МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 128/2013 г. по описа на РС гр.* пети състав
Девненският районен прокурор е внесъл в РС * обвинителен акт, с който
е повдигнал обвинение срещу:
Б.М.К. ЕГН **********,за това че на 17.05.2012г. и на
03.06.2012г. в *, обл.* при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство-ключ, отнел чужди движими
вещи-микробус „*, рама *; 4 броя полиетиленови
чанти; 3 бр. рокли; 1 бр. фланела; 1 бр. потник; 8 бр тениски; 3 бр. якета; 59
бр. дълги панталони и 37 броя къси панталони от владението на * като всички
вещи са на обща стойност 5 293.33 лв. и 2 бр. полски регистрационни табели
№ PSE 77 NY от владението на А.С.Р., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4
пр.2 вр. чл.26 ал.1 НК.
Съдебното производство се проведе при условията на чл.
269 ал.3 т.2 НПК тъй като след щателно издирване не беше установено
местоживеенето на подсъдимия в страната.
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението като счита същото за
безспорно доказано. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани
достатъчно доказателства за вината на подсъдимият Б.М.К.. Моли съда, да му
наложи предвиденото в специалната норма наказание в размер между минималния и
средния, с посока към минималния, а именно „лишаване от свобода” за срок от
четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.
Защитника на подс.*– адв.С.С. от ВАК –служебно определена, твърди, че
от събраните по делото писменни и гласни доказателства е установена по
безспорен и категоричен начин вината на Б.М.К.. Моли съда при определяне на
наказанието да съобрази наличието на смекчаващи вината обстоятелства – направените
самопризнания още във фазата на досъдебното производство и да наложи на подсъдимия
К. наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което
да отложи за срок от пет години.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подс.Б.М.К. ***2г.
той се намирал в * за да се види с дъщеря си, която
живеела там. Преди да се върне в *, на 17.05.2012г. подсъдимия К.
отишъл на гости на *, който от години живеел със
семейството си в * и се занимавал с търговия с дрехи. * притежавал
няколко превозни средства, между които и товарен микробус марка „* *. Тъй като
нямал пари, подсъдимия К. решил да открадне микробуса и с него да се върне в * Късно вечерта
подсъдимия взел ключовете от микробуса, отишъл в двора където били паркирани
автомобилите на *, отключил микробуса и го привел в
движение. По пътя подсъдимия установил, че в микробуса се намират множество
документи, както за автомобила, така и от фирмата на * а в купето се
намирали четири полиетиленови торби с дрехи. На 23.05.2013г. подсъдимия
пристигнал в гр.*. На 25.05.2013г. подсъдимия К. отишъл с микробуса в с.Чернево
и се срещнал със свидетеля А.С.Р., който търсил да закупи микробус с дизелов
двигател. Свидетеля Р. ползвал л.а марка „*. След като се
срещнали, подсъдимия К. и свидетеля Р. се разбрали да направят замяна на двата
автомобила. При направената размяна, подсъдимия К. прехвърлил полиетиленовите
торби с дрехите в л.а”*” тъй като смятал да продаде
дрехите. Няколко дни по- късно подсъдимия К. разбрал от свои познати, че
семейството на М. *го търси, тъй като разбрали, че той е
извършил кражбата на микробуса и на дрехите от Полша. Тогава подсъдимия К. се
срещнал със свидетеля Р. и му казал, че иска да развали договорката за замяната
на микробуса с автомобила. Свидетеля Р. обаче не се съгласил. На 03.06.2012г.
късно вечерта подсъдимия К. отишъл в *, пред дома на
св.Р. и видял, че на улицата пред дома на Р. е паркиран микробуса. Тогава подсъдимия
К. свалил с ръце регистрационните табели на микробуса и ги отнесъл в дома си.
Смятал, че по този начин ще принуди Р. да му върне микробуса. На следващият ден,
след като установил, че регистрационните табели на микробуса липсват, свидетеля
Р. съобщил в полицията.
На 04.06.2012г. бил извършен оглед на микробуса, като свидетеля
Р. доброволно го предал на органите на полицията, заедно със всички документи
на автомобила, които по-рано му бил дал подсъдимия К..*** било извършено
претърсване на л.а „*” с немска регистрация * и от
багажника били иззети 4 бр. полиетиленови торби с нови дрехи-3 бр. рокли; 1 бр.
