№ 222
гр. гр. Лом, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620100996 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК №
*********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. ИВ., срещу В. М. Г., ЕГН **********,
от гр. Лом, за установяване задължения за неплатена стойност на консумирана вода, за които
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „В и К” ООД, гр. Монтана посочва, че ответникът е неизправен длъжник –
потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответника следва да заплати на
ищеца сумата от 717,03 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода,
от която главница 632,91 лв., за периода от 14.02.2017 год. до 07.11.2019 год., и лихви
84,12 лв., към 14.02.2021 год., за периода от 15.03.2017 год. до 14.02.2020 год., съгласно
извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 233/2020 год. на ЛРС (20.02.2020 год.) до окончателното изплащане, както и
направените в производството разноски.
Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
По делото няма оспорени от ответника фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Н. В., редовно упълномощена,
която поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана
по основание и размер. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК
1
особен представител, адв. В. И.а, МАК, която оспорва иска.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 233/2020 г. по описа на Ломския районен съд е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 242 от 12.03.2020 г. в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника – В. М. Г., за сумата от 717,03 лв. за
използвана, но незаплатена вода, от които Главница в размер на 632,91 лв., за периода
14.02.2017 – 07.11.2019 год. и лихва в размер на 84,12 лв., за периода 15.03.2017 год. -
14.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2020 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.
направени по заповедното производство.
Посочено е, че вземането произтича от натрупани задължения за абонатен номер
1150048.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане №
261869/04.04.2021 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на
15.04.2021 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания
срок (видно от п.клеймо).
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото
и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на
ищцовото дружество, за недобора на частен потребител – В. М. Г., с абонатен № 1150048 на
адрес: ******* се установява, че за периода 14.02.2017 – 07.11.2019 год., същият има
натрупани задължения в размер на 632,91 лв. с ДДС /717,03 лв. с лихвите/.
От партидната книга на ищеца, открита на 10.09.2009 год. е видно, че за част от
процесния период отчитането е било извършвано според показанията на водомера, за друга
част от периода количеството изразходвана вода е начислявано служебно, по реда на чл. 23,
ал. 5 ОУ, като има и периоди, през които не е начислявано нищо, като е отбелязвано, че
имотът е временно необитаван или обитателите са в чужбина.
От показанията на свид. Т.Н., служител на ищцовото дружество и инкасатор за
адреса на ответника се установява, че през м. Юли, 2019 год., при посещението си на адреса
там била ответницата, а от тогава няма достъп, според нея са в чужбина. Всички отчитания
са извършвани на място, понякога в присъствието на ответницата, друг път в присъствието
на съпруга й, на когото свидетелката знае само собственото име – Д.. Има и отчитане,
извършвано по реда на Наредба № 4/2004 год. Свидетелката случайно разбирала от съседи,
че ответницата и семейството й са в чужбина, официална информация не била постъпвала в
дружеството. По принцип би трябвало да се подаде заявление и да се посочи период на
отсъствието.
Не е спорно по делото, че подписите на партидните книги са положени от ответника
и от пълнолетен член на семейството му. Не са оспорни и отразените изразходвани
количества питейна вода – нито своевременно пред доставчика при отчитането, нито в хода
на производството пред тази съдебна инстанция.
Предвид липсата на писмен отговор, не се оспорва и размерът на претендираните
задължения.
Не е извършвано плащане от страна на длъжника след предявяване на иска по общия
ред.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по
спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането
си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано
наличието на договор между страните и изпълнението на договора от страна на ищеца за
посочения по делото период.
С този договор ищецът, в качеството си на доставчик се е задължил да доставя на
ответника вода за задоволяване на питейно – битовите нужди, както и да отвежда чрез
канализационната си мрежа отпадните води.
На практика, с неподаването на писмен отговор ответникът не е въвел възражения и
по делото няма спорни твърдения. Доколкото заповедта по чл. 410 ГПК е връчена по реда на
чл. 47 ГПК и липсва подадено възражение по чл. 414 ГПК, оспорване липсва и по
заповедното производство.
За това съдът приема, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. „а” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, като отношенията между потребителя и
доставчика се регулират – по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, от Общите условия на ищеца, като предвид наличието на лични
данни на ответника в партидната книга (трите имена, ЕГН, постоянен адрес), партидата е
открита при спазване изискванията на чл. 57 ОУ.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по
договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника. Възраженията на ответника се преценяват като
неоснователни.
В случая, ищецът претендира от ответника сумата от 717,03 лева, представляваща
неизплатената стойност на консумирана вода, от която главница 632,91 лв., за периода от
14.02.2017 год. до 07.11.2019 год., и лихви 84,12 лв., към 14.02.2021 год., за периода от
15.03.2017 год. до 14.02.2020 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 233/2020 год. на ЛРС
(20.02.2020 год.) до окончателното изплащане.
От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от сметка 411
„Клиенти” за недобора на частен потребител се установява, че ответникът като абонат на
ищеца има натрупани задължения по партидата си за процесния период в размер на
претендираната главница, както и 84,12 лв. лихви.
Тези справки–извлечения за дължимите суми от ответника са документи,
представени от ищеца, в които се удостоверяват изгодни за него факти, поради което съдът
ги цени доколкото са неоспорени.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
3
канализационните системи отчетените данни от водомерите се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на водомера и подписа на потребителя или негов
представител, освен ако отчитането става по електронен път.
Такова извлечение за отчитане данните на водомерите е представено за абонатен №
1150048 на адрес: *******. То съдържа датата на отчитането, изразходваната вода и подпис
на лице от домакинството /в случая на ответника или член на семейството му/ за част от
отчетените суми, а за всички отразени отчитания – и подпис на свидетел /съобразно чл. 21,
ал. 4 от ОУ, които са общоизвестни/.
В случая, размерът на задълженията се установява съобразно правилото на чл. 35 от
Наредба № 4/14.09.2009 год. и съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия на договорите за
ВиК услуги на ищцовото дружество, публикувани на електронната страница на ищеца и
общодостъпни, а именно чрез записване показанията на измервателното устройство.
С оглед на горното, съдът намира, че по делото е доказано наличието на
облигационна връзка между страните, доказаха се и останалите предпоставки за уважаване
на предявеният установителен иск.
Искът се явява основателен и доказан досежно претенцията за установяване
задължението за заплащане на потребената вода за абонатен № 1150048 на адрес: *******,
чиито титуляр е ответника.
При този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и
направените по делото разноски.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от
18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за тази инстанция в общ размер на 400 лв., от които – 25 лв. държавна
такса за заповедното, 75 лв. държавна такса за исковото производство и 300 лв. – за особен
представител.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. Г., ЕГН **********, от гр.
Лом, че дължи на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – гр.
*******, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. ИВ., сумата от
717,03 лева (седемстотин и седемнадесет лева, 03 ст.), представляваща неизплатената
стойност на консумирана вода, от която главница 632,91 лв. (шестстотин тридесет и два
лева, 91 ст.), за периода от 14.02.2017 год. до 07.11.2019 год., и лихви 84,12 лв. (осемдесет и
четири лева, 12 ст.), към 14.02.2021 год., за периода от 15.03.2017 год. до 14.02.2020 год.,
съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 242 от 12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 233/2020 год. на ЛРС
(20.02.2020 год.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН **********, от гр. Лом, да заплати на „В и К” ООД, гр.
Монтана, със седалище и адрес на управление – гр. *******, ЕИК № *********, сторените
разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
4
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5