Решение по адм. дело №1616/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на "Епром СРЛ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, офис 4, представлявано от управителя Д. Л. А., чрез адв. И. М., против ревизионен акт /РА/ № 16001624002161-091-001/31.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен в обжалваната част с Решение № 203/26.06.2025 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] /дирекция „ОДОП“ – [населено място]/ при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС от 9 775.24 лв. на 7 040.99 лв., ведно с лихвите от 5 171.29 лв. на 3 724.82 лв. (общо 10 765.81 лв.).

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на РА и се иска неговата отмяна. В тази насока се поддържа, че същият е издаден в нарушение на принципите, залегнали в ДОПК и при противоречиви мотиви относно непризнатото на жалбоподателя право на данъчен кредит. Сочи се, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и направени фактически констатации, които не кореспондират с установеното при ревизията, при което РА е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се подробно конкретни доводи в тази насока. Иска се отмяна на РА.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която се иска, въз основа на събраните доказателства и изложените в жалбата аргументи, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваният акт. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – [населено място], чрез процесуалният си представител – юр. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение, по съображения, изложени в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобрази събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624002161-020-001 от 30.04.2024 г. (л.429, т.2), издадена от С. П. П. - началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на "Епром СРЛ" ЕООД с обхват: задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г., като е определен срок за извършване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 13.05.2024 г. по електронен път (л.432, т.2). Издадена е Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ с № Р-16001624002161-020-002 от 12.08.2024 г. (л.185, т.1), с която срокът за извършване на ревизията е продължен до 11.10.2024 г., като и тази заповед е връчена по електронен път на РЛ на 19.08.2024 г. Със Заповед № Р-16001624002161-023-001/02.12.2024 г. (л.55, т.1), на основание чл.34 ал.1 т.1 във връзка с постъпило искане от главен инспектор по приходите, производството по извършване на ревизията е спряно, считано от 02.12.2024 г. Производството е възобновено със Заповед за възобновяване № Р-16001624002161-143-001/27.02.2025 г., считано от 27.02.2025 г.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001624002161-092-001 от 24.10.2024 г. (л.72, т.1) Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОП, от страна на РЛ не е депозирано възражение. Въз основа на същия е издаден и оспореният в настоящото производство РА № Р-16001624002161-091-001 от 31.03.2025 г. (л.19, т.1).

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на: - Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. (л.25, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.30, т.1) и Заповед № РД 09-1979/30.09.2021 г. (л.32, т.1), всички на директора на ТД на НАП – [населено място], а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

Представени са също така, сертификати за електронен подпис (л.36-38, т.1) на длъжностните лица, изготвили административния акт.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на жалбоподателя, който в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвал, т. е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Следва, в случая, да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето.

В тази насока, като неоснователни следва да се отхвърлят оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат. Единствено се твърди, че е същият е постановен при нарушение на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес, залегнали в разпоредбите на ДОПК.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл. 160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения. Ето защо, настоящият състав на съда намира възражението на жалбоподателя относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неоснователно.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизията е извършена на основание чл.155, ал.4 от ДОПК и във връзка с Решение № 181/24.04.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място], с който е отменен частично РА № 16001623003726-091-001/29.01.2024 г. и преписката е върната на извършване на нова ревизия за посочените периоди – 01.07.2020 – 31.10.2020 г.

В хода на повторната ревизия са присъединени всички доказателства от предходната, както и са предприети множество процесуални действия за извършване на проверки на трети лица, извършени са служебни справки. Констатирани са следните факти и обстоятелства: Считано от 13.04.2023 г. наименованието на ревизираното дружество е променено на „Епром СРЛ“ ЕООД (предишно наименование „Рисърджънт“ ООД). Основната дейност е покупко-продажба на употребявани автомобили; инвестиционна дейност във връзка с недвижими имоти; консултации при отдаване и наемане и покупко-продажба на недвижими имоти.

По обяснения на РЛ, предмет на доставките, които осъществява, са употребявани автомобили. Прилаганият механизъм на доставки е: - закупуване на автомобили от страни в ЕС, предимно от Германия, превоз до България и в рамките на няколко дни, транспортиране до Италия, на територията на автокъща Domus car SRLS с адрес в Италия – [населено място], [улица]. Уговорката с автокъщата е, автомобилът да бъде изложен, като се съхранява на отговорно пазене. В случай, че автокъщата успее да уговори продажбата на автомобила, „Епром СРЛ“ ЕООД издава фактура на автокъщата, а тя след това, след прилагане на надценка, извършва продажба на крайния клиент директно. Когато автокъщата няма участие в продажбата на автомобила, „Епром СРЛ“ ЕООД продава от свое име автомобила директно на клиента в чужбина.

