Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 397/27.09.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав
:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 379/2021
г. по описа на Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
С решение от 02.07.2021 г.,
постановено по АНД № 387/2020 г., Районен съд Берковица е потвърдил наказателно
постановление № 20-0243 - 001020/23.10.2020 г. на началник РУ към ОД на МВР, РУ
Берковица, с което на К.Х.А. от гр.Варна, с посочен настоящ адрес ***, за
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/
е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месец на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Недоволен от така
постановеното решение, касаторът, го обжалва и моли „..да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, несъобразено със събраните в производството
доказателства..“, твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, т.к. не той е
управлявал, а и има разминаване на датите , посочени в АУАН и НП, твърди съществено нарушение на производствените
правила и необоснованост ..“
Ответникът, чрез
пълномощника юрк.Димитрова оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и
атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За
да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в
производството е доказано извършено от административнонаказаното лице нарушение.
Като е обсъдил безспорно установената фактическа обстановка, изложил е доводи
относно приложимите законови разпоредби, въззивният съд е приел, че е налице
административно нарушение - жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Изложил е и доводи, защо приема за неоснователна защитната теза, че същият не е
управлявал, т.к. го бил продал, но не го е прехвърлил, както и, че не е налице неяснота относно
датата на която е извършено нарушението, макар да е допусната грешка при
изписване на датата в НП, където е посочена датата на съставяне на АУАН, вместо
датата на нарушението, което не е приел
за съществено нарушение.
Настоящата съдебна инстанция счита
въззивното решение за правилно постановено, при следните доводи:
Изцяло обосновани и правилни са изводите
на въззивният съд, че административнонаказаното лице е осъществило от обективна
и субективна страна състава на административно нарушение, съгласно разпоредбите на ЗДвП. Безспорно в конкретния случай, контролните органи са установили, че
05.03.2020 г. на път ІІ-81,
км.81+959/района на с.Бокиловци/ се е движило МПС без надлежна регистрация,
т.к. същата е прекратена служебно, собственик на същото МПС е
административнонаказаното лице Красимер А., поради което на същото е съставен
АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, за което му е наложено наказание на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП, т.к.
законодателят изрично е записал „…По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места....”.
Настоящият състав не намира основание за отмяна на постановеното от въззивния
съд решение, предвид, че в касационната жалба всъщност са преповторени изложените и пред въззивния
съд доводи, но същите не се подкрепят от събраните в производството доказателства,
не са налице доказателства за твърдението, че друг е управлявал МПС. А
посочената дата в НП, която е датата на съставяне на АУАН, не променя факта, че
на 05.03.2020 г. е установено посоченото нарушение. Всеки водач на МПС е длъжен
да е запознат и да спазва разпоредбите
на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на
обществените отношения свързани с движението по пътищата. Безспорно в случая е
налице виновно поведение на административнонаказаното лице, което по разбиране
на настоящия съдебен състав е извършило административно нарушение, като
управлява МПС на което служебно е прекратена регистрацията, и то по вина на
лицето, т.к. същият не го е пререгистрирал в законоопределения срок, след като
го е закупил.
След като административнонаказаното
лице е управлявало на територията на Република България МПС, което е без регистрация,
то е налице безспорно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, което
законосъобразно е санкционирано на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Настоящият
съдебен състав споделя и изложените от въззивния съд доводи относно размера на
наложеното наказание, предвид което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Предвид гореизложеното като прие,
че касационната жалба е неоснователна, наложеното административно наказание е
законосъобразно, а въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
На
основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 02.07.2021 г.,
постановено по АНД № 387/2020 г. по описа на Районен съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: