П   Р   И   С   Ъ  Д   А

 

 №                         14   АПРИЛ  2022 година                  град ПИРДОП

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП                                                          ПЪРВИ СЪСТАВ

НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ АПРЕЛ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И ВТОРА  ГОДИНА

В  публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ГЮРОВ

                             

Секретар: М. Н.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЮРОВ

НЧХД № 38 по описа на РСПп за 2020 година

 

          СЪДЪТ

П    Р     И    С    Ъ    Д     И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Х.Ф.,  роден на *** г. в гр.С., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, работи в „************“ ЕАД, женен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 02.01.2020 г. публично и по друг начин -чрез интернет мрежата - чрез публикуване в ********от личния му профил на „******“ във публична ****** група с наименоване „******“, в която  О. М. членува чрез ****** профила https://****************, е разпространил невярно твърдение, което е унизително за честта или достойнството на Ц.П.Й. - в качеството и на ***на О. М., както следва: „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора" -престъпление по чл.148, ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр.чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.148, ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр.чл.146, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет с.М..

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Х.Ф.,  роден на *** г. в гр.С., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, работи в „************“ ЕАД, женен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 02.01.2020 г. публично и по друг начин - чрез интернет мрежата - чрез публикуване в ********от личния му профил на „******“ във публична ****** група с наименоване „******“, в която  О. М. членува чрез ****** профила https://****************,  е разгласил позорно обстоятелство за Ц.П.Й. - в качеството и на ***на О. М., както следва: „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора“ -престъпление по чл.148, ал.2, вр. с чл.148, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК, поради което и на основание чл.148, ал.2, вр. с чл.148, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК и чл. 54 от НК го  ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет с.М..

 

 На основание чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А.Х.Ф., със снета по делото самоличност, а именно  ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и присъединява и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет с.М..

 

ОСЪЖДА подсъдимият А.Х.Ф., със снета по делото самоличност да заплати на частния тъжител Ц.П.Й. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по по чл.148, ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр.чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2020 г.. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения граждански иск до пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимият А.Х.Ф., със снета по делото самоличност да заплати на частния тъжител Ц.П.Й. сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по по чл.148, ал.2, вр. с чл.148, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане.

 

На основание чл. 189, ал.3  от НПК  ОСЪЖДА  подсъдимият А.Х.Ф., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд - Пирдоп сумата от  280,00 /двеста и осемдесет/ лева, представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

 

На основание чл. 189, ал.3  от НПК  ОСЪЖДА  подсъдимият А.Х.Ф., със снета по делото самоличност да заплати на частния тъжител Ц.П.Й.  сумата от 545,19 /петстотин четиридесет и пет лв. и 19 ст./ лева, представляваща съдебно деловодни разноски.

 

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд – София.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Производството е образувано по тъжба на Ц.П.Й. с ЕГН **********,*** срещу А.Х.Ф. с ЕГН **********,***, за това, че на  02.01.2020 г. публично и по друг начин - чрез интернет мрежата -чрез публикуване в www.facebook.com от личния му профил на „******" във публична ****** група с наименоване „******", в която О. М. членува чрез ****** профила https://www.facebook.com/profile.pnp?id=l***********, е разпространил невярно твърдение, което е унизително за честта или достойнството на Ц.П.Й.- в качеството и на ***на О. М., и е разгласил позорно обстоятелство за Ц.П.Й. - в качеството и на ***на О. М., както следва: „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора“ -престъпление по чл.148, ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр.чл.146, ал.1 от НК  и по чл.148, ал.2, вр. с чл.148, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК. 

В тъжбата тъжителя Й. сочи дословно следната фактическа обстановка: „Тъжителят Ц.П.Й. ***. С цел по-добра комуникация и общодостъпност на информацията за дейността на общинската администрация, О. М. поддържа свой профил във ****** (http://vvww.facebook.com). Профилът на О.та се нарича „О. М." (https://www.facebook.com/profile.php?id=l ***********) и е общодостъпен потребителите на посочената мрежа. Чрез профила си посочената социална мрежа, О. М. членува в публична ****** група с наименование „******“ (https://www.facebook.com/groups/***********/). Подсъдимият А.Ф. има профил (https://bg-bg.facebook.com/people/А.-Ф./***********) в същата социална мрежа, от който активно и свободно изразява своето мнение. На дата 02.01.2020 год. в профила на публична ****** група с наименование „******" подсъдимия е споделил своя публикация, направена в профила в същата социална мрежа на „о.с.М.“ и е направил следния коментар: „Пускам един отговор от МЗХГ от който е видно неправомерното завземане на сгради и земи от бившето Т***и тяхното незаконно отдаване под наем на роднини на к..“ Самата публикация в профила на „о.с.М." е извършена от подсъдимия на същата дата 02.01.2020 г. В коментарите под публикацията подсъдимият е написал: „Една малка равносметка ЗАЩО. Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора ..."Твърдението за това, че „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя — реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора" е станало достояние на неограничен кръг лица, тъй като профилите на „******" и „о.с.М.". където са извършени публикациите, респ. направен коментара, са общодостъпни, а и към него са асоциирани като „приятели" ... профила на потребители на социалната мрежа, като отделно част от тези лица са споделили информацията (в това число и коментара на подсъдимия) със свои познати. Коментарът на подсъдимия „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора“ е напълно неверен и заблуждаващ, като това му е известно, доколкото същия имаше качеството о.с.в ОбС М. за времето от 2015 г. до 2019 г. и са му служебно известни (в пълни подробности) обстоятелствата във връзка с осъществените от О.та производство за установяване на самосрутващи се и опасни сгради, завземането на тези от тях, които са безстопанствени и отдаването им под наем посредством публично оповестени конкурси. Нещо повече, в качеството си на о.с.същият е участвал при обсъждането в ОбС М. и вземане на решенията за стартиране на процедура за придобиване от О. М. на земята, находяща се на територията на бившите стопански дворове в О.та. С описаното деяние А.Ф. публично (чрез публикуването на коментар под горепосочената публикация в профила на „о.с.М." и споделянето на публикацият. ведно с коментарите към нея) на 02.01.2020 г. е казал/разгласил невярно твърдение, което е унизително за честта или достойнството на Ц. ***, а също така е разгласил позорно обстоятелство за тъжителката. което е напълно невярно, и поради тази причина дълбоко наранява честта и достойнството й а именно, че „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора", с което е осъществил състава на престъпленията по чл. 148. ал.1, т. 2 и т. 3 и ал. 2. предложение 1 от НК, във връзка е чл. 146, ал. 1 и чл.147, ал.1, предложение първо от НК.“

 

В наказателния процес са приети за съвместно разглеждане предявените граждански искове от тъжителя срещу подсъдимия в общ размер на 10 000 /десет хиляди/ лева,  - обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от нанесената публична клевета, изразяващи се в накърняването на честта, уронване на авторитета и достойнството му, както следва: сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за за причинени от престъплението по по чл.148, ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр.чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по по чл.148, ал.2, вр. с чл.148, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание тъжителят, чрез процесуалния си представител поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия моли за постановяване на оправдателна присъда, оспорва съставомерността на престъпленията от обективна и субективна страна.

Подсъдимият не се признава за виновен, възползвасе от правото си да не дава обяснения в хода на наказателното производство,  в последната си дума иска да бъде оправдан.

 

Районен съд-Пирдоп, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Ф., на 02.01.2020 г. публично и по друг начин -чрез интернет мрежата -чрез публикуване в www.facebook.com от личния му профил на „******" във публична ****** група с наименоване „******", в която О. М. членува чрез ****** профила https://www.facebook.com/profile.pnp?id=l ***********, е разпространил невярно твърдение, което е унизително за честта или достойнството на Ц.П.Й. - в качеството и на ***на О. М., както следва: „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора".

По делото, като писмени доказателства са събрани Свидетелство за съдимост и характеристика на подсъдимия Ф.; заверен препис от Доклад № ДИД4СО-16/29.04.2021 г., съставен при извършена финансова инспекция от АДФИ на О. М.; Заповед № 59 от 06.02.2014 г. на к. на О. М.; Заповед № 133 от 22.05.2014 год. на к. на О. М.; Докладна записка вх. № ОбС-020-7 от 06.11.2014 г. от с.на О. М.; Решение № 529 по протокол № 41 от 18.11.2014 г. на ОбС М.; Решение № 528 по протокол № 41 от 18.11.2014 г. на ОбС М.; Решение № 535 от неприсъствено гласуване от 21.11.2014 г. на ОбС М.; Решение № 534 от неприсъствено гласуване от 21.11.2014 г. на ОбС М.; Решение № 538 по протокол № 42 от 29.12.2014 г. на ОбС М.; Акт за частна общинска собственост № 1553 от 27.06.2016 г.; Акт за частна общинска собственост № 1554 от 27.06.2016 г.; Акт за частна общинска собственост № 1555 от 27.06.2016 г.; Решение № 254 от неприсъствено гласуване от 07.08.2017 г. на ОбС М.; Решение № 255 по протокол № 22 от 29.08.2017 г. на ОбС М.; Докладна записка вх. № ОбС-035-14 от 12.09.2017 г. от Зам. к. на О. М.; Решение № 263 по протокол № 23 от 28.09.2017 г. на ОбС М.; Писмо-сигнал от Ал. Ф. и Е. Е. до Министъра на МЗХГ per. Индекс 94-1793 от 02.09.2019 г.; Писмо Х94-1793 от 06.02.2020 г. на Зам. Министъра на МЗХГ; Писмо изх. № 04-03-5 # 20.02.2020 г. от Областния управител на Софийска област; Писмо изх. № РД-09-01-35#1 от 11.03.2020 г. от Зам. к. на О. М. с описаните в него 12 (дванадесет) броя приложения - АЧОС № 1555/27.06.2016 г., Скица на имот с идентификатор 48624.125.3.2, АЧОС № 1554/27.06.2016 г., Скица на имот с идентификатор 48624.125.3.1, АЧОС № 1553/27.06.2016 г., Договор за отдаване под наем № 4/23.01.2015 г., Договор за отдаване под наем № 5/23.01.2015 г., Договор за отдаване под наем № 35/31.03.2015 г., Копие от договор за продажба на сграда „К." тип „П." от 16.07.1993 г., Копие от договор за продажба на сграда „Т." тип „П." от 16.07.1993 г., Копие от договор за продажба от 01.03.1995 г. за прилежаща земя, Копие от договор за продажба на „С." тип „Г." от 01.03.1995 г., Копие от прието и предадено имущество срещу дялов капитал на членовете на Кооперация „Г.", Протокол от 18.03.1993 г. за отдаване под наем, Парцеларен план на стопански двор в село М.; Писмо -отговор изх.№ 94-1793/12.12.2019 г. от Зам.министър на земеделието, храните и горите, от които се установява, че се касае за недвижими имоти, актувани като частна общинска собственост и като такива, с посочените решения на ОбС-М., са отдадени под наем на физически лица, вкл. и на лицата Е.Й.и П.Р., за които не се  спори по делото, че са с. и з.на Ц.Й.-***, като в процесното писмо-отговор се сочи, че правното основание за съставяне на АЧОС е неприложимо, като предоставените през 2015 г.  от О. М. под наем недвижими имоти, не са били нейна собственост, а в приетия  Доклад № ДИД4СО-16/29.04.2021 г., съставен при извършена финансова инспекция от АДФИ на О. М. подробно се сочи, че при сключване на  договорите са нарушени разпоредбите на чл.37и, ал.1 ЗСПЗЗ  от страна на подписалата договорите Ц.П.-Х., като не са и съставени актове за установяване на административни нарушения, поради липсата на компетентност на АДФИ, като не се установи доклада да е изпратен на компететнтните органи за съставянето им, а по отношение на тъжителя Й. се сочи, че процесните лица са свързани лица с нея по смикъла на чл.§1,т.1 от ЗПУКИ(отм.), като КРПКИ при ОбС-М. е дала становище, че не е налице конфликт на интереси, поради липса на облага.    

 

По делото са събрани и гласни доказателства.

В разпита си св. П.Г.излага дословно следното: „Познавам Ц.Й. и А.Ф. от много време. Съселяни сме и откакто се помня ги познавам. В момента Ц.Й. ***, г-н Ф., доколкото знам работи в с.Ч., в р.. Г-н Ф. беше о.с.. Бяхме заедно - от 2015 г. до 2019 г. Известно ми е, че О. М. е провеждала процедура по установяване и завземане на безстопанствени имоти на територията на О.та. Мисля, че това беше мандата 2011 г. - 2015 г. Ставаше въпрос за сгради, които са били собственост на Т*** в с.М. и с.К.. Доколкото си спомням Й. беше ***и беше възложила на с.на О.та да се проведе процедурата за завземането на тези имоти, защото бяха безстопанствени. ОбС участваше в управлението на завзетите имоти. Г-н Ф., докато беше о.с., доколкото си спомням той беше председател на комисията, която се занимаваше с тези работи и е участвал при взимане на решения, с които се управляват тези имоти. Известно ми е, че г-н Ф. е извършвал публикации по повод тези имоти във „******". В „******" ли беше, или нещо от този сорт, имаше публикация. Имаше и някакъв обществен съвет. Там е публикувал. Не мога да си спомня кога беше това нещо. Публикацията беше нещо от рода, че к. на О.та самолично или самостоятелно иска да даде имотите на децата си да ги ползват. Нещо от този род беше. Не знам дали е бил наясно, че к. въобще не участва в тази процедура. Предполагам, че е бил наясно. Знам, че Ц. Й.беше много ядосана, след като прочете това нещо. Вика: „Какво да правя? Чрез Държавен вестник ли да се откажа от тия деца?". За всяко нещо я нападаха, че все едно тя работи само за децата си. Мандатоносител съм на партия „Г.". Доколкото си спомням беше възложено на с.на О.та да ги движи тези въпроси и предполагам, че са се обърнали към Министерство на земеделието чия собственост са тези имоти, не знам. Коментирахме го там и някой отвори „******а" - аз даже не знам и как се отваря. Аз имам „******", но нямам телефон, че ми го откраднаха. Коментирахме го това за публикациите в О.та. Мисля, че беше след 2015 г. Известно ми е името П.Р.. Той е з.на г-жа Й.. Б.Й.е с. на г-жа Й.. Знам, че П.Р. в момента държи стария К. и там си гледаше биволите. Б.държи халето, което беше едно време нещо като работилница към Т***. Знам, че съм правил оценка на сградата. Тази сграда беше обявена на търг и той участва в него. Между 2011 г. и 2015 г. той участва на търг. Към този период, който соча тези сгради са били собственост на бившето Т***и след това на кооперацията. Имаше такава трудова кооперация, която наследи имоти от Т***. Към момента на сключване на тези договори от тези лица собствеността не е на никой, защото тя кооперацията се разтури и вече нямаше собственик. Това, което се направи е да бъдат завзети безстопанствените имоти от О.та. Въз основа на процедурата, която се проведе за завземането на тези имоти, О.та ги отдаваше под наем. Не знам какъв е отговора от Министерството на земеделието, за който говорим, че са коментарите във „******". Г-жа Й. се почувства зле от нападките, които бяха отправени по нейн адрес, че фактически все едно тя като ***отдава всичко на собствените си деца. Според мен не ги отдава тя. Има вкарани докладни в ОбС, минава през комисиите, след това се внасят на заседанието на ОбС, гласуват се. Спомням си, че от секретарката там беше искала да си мери кръвното, че беше дигнала кръвното.“ Настоящият съдебен състав  цени показанията на свидетеля като незаинтересовани и последователни, и отговарящи на установената фактическа обстановка по делото, като следва да се кредитират изцяло.