Представени са инвойс-фактурите за извършените продажби, банкови извлечения, договори за предаване на автомобил на консигнация, сключени с Domus car SRLS, Италия, инвойси за покупката на автомобилите с получател „Рисърджънт“ ООД, понастоящем „Епром СРЛ“ ЕООД, международни товарителници – ЧМР; фактури за получени транспортни услуги.

Предмет на конкретно изследване при настоящата ревизия са декларирани от РЛ вътреобщностни доставки (ВОД) на автомобили, транспортирани от територията на България до територията на друга държава-членка - Италия с получател лице, регистрирано за целите на ДДС през периода на доставките в държавата-членка Италия с VIN IT01713470621 Auto Plaza 1 S.R.L.S, по фактури с № **********/15.09.2020 г. с ДО 26 599.29 лв. (13 600 евро) с предмет – автомобил „Мерцедес Бенц“ с рама № WDD1760111V137770 и фактура с № **********/02.10.2020 г. с ДО 18 189.22 лв. (9 300 евро), с предмет – автомобил „Ауди А1“ с рама № WAUZZZ8X9EB158171, във връзка с които е върната преписката за извършване на нова ревизия.

От представените ЧМР за превоза на автомобилите от България до Италия е установено, че същите са транспортирани до Италия преди издаването на фактурите за продажби. Като получател в ЧМР е посочено дружеството Domus car SRLS. Установено е, че от приложената международна товарителница от 26.07.2020 г. към двете фактури, за изпращач е посочено „Рисърджънт“ ООД, получател Domus car SRLS, превозвач“АВМ Карс“ ЕООД, товарен пункт – Дупница, България, разтоварен пункт – Р., Италия. В кл. 22 на ЧМР са вписани данните на изпращача „Рисърджънт“ ООД, в кл. 23 е наличен подпис и печат на превозвача „АВМ Карс“ ЕООД, в кл. 24 е отбелязано, че стоките са получени от Domus car SRLS с положени печат и подпис за получателя. Към фактури № **********/15.09.2020 г. и № **********/02.10.2020 г. са приложени протоколи за предаване на автомобилите на консигнация от „Рисърджънт“ ООД на Domus car SRLS. Транспортните средства са индивидуализирани с модел и номер на шаси. По данни от протоколите, датата на предаване на автомобилите е 28.07.2020 г. на протоколите са налични подписи и печат с данни на Domus car SRLS. Последващо, автомобилите са продадени на Auto Plaza 1 S.R.L.S. – дружество, което е получател по съответните доставки, съгласно посочените две инвойс-фактури.

От събраните доказателства в хода на ревизията (получено писмо от данъчната администрация на Италия) е установено, че Auto Plaza 1 S.R.L.S с VIN IT 01713470621 е дерегистрирано за целите на ДДС на 01.07.2020 г., не е подавало данъчни декларации в Италия, не е начислявало ДДС, съответно, не е декларирало ВОП с доставчик „Епром СРЛ“ ЕООД. По отношение на разплащанията е установено, че фактурите са платени, но платецът не е Auto Plaza 1 S.R.L.S., а наредител на преводите е лицето Motor outlet societа.

Констатирано е, също така, че процесните два автомобила са придобити от ВОП, съгласно фактури с № **********/15.07.2020 г. на стойност 21 318.55 лв. с доставчик Autohaus Fust с VAT № DE24566703 за автомобил „Мерцедес Бенц“ с рама № ***** и с № ******/08.07.2020 г. на стойност 13 886.39 лв. с доставчик Ria motors с VAT № DE316321978 за автомобил „Ауди А1“ с рама № WAUZZZ8X9EB158171.

За данъчен период м.07.2020 г. ревизираното дружество е декларирало ВОП по тези доставки и на основание чл.83 от ЗДДС е начислило ДДС, съответно, 4 263.71 лв. и 2 777.28 лв. чрез издаване на протоколи по чл.117 ал.1 от ЗДДС, включени в отчетните регистри по ЗДДС дневник за продажбите и този за покупките за м.07.2020 г. Според органите по приходите, в инвойс-фактурите за покупките е отразена безмитна доставка в рамките на общността.

