РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Монтана, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Албена Миронова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20251600500382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 162 от 04.12.2024 г., постановено по гр. дело № 752 по
описа за 2023 г. Районен съд-Берковица е отхвърлил като неоснователен
предявен иск за признаване за установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1,
т. 1 ГПК с правно основание 45 ЗЗД, че Е.П. дължи на К.-К. Х.Б. К. Б. АД
сумата от 1091,95 лв., представляваща паричната равностойност на причинена
вреда от противоправно отнемане на хладилна витрина тип F.IC. 1300С, със
Сериен № *, с Баркод *, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.09.2023 г.
до окончателното издължаване, за което е издадена Заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 541/2023 г. по описа на РС – Берковица.
Срещу така постановеното решение е подадена жалба от К-К. Х. Б.
К.Б.ЕАД, чрез пълномощник адв. П. Д., в която се излагат доводи за
неправилност и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е преценил
доказателствения материал, което е довело до грешни изводи при
приложението на материалния закон. Сочи, че по делото са налице писмени
1
доказателства, от които се установява, че ответникът Е. извънсъдебно е
признал, че хладилната витрина се е намирала в дома му към лятото на 2023 г.
и е била продадена от него чрез интернет платформа. В тази връзка посочва, че
извънсъдебното признание представлява доказателство и не може да бъде
игнорирано. С оглед това твърди, че безспорно се достига до извод, че
ответникът е извършил продажбата на хладилната витрина, с което е
причинил вреди на дружеството в размер на 1091,95 лева. Предвид
изложеното се иска отмяна на решението и уважаване на предявеният иск,
ведно с направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата
от въззиваемия Е. П..
В съдебно заседание въззиваемият П., чрез своя процесуален
представител адв. Г., сочи, че всички изтъкнати в жалбата факти, по начина, по
който ги твърди жалбоподателят, са неверни. Счита решението за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, както и да бъдат
присъдени сторените във въззивната инстанция разноски.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че не
е установено ищецът да е претърпял вреда в размер на 1091,95 лв., която да се
намира в причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Приел
също, че липсват доказателства ответникът противоправно да е отнел
процесната витрина. Предвид това съдът приел, че не са установени
елементите от фактическия състав на непозволено увреждане.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.
2
В случая от доказателствения материал по делото не се установява, че
деянието на Е. П., изразяващо се в продажба на процесната хладилна витрина,
е противоправно. Това е така, тъй като на първо място няма влязла в сила
присъда, която да установи, че Е. е извършил престъпление. Освен това
ищецът /въззивник/ не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на
извършено от ответника /въззиваем/ противоправно деяние. В хода на делото е
приобщено досъдебно производство № 217/2023 по описа на РУ-*,
прокурорска преписка № 3956/2023 г., но същото е прекратено поради липса
на данни хладилната витрина да е била обект на престъпление. Извършените в
хода на досъдебното производство разпити не представляват доказателствено
средство, което може да бъде ценено от гражданския съд. Независимо от това,
и с оглед пълнота, настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че от
разпитите на Е.П. и К.П. не се установява нито наличието на извършено
престъпление, нито признание от страна на Е., че е откраднал процесната вещ.
Напротив, установява се, че хладилната витрина първоначално е закупена от
К.П. през 2021 г. от пазара в гр. *, от непознат за него човек, за сумата от 300
лв., които са платени в брой, като продавачът не е дал документи на купувача.
През 2023 г. К. решил да продаде витрината и помолил сина си Е. да
публикува обява в „*”, тъй като не се справял добре с технологиите.
Изявлението на Е., дадено в хода на досъдебното производство, че
действително той е извършил продажбата чрез интернет платформа, не
представлява неизгоден за него факт, тъй като не установено, че вещта е
придобита чрез престъпление. В случая деянието му е правомерно, защото
хладилната витрина е придобита от К. на законно основание.
Предвид горното, МОС приема, че деянието на въззиваемия не е
противоправно. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на иска, респ. за
потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като не е осъществен
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.
В допълнение към горното, настоящият съдебен състав намира за важно
да отбележи, че по делото липсват доказателства, които да установят, че
процесната витрина е била заприходена като актив на дружеството-въззивник.
Също така не се установява по категоричен начин, че продадената вещ е
идентична с тази, която е изчезнала от склада на въззивника. На последният
му е била предоставена възможност да ангажира доказателства в хода на
3
делото за доказване на твърдените от него факти, но същият не се е
възползвал от нея. Освен това дружеството не е доказало и точния размер на
претендираната вреда. В заключение МОС намира, че искът правилно е
отхвърлен от районния съд, поради което решението му следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К.-К. Х.Б.К.Б.
следва да заплати на Е.П. направените от него разноски пред въззивната
инстанция в размер на 400 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 от 04.12.2024 г. на Районен съд-
Берковица, постановено по гр. дело № 752/2023 г., по описа на същия съд като
правилно.
ОСЪЖДА К.-К.Х.Б.К.Б.ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. „*“ № *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
Е.П., ЕГН **********, от гр. *, обл. *, ул. „*“ № *, сумата в размер от 400,00
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4