РЕШЕНИЕ
№ 21912
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110105492 по описа за 2025 година
Ищецът “А. за с. на в.” ЕАД твърди, че на 14.06.2023г. е
подписал Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 14.06.2023г., със „С. к.“ ООД, по силата на което
вземанията на „С. к.“ ООД срещу М. С. М., произтичащи от Договор
за паричен заем № 516132 от дата 16.04.2021г., са прехвърлени изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия, които са
имплементирани в договора за заем, съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на
вземането от името на „С. к.“ ООД, чрез пълномощника „А. за с. на
в.“ ЕАД, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
На 16.04.2021г. между „С. к.“ ООД, като заемодател и М. С. М.
като заемател бил сключен договор за паричен заем № 516132 при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и
Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
паричен заем заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 650 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в
1
договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на
договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на
основание отправено искане на заем от страна на заемателя.
Страните постигнали съгласи договорната лихва по заема да
бъде в размер на 67,19 лв. Така страните са договорили обща стойност
на плащанията по заема да бъде в размер на 717,19 лв., която е
платима на 23 броя седмични погасителни вноски, първите 2 в размер
на 5,06 лв. и още 21 в размер на 33,67 лв., при първа погасителна
вноска 23.04.2021г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 24.09.2021г. На длъжника било начислено обезщетение за
забава в размер на 366,27 лв. за периода от 05.06.2021 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.
С. М., в деловодството на СРС, 38 състав. Съдът е уважил
претенцията ни по образуваното ч.гр.д. 25994/2024 г., и е издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу
издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния
интерес от подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да признае за установено, че М. С. М. дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25994/2024г. по
описа на Софийски районен съд, 38 състав, а именно:
455,80 лв. - главница;
22,91 лв. - договорна лихва за периода от 04.06.2021г. до
24.09.2021г.; 366,27 лв. - обезщетение за забава за периода от
05.06.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда; за периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС;
Законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението, както и да му
присъди сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 25994/2024г. по
описа на Софийски районен съд, 38 състав., както и тези в исковото.
Ответникът писмено оспорва иска. На първо място твърди, че не
е уведомен за извършената цесия. От друга страна, от приложеното
извлечение от договор за продажба и прехвърляне на вземания от
2
14.06.2023г., не ставало ясно дали същият е влязъл в сила и дали се е
породило облигационното му действие.
Оспорва действителостта на договора за кредит като се позовава
на нарушения в нормите на на чл.10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20,
чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК.
Посочва, че съгласно чл. 8 от договора, ако кредитополучателят
не представи обезпечение в тридневен срок от подписването на
договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 361.81 лева.
Предвидено е, че неустойката по чл. 8 ще се заплаща разсрочено,
заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 361,81
лева. Твърди, че въведените изисквания в договора за вида
обезпечение (банкова гаранция, поръчител, ипотека) и тридневния
срок за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му, така че тази възможност изцяло да се
възпрепятствала. Заявява, че сумата по неустойката следва да се
включи в ГПР, при което той ще надвиши законоустановения размер.
Прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по
отношение на главницата и 3-годишна по отношение на лихвите и
обезщетенията /неустойките/.
Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното:
От анализа на молбата за издаване на заповед за изпълнение,
самата заповед и исковата молба се установява, че ищцовото
дружество претендира незаплатена главница по заема, договорна
лихва, обезщетение за забава, законна лихва и разноски. За такива
суми е издадена заповедта за изпълнение. Няма данни ищецът да
претендира сума по така наречената неустоечна клауза по чл. 8 от
договора. Разгледан без спорната клауза на чл. 8 договора за
потребителски кредит отговаря на императивните изисквания на
закона.
Молбата за издаване на заповед за изпълнение е депозирана на
30.04.2024г., поради което възражението за изтекла погасителна
давност е напълно неоснователно.
Съдът намира, че с връчването на исковата молба на особения
представител е извършено уведомление за цесията на дълга,
независимо дали е настъпило на по-ранен етап. Длъжникът няма
правен интерес да оспорва вътрешните отношения между цесионер и
цедент при наличие на редовно уведомяване.
3
Ответната страна не е ангажирала доказателства за извършени
плащания по заема след посочените от ищеца дати, поради което
претенциите за главница, договорна и законна лихва следва да се
уважат както са предявени.
Съдът при помоща на общодостъпен електронен калкулатор
определи размера на обезщетението за забава за периода от датата на
изискуемостта до депозиране на молбата за издаване на заповед в
размер на 117,72лв. За разликата до предявения размер от 366,27 лв.
тази претенция следва да се отхвърли. Съобразно уважената част от
претенциите ищецът има право на 353 лева разноски. Съдът не
присъжда на ищеца юристконсултско възнаграждение за исковия
процес, тъй като в молбата, с която то е поискано не е посочен размер,
а съдът не се произнася по абстрактни искания.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. М. ЕГН **********
дължи на “А. за с.на в.” ЕАД ЕИК ....както следва:
-/455,80 лв. – главница по Договор за паричен заем № 516132 от
дата 16.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.04.2024г. до
изплащане.
-/22,91 лв. - договорна лихва за периода от 04.06.2021г. до
24.09.2021г.; 117,72лв. - обезщетение за забава за периода от
05.06.2021г. до 30.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане
на обезщетение за забава до предявения размер от 366,27лв.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 353 лева разноски в
заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4