№ 233
гр. С., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500284 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Решение №147/19.02.2025г. по гр.д.№2484/2024г. на
С.ски районен съд, с което е прогласена недействителността на Договор за потребителски
кредит №720031110848 от 31.08.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и
К. Д. А., на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК. С
Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 1853лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
Дружеството въззивник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника юриск.
К. З., твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Намира
за неправилни доводите на районния съд за нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от
ЗПК, поради размера на шрифта. Съдът не обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства, не изложил подробни мотиви относно фактическата обстановка и относно
действителното правно положение между страните. Съдът не обсъдил възраженията на
страните, наведените от тях доводи и твърдения. Посочва, че договорът е сключен от
разстояние чрез сайта на Банката, съставен е като електронен документ и е предоставен на
ищеца на имейл. Съдът неправилно е приел заключението на СТЕ, тъй като договорът бил
сключен в електронна форма и именно електронният документ е следвало да бъде предмет
1
на експертизата, а не възпроизведения на хартиен носител електронен документ. Твърди, че
договорът за кредит е представен на ищеца като електронен документ с размер на шрифта
Arial Narrow 12. Съдът не съобразил и специалността та назначеният експерт. Счита, че
назначеното от съда вещо лице не разполага с техническа експертиза да изследва електронен
документ, какъвто бил настоящия договор. Изискването за размер на шрифта не било
предвидено в Директива 2008/48/ЕО, а е предвидено допълнително от българския
законодател. Счита, че това изискване не следва да бъде прилагано, с оглед принципа на
примата на правото на ЕС. Предвидената за неспазването на това изискване санкция
/недължимост на лихви и други разноски/ била непропорционална. Съгласно тълкуването на
директивата от СЕС, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само
ако ставало въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли съда да
отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - К. Д. А. чрез пълномощника адв. Н. М. от АК - Я., отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият К. Д. А. чрез пълномощника адв. Н. М.
от АК - Я., оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно
решение за правилно и законосъобразно и моли въззивният съд да го потвърди. Посочва, че
в съдебно заседание процесуалният представител на ответника на оспорил изслушаната
експертиза. Събраните по делото доказателства останали необорени по предвидения
процесуален ред и правилно били ценени от първоинстанционния съд. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
С отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В с.з. дружеството въззивник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, редовно призовано,
не се представлява.
В с.з. въззиваемият К. Д. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие
адв. Н. М. от АК - Я., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение. Поддържа подадения отговор. Претендира присъждане на разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
2
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.
Във въззивната фаза на производството не са направени доказателствени искания.
Първоинстанционният е сезиран с иск за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит №720031110848 от 31.08.2022г., на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.
Съдът намира иска за нищожност на процесния договор за потребителски кредит за
основателен.
С оглед качеството на страните, предмета на договора и характера на
правоотношението, съдът счита, че ищецът има качество на потребител и приложение
намират специалните разпоредби на ЗПК, във връзка с общите норми на ЗЗД.
Спорът, повдигнат пред районния съд и пренесен с въззивната жалба във въззивното
производство е относно спазване на изискуемата по закон форма на процесния договор за
потребителски кредит по чл. 10, ал.1 от ЗПК. Въззивният състав споделя извода на
първоинстанционния съд за неспазване на изискванията относно шрифта на договора.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че настоящият
съдебен състав намира, че въведеното от българския законодател изискване в чл.10, ал.1 от
ЗПК относно шрифта на договора и всички елементи и приложения към него не е в
противоречие с Директива 2008/48/ЕО, тъй като с него е въведен по-висок стандарт за
защита на потребителя. По този въпрос има произнасяне на СЕС с Определение от
14.04.2021г. по дело С-535/2020г., в което е посочено, че чл.10, ал.1 от ЗПК гарантира, че
информацията по договора ще бъде представена прозрачно и четливо, както и ще
възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна
информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да
бъде пропусната от съответния потребител. Посочено е също, че националната правна
3
уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се предостави
информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна информация извън
хармонизирано установената в чл.10, пар.2 от Директива 2008/48, поради което чл.10, пар.2
и чл.22, пар.1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че се допуска
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Позовавайки се на тази практика на СЕС, касационната инстанция в РБ също приема, че
изискването за големина на шрифта не противоречи на Директива 2008/48/ЕО.
В случая, от заключението на изслушаната пред първата
инстанция СТЕ се установява, че договорът за потребителски кредит и приложенията към
него – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити и заявление-декларация за установяване на договорни отношения са изготвени в
шрифт Arial Narrow, с размер на шрифта 11. При това положение съдът намира, че е
налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за шрифт не по-малък от 12.