В разпита си св. И.В.излага дословно следното: „Познавам Ц.Й. и А.Ф.. Г-жа Й. я познавам още от годините, когато са се родили децата ни, защото нейното последно дете е почти връстник на моето. А А.Ф. го познавам, откакто дойде в с.М., защото той преди това живееше на друго място, но е от отдавна. Г-жа Й. *** в момента. Г-н Ф. е бил о.с.. И яз бях. Бяхме колеги. Аз сега в момента не съм о.с.. Била съм три мандата - може би от 2007 г. до края на 2019 г. Нещо такова. Известно ми е, че О. М. е провеждала процедури по установяване и завземане на безстопанствени имоти на територията на О.та. Имало е такива процедури за завземане на изоставени имоти в бившите стопански дворове в с.М. и с.К.. Друго дали е имало, не знам. Те се завзеха по процедура основана на закона. Има стандартна процедура изоствените земи да се завземат и да се управляват от О.та като безстопанствени. Значи основно ОбС и ОбА са се занимавали с тези процедури. Като ОбС, след внесена докладна, провеждат се заседания на постоянните комисии, взимат се становища. За конкретния случай се занимаваше г-жа Ц.П.. Тя беше с.на О.та. Освен ОбС, тя и администрацията. Г-жа Й. не е участвала. Знам, че А.Ф. е участвал при обсъждане на въпросите как да се управляват тези имоти, защото той беше о.с.през годините, когато е имало такива процедури и даже беше председател на Комисията по устройство на територията. Известно ми е, че А.Ф. е публикувал във „******" коментари по повод на управлението на тези имоти, на лицата, на които са дадени и начина, по който са дадени под наем. Аз съм го видяла с очите си това. Знам какво се казваше в тези негови коментари. Знам, че бяха публикувани някакви документи от министерство, ако не се лъжа, и се говореше че г-жа Й. еднолично се е разпоредила с имоти, които О.та би трябвало да управлява, тя еднолично се е разпоредила с тях какво да се случи. Много добре знам как се почувства г-жа Й., след като прочете тези коментари, защото аз съм била до нея. Ние сме добри познати. Тя беше срината - както психически и емоционално, мога да кажа и физически. Значи получи хипертонична криза. Спря да се храни. Спря да спи. За нея беше необяснимо как може някой да казва такива клевети срещу нея. Още повече, че г-н Ф. е човек, на който тя в труден момент е подала ръка и му е помагала. Тя беше на ръба на депресия. Значи аз в момента и по онова време не работя никъде. Имам бизнес частен. В О.та съм била о.с.. За нещата, които говоря, за кризите на г-жа Й. - това е било в края на 2019 г. и началото на 2020 г., ако не се лъжа. Аз не съм присъствала на това, но тя е търсила медицинска помощ, защото тя беше с високо кръвно налягане по това време. Аз не мога да се сетя кога от коя политическа група съм била издигната за о.с.. Може би първия мандат е било от „СДС", след това от „ДСБ". Ние, о.с. сме знаели чия собственост са земите, които са се предлагали от О.та за стопанисване - безстопанствени. Аз казвам, че сме гласували за започване на процедура за завземане на земи, когато е била подадена съответна докладна. Аз не мога да се сетя точно за 2017 г. кое е. Видяла съм с очите си коментари в социалната мрежа - за отдаване под наем еднолично /подчертавам еднолично/ на собственост на О.та. Имаше някакво писмо на някакво министерство. Аз не си спомням точно какво пишеше в писмото, за да кажа дали коментарите са по повод на писмото. Въз основа на писмото г-н Ф. твърдеше, че г-жа Й. не е постъпила както трябва с отдаването. Сещам се точно за едноличното отдаване. Друго подробно не мога да кажа, защото то е било преди. Не мога да кажа как е гласувал г-н Ф. на заседанията на ОбС, защото не знам точно за какво ме питате. Не съм сигурна и не мога да кажа как е гласувал г-н Ф. във връзка с тези докладни, внесени в ОбС за тези безстопанствени земи. За земите нищо не мога да кажа - на кого ги даваше О.та. Не си спомням дали в ОбС имаше отговор от страна на О.та, че това, за което сме гласували да се стопанисва, вече е реализирано. Г-жа Ц.П. е с.на О.та и в това си качество тя е участвала в тези процедури. То не е работа на ОбС и аз не съм се интересувала какви са били функциите й във връзка с тази заповед. Тази заповед най-вероятно е била тя да представлява О.та. Докладните не съм сигурна от кой изхождаха.“ Настоящият съдебен състав  цени показанията на свидетеля като незаинтересовани и последователни, и отговарящи на установената фактическа обстановка по делото, като следва да се кредитират изцяло.

В разпита си св. С.С.К. излага дословно следното: „Познавам г-жа Й. в качеството й на ***на О.та. Познавам и г-н Ф.. Аз ползвам социалната мрежа „******" като всеки един нормален човек. Във „******" има група „******". Ползвам тази група. Позната ми е и групата „о.с.на М.". Познато ми е писмото от Министерството на земеделието и горите във връзка с имоти на О. М.. Видях го. В тези групи имаше коментар във връзка с тези земи. Не мога да кажа кога беше този коментар. Аз съм участвала в коментар във връзка с това писмо от министерството. Имам отношение. Коментирах писмо от Министер­ството на земеделието и горите. Това беше 2019 Г.-2020 г., не мога да кажа със сигурност. Имам предвид края на 2019 г. и началото на 2020 г. Не мога да дам точно определен период, но мисля, че този период беше в този интервал от време. Познавам това писмо. От страницата на „******" ми е познато. Не ми е известно кой го е качил там. Мисля, че съм правила коментар във връзка с това писмо. Коментарът беше относно това, че се отдават под наем земи, които казват, че са общински, а реално те са държавни, водейки се точно от писмото, което току-що видях. Писмото съдържаше данни, че имотите са държавна собственост, а не общински. Имаше някакви коментари. Не мога да кажа, не мога да цитирам дословно какво е било. Няма как да се случи назад в годините да се върнем. Връзвам коментарите с писмото. Те са базирани изцяло на писмото. Значи, ако инфопмацията, подадена в това писмо е невярна и недостоверна, то съответно нашите коментари бяха визирани точно от това писмо, водейки се от него. Мисля, че имаше коментар и от г-н Ф., но не мога да цитирам. Коментари имаше и мои и негови, и на доста още хора. Имаше поддръжници, имаше защитници, но коментарите изцяло бяха във връзка с това писмо. Не са отдавани земи под наем, а сгради. Извинявам се, грешка на езика. Не ми е известно, че е безспорно и всички в О.та са наясно, че се отдават имоти, които не са общинска собственост. Сега го научавам това. Качва се едно писмо, ти го виждаш, изчиташ го и всеки си изказва неговото лично мнение. Аз не мога да кажа от гледна Ваша точка или на отсрещния човек. Чета, виждам нещо и давам съответно своето виждане по темата. Аз не мога да кажа за другите какво са разбирали.“ Настоящият съдебен състав  цени показанията на свидетеля като незаинтересовани и последователни, и отговарящи на установената фактическа обстановка по делото, като следва да се кредитират изцяло, вкл. и по това, че свидетеля си спомня за коментар на г-н Ф. по процесното писмо.

