергия и е нищожен поради противоречие със
Закона за енергетиката. Реално ответната кооперация не е поддържала процесния
трафопост. С отговора са представили писмени доказателства за около 1000 лева, а са
събрани от ответника над 15 000 лева през последните години. Трафопоста ползвали и други
абонати, които са вързани по същия начин с електропреносната мрежа.
Оспорват се представените от ответника РКО и фактура за разходи по поддръжка
първо относно тяхната достоверност на датата като твърдя, че това са документи, които са
съставени само за целите на настоящия процес. Второ, оспорват се плащания по
представените счетоводни документи. На трето място лицето Д.Г.,на когото пише, че са
платени някакви суми, няма лиценз и право да извършва каквато и да било поддръжка на
трафопост. Поддръжката на
2
трафопост се извършва от лицензирано лице. В трофопоста не е извършван ремонт. Такъв е
извършен след като ищецът е станал собственик на трафопоста и затова има документи,
които удостоверяват това обстоятелство, и то за много по-голяма сума.
Ответната страна се представлява в открито заседание от управителя си, подпомаган
от надлежно упълномощен адвокат. Сочи се, че кооперацията няма никаква търговска
дейност от 2015г. Единствените потребители на ток са собствениците на съседни сгради,
поради което са монтирани десет пасантни електромера. Така, трафопостът е частен и ако
стане някаква повреда няма никакво задължение Енерго-про и Енергоразпределение АД да
извършва какъвто и да е ремонт. Това е абсолютен ангажимент на собственика на
трафопоста. Ищецът се е съгласил да ползва енергия при условията на собственика на
трафопоста, защото не са били абонати на Енерго-то.
Когато една трафомашина не е достатъчно натоварена тя има изключителни загуби.
Тези загуби трябва да се поемат от всички, които потребяват.
През 2013 година ищецът като ЕТ закупува имота за пералня. Купува сграда, която
се намира в близост до трафопоста. Собственика преди него имал договор за ел.енергия с
анекс за заплащане на 15% от изразходената ел.енергия, начислява се върху сумата, която се
получава на база изразходено количество по цената. Управителката на ТПК обяснила на П.
П. и той се съгласил за ел.енергията, която трябва да плаща с 15% повече върху стойността
на консумираната електроенергия, като бил свързан с пасантния електромер на предния
собственик. Процесния договор бил сключен по молба на ищеца за да си узакони
производствената дейност но едва през 2018година. Представения по делото договор бил
антидатиран като сключен през 2014г. Освен това страните сключили договор за наем за
трафопоста за една година именно за нуждите на документацията на ищеца.
Събираните суми в размер на 15% представляват такса за ангажимент трафопоста да
се поддържа при аварии. Самата кооперация не осъществява дейност, но изпълнявала
ангажимент да наблюдава, почиства, осигурява достъп до трафопоста, при аварии да оказва
съдействие за отстраняването им. Ползван бил човек от Енерго-то, специалист, понеже там
има високо напрежение, съответно със заплащане.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор съгласие за предоставяне на ел. енергия от
18.09.2014г., сключен между „ТРУДОВО-ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ
„НАСЛАДА-91 ”,„ ЕИК: ********* и ЕТ „П. П. - Д.”, ЕИК: *********.
Страните не спорят, че ищецът „Д.- ПЕРФЕКТ” ЕООД, ЕИК: ********* е
правоприемник на ЕТ „П. П. - Д.”, ЕИК: *********, а и служебната справка в търговския
регистър отразява прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец.
Договорът е сключен като безсрочен. Като собственик на съоръжение от
електропреносната мрежа, представляващо сграда за енергопроизводство, едноетажна с
идентификатор N 72624. 603.314.1. Кооперация „Трудово-производствена кооперация
"НАСЛАДА-91", ЕИК000830685 предоставя електрическа енергия на потребителя
Едноличен търговец „П. П. - Д.", ЕИК124011223, със седалище и адрес на управление в
гр.Д., ***, представляван от П. М. П., в обект - негова собственост, представляващ:
-едноетажна сграда с идентификатор 72624.603.313.1 със застроена площ от 230
кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.603.313 със застроена площ от
587 кв.м., находящ се в гр. Д., *** за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура за електроснабдяване,
В чл.2. от договора е посочено,, че измерването, отчитането на използваните
количествата електрическа енергия и заплащането ще бъдат уточнени в допълнително
споразумение между страните.