фланела; 1 бр. потник; 8 бр тениски; 3 бр. якета; 59 бр. дълги панталони и 37
броя къси панталони.С протокол за доброволно предаване подс.К. предал
доброволно лекия автомобил и регистрационните табели на микробуса „*”. Всички вещи
били върнати срещу разписка на свидетеля В.З*-пълномощник
на собственика *.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебно - оценителна експертиза /в. л. Д.Й./ от чието заключение е видно, че
стойността на инкриминираните вещи е 5 293.33 лева. В с. з вещото лице
поддържа заключението на така изготвената експертиза.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира гласните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите М.Й.П. и Е.З.Р., които
подробно, последователно, ясно и категорично описват кога, къде, от кого и по
какъв начин е било извършено инкриминираното деяние. Показанията на свидетеля П.
освен, че ясни и непротиворечиви са и в
резултат на непосредствени лични възприятия – той присъствал на размяната на
микробуса и лекият автомобил между подсъдимия К. и свидетеля Р. и видял
подсъдимия да управлява микробуса. Показанията на свидетелите напълно
кореспондират, както помежду си така и със заключението на в. л. по СОЕ, което
съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадено. Показанията на
свидетелите и заключението на назначената СОЕ напълно кореспондират и с
обясненията на подсъдимия К. дадени пред съдия на 06.06.2012г., прочетени и
приобщени по реда на чл. 279 ал.1 т.2 НПК. В обясненията си подсъдимия К. подробно,
ясно и непротиворечиво обяснява за извършената от него в *
кражба на микробус „*” с намиращите се в него документи и дрехи, както
и всички последвали събития– пристигането му в Р България с микробуса,
размяната на микробуса с л.а”*”, кражбата на
регистрационните табели на микробуса, паркиран пред къщата на свидетеля Р. ***.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства - заключенията на извършената оценителна
експeртиза, свидетелските показания и обясненията на подсъдимия , водеща
недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимият по начина,
описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, рапорти, протоколи за изземване и
доброволно предаване, разписки, копие от бюлетин за съдимост, справка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 17.05.2012г. и на 03.06.2012г. подсъдимия
Б.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.26 ал.1 НК
като ал.1 т.2 вр.чл.29, ал.1 б”б” НК като в *, обл.* при условията
на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на техническо
средство-ключ, отнел чужди движими вещи-микробус „*, рама
*; 4
броя полиетиленови чанти; 3 бр. рокли; 1 бр. фланела; 1 бр. потник; 8 бр
тениски; 3 бр. якета; 59 бр. дълги панталони и 37 броя къси панталони от
владението на * като всички вещи са на обща стойност 5 293.33 лв. и 2 бр.
полски регистрационни табели № PSE 77 NY от владението на А.С.Р., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл-той е съзнавал,че пострадалото лице не е съгласно да му се
отнемат движимите вещи, но въпреки всичко е искал да ги присвои.
Причини за извършване на престъплението -
незачитане неприкосновенноста
на частната собственост.
Квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК се обуславя
от това, че подсъдимия е отнел микробус „Форд Транзит 2.5” с рег. № PSE
77 NY с помощта на техническо средство – контактен ключ за автомобила.
За подсъдимият Б.М.К.
квалификацията е по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.”б”от НК и се
обуславя от това, че същият е извършил деянието по настоящото НОХД след като е
бил осъждан с присъда по НОХД №1877/2005г. по описа на РС *, влязла в законна
сила на 11.05.2006г. с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
четити години при първоначален „строг” режим в затвор за извършено престъпление
по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 НК.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Б.М.К.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид съществено засегнатото от деянието
му право на собственост на пострадалите лица, неприкосновенността на личното
имущество, както и поради високата стойност на отнетите вещи. Също така, като
висока съдът прецени и степента на обществена опасност на подсъдимият, който до
извършването на деянието по настоящото НОХД е бил осъждан с влезли в сила общо 7
бр.присъди, за престъпления срещу собствеността и личността. Това говори за формирането на едно
трайно престъпно поведение у подсъдимия и за факта, че досегашните осъждания
не са изиграли превантивна роля за превъзпитаването му и спазването на
обществените отношения свързани с неприкосновенноста на частната собственост. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта, че подсъдимият се укрива
от органите на властта. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени възстановяването на отнетите вещи на собствениците им и направените
пълни самопризнания от страна на подсъдимия К.
по време на разследването във фазата на досъдебното производство. Съдът
приема, че поради баланса на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
на подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание при приложението на чл.54 НК,
между минималния и средния предвиден в
специалната част на закона размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от
четири години, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: