Решение по КНАХД №595/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от АПК.

С Решение № 50/02.07.2025 г. по н.а.х.д. № 118/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик е изменено Наказателно постановление № 28-0000600/24.04.2025 г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Добрич, с което на Я. Й. А., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 3000 лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС (Наредба № 11) на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като размерът на глобата е намален от 3000 лева на 1500 лева. Срещу това решение е подадена жалба от санкционираното лице с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че нарушението не е доказано по безспорен начин, тъй като претоварването на процесното ППС се основава само на придружаващата го кантарна бележка, която не е нормативно определен документ за установяване масата на автомобила. Сочи се, че действителното тегло на ППС е следвало да бъде проверено чрез замерване с контролни везни от длъжностните лица. Възразява се, че водачът не е адресат на вмененото му административно нарушение. Отговорност за това нарушение следва да се носи от превозвача или собственика на ППС. Оспорва се компетентността на длъжностните лица, издали АУАН и НП. Счита се, че оправомощени да налагат административно наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП са само органите на МВР. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът – началникът на ОО „Автомобила администрация” – Добрич, оспорва основателността на касационната жалба и иска решението на БРС да бъде оставено в сила.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, тя е неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че на 07.04.2025 г., около 17, 07 часа, по РП I-9, пред бензиностанция Лафи, в посока [населено място], е управлявал ППС (товарен автомобил с четири оси) с обща маса 47 320 кг, която надвишава с 15 320 кг нормите за допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване (32 000 кг). Претоварването на ППС е установено от представена при проверката кантарна бележка № 103196. Поведението на водача е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б.”в” от Наредба № 11, което подлежи на санкциониране на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и безспорна доказаност на нарушението. Намерил е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити и са издадени от компетентни длъжностни лица съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определящ ИА „АА“ и нейните териториални структури като служби за контрол по ЗДвП. Изложил е мотиви, че общата маса на автомобила е установена въз основа на документ, представен от самия водач. Кантарната бележка е подписана лично от жалбоподателя без възражение, поради което в негова тежест е било да опровергае съдържанието ѝ. Направил е извод, че законодателят не е въвел задължение за контролните органи да измерват масата на проверяваното ППС. Определил е за неприложима нормата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 с мотива, че касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито не са издавани за товарния автомобил. Приел е, че жалбоподателят е бил запознат с данните в кантарната бележка и въпреки това е предприел управлението на ППС, с което е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл. Намерил е, че правилно е ангажирана отговорността му, тъй като санкционната норма сочи като субект на нарушението водачът на превозното средство. Приел е, че деянието не може да се квалифицира като маловажно по чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От друга страна е приел, че наложеното наказание в размер на 3000 лева е очевидно завишено и не отговаря на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. След отчитане на баланса между смекчаващите (нарушението е първо поред) и отегчаващите (размера на установеното претоварване) отговорността обстоятелства е преценил, че глоба в размер към средния се явява справедлива и съответстваща на целите по чл. 12 от ЗАНН. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод за изменение на наказателното постановление в санкционната му част чрез намаление на наложената глоба от 3000 лева на 1500 лева.

Така постановеното решение е правилно.

От извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице или до опорочаване изводите на съда. Правилно е приложен и материалният закон спрямо приетите за установени фактически обстоятелства. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е налице извършено административно нарушение от страна на водача на товарния автомобил. За да стигне до този извод, той е събрал и обсъдил всички допустими и необходими доказателства относно релевантните за спора факти и въз основа на тяхната обективна преценка е установил правилно фактическата обстановка по делото.

Неоснователно е възражението, че е недопустимо претоварването на ППС да се установява от придружаващите го превозни документи. Представената по време на проверката кантарна бележка, в която е отразено теглото на ППС, е подпечатана и подписана от представител на фирмата – товарач и от самия водач. Тя представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за издателя си факти и се ползва с материална доказателствена сила относно общата маса на автомобила, поради което правилно е кредитирана като годно доказателствено средство за извършеното нарушение. Законосъобразно е становището на районния съд, че в тежест на водача е било да установи, че съдържанието на кантарната бележка не отговаря на обективната истина. Твърденията, че измерването от фирмата - товарач не е точно, тъй като не е направено с контролен уред, преминал метрологичен контрол, са израз единствено на защитна позиция, целяща да изключи доказателствената стойност на документа като извънсъдебно признание на релевантни за спора факти. След като жалбоподателят не е представил надлежни доказателства, които да оборват удостоверените в кантарната бележка факти и обстоятелства, правилно районният съд е приел, че тя е достоверен източник на информация относно превишението на допустимата максимална маса.

Неоснователен е доводът, че за установяване на действителното тегло на проверяваното МПС е следвало да се извърши измерване с контролни везни. Обоснована е преценката на съда, че кантарната бележка е достатъчна да се приеме, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение от обективна и субективна страна. Няма спор, че поначало проверката на масата на ППС се извършва с технически средства за измерване, но това не изключва възможността тя да се извърши и по документи. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че разпоредбите на чл. 166, ал. 2, т. 8 и чл. 167, л. 3 от ЗДвП регламентират право, но не и задължение на контролните органи за измерване на масата на проверяваните ППС. В общия ЗАНН и в ЗДвП няма ограничения относно вида и характера на доказателствата, въз основа на които следва да бъдат установени административните нарушения. Обстоятелството, че при проверката не е извършено измерване на процесното ППС, не е нарушение на закона и не обосновава недоказаност на нарушението, след като придружаващите автомобила документи, въз основа на които е установено надвишаването на максималната допустима маса и е съставен АУАН, имат доказателствено значение и могат да се ползват срещу издателя им.

Правилно районният съд е приел, че длъжностните лица са разполагали с правомощия да съставят АУАН и да издадат НП. ЗДвП възлага контролни функции не само на органите на МВР, но и на служителите на ИА „АА“, което е видно и от разпоредбите на чл. 166 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, защото в АУАН и НП се съдържа ясно и точно описание на всички съставомерни признаци на деянието от обективна и субективна страна. Посочени са датата и мястото на нарушението, както и доказателствата, въз основа на които е установено. Дадената правна квалификация съответства на фактическото описание на нарушението. И двете еднозначно сочат, че водачът е наказан за това, че в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е управлявал ППС с маса над максимално допустимите 32 тона. Правилни са изводите на районния съд, че нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен. Законосъобразно е становището му, че няма изискване в закона за описване на номера и сертификата на везната, с която извършено замерването. Достатъчно е, че са посочени номерът и датата на издаване на кантарната бележка, на която почиват фактическите констатации на АНО.

Неоснователно е и възражението, че водачът не е адресат на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. ”в” от Наредба № 11. Правилно районният съд е приел, че без значение за съставомерността на деянието е чие е задължението за заплащане на такса за движението на тежкото ППС и/или за издаването на разрешително. Законосъобразен е изводът му, че законодателят изрично е определил водача като носител на административнонаказателната отговорност за управлението на ППС с маса, надвишаваща нормативноустановените норми.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/02.07.2025 г. по н.а.х.д. № 118/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.