Не е спорно за страните, че допълнителни договорености не са подписвани, но
фактически кооперацията е осигурила електрозахранване сградата на ищеца чрез своя
3
трафопост.
Установява се, че ответното дружество е префактурирало консумираното от ищеца
количество електроенергия за периода от 08.05.2019г. до 22.08.2022г., че ответникът е
фактурирал доставената до имота на ищеца ел.енергия по цени на енергийния доставчик за
района, при крайна цена, включваща такса за поддръжка на трафопост.
Съгласно неоспореното заключение по ССчЕ всички суми по съставените фактури
за процесния период са заплатени от ищцовото дружество. Общата стойност на
задължението платено за такса поддръжка трансформатор е в размер на 14377,51лв. с ДДС.
Законният представител на ищцовото дружество потвърждава, че дружеството е
присъединено официално като абонат към електроснабдителната мрежа през месец януари
2025г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите Г.В.Д. и
П. С. П. в полза на ищцовата страна и свидетеля К.Г.П. в полза на ответната страна.
Свидетелят Д. няма служебни отношения със страните. Притежава сграда на същия
адрес: гр.Д., ***. Навремето я закупил от ТПК „Наслада“. След промяната на собствеността
свидетелят продължил да енергоснабядва сградата си от трафопоста на кооперацията.
Предавали му фактура, която свидетелят заплащал. Не е виждал да се извършват ремонтни
дейности по трафопоста. Едва през последната година свидетелят сключил договор за
доставка на електроенергия с Енерго-Про за по сигурно.
Свидетелят П. също притежава сграда на ***, закупена от ТПК Наслада.
Енергоснабдяване на сградата му ставало от трафопост в двора. Отначало, към 2000година,
имало уговорка да заплаща 5% върху фактически консумираната ел.енергия временно за
няколко месеца, за да се припокрие трафопоста, тъй като имало теч. Действително
трафопоста бил припокрит, но кооперацията продължила да си слага надценките. В случай
на несъгласие от кооперацията уведомили свидетеля, че ще преустанови подаването на ток
към сградата му. Последния продължил да ползва трафопоста. Кооперацията не извършвала
дейност от повече от 15 години.
Свидетелката П. е член на управителния съвет на ответната Кооперация ТПК
„Наслада-91“,пенсиониран бивш служител на кооперацията с 36 години стаж в нея.
Наемателите на сгради в кооперацията ползвали пасантни електромери. След продажбата на
сгради собствениците продължили да захранват сградите си от същия трафопост.
Кооперацията заплащала цялата електроенергия, а в последствие по пасантните електромери
управителката правела отчетите на наематели и присъединени чужди ползватели. Издавали
се фактури на присъединените ползватели.
Проблемът с ищеца възникнал след като закупил идеална частг от трафопоста.
Последния настоявал кооперацията да заплати половината от разходите за ремонта му,
въпреки, че той е собственик на 80% от собствеността. От управителя на ищцовото
дружество не е повдиган въпроса за допълнително начисляваната такса.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
доколкото се твърди, че ищецът предоставил на ответника исковата сума без да има
основание за събирането и като такса поддръжка на трафопост.
Условие за възникване вземането е липсата на правно основание за преминаването
на имуществено благо от патримониума на лицето, което е дало нещо или се е обеднило, в
патримониума на друг правен субект, получило същото нещо, или се е обогатило за чужда
сметка. Целта е да бъде отстранено необоснованото разместване на имуществени блага,
довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи в настоящото производство, че е заплатил претендираната сума на ответника, а
последният от своя страна да докаже наличието на правно основание за получаването, респ.
4
да задържи платеното.
Предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на същата искова сума
на осн. чл.59 ЗЗД следва да остане за разглеждане в настоящото производство при следните
аргументи: Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС №1/1979г., когато
законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо
приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Възможността на ищеца да осъществи
правата си на друго основание, вкл. и чрез иск, уреждащ конкретна хипотеза на
неоснователно разместване на имуществени блага – чл.55 ал.1 от ЗЗД. Възможността да
бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД може да бъде
извършена само с решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се произнесе по
възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали
съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото
доказателства /в този смисъл решение №148 от 28.02.2006г. по т.д.№703/2005г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., Решение№ 215гр. София, 29.04.2015 год. На ВКС , ТК, І т.о В случай, че въз основа на
направената от него преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът установи,че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от
него право, то тогава искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предмет на разглеждане е претенция за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл.
55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за връщане на исковата сума, представляваща сбор от платени при
липса на основание такси по фактури издадени в периода от 8.5.2019г. - 22.8.2022г.
В касационно решение № 291 от 27.02.2015 г. на Върховния касационен съд,
Гражданска колегия, І гражданско отделение по гр.д. № 4016/2014 , постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, е дадено задължително за съдилищата тълкуване по въпроса за статута на
трафопоста , т.е помещението, в което са монтирани електрическите съоръжения ниско
напрежение.Трафопостът, който се намира в сграда или поземлен имот, собственост на трето
лице, различно от енергопреносното или енергоразпределителното дружество, е собственост
на това трето лице. Според задължителното тълкуване на върховните съдии, когато едно
лице предостави собственото си помещение или сграда на енергийно предприятие за
монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия,
помещението има характер на материален ресурс по смисъла на §1, т.32 от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката/ЗЕ/. Обектът функционира като трафопост
/съвкупност от сграда и съоръжения/, а за достъпа до обекта енергийното предприятие
дължи обезщетение съгласно чл.117, ал.7 ЗЕ, определено по специална методика, приета от
ДКЕВР.
Неизменна част от разпределителната мрежа на страната са трафопостовете. Те са
вид енергийни обекти, подвид на площадковите енергийни обекти, съгласно дефиницията,
дадена в § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, а именно сгради
и трайно прикрепените към тях или към поземления имот енергийни съоръжения, без
линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство,
пренос и разпределение на електрическа енергия. В случая страните не спорят за
собствеността на трафопоста. Съгласно чл. 2 от Закона за електростопанството от 1948 г.
(отм.), енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и
разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна
собственост. В последвалия го Закон за електростопанството чл. 2, ал. 1 гласи, че
електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби
и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. В чл.
2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.), обаче е предвидено изключение,
което допуска съществуващи електроенергийни обекти да бъдат притежание и на други
субекти. Съгласно чл. 2, ал. 2 от посочения закон, кооперативни и други обществени
5
организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават
отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа
енергия. Следователно, законът е предвиждал и възможност такъв обект да не е държавна
собственост, а да е собственост на други субекти.
Законът за енергетиката от 1975г. и последващите го закони предвиждат възможност
кооперации и обществени организации да придобиват и притежават в собственост отделни
електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди. Същевременно, с
приватизационните закони се приема, че трафопостовете, заприходени в търговските книги
като дълготрайни материални активи стават собственост на съответното търговско
дружество. Електроразпределителното дружество в случая не си е изпълнило
законовото задължение да закупи процесния трафопост от собственика ТПК „Наслада-91“,
след като законът го е задължавал да стори това, доколкото се касае за технически средства
без които не може да се осъществи пренос на електрическа енергия. Както е посочено в
решение №300 от 28.06.2010г. по гр.д.№169/2009г. на ВСК-ГК, І г.о. в хипотеза при спор
относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е,
че същите трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на
дейности в областта на енергетиката, което е посочено в чл.58 ал.1 от отменения ЗЕЕЕ –
лицензиантът трябва да е собственик или ползвател на енергийните обекти, чрез които се
осъществява лицензионната дейност, а съгласно §67 ал.2 и ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ- Енергийни
обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа,
които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на
енергийните предприятия, но са собственост на потребители или на физически или
юридически лица, осъществяващи дейности в енергетиката в нарушение на действащото
законодателство, се изкупуват по взаимно договорени цени от енергийните предприятия с
лицензия за съответната дейност в 5-годишен срок.Тоест,предписанието на посочените
разпоредби оставя възможност до изкупуването си обекта все пак да изпълнява присъщите
му специфични функции, доколкото това не е забранено изрично с нормативен акт.
Ключовият въпрос, в настоящия правен спор е дали собственикът на частен
трафопост може да събира такса за поддръжка от лица, на които е предоставил достъп до
енергийната система чрез собственото си съоражение , като отчита консумацията чрез
пасантен електромер. На този въпрос следва да се отговори положително, като отношенията
между собственика на трафопоста и лицето ползвател се уреждат на плоскостта на
договора.Това е много често срещана ситуация. Когато едно лице (потребител) е свързано с
"пасантен електромер", това означава, че то не е директен клиент на
електроразпределителното дружество (ЕРП - като ЕВН, ЕНЕРГО-ПРО, ЕРМ З.) за тази точка
на доставка. Собственикът на трафопоста е директният клиент на ЕРП. Той има главен
електромер и получава една обща фактура за цялата енергия, преминала през трафопоста.
Лицето с пасантен електромер купува електроенергията от енергийния доставчик, но чрез
съображението на собственика на трафопоста. В случая не става дума за покупко продажба
на електроенергия между собственика на трафопоста и „пасантния“ ползвател. Трафопостът
служи за преобразуване и разпределяне на електрическата енергия, доставена от близка
подстанция или малка централа през разпределителната мрежа, но не съхранява полученото
количество енергия за да го „препродаде“.
Собственикът на трафопоста носи пълната отговорност и всички разходи за
поддръжката на частния си трафопост, както и за загубите на енергия в него (технологичен
разход). „Таксата“ е оправдана доколкото има реални, доказуеми разходи, които не се
покриват от ЕРП-то, тъй като трафопостът е частен: Разходи за задължителна поддръжка:
Абонаментна поддръжка от лицензирана фирма, извършване на годишни прегледи и
измервания, ремонти и др. Технологични загуби: Самият трафопост консумира енергия, за да
работи (трансформира напрежението). Тази енергия се отчита от главния електромер, но не
и от пасантните електромери на потребителите.
6
Собственикът търпи и административни разходи: Разход за отчитане на
електромерите, разпределяне на сметки и събиране на суми.
Ако собственикът на трафопоста събира от ползвателя само цената на
консумираните киловатчаса, това означава, че субсидира достъпа на пасантния потребител
до мрежата, като поема 100% от разходите за поддръжка и загуби. Поради това е напълно
легитимно тези разходи да се разпределят. В настоящото производство беше представен
договор между страните за исковия период, в който принципно са се съгласили да договорят
допълнително с анекс заплащането, което ползвателя на трафопоста да извършва.
Формираната многобройна и непротиворечива съдебна практика, според която не само
подписана двустранно фактура може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо
договор в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката, но отделно от това вписването в дневниците за покупки на лицето, което не е
подписало тази фактура, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за сключването им,
заместващо полагането на подписа на получателя по фактурата. В конкретния случай
ищцовото предприятие не спори, че е декларирало в цялост всички задължения по
процесните фактури и затова съдът намира оспорването на съгласие за събраната такса за
неоснователно. Тази практика се основава на въведеното за търговците задължение в чл. 301
ТЗ да се противопоставят незабавно на всяка сделка, за която насрещна страна претендира да
е договаряла.
При горните доводи искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на същата искова сума
на осн. чл.59 ЗЗД следва да бъде оставен без разглеждане в настоящото производство.
Събраните по делото доказателства установяват възникване на сделка между страните и
съществуването на заявеното от ответника материално право да събира такса за
поддръжката на трафопоста. Съответно при твърдения за предаване на исковите суми на
договорно основание предпоставя иска за защита по чл.55 ал.1 от ЗЗД, което изключва
възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание, вкл. по чл.59 ал.1 от
ЗЗД.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: На осн.чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца, следва да
се възложат сторените от ответника по производството съдебни разноски в размер на 1500
адвокатско възнаграждение и 200лв. разноски за експертиза.