В разпита си св. Е.Е. излага дословно следното: „Познама г-жа Ц.Й. отдавна. В близките години вече като кмет. Г-н Ф. също го познавам. В качеството си на о.с., с други колеги общински съветници пуснахме писмо до Министерството на земеделието и горите, поради факта, че г-жа Й. като ***на О.та отдаде сградите посочени в писмото под наем, без да има право на това. По принцип ние само гадаехме дали има или няма право, но след като получихме отговора на Министерството на земеделието и горите бяхме категорично сигурни, че тя няма право на това. Т.е. заключението, което ни пратиха последно и Г-н Съдията го държи, беше от зам.министър К., че деянието на г-жа Й. е незаконосъобразно и тя няма право да отдава под наем тези сгради. По принцип съгласно Закона за ползване и владеене на земеделските, ние се базирахме на този закон, че сгради, които са изоставени от кооперации, от бившето Т***и т.н. могат да станат собственост на О.та, но след определен срок. В този ред на мисли О.та не беше предприела никакви стъпки и не беше подала никакво заявление до Министреството на земеделието, за да ги владее тези земи. А решиха, че с така прието решение на ОбС могат да си позволят да ги отдават под наем. Наистина имаше такива решения. Бяха взети такива решения, но лично аз, няма да казвам за другите колеги, но не бях сам естествено, съм гласувал „против". Аз бях сигурен, че това не може да бъде истина и няма как да стане, защото не беше това първо писмо, което се получи, но това беше последното. И преди това пускахме писмо до Министерството на земеделието. Лично аз самичък, като о.с.естествено. Не като физическо лице. Но факта си е факт - сградите се отдаваха под наем и то много преди да се вземат някакви решения и т.н. Впоследствие се взеха такива решения, но те бяха незаконосъобразни. Но естествено бяха така представени на областния управител, че те не бяха върнати. А би трябвало. Другото, което е, че в последното писмо, което аз също получих от областния управител, там пише, че на 17.01.2020 г. е внесено завление от О. М. за искане тези земи да бъдат дадени като общински, но това е 2020 г., т.е. те все още не са собственост на О.та. За тези земи към писмото, което и аз получих от Министерството на земеделието, не си спомням дали бяха приложени актовете за общинска собственост. Може би ги имаше. Тези сгради бяха актувани като частна общинска собственост. Даже те бяха предложени за продажба. И заповедта на к. за търга, който беше обявен, беше анулирана от зам.к., когато г-жа Й. беше в отпуск. Защото се получи отговор от Министерството, че незаконосъобразно е отдаването под наем, а камо ли пък продажбата. И тогава пак аз като о.с., когато се взимаше това нещо, се обявих абсолютно „против". Тези сгради на бившето Т***са давани под наем от О.та на Б.Й.и на П.Р. - с. и з.на г-жа Й.. Не съм категорично сигурен, но мисля, че всички докладни за стопанисване от О.та на тези земи бяха внесени от г-жа Й.. Ц.П. е с.на О.та. Възможно е тя да е внасяла подобни докладни. Не съм категорично сигурен, но ако не е внесено от г-жа Й. е внесено от Ц.П., упълномощена от г-жа Й.. По принцип много рядко ползвам „******", защото такива клюкарски истории не са ми по вкуса, но точно тогава видях това написано нещо. Под него стоеше името на А.Ф.. Аз не съм сигурен дали той го е писал или не, но след като неговото име беше там - да речем. Но лично аз не видях нещо, което да злепоставя г-жа Й. или нещо да е обидно за нея. Той просто повтори отговора на писмото от Министерството на земеделието. Той просто това го коментира. То е истина. Той го казва това нещо. Това писмо не беше пуснато във „******", но то беше дадено на О.та, предадено и на нас, като хора, които сме го написали, до ОбС, така, че то беше достояние на всеки, който би пожелал да прочете. Имам предвид, че не само А.Ф. би могъл да го е публикувал. Всеки един би могъл да го публикува. Коментарите на г-н Ф. абсолютно бяха само във връзка с това писмо. Други коментари от него не съм прочел и впоследствие, когато сме разговаряли никога не съм чул да каже нещо друго, освен това, което коментираме и сега в случая - това писмо на Министерството. В конкретика като коментар, че се касае се за други земи, а не общински. Гласувал съм против отдаването под наем на тези имоти, защото е незаконосъобразно. Те не са собственост на О. М.. Участвал съм в гласуването на такива решения. Когато бях о.с.е гласувано да се отдадат под наем, защото имаше такова решение. Гласувал съм „против" на едното решение. На другите естествено, че съм дал съгласието си за започване на стартиране на процудера за придобиване на земите, но това, че съм дал съгласие означава, че аз наистина държа О.та да ги придобие точно по реда, който се изисква по закон. А за П.Р., за който съм дал съгласие за ремонти - нека да строи човека и да го направи, но това не значи, че съм бил съгласен за отдаването му под наем. То е учредяване право на ползване за строеж и т.н. Аз съм казал „да", съгласил съм се, макар, че не си спомням точно как беше ситуацията, защото мина доста време от 2017 г., но факта, че аз съм се съгласил на това нещо е достатъчно ясен, че въпреки всичко, аз съм отоврен нещата да се случват както трябва, но законосъобразно, а не против закона. Аз съм бил против отдаването под наем, а не за правото на строеж. През 2017 г. съм бил о.с.. През 2011 г. не съм бил. Преди аз да стана о.с., аз не мога да отговарям за решения на ОбС. И по наше време се отдаваха под наем тези имоти. За даването под наем нямам отношение, не съм бил о.с.. За учредяването на правото на строеж по този протокол съм взел отношение като о.с.по предявените ми протоколи. Аз съм получил лично това писмо от Министерството. В края на писмото пише, че незаконно се отдават под наем - отдават се под наем без да са собственост на О. М.. Според това, което е записано, сега не мога да цитирам точно текста, но правя извода, че се касае за незаконност - след като се казва, че те не са собственост на О.та, т.е. отдадени са под наем, без да са собственост на О.та какво мога да отсъдя аз? То е незаконосъобразно. Поне аз така го интерпретирам.“ Настоящият съдебен състав  цени показанията на свидетеля като незаинтересовани и последователни, и отговарящи на установената фактическа обстановка по делото, като следва да се кредитират изцяло, вкл. и в частта в която се твърди, че решенията за отдаване на процесните земи под наем са взети на заседания на ОбС-М..

В разпита си св. Х.А.излага дословно следното: „Познавам и г-жа Й. и А.Ф.. Ползвам социални мрежи и „******". Аз непрекъснато се интересувам от О. М.. В социалните мрежи аз от доста време се интересувам за О. М.. Още 2015 г. един от съветниците на О. М. г-н П.Г., той тогава беше член на ОбС, от него разбрах, че започват да се отдават сгради в стопанския двор. През това време обаче моята леля беше влезнала в една кооперация „Г.", за което имам документ предоставен вече, със сгради и с животни. И той ми казва: „Не се ли интересувате вие, че тези сгради се отдават под наем?". Тези сгради са дадени от к. на М. и те са дадени на нейния с. и на нейния зет. Но аз тогава нямам представа за това нещо. Минава се известно време, минават вече години и хората започват да негодуват какво става в това М.. И 2019 г. някъде септември ли, кога е било, ние започваме наистина да дебатираме болшинството и да се интересуваме от тези неща и се оказва, че са отдавани под наем 2015 г. тези сгради на стопанския двор, а 2016 г. са пускани актове за общинска собственост. Аз не знам дали е редно да се пускат тези актове от к. на О.та, при положение, че от писмото, което после, впоследствие, видях от Министерството на земеделието, че те са държавна собственост. А и това още тогава ми го загатна г-н Г., че е държавна собственост, но аз не повярвах тогава. Аз го виждам в социалните мрежи това писмо. От него разбирам, че декември месец е изпратено на О. М. и на съветниците от „Г." и до к.. Това го разбирам от писмото, което е публикувано 2020 г., мисля, че януари месец. И от там започват коментари на хора, които явно са засегнати по този повод. Това са хора, които си имат земеделски земи, имат ферми. Това бяха коментарите на тези хора, а и аз се срещам непрекъснато с тях. От А.Ф. аз нищо не знам, нищо не съм чела. Чела съм коментари от хора, които аз познавам - С.К.. Те са хора, които се занимават с тази дейност - селскостопанска. Добринка, но сега ще излъжа за името. Те също имат ферма животновъдна. Няма да мога да изредя всички. Имаше хора, които аз не ги познавам. Те бяха първо възмутени, защото всеки пишеше: „Ами, може аз да кандидатствам. Защо трябва да се дават само на нейните си хора?". Това беше по повод на писмото, което беше публикувано в социалните мрежи.

АДВ.Н.: Аз ще се опитам малко да цитирам: „Вместо к. да предприеме правилните действия О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи собствеността общинска, тя реши еднолично, възможно най-лесно и незаконно да стигнат до нейните хора".

СВИДЕТЕЛЯТ: То, това са непрекъснатите коментари между хората. Аз излизам и се срещам с хората.

АДВ.Н.: Такъв коментар имаше ли от А.Ф.?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не. Не съм чела такова нещо от него. Аз въобще него не го срещам да е писал нещо.

Познавам А.Ф. от много, много време. Той е много честен, много е, кротък, много е тих. „На мравката път прави" -така се казва по нашия край. Той е един много добър човек. Той беше о.с.предишния мандат. Към януари 2020 г. мисля, че не беше. Последните избори мисля, че бяха 2019 г. След това, на новия ОбС веднъж съм ходила, отнеха ми думата, не ми дадоха възможност да си задам въпросите и това беше, приключих. Това писмо от Министерство на земеделието, което съм видяла във „******“ преди това ни стана известно, защото ние се обърнахме към о.с. на „Г.“ да предприемат някакви мерки. Значи само и единствено г-н Е. и г-н Ф., те се заеха да пуснат този сигнал до Министерство на земеделието. След това ни казаха, че има отговор, запознахме се и аз го видях след това във „******". Аз отгоре от това писмо виждам, че е изпратено до г-н Е. и г-н Ф., до о.с. на „Г." и до О. М.. Това го виждам отгоре в самото писмо. Аз съм пенсионерка от 9 години. В момента съм председател на проверителната комисия на читалище М. и по този повод ходя и на заседанията на ОбС, обаче не ми дават думата. Запозната съм със съдържанието на писмото. Моята леля, тя почина, влезе след 1996 г. и се оказа обаче, че тази кооперация „Г." не е закрита, не е ликвидирана. И от тук нататъка нищо не се знае. Затова мен ме навя на мисълта, че това отдаване под наем на тези сгради, нещо не е както трябва. На много сесии на ОбС съм присъствала. Тя си ги вкарва в ОбС предполагам, че се гласува - не знам. Те не дават възможност да се задават въпроси. Те казват така: „квадрат еди кой си, еди какво си...". Не се упоменава на кой ще се дава. Няма търг, няма обявление, няма нищо. Значи, по тази логика може и аз да съм кандидат за тази сграда. Тя к.си внася предложението. ОбС вече не знам... На него, на ОбС каквото каже кметицата, това се гласува, искам да Ви кажа. Аз Ви го казвам, защото съм го изтърпяла вече. В М., не знам дали знаете, читалището е на два етажа, по Европейски проект. Не му се дава 1 стотинка за издръжка. ОбС не даде. О.та я олицетворявам с к.на О.та. Това, че се подписват от секретар... Тя не случайно си назначи и заместник кмет. Това село никога не е имало заместник кмет. И аз това, което го казвам, го казвам направо с чиста съвест. Като видях писмото, в него прочетох, че тази собственост е държавна и неправомерно и незаконно е отдавана под наем на децата на г-жа Й.. А и второто нещо, което е - не е трябвало тя да издава актове за общинска собственост, а е трябвало да ги издаде областния управител и вече да поискат от Министерство на земеделието там да си пусне, да преминат в общинска собственост. Не ги разбирам юридически.