В хода на настоящата ревизия, съобразно представените документи за превоз са извършени проверки за установяване, както на транспортирането на процесните автомобили от Германия до България, при закупуването им, така и от България до Италия при предаването им на отговорно пазене на автокъща и последващата продажба. Констатирани са известни несъответствия в документите, но е прието, че МПС реално са придобити и транспортирани до България и после до Италия.

Предвид така установеното, органите по приходите са формирали извод, че „Епром СРЛ“ ЕООД извършва доставка на два автомобила на територията на Италия, т.е. извън територията на България, които са за целите на неговата икономическа дейност в Италия. „Епром СРЛ“ ЕООД само посочва, че не е регистрирано за целите на ДДС в Италия; няма обект в Италия и използва обект на дружеството Domus car SRLS за съхранение и излагане на собствени автомобили до тяхната продажба. „Епром СРЛ“ ЕООД осъществява последващи продажби на автомобили на територията на Италия, които пристигат там в периоди, предхождащи техните продажби. Прието е, че декларираните продажби с фактури № 6/15.09.2020 г. и №7/02.10.2020 г., издадени на Auto Plaza 1 S.R.L.S. не представляват ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, както са декларирани от РЛ. За тези доставки е приложима разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, а именно, че за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на друга държава-членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Отразено е, че съгласно чл.27, ал.1 от с.з., данъчната основа на стоки по чл.6, ал.3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Посочено е, също така, че, когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Счетено е, че доставките по описаните по-горе фактури не представляват ВОД, а същите са с място на изпълнение на територията на страната на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС, облагаеми със ставка 20% по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. Начислен е допълнителен ДДС на основание чл.86 ал.1 и ал.2 от закона в размер на 7 040.99 лв. върху обща данъчна основа 35 204.94 лв., представляваща отчетната стойност на автомобилите, по която са заведени по сметка 304 – Стоки. Периодът, в който е начислен данъкът е м.08.2020 г., когато изтича 15-дневният срок за издаване на протокол за начисляването, съгласно чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.

При ревизията е установено, също така и, че за периода м.07.2020 г. РЛ е придобило по фактура № **********/15.07.2020 г. автомобил „Ауди А1“ с рама № ********* на стойност 13 671.25 лв. от доставчик Auto Muller с VIN № DE161806089, като след това е продаден на Domus car SRLS с VAT № IT04468610409 с фактура № **********/05.01.2021 г., извън ревизирания период. Съгласно представените транспортни документи автомобилът е превозен от Германия до България от „ МДС Логистик“ ООД и е получен от „Епром СРЛ“ ЕООД на 02.08.2020 г. По данни от ЧМР, представени от превозвача и ревизираното дружество, автомобилът е превозен от България до Италия от „АВМ Карс“ ЕООД; начало на транспорта – 10.08.2020 г.; получен от автокъща Domus car SRLS на 14.08.2020 г. При проверката не са констатирани отклонения относно транспорта на стоката.

Последващата доставка на автомобила е декларирана в дневника за продажби през данъчен период м.01.2021 г. с нулеви данни с получател Domus car SRLS. По отношение на тази доставка органите по приходите са приели, че не са изпълнени кумулативните изисквания на т.4 и т.5 от ал.2 на чл.15а от ЗДДС. За данъчен период м.08.2020 г. от „Епром СРЛ“ ЕООД не е подадена VIES-декларация за изпращането или транспортирането на автомобила, в която следва да е посочен идентификационният номер на лицето, получател на стоката.

В този смисъл е формиран извод, че не са изпълнени всички условия на чл.15а, ал.2 от ЗДДС и не е налице доставка по смисъла на чл.15а от с. з. Прието е, че е налице доставка на стока по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС – трансфер на стоки, в резултат на което възниква задължение за начисляване на данъка в размер на 20% - 2 734.25 лв. върху данъчната основа от 13 671.25 лв. – отчетната стойност при придобиването.

Решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил, че същите са приложили правилно съответните законови норми, поради което констатациите и определените във връзка с тях задължения следва да се потвърдят. За да измени РА, обаче, последният е констатирал нови обстоятелства за автомобил „Ауди А1“. В решението е посочено, че за този автомобил, придобит от доставчик Auto Muller с VIN № DE161806089, продаден на Domus car SRLS с VAT № IT04468610409 с фактура № **********/05.01.2021 г., констатацията е направена за първи път в хода на повторната ревизия и не са изискани от РЛ документи и писмени обяснения, поради което не е изяснена същността на сделките по покупката и продажбата. От прегледа на покупната фактура на автомобила е установено, че в нея е се съдържа текст „§ 25d UStG“, който е относим режим за облагане на маржа на печалбата по германското законодателство (справка Решение от 29. Юли 2019 г. на Съда на ЕС (десети състав) по дело С-388/18). В отчетния регистър – дневник за покупките за м.07.2020 г. фактурата е отразена като доставка без право на данъчен кредит. Фактурата за продажбата на автомобила е отразена в периода м.01.2021 г. с нулева стойност, но в същия период е отразен и документ № 3/31.01.2021 г. (посочен в жалбата до директора на Д „ОДОП“ – [населено място]), издаден от „Рисържджънт“ ООД/„Епром СРЛ“ ЕООД с идентификационен номер за целите на ДДС BG205740729, за начислен ДДС на маржа 427.02 лв. върху данъчната основа 2 135.12 лв.

В тази насока, решаващият орган е отбелязал, че съгласно чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС, не е ВОП на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава. В такъв случай за покупката на автомобила не е налице ВОП. В решението се отбелязва, също така, че в случая е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1, т.4 от ЗДДС, според която, разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава-членка от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

Решаващият орган е посочил, че съгласно чл.144, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение на доставки по чл.143, е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки. Данъчното събитие на доставките по чл.143 възниква съгласно общите правила по този закон (ал.), а според ал.31 данъкът за доставки по чл.143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката, съгласно ал.2, като се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона, за което в случая е налице индиция.

Така решаващият орган е формирал извода, че при наличието на данни, че автомобилът е придобит под режим на маржа с протокол и невъзможността преписката да бъде върната за нова ревизия за доизясняване на фактите и събиране на документи, по аргумент на чл.155, ал.5 от ДОПК, съгласно който, не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия, административната инстанция е приела за основателни възраженията в жалбата за липса на основание за начисляване на ДДС в размер на 2 734.25 лв. по реда на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС за автомобил „Ауди А1“ с рама № ****, поради което и е отменил РА в тази част, ведно с прилежащите лихви.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания административен акт и приобщения 1бр. диск.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156 ал.1 пр.1 от ДОПК и след оспорване на ревизионния акт по административен ред, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При дължимата проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата форма и съдържание.

Каза се по-горе, при извършване на ревизията и при издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Съдът не констатира нарушаване на принципите на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност. Органите по приходите са обосновали изводите си на факти, събрани законосъобразно и при спазване на процесуалните правила. Правото на защита на ревизираното лице не е било накърнено. Жалбоподателят е изложил своите оплаквания пред съда, ангажирал е доказателства и по този начин ефективно е упражнил правото си на защита срещу РА.

Съгласно чл.7 ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл.53 ал.1 от с. з. вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38 ал.2, са облагаеми с нулева ставка на данъка. По силата на чл.53 ал.2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.45 т.1 б."а" от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с документ за доставката – фактура, а съгласно чл.45 т.2 б."а" от ППЗДДС документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

По делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател е издало фактури с предмет на доставка автомобил „Мерцедес Бенц“ и автомобил „Ауди А1“ и получател АUTO PLAZA 1 S.R.L., регистрирано за целите на ДДС през периода на доставките в държава членка – Италия. Не се спори и, че са налице документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоката извън територията на България, като превозното средства е транспортирано от територията на страната до територията на друга страна членка на Общността – Италия, както и, че превозното средство е транспортирано от Германия. Транспортът е извършен за сметка на жалбоподателя. Към фактурите са приложени международни товарителници /ЧМР/, банкови извлечения, договори за предаване на автомобилите на консигнация, invoice за покупка на автомобилите.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, спорът е по отношение прилагането на материалния закон по отношение доставката на лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рама ***** на стойност 21 318.55 лв. и лек автомобил „Ауди А1“ с рама № ***** на стойност 13 671.25 лв.

По отношение на процесните автомобили – предмет на продажба по фактури № 6/15.09.2020 г. и №7/02.10.2020 г. е установено, че са пристигнали на територията на България, след което са транспортирани до автокъща, находяща се на територията на Италия, където са изложени и съхранявани до продажбата им на дружеството AUTO PLAZA 1 S.R.L.S.

В решението на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] е посочено, че за тези доставки е приложима разпоредбата на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС. Съгласно същата, за възмездна доставка на стоки за целите на ЗДДС, се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС; това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване. В чл.15а от ЗДДС е регламентирано съдържанието и приложението на този режим, като съгласно ал.1 данъчно задължено лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване. В ал.2 на същата разпоредба е посочено, че прехвърлянето по ал.1 под режим на складиране на стоки до поискване не е възмездна доставка на стоки, когато са налице едновременно следните условия: 1.стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик; 2. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва; 3. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т.2 към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките; 4. стоките са вписани в регистъра по чл.123 ал.5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т.2; 5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т.3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т.2.

Това становище на приходната администрация е правилно, като изводите на органите по приходите са законосъобразни и обосновани. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Настоящият случай е именно такъв, като се касае за стоки, които са произведени в Германия, доставени са на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на икономическата му дейност и тези стоки са изпратени до територията на друга държава членка – Италия за съхранение и с цел продажба.

От събраните доказателства се установява, че по процесните фактури № 6/15.09.2020 г. и № 7/02.10.2020 автомобилите, които са закупени преди това от РЛ под режим на ВОД от Autohaus Fust с VAT № DE24566703 по фактура №12/15.07.2020 г. и от Ria motors с VAT № DE316321978, са превозени до България, след което с товарителница от 26.07.2020 г. е документиран превозът им до Domus car SRLS, Р., Италия. Съгласно представени протоколи за предаване на автомобилите на консигнация от 28.07.2020 г., същите са предадени на Domus car SRLS, с последващи инвойс-фактура за продажба с издател „Рисърджънт“ ЕООД и с получател АUTO PLAZA 1 S.R.L.

С оглед установените по делото факти, обосновани законосъобразни са изводите на органите по приходите, че процесните стока са изпратена в Италия за целите на икономическата дейност на "Епром СРЛ" ЕООД. Точно поради факта, че италианското дружество Domus car SRLS не е получател по доставките/доколкото по безспорен начин е установено, че стоките не променят собствеността си, преди да се продадат на крайния получател - чуждестранни дружества от общността - АUTO PLAZA 1 S.R.L./, не може да се говори за вътреобщностна доставка между „Епром СРЛ“ ЕООД и италианското дружество Domus car SRLS, и оплакванията жалбоподателя в противната насока са неоснователни и не се споделят от съда. При това положение, съдът намира, че безспорно в случая се установява наличие на хипотезата на чл.6 ал.3 т.3 отЗДДС и процесните доставки следва да бъдат обложени с 20 на сто ДДС, точно както е направено в хода на ревизията. Данъчната основа е правилно определена, в съответствие с разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗДДС.

По силата на чл.17 от Директива 2006/112/ЕО прехвърлянето в друга държава членка от данъчно задължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки. Прехвърлянето в друга държава-членка означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчно задължено лице за целите на неговата стопанска дейност до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността (чл.17 ал.1 изр. второ от Директива 2006/112/ЕО). Същевременно, с чл.17а ал.1 от Директива ЕС/2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите-членки, прехвърлянето в друга държава членка от данъчно задължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, в друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване от клиента, не се третира като възмездна доставка на стоки. В ал.2 на чл.17а са посочени изключенията от това правило. Едно от условията, които предвижда чл.17а ал.2 б."а" от Директива 2018/1910 за прилагането на режима на складиране на стоки до поискване от клиента, е стоките да са изпратени или превозени от данъчно задължено лице или от трето лице от негово име до друга държава-членка с оглед доставка на посочените стоки там на по-късен етап и след пристигането им на друго данъчно задължено лице, което има право да придобие собствеността върху тези стоки в съответствие със съществуващо споразумение между двете данъчно задължени лица. Т. е., за да бъде приложен режимът за складиране на стоки до поискване, е необходимо да има споразумение/договор между двете страни, който е основа за сделката за складиране на стоки до поискване. При липса на такова споразумение/договор изискването на чл.17а ал.2 б."а" от Директивата за ДДС, съответно, на чл.15а ал.2 т.1 от ЗДДС е неизпълнено. Наличието на договор между двете страни, според който придобиващото лице е оправомощено да изважда стоки от определен вид от запаса срещу заплащане на определена цена, като по този начин придобива собствеността на тези стоки, изпълнява условието на чл.17а. ал.2 б.“а" от Директивата за ДДС относно "съществуващо споразумение между двете данъчно задължени лица". Освен това, доставчикът не трябва да е установен или да има постоянен обект в държавата-членка, до която стоките се изпращат или превозват. Това условие е предвидено в чл.17а ал.2 б."б" от Директивата за ДДС, съответно, в чл.15а ал.2 т.2 от ЗДДС.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и релевантните нормативни разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, посочени по-горе, съдът намира, че, в случая, не е представен сключен договор с друго данъчно задължено лице в Италия, по силата на който да е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик. В представените по делото протоколи за предаване на автомобил на консигнация не се съдържа волеизявление на страните за прехвърляне на правото на собственост на процесните леки автомобили или друг вид разпореждане със собствеността им. Безспорно е установено, че дружеството - жалбоподател не е регистрирано за целите на ДДС в Италия, както и не са налице данни, че дружеството притежава постоянен обект там. Не се твърди, че е заведен и не е представен електронен регистър по чл.123 ал.5 от ЗДДС, който са длъжни да водят лицата, прехвърлящи стоки под режим на складиране на стоки до поискване.

Счетено е, от страна на приходните органи, че доставките по процесните фактури не представляват ВОД. Леките автомобили - предмет на фактура № 6/15.09.2020 г. и № 7/02.10.2020 г. не са транспортирани в Италия по горепосочения режим на складиране и в този смисъл правилно и съответно на събраните доказателства органите по приходите са приложили нормата на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС, която транспонира чл.17 ал.1 от Директива 2006/112 ЕО. Каза се, правилно органите по приходите са определили, че транспортирането на автомобилите от България до Италия и предаването им на отговорно пазене изпълнява нормата на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС, и по-конкретно, предложение последно.

Съгласно чл.17 ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставката на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, т. е. доставката е с място на изпълнение територията на страна и е облагаема със ставка 20% по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗДДС.

Доказателства за противното не се представят и в настоящото съдебно производство.

В случая, не е налице директна продажба/доставка към посочения клиент, а има предоставяне на отговорно пазене на автомобилите в автокъща Domus car SRLS. Продажбата на автомобили „Мерцедес Бенц“ и „Ауди А1“ се извършва на територията на Италия и към тази дата и за получателя АUTO PLAZA 1 S.R.L./, не е налице ВОП, респ. ВОД за „Епром СРЛ“ ЕООД. При доставката между двете дружества не е налице нито едно от изискванията за ВОД – транспортиране на автомобила от територията на България на територията на Италия. В настоящия казус автомобилите са превозен предварително в Италия – автокъща Domus car SRLS, и впоследствие продадени на клиент в Италия - АUTO PLAZA 1 S.R.L., като в този случай, за РЛ „Епром СРЛ“ ЕООД по смисъла на ЗДДС, тази продажба е извън територията на страната, съобразно разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗДДС, а именно, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственост или при фактическото й предоставен по чл.6 ал.2 от ЗДДС.

В този смисъл има произнасяне и на приходната ни администрация. Съгласно Указание на НАП с изх. № 91-00-39 от 22.01.2009 г. относно вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица с оглед измененията и допълненията на ЗДДС – чл.6 ал.3 т.3 от закона, като пример за подобни вътреобщностни трансфери на стоки, приравнени на доставки, е посочено прехвърлянето на собствени стоки на българско данъчно задължено лице до друга държава членка, в която стоките се складират и впоследствие се продават на трето лице (което обикновено е местно за другата държава членка). Именно такава е и настоящата ситуация.

Според посоченото указание на НАП, при извършване на упоменатия трансфер от наше регистрирано по ЗДДС лице, третирането му е в зависимост от това дали то има издаден (или не) ДДС номер от държавата членка, в която завършва транспортът на стоките. Ако лицето притежава такъв ДДС номер, трансферът на стоките следва да се третира като ВОД по чл.7 ал.4 от ЗДДС, която доставка е облагаема с нулева ставка. Същата следва да се удостовери с документите, предвидени с чл.45 от ППЗДДС - протокол по чл.117 ал.2 от закона и транспортен документ (в случая – за превоза на стоките от България до автокъщата в Р.).

При положение че българският доставчик няма издаден ДДС идентификационен номер от държавата-членка, в която завършва превозът на стоките (Италия), според НАП, по силата на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС във връзка с чл.17 ал.2 от същия закон, ще е налице възмездна доставка с място на изпълнение на територията на България. Същата ще е облагаема с 20 на сто ДДС (извън редките случаи, в които законът предвижда доставката да има характер на освободена съгласно глава четвърта от ЗДДС).

Така излиза, че изпращането на стоките до автокъщата в Р., Италия, след което собствеността върху стоките ще се прехвърля към намерените клиенти – в случая АUTO PLAZA 1 S.R.L., ще се смята за възмездна доставка на стоки. Същата ще подлежи на облагане с 20 на сто ДДС, а не с нула на сто, ако българският доставчик няма издаден ДДС номер от Италия, за което няма спор, че „Епром СРЛ“ ЕООДЗ не разполага с такъв.

Наред с изложеното, следва да се отбележи и обстоятелството, че АUTO PLAZA 1 S.R.L. не е подавало данъчни декларации в Италия, не е начислявало ДДС и не е декларирало ВОП от България с доставчик „Епром СРЛ“ ЕООД.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно органите по приходите са определили задълженията по ДДС, тъй като не са приложили разпоредбата на чл.67 ал.2 от с.з. Това е така, тъй като от страна на приходната администрация е прието, че операцията, която се извършва, не може да бъде определена като вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС, за да се приложи нулева ставка на данъка, нито отговаря на хипотезата на чл.7 ал.4 от с.з., защото няма данни "Епром СРЛ" ЕООД да е регистрирано за целите на ДДС в Италия. В случая, ревизираното лице извършва доставки на стоки и е регистрирано по ЗДДС, но не е регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава-членка, поради което движението на стоките по силата на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС във връзка с чл.17 ал.2 от ЗДДС е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната. Органите по приходите са приели, че са налице: 1. доставка по смисъла на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС и 2. последващи доставки до крайни получатели с място на изпълнение на територията на друга държава на основание чл.17 ал.2 от ЗДДС.

Или иначе казано, въз основа на установеното, че лицето извършва трансфер на стоки, регистрирано е по ЗДДС, но не е регистрирано за целите на ДДС на територията на другата държава членка, това движение на стоки по силата на чл.6 ал.3 т.3 във връзка с чл.17 ал.2 от ЗДДС е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната. Данъчното събитие на доставката възниква на датата на започване на транспорта по аргумент от чл.25 ал.3 т.2 и т.3 от ЗДДС. Данъчната основа на тази доставка, съгласно чл.27 ал.1 т.1 от ЗДДС не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или себестойността й. Предвид факта, че е счетено, че доставките по описаните фактури не представляват ВОД, на основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 7 040.99 лв. Именно поради тази причина се изключва приложението на чл.67 ал.2 от ЗДДС.

Ето защо съдът намира, че безспорно се установява наличие на хипотезата на чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС и процесните доставки следва да бъдат облажени с 20 % ДДС, както това е направено в хода на ревизията. Данъчната основа е определена правилно и коректно на основание чл.27 ал.1 от ЗДДС. В конкретния казус, органите по приходите са определили размера на дължимия ДДС върху данъчна основа, представляваща отчетната стойност на автомобилите, така, както изисква разпоредбата на чл.27 ал.1 т.1 от ЗДДС.

Изложеното води до крайния извод, че с РА № 16001624002161-091-001/31.03.2025 г. законосъобразно са определени допълнителни задължения за ДДС за съответния данъчен период, поради което, съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 2 268.92 (две хиляди двеста шестдесет и осем и 0.92) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Воден от горното, на основание чл.160 и чл.161 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, XI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Епром СРЛ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, офис 4, представлявано от управителя Д. Л. А., чрез адв. И. М., против ревизионен акт /РА/ № 16001624002161-091-001/31.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен в обжалваната част с Решение № 203/26.06.2025 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] /дирекция „ОДОП“ – [населено място]/ при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС от 9 775.24 лв. на 7 040.99 лв., ведно с лихвите от 5 171.29 лв. на 3 724.82 лв. (общо 10 765.81 лв.).

ОСЪЖДА "Епром СРЛ" ЕООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 2 268.92 (две хиляди двеста шестдесет и осем и 0.92) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.