По гореизложените съображения, Д.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Д.-ПЕРФЕКТ” ЕООД,ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ
„НАСЛАДА-91”, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***, иск за сумата
от 14 377,51 лв. /четиринадесет хиляди триста седемдесет и седем лева и петдесет и една
стотинки/, формирана като сборно вземане от начислен без основание компонент „такса
поддръжка трафопост“ от цена за продажба на енергия за обект едноетажна сграда с
идентификатор 72624.603.313.1, със застроена площ от 231кв.м., построена в имот с
идентификатор 72624.603.313 със застроена площ от 587кв.м., находящ се в гр.Д., ***, за
което са издадени фактура 5680 от 8.5.2019г.; фактура 5690 от 4.6.2019г.; фактура 5704 от
8.7.2019г.; фактура 5707 от 13.8.2019г„ фактура 5717 от 10.09.2019г., фактура 5732 от
7.10.2019г., фактура 5741 от 5.11.2019г., фактура 5749 от 3.12.2019г., фактура 5757 от
6.1.2020г., фактура 5767 от 4.2.2020г., фактура 5776 от 4.3.2020г., фактура 5786 от 7.4.2020г.,
фактура 5796 от 7.5.2020г., фактура 5805 от 3.6.2020г., фактура 5815 от 6.7.2020г., фактура
5825 от 5.8.2020г., фактура 5834 от 8.9.2020г., фактура 5844 от 1.10.2020г., фактура 5856 от
7
2.11.2020г., фактура 5866 от 9.12.2020г., фактура 5876 от 11.1.2021 г., фактура 5886
от 10.2.2021 г., фактура 5897 от 10.3.2021г., фактура 5907 от 9.4.2021г., фактура 5917 от
13.5.2021г., фактура 5926 от 10.06.2021г., фактура 5936 от 7.7.2021г., фактура 5946 от
10.08.2021г., фактура 5957 от 9.9.2021г., фактура 5967 от 11.10.2021г., фактура 5978 от
10Л1.2021г., фактура 5990 от 14.12.2021г., фактура 6001 от 10.1.2022г., фактура 6011 от
21.2.2022г., фактура 6016 от 18.3.2021г., фактура 6026 от 18.4.2022г., фактура 6036 от
17.5.2022г., фактура от 6048 от 20.06.2022г., фактура № 6069 от 20.7.2022г., фактура № 6070
от 20.7.2022г., фактура 6076 от 22.8.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Д.-ПЕРФЕКТ” ЕООД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ
„НАСЛАДА-91”, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***, сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1500лв. адвокатско възнаграждение и
200лв. разходи за експертиза.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Д.-ПЕРФЕКТ” ЕООД,ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, срещу ТРУДОВО
ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА-91”, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: ***, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване в размер на 14 377,51 лв. /четиринадесет хиляди триста
седемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, за такса поддръжка трафопост по
следните фактури: фактура 5680 от 8.5.2019г.; фактура 5690 от 4.6.2019г.; фактура 5704 от
8.7.2019г.; фактура 5707 от 13.8.2019г„ фактура 5717 от 10.09.2019г., фактура 5732 от
7.10.2019г., фактура 5741 от 5.11.2019г., фактура 5749 от 3.12.2019г., фактура 5757 от
6.1.2020г., фактура 5767 от 4.2.2020г., фактура 5776 от 4.3.2020г., фактура 5786 от 7.4.2020г.,
фактура 5796 от 7.5.2020г., фактура 5805 от 3.6.2020г., фактура 5815 от 6.7.2020г., фактура
5825 от 5.8.2020г., фактура 5834 от 8.9.2020г., фактура 5844 от 1.10.2020г., фактура 5856 от
2.11.2020г., фактура 5866 от 9.12.2020г., фактура 5876 от 11.1.2021 г., фактура 5886 от
10.2.2021 г., фактура 5897 от 10.3.2021г., фактура 5907 от 9.4.2021г., фактура 5917 от
13.5.2021г., фактура 5926 от 10.06.2021г., фактура 5936 от 7.7.2021г., фактура 5946 от
10.08.2021г., фактура 5957 от 9.9.2021г., фактура 5967 от 11.10.2021г., фактура 5978 от
10Л1.2021г., фактура 5990 от 14.12.2021г., фактура 6001 от 10.1.2022г., фактура 6011 от
21.2.2022г., фактура 6016 от 18.3.2021г., фактура 6026 от 18.4.2022г., фактура 6036 от
17.5.2022г., фактура от 6048 от 20.06.2022г., фактура № 6069 от 20.7.2022г., фактура № 6070
от 20.7.2022г., фактура 6076 от 22.8.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
8