ВЪПРОС НА СЪДА: Твърдите, че сте прочела в писмото дословно, че процесната собственост неправомерно и незаконно е отдадена?

СВИДЕТЕЛЯТ: Прочетох писмото много внимателно. Ами, незаконосъобразно.

ВЪПРОС НА СЪДА: Категорична сте, че това, което сте прочели в писмото е така? А не това, което сте прочели в публикациите във „******"?

СВИДЕТЕЛЯТ: В публикациите, аз Ви казах, хората негодуваха.

ВЪПРОС НА СЪДА: Твърдите, че сте се запознала с това писмо и там пише неправомерно и незаконно?

СВИДЕТЕЛЯТ: Ами, значи не е трябвало да бъдат отдавани.

ВЪПРОС НА СЪДА: Вие ми цитирате точно неправомерно и незаконно?

СВИДЕТЕЛЯТ: Аз съм си го извадила писмото, което съм прочела във „******" и си го нося. Може ли да го видя да си припомня?

АДВ.Н.: Нека да бъде предявено писмото от делото. Вие може да сте си извадили друго писмо. Може ли да бъде предявено?

Съдът РАЗРЕШАВА на свидетеля да ползва своето писмо, което свидетеля твърди, че е прочела във „******".

АДВ.Н.: Може да го покажете на съда, да се види дали е същото.

СВИДЕТЕЛЯТ: Значи, аз това, което съм чела - това е.

ВЪПРОС НА СЪДА: Вие сте го чели в писмото, не в публикацията във „******"?

СВИДЕТЕЛЯТ: Значи, аз съм си го извадила.

 ВЪПРОС НА СЪДА: От къде?

СВИДЕТЕЛЯТ: Извадила съм си го и съм си го принтирала.

ВЪПРОС НА СЪДА: От публикацията във „******" ли?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да. Аз не само във „******" влизам. Аз влизам и в други сайтове. Сега съм без очила. Не „незаконно", а е „неприложимо" думата. Чела съм го. Значи, моя е грешката. Извинявайте, моя е грешката. Съжалявам за думата. „Неприложимо по закон за..."

ВЪПРОС НА СЪДА: И нека да уточним - това сте го прочели в публикацията във „******" на писмото?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да.

ВЪПРОС НА СЪДА: А не в друга публикация на граждани, които са били недоволни?

СВИДЕТЕЛЯТ: Значи, недоволните граждани, искам да Ви кажа, какво пишеха - „Как може да се раздават така имоти?"

ВЪПРОС НА СЪДА: Конкретно Ви питам за недоволния гражданин зад Вас - А.Ф., за негова публикация?

СВИДЕТЕЛЯТ: От него не съм чела публикация.

ВЪПРОС НА СЪДА: Кой беше „постнал" това писмо?

СВИДЕТЕЛЯТ: Ами то всеки може да го постне това.

ВЪПРОС НА СЪДА: Ако помните?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, нямам представа кой го е постнал.“

Настоящият съдебен състав  цени показанията на свидетеля като частично незаинтересовани и отговарящи на установената фактическа обстановка по делото, като следва да се кредитират в частта, в която се твърди, че  е била налична публикация на процесното писмо и съответно е имало коментари под нея относно неприложимостта на отдаването под наем на имоти, като свидетеля твърди на въпрос на защитника на подсъдимия, че е прочела дословно публикацията, че „Вместо к. да предприеме правилните действия О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи собствеността общинска, тя реши еднолично, възможно най-лесно и незаконно да стигнат до нейните хора“, но това са били  „непрекъснати коментари между хората“.

От допусната съдебно-техническа и компютърна експертиза и и изслушано в.л. в с.з. се установява, че по повод на изтритите публикации, които са констатирани и с оглед материалите, които са представени по делото - копия разпечатки от минали публикации, може да се направи извод, че от тези профили, които  съществуват в тези групи, са направени публикациите и после са изтрити, направени са, но просто са изтрити. Съдържанието го няма. Няма как да потвърди, че точно представените по делото публикации са били преди изтриването им. Съответният потребител в същото време на тези публикации, което е, е публикувал нещо. Дали е това, което е приложено по делото, в.л. няма как да потвърди, но по същото време, като време, този потребител е направил публикации в съответните групи и процесната публикация е изтрита заедно с коментарите. Няма как да се свърже потребител с физическо лице. Съществуват следните профили и ****** групи:„О. М.“ и А.Ф. *** и „о.с.М.“ – ****** групи, като по отношение на профила на А.Ф., в същия е посочено, че е от М., работи в ДПМ Ч., учил в ТПЕ „Х.Б.“ – Б., местожителство ***, което частично се потвърждава и от изготвената характеристична справка на подсъдимия, приета по делото.

 

Първият спорен по делото фактически въпрос е разпространено ли е публично и по друг начин - чрез интернет мрежата -чрез публикуване в www.facebook.com от личния му профил на „******" във публична ****** група с наименоване „******", в която О. М. членува чрез ****** профила https://www.facebook.com/profile.pnp?id=l***********, електронно съобщение, в което се съдържат инкриминираните от тъжителя с тъжбата фрази. Настоящият състав приема, че това е така въз основа на заключението на изготвените по делото компютърно техническа експертиза. В тях вещото лице е възпроизвело част от разпечатките от ****** страници, представени с тъжбата, които съответства на посочената в тъжбата дата 02.01.2020 г., като същите са изтрити впоследствие. Относно тези публикации съдът кредитира представените с тъжбата разпечатки от интернет. 

Следващият спорен въпрос е дали профилът във ****** е използван именно от подсъдимия. Настоящият състав приема, че това е така, като се позовава на категоричните показания в този смисъл на св.св. Г., В., С.-К. и Е..  Извод, че именно подсъдимият Ф. използва профила А.Ф. може да се направи и от съвпадането на част от посочената информация в профила, с тази на изготвената хъръктеристична справка на подсъдимия.

Относно въпроса имал ли е тъжителя Й. обективна възможност да възприеме публикациите в процесната ****** група, настоящият състав намира, че той е имал такава възможност като се базира на неоспореното заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза към инкриминирания времеви интервал.

Други съществени противоречия относно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване не се забелязват във събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Същите последователно, логично и взаимнодопълващо се разкриват фактическата обстановка приета за установена от съда, поради което и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК съдът не дължи по-нататъшен доказателствен анализ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и приетите по делото писмени доказателства.

 

От така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед гореизложената фактическа обстановка следва да се приеме, че установените като реално произнесени и разпространени инкриминирани фрази  покриват състава на престъпленията обида и клевета, такаq както са инкриминирани с тъжбата, за което следва да се изложат някои принципни положения, до които е достигнала българската доктрина и практика и практиката на ЕСПЧ.

Съгласно трайно утвърденото разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Така изрично Решение № 22 от 31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о. на ВС, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение  №232/ 11 януари 2017 година, първо наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о, Решение  №183/31 октомври 2016 година, първо наказателно отделение, дело № 597 по описа за 2016г., Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.

Негативната оценка, която се дава на адресата следва да е своя собствена на дееца. В този смисъл практиката е приела, че, когато деецът не изразява свое собствено мнение,а предава данни, съдържащи се в официални информационни масиви или пък цитира чужда оценка за адресата деянието е несъставомерно. Така Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.

Преценката дали епитети, квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка. Така Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,  Решение  № 453/03.02.2015 г., Второ наказателно отделение,  наказателно дело № 1615 по описа за 2014 г. Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.

 За да е съставомерна обидата същата следва да е била възприета от адресата й. Обидата може да е произнесена както в присъствието на адресата, така и в негово отсъствие, но по начин, по който той има обективна възможност да я възприеме, като деецът цели именно това- например в касационна жалба по дело, по което деецът и адресата са страни;  по пощата в писмо изпратено до адресата; по имейл;  по интернет в новинарски сайт,  във ****** групи, до които и адресатът има достъп; чрез печата,  чрез казване на трето лице с изрично поръчение да предаде  обидата на адресата.  Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, и цели да измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или посредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия.Решение № 266 от 17.06.2015 г. по н. д. № 633 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о., Решение № 583 от 28.ХI.1975 г. по н. д. № 576/75 г., Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение N: 22 от 31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о., Решение  №232/ 11 януари 2017 година, първо наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение

 Във връзка с изискването обидата да е „присъствена“ следва да се отбележи, че е напълно възможно деецът да не се е обърнал лично към адресата, а да е произнесъл обидните изрази  в разговор с други лица, но  при наличие на обективна възможност на пострадалото лице да ги възприеме  и съзнание за това. Така изрично Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д. № 90/83 г., II н. о.

В противовес на „присъствената обида“ е т.нар задочна обида. При нея обидните изрази са произнесени при липса на обективна възможност на пострадалото лице да ги възприеме. За този вид деяние съдебната практика е категорична, че е несъставомерна. Така Решение № 296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд

Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.В този смисъл практиката е приела, че малките деца не могат да бъдат адресат на обида. Така Решение № 132/ 24 юли 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 462 / 2017 година.

От субективна страна деецът следва да съзнава негативната обществена оценка, с които са натоварени  използваните епитети, квалификации, сравнения, жестове; да съзнава че те ще бъдат възприети от адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели това. Така Решение № 93 от 22.05.2013 г. по нак. д. № 163/2013 г. на Върховен касационен съд

Деянието ще е несъставомерно от субективна страна, ако целта на дееца не е да унижи честта и достойнството на адресата, както и ако деецът е със субективното убеждение, че няма обективна възможност и  обидата няма да бъде възприета от адресата. Така изрично Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о.

В този смисъл  практиката е приела, че е несъставомерно деянието, ако целта преследвана от дееца е да се дадат правдиви свидетелски показания, да се обслужат изискванията на наказателния процес, да се изпълни граждански дълг или да се реализира конституционното право на жалба срещу действие на държавни органи. Така Решение № 238 от 23.04.2014 г. по нак. д. № 496/2014 г. на Върховен касационен съд,  Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010 г. на Върховен касационен съд

Прието е и че безадресно изречени  изявления, възприети от дадено лице  като отправени лично към него и унижаващи неговата чест и достойнство са несъставомерни като обида. Така Решение №284/19.06.2015 по дело №591/2015 на ВКС.

 

 За да е налице клевета, е необходимо от обективна страна деецът да разгласява за другиго неистински позорни обстоятелства или му приписва престъпление, което не е извършено. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за него. Така Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд.

Съгласно трайната съдебна практика първият елемент от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на позорни обстоятелства. „Разгласяването” като форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. /Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение./

 Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане до знание на поне още едно трето лице приписваните неистински позорни обстоятелства. Това е така, защото с разпространяване на клеветата до знанието и на по-широк кръг хора се осъществява вече друг - квалифицираният, състав на клеветата, по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 НК./Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о./

Разгласяване ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна "истинност".- Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд.

Следващият съставомерен признак от обективна страна е разгласеното обстоятелство да е позорно. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на конкретен  факт от действителността, свързан от дееца с личността на пострадалия:

- отнасящ  се  до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения/,  укорими от гледна точка на общопризнатите морални норми;

-или отразяващ отрицателни качества на пострадалия, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./,

 който факт  е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството на оклеветеното лице.

Този факт следва да е достатъчно конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по отношение на лицата, които са негов адресат, така че да може да се извърши проверка за неговата истинност. Във всички случаи обаче се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили, определени по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот. Така изрично Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение  № 60/27.05.2016 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 106/2016 г. по описа на ВКС,   Решение  № 69/ 24.03.2017 година, второ наказателно отделение,  КНОХД № 83/17 год., Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то н.о.

Логическо следствие от това е заключението, че предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото; както и изказаните мнения, съждения, оценки, умозаключения и внушения,  не консумират престъпния състав на клеветата.

Изведено е правилото, че дадено обстоятелство е достатъчно конкретизирано, ако проверката за неговата истинност като конкретен реален факт, определен по време, място и съдържание  не е „непреодолима“ или „прекомерно затруднена“ поради неясните му фактически граници и параметри.

Така изрично Решение № 167/26 септември 2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година на ВКС, Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на Върховен касационен съд., Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд , Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. о. Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №68/19 април 2013 година, трето наказателно отделение, н. дело № 1790/2012 година на ВКС, Решение № 429/25 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1452/2015 г на ВКС, Решение  №29/13 февруари 2017 г., ПЪРВО наказателно отделение, наказателно дело № 1325/2016 година.

Във връзка с изискванията за конкретност следва да се посочи, че за да са съставомерни позорящите обстоятелства следва да са такива сами по себе си, а не пречупени през субективната оценка на самия тъжител, който може да вложи допълнително и различно съдържание от написаното, или да го изопачи. В този смисъл отговорност се носи само за това, което изрично е  написано при буквалния му прочит, а не затова което тъжителят възприема, че произтича от написаното или за това, което тъжителят възприема, че деецът е искал да внуши. Така изрично Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 75 от 20.02.2012 г. по нак. д. № 3142/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 80 от 09.03.1998 г. по н.д. N:766/97 г., II н.о.

Във връзка с  изискванията за конкретност в случаите, когато се приписва престъпление е необходимо да се сочи връзка на адресата с обществено опасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Така Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 305 от 16.07.2009 г. по к.д. № 293/2009 г. на ВКС, Наказателно отделение.

Съгласно чл. 147, ал.2 НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените позорни обстоятелства. Оттук се извежда и третия съставомерен белег от обективна страна, а именно неистинността на разгласените позорни обстоятелства. Така Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд.

Пострадал от престъплението клевета може да бъде само лицето, за което се отнасят позорните обстоятелства, а не и всяко друго лице, което се е почувствало засегнато от тях. Така Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд.

 В трайната практика на ВКС се приема, че  от субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, воден от субективната увереност за истинността им. В практиката се поставя също така изискването тази субективна увереност да е добросъвестна, тоест да се базира на конкретни обстоятелства от действителността, които я обуславят.  За субективното отношение на дееца към разгласяваната от него информация следва да се съди по обективните факти по делото, относими към неговото предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение, отношенията между страните, тяхното обществено положение, особености на личността и др.  Така изрично Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/;  Решение № 21/ 04 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, КНОХД № 1635 /2015г, Решение № 227/ 12 юни 2015г., наказателно дело № 554 / 2015 г/, Решение № 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение., Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 179/ 02 октомври 2017 г., І НО, касационно дело № 661 по описа за 2017 г, Решение  № 23/ 27 февруари 2014 г, І НО, касационно дело № 2070 по описа за 2013 г., Решение № 194/ 28 ноември 2017 г, ІII НО, касационно дело № 1061 по описа за 2017 г.

На следващо място следва да се отбележи и че клеветата е възможна и при евентуален умисъл. Той е налице когато липсва добросъвестност в увереността на дееца в истинността на разгласяваните обстоятелства. Следва да се направи и разграничени между съдържанието на добросъвестността, която изключва евентуалния умисъл при различните субекти на престъплението. Ако деецът е обикновено лице, добросъвестността е налице, респективно евентуалния умисъл е изключен, ако са били налице фактически обстоятелства, от които той деецът да е могъл да направи извод за истинността на разпространеното. Ако субект на престъплението обаче е журналист, критериите са завишени. Същият е добросъвестен и евентуалния умисъл е изключен, ако разпространената от него информация е била проверена по надлежен начин. В този изричен смисъл Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд.

 При преценка съставомерността на дадено деяние, както като обида, така и като клевета, следва да се вземе предвид трайната практика на ВКС, базирана на дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно както като обида, така и като клевета, когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС.

С фундаментално значение при тълкуване на понятието свобода на изразяване на мнение е  Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на Конституционния съд, в което се казва, че с разпоредбите на чл. 39, 40, 41 от КРБ се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Следва обаче да се разлика между информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес, и информацията, равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова.То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл.39, ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал.2 от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията.Общо принципно положение, отнасящо се до приложението на всички основания за ограничение, е, че при тяхното налагане - от органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт - трябва да се излиза от високата обществена значимост на комуникационните права и свободи, от което следва изискването за стеснително приложение на ограниченията.

В този изричен смисъл са и дадените тълкувания по делата разгледани пред ЕСПЧ- Thorgeir Thorgeison срещу Исландия, RINGIER AXEL SPRINGER SLOVAKIA, A.S. срещу СЛОВАКИЯ, КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, "РАЙЧИНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ","ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", ДЕЛО ШАХЪНОВ И ПОЛФРИЙМАН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ДЕЛО „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ”, ДЕЛО МАРИНОВА И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ,  Лингенс срещу Австрия, Дело SAARISTO и други срещу Финландия, Тома срещу Люксембург. В тях са застъпени и редица други принципни съображения и по конкретно, че: - свободата на словото включва също така възможно прибягване до определена степен на преувеличение или дори провокация; - свободата на словото важи в еднаква степен, както за политически въпроси, така и за всички други въпроси от обществен интерес; -що се отнася до границите на приемливата критика, те са по-широки по отношение на държавни,  общински служители и длъжностни лица, отколкото по отношение на частно лице. Държавният служител безспорно има право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно. На длъжностното лице следва да се гарантира спокойствие на работното място,  без излишна външна намеса. Необходимостта, обаче, да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на мнение само, когато съществува истинска опасност в това отношение. Задължително следва да се вземе под внимание, че в качеството си на публично лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил за обществен контрол. За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока степен на толерантност. В практиката на ЕСПЧ се провежда и известна градация на степента на толерантност към критика. Сочи се, че тя трябва да е най-голяма при политиците, след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на честта и достойнството следва да получават частните лица; - доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници; -когато изразите употребени от граждани са насочени към борба с обществено неприемливи явления и са част от дебат по въпроси от значителен обществен интерес е допустимо и употребата на „твърд“, „агресивен“, „неприятен език“. Примери за такъв по твърд език може да се почерпи от практиката на ЕСПЧ:    в случая с делото КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ думите „мафия“, „буклуци“, „най-нездравите елементи, които и досега ме мачкат“, „прокурор Рушветчийски“- са употребени по отношение на действащи прокурори в  изказване, посветено на корупция в системата на прокуратурата/;   в случая с делото "РАЙЧИНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „за мен той не е чист човек” са употребени по отношение на заместник главния прокурор;  в случая с делото "ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „Всички са престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „*****е мафиот”, „Политически проститутки” и „Политическа проститутска маса” са употребени по отношение управляващия елит в гр. В.;     в случая с делото „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ” жалбоподателят е направил коментари като “охранени безделници” и “селяндури” (за надзирателите в затвора), “провинциално парвеню” (за полицай, чието име също е посочено) и “могъщи безскрупулни хора” (за прокурорите и следователите по принцип);     във всички тези случаи е счетено, че инкриминираните изрази са проявна форма на свободата на словото и не надхвърлят пределите на необходимата и допустима критика. -при оценъчни съждения, свободата на словото заслужава защита, ако са налице достатъчни “фактически основания” за такива оценки. Трябва да се прави разлика между твърденията относно факти и оценъчните съждения, тъй като съществуването на определени факти може да се установи или опровергае, докато истинността на оценъчните съждения не подлежи на доказване. Изискването да се доказва истинността на оценъчните съждения е невъзможно за изпълнение и само по себе си нарушава свободата на мнението. Но дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би надхвърляло допустимото .В този смисъл и ДЕЛО ЛИНГЕНС СРЕЩУ АВСТРИЯ, Де Хайс и Гайселс срещу Белгия  и Харланова с/у Латвия, Jerusalem v. Austria, Педерсен и Баадсгаард срещу Дания; -при всеки конкретен случай следва да се прави преценка на интензитета на  негативното въздействие, ако въобще е имало такова, от думите на дееца върху репутацията на пострадалото лице с оглед широтата на аудиторията, пред която са произнесени инкриминираните фрази; -при преценка пропорционалността на ограничението на свободата на свободно изразяване на мнение следва да се вземе предвид дали ограничаването му е под формата на реализиране на наказателната, административната, дисциплинарната  или гражданската отговорност на дееца. Оценката на това доколко пропорционална е била намесата за защита на правата, в много случаи би зависила от това дали властите са имали възможност да използват други средства, различни от наказателната отговорност, като например гражданска или дисциплинарна; - при преценка пропорционалността на ограничението на свободата на свободно изразяване на мнение следва да се вземе под внимание дали то е направено устно, а не писмено, след внимателно обмисляне.

Стъпвайки на принципните съображения на Конституционния и Европейския съд, практиката на ВКС е извела правилото, че един от критериите дали се касае за упражняване на правото за свободно изразяване на мнение или  противоправно засягане честта и достойнството на другиго е преценката доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на съществуващия обществен дебат по конкретен значим за обществото въпрос. В тази връзка се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политиците, на държавните и общински служители при упражняването на техните правомощия, на магистратите, на адвокатите въобще и конкретно на защитниците по наказателни дела,   при спазване на  справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. В този смисъл критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена публична личност, не бива да бъдат априори изключвани. Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице. Лицата, натоварени с изключително отговорната публична функция, която упражняват са непрекъснато в полезрението на обществото. То има правото да бъде информирано за тяхното поведение не само при изпълнение на служебните им функции, но и в разумни граници за тяхното поведение в обществото и спазване на правилата в него. Публичните личности сами избират ролята си да служат на обществото, поради което и приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на критичен анализ. Той обаче следва да бъде добросъвестен, а не резултат от желание за сензация и предизвикване на нездрав интерес към определена личност. Не следва да се игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото има своята фактическа и обективна база, и субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява професионален и граждански дълг. Приема се, че безусловно защита следва да бъде отказвана  на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които следва да се възприемат като "прекалени и следователно недопустими. Защита следва да бъде отказвана и на изрази и информация, които засягат личната, интимна сфера на адресата  по един язвитилен и унизителен начин, а подобен подход не е нито необходим, нито приемлив при обсъждането на професионалното развитие и  качествата на общественик на пострадалото лице.

 В този изричен смисъл Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 354/20.10.2014 г., второ, наказателно отделение, наказателно дело № 1178/2014 г.,  Решение  № 167/26 септември 2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение.

 

С оглед изразените по-горе принципни постановки от практиката на ВКС и ЕСПЧ съдът намира, че с инкриминираните за обида фрази, подсъдимият е дал една негативна своя лична оценка за личността на тъжителя. Използваните изрази еднозначно се възприемат с оглед обществените възгледи за етично поведение за унизителни за честта и достойнството на адресата, написани в публична ****** група, член на която е бил и тъжителят, които реално са възприети от тъжителят, който се е почувствал засегнат от тях. От доказателствата по делото се установи, че тези епитети и квалификации нямат фактическа основа към момента на публикуването им, решението за предоставяне на процесните имоти под наем е взето на сесия на ОбС-М., поради което и деецът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на практиката на ЕСПЧ. Не може да се приеме, че субективната насоченост на употребените фрази е била не само към провокиране на обществен дебат по изключително значими въпроси, но и към подтикване на тъжителя лично да се включи в този дебат и да се защити. Фразите се отличават с висок интензитет на морална укоримост, поради което и не може да се приеме, че те попадат под закрилата за правото на свободно изразяване на мнение и политическа критика по смисъла на ЕКЗПЧОС. По посочените съображения съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден за обида по чл.148, ал.1,т.1,т.2 и т., вр.чл.146, ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вината. Деецът  е съзнавал негативната обществена оценка, с която са натоварени  използваните епитети и  квалификации, съзнавал е че те ще бъдат възприети от адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко е целял  това.

 

С оглед изразените по-горе принципни постановки от практиката на ВКС и ЕСПЧ съдът намира, че е съставомерна като клевета, публикацията на подсъдимия А.Ф., който на  02.01.2020 г. публично и по друг начин - чрез интернет мрежата -чрез публикуване в www.facebook.com от личния му профил на „******" във публична ****** група с наименоване „******", в която О. М. членува чрез ****** профила https://www.facebook.com/profile.pnp?id=l*********** е разгласил позорно обстоятелство за Ц.П.Й. - в качеството и на ***на О. М., както следва: „Вместо *****да предприеме правилните действия и О.та да придобие тези сгради, с което да увеличи общинската собственост, тя реши еднолично възможно най-лесно и незаконно те да стигнат до нейните хора“. В този случай са разгласени обстоятелства, които са достатъчно конкретизирани като факти от обективната действителност. По делото е установена тяхната неистинност, като  в същото време с произнасянето им пред група от хора е реализиран и признака разгласяване по смисъла на чл. 147 НК. В случая деецът е действал с пряк умисъл , като форма на вината, доколкото при доказателствения анализ вече бе обосновано, че същият е знаел, че разпространяваното от него позорно обстоятелство е невярно. Установи се по несъмнен начин от доказателствата по делото, че въпросния коментар е писан от подсъдимия, като клеветата е извършена посредством публикацията, извършена от подсъдимия, като деецът е целял именно това. Липсват и фактически данни, които да обосноват добросъвестност по смисъла на практиката на ЕСПЧ. В същото време, с оглед интензитета на позорност на разгласените обстоятелства и с оглед липсата на фактически данни, които да обосноват добросъвестност на разгласяващия, съдът намира, че те надхвърлят границите на приемлива критика спрямо политици и не следва да получат защита като израз на свободата на мнение. В този смисъл деецът следва да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 147 за тяхното разгласяване.

 С тъжбата е повдигнато обвинение, че както престъплението по чл. 146 НК, така и това по чл. 147 НК, са извършени по отношение на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията  му. Безспорно е установено, че тъжителят е ***на О.-М.. В Тълкувателно решение № 56 от 01.06.1961 г. по н. д. № 36/1961 г., ОСНК на ВС е разяснено, че деянието е осъществени „при“ изпълнение на функция или служба, ако е извършено по времето и на мястото на осъществяване на служебните задължения. В същото тълкувателно решение е посочено, че деяние е извършено „ по повод“ службата или функцията, ако деянието е във връзка, мотивирано е от въпросното служебно положение.

В конкретния случай от доказателствата се установи, че конфликтът между тъжителят и подсъдимият е мотивиран именно от длъжностното качество на тъжителя, като инкриминираните съставомерни фрази са изказани именно във връзка с това качество. В този смисъл следва да се приеме, че е осъществен белегът „по повод“ длъжностното качество, както и . квалифициращият белег – публично по смисъла на чл. 148,  ал.1, т.1 НК. Доколкото фразата е разпространена по ****** група в интернет, то за нея е налице квалифицирания белег и „по друг начин“ по смисъла на чл. 148, ал.1, т.2 НК. С оглед гореизложеното следва да се приеме, и че деянието е извършено на длъжностно лице по повод функцията му-***на О. М., т.е. налице е квалифициращия състав на чл. 148, ал.1, т.3 НК.

За престъплението по чл. 148, ал.2 НК се предвижда наказание глоба от 5000 до 15 000 лева и обществено порицание. За престъплението по чл. 148, ал.1 НК се предвижда наказание глоба от 3000 до 10 000 лева и обществено порицание.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че и за двете престъпления следва да се наложи наказание по реда на чл. 54, ал 1 НК като бъдат наложени наказания глоба на предвидения в закона минимум и обществено порицание.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете семейната и трудова ангажираност на подсъдимия; липсата на данни за съдимост или за извършени други противоправни прояви към датата на извършване на деянието,  обстоятелствата,  при които са извършени съставомерните деяния.

Като отегчаващо обстоятелство общо за двете престъпления съдът отчита големия брой квалифициращи белези по чл. 148 НК.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай е приложима нормата на чл. 54 НК, с оглед констатираното наличие и на отегчаващи вината обстоятелства, при съвкупната преценка за обществената опасност на деянието и дееца.

По изложените съображения съдът намира, че при определяне на наказанията и за двете престъпления следва да се наложи специалния минимум, предвиден за наказанието глоба.

Настоящият състав намира, че справедливото наказание за престъпление обида по чл. 148, ал.1 НК е глоба в размер на  3000,00 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет с. М., а за престъплението клевета по чл. 148, ал.2 НК- глоба в размер на  5000,00 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет с. М..

Този размер на наказанията съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия, разкрита чрез интензитета на отрицателна обществена оценка, която съдържат инкриминираните фрази, за които подсъдимият бе признат за виновен.

Тези размери на наказанията съдът намира, че в максимална степен ще съдействат за поправяне и превъзпитание на дееца, без същевременно да се нарушава баланса между степента и интензитета на упражнената държавна репресия и преследваните с присъдата цели по чл. 36 НК.

Доколкото двете престъпления от подсъдимия- клевета по чл. 148, ал.2 НК, вр. чл. 147 НК  и обида по чл. 148, ал.1 НК, вр. чл. 146 НК  се намира в съвкупност, то на основание чл. 23 НК за тях на подсъдимия следва да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно  ГЛОБА в размер на 5000,00 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет с.М.

 

По предявения граждански иск: 

Съгласно трайната съдебна практика основание за гражданския иск в наказателния процес е деянието предмет на обвинението така ППВС 9/61, ППВС 1/1955. Пак според трайната съдебна практика, за да бъде уважен гражданския иск в наказателния процес следва да се установят следните елементи на фактическия състав: деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина, като следва да е налице идентичност на деянието предмет на обвинението и на гражданския иск. Предвид признаването на подсъдимия за виновен, както за клевета по чл. 148, ал.2 НК, вр. чл. 147 НК, така  и за обида по чл. 148, ал.1 НК, вр. чл. 146 НК , както и с оглед установеното от свидетелите, че след нападките на подсъдимия, тъжителя  Й. „вдигнал кръвното, получил хипертонична криза, спрял да се храни и да спи, за нея било необяснимо как може някой да казва такива клевети срещу нея, още повече, че г-н Ф. е човек, на който тя в труден момент е подала ръка и му е помагала, била на ръба на депресия“,  то настоящият съдебен състав намира, че предявените граждански искове се явяват доказани по основание. Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено  положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически, психически и емоционални страдания,  прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.

 Настоящият състав като съобрази гореизложените задължителни указания намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 3000,00 лева за престъплението „обида“ по чл. 148, ал.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК и 5000,00 лева за престъплението „клевета“ по чл. 148, ал.2 НК, вр. чл. 147 НК.

За да достигне до тези изводи съдът съобрази по-конкретно: естеството на увредените блага, а именно личната чест и достойнство на тъжителя при престъплението обида и доброто име, с което се ползва в обществото при клеветата; интензитета на засягане на правно-защитеното благо, който се разкрива от характера на конкретно използваните инкриминирани фрази, за които подсъдимият е признат за виновен; обстановката в която са извършени деянията; продължителността  и интензитета на преживените, психически и емоционални страдания; личността на пострадалото лице- касае се за лице, заемащо отговорно служебно положение; личността на дееца- без данни за каквито и да било други  противообществени прояви, към датата на деянията,  с добри характеристични данни, трудово ангажиран;  отражението на увреждането върху обществения и личния живот на пострадалия, което се  установи от разпитаните по делото свидетели.

Настоящият състав намира, че определените размери на обезщетението в най-пълна степен кореспондира с обществения критерий за справедливост. От една страна пострадалият бива обезщетен за обективно нанесените  му неимуществени вреди под формата на  изживените негативни физически и емоционални усещания. От друга страна не се допуска неоснователно обогатяване в резултат от извършения деликт.

При определяне на конкретните размери, до които да уважи исковете съдът съобрази и оценката, която сам тъжителят е дал за финансовите измерения на дължимото му се обезщетение. За престъплението „обида“, както и за престъплението „клевета“ той претендира по 5000,00 лева. Тези размери подсъдимия твърди, че му се полагат, като обезщетение за причинените неимуществени вреди от инкриминираните с тъжбата фрази. Според настоящия състав претендирания  размер на обезщетението за престъплението „обида“ следва да бъде намалено да предвидения минимум. За разликата над намерения от съда за справедлив размер до пълно предявения размер, иска следва да бъде отхвърлен.

На гражданския ищец следва да се присъди и законната лихва върху уважените размер от датата на всяко деяние до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

По разноските: 

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Пирдоп сумата от 280,00 лева, представляваща ДТ върху уважения общ размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител сумата от 545,19 лева, представляваща съдебноделоводни разноски.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: