№ 3486
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110212690 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с
който, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДП, на жалбоподателя била имуществена санкция, в размер
на 2 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 102, ал. 2 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (неспазен
срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; незакносъобразна процедура по ангажиране на отговорност) и за
несъответствие с правото на ЕС и непропорционалност. Моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление и за присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява. Оспорва жалбата. Намира
атакувания фиш за законосъобразен и обоснован. Претендира деловодни разноски и прави
възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ
на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
1
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно
средство.
С разпоредбата на чл.179, ал. 3б ЗДП е предвидена санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 ЗП.
Съгласно чл.187а ЗДП при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б, в отсъствие на
нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. Едновременно с това, в ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т. 3 от същата алинея, в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и
в случая.
За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби, в размер над минимума по ал. 2, за което се
издава електронен фиш /чл. 39, ал. 4 ЗАНН/. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на нормата на чл.179, ал. Зб ЗДП, това трябва да е предвидено в закон. В чл.
189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш за процесното нарушение.
Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради
което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие - да бъде издадено НП, а не - да
се съставя електронен фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 – 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, следва по тълкувателен път да се изведе възможност за
съставяне на електронен фиш, което е недопустимо, при ангажиране на административно-
наказателната отговорност на дадено лице. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал.
4 ЗДП, чл. 187а, ал. 4 ЗДП, чл.167а, ал. 2, т. 8 ЗДП и чл.167а, ал. 4 ЗДП, тъй като с тези норми
изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДП и не се
конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Изложеното до тук сочи, че в случая към инкриминираната дата, а и дълго преди
измененията с ДВ бр. 13/2024 г., липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността
да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДП. Тъй като се касае за
наказателно административна дейност, не е възможно чрез разширително тълкуване на нормата на
чл.189ж, ал. 1 ЗДП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал. 3б ЗДП.С оглед на
горното, недопустимо е била ангажирана административно наказателната отговорност на
дружеството по чл.179, ал. 3б ЗДП, с издаване на електронен фиш, при условията на чл.189ж ЗДП.
Актуален е и въпросът със съответствието между националното законодателство,
регламентиращо санкционирането при разглеждания и сходни случаи, и правото на ЕС (по-
конкретно – чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури), отрицателен отговор на който въпрос СЕС е дал в Решение от
21.11.2024 г. по дело № C‑61/23 и явяващо се второ, самостоятелно отменително основание.
2
За пълнота на изложението, възражението за неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е
неоснователно, доколкото той е относим само към процедурата по издаване на АУАН (в този
смисъл Решение № 16361 от 13.05.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 1216/2025 г., XVI кас с-в;
Решение № 7627 от 6.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 10129/2024 г., V кас с-в; Решение №
7778 от 6.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 12935/2024 г., I кас с-в; Решение № 6325 от
24.02.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 171/2025 г., VI кас с-в; Решение № 4452 от 10.02.2025 г.
на АдмС - София по адм. д. № 9503/2024 г., XXVII кас с-в; Решение № 3768 от 5.02.2025 г. на АдмС
- София по адм. д. № 8469/2024 г., XVIII кас с-в и др.).
По изложените съображения съдът приема, че фишът е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен на процесуално основание, без да се коментират възраженията по същество.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната, в претендирания размер,
съобразно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа,
доказателства за заплащане на който са налични по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с който, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 ЗДП, на *** била имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за неизпълнено
задължение към държавата по чл. 102, ал. 2 ЗДП.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на ***, ЕИК **** сумата от 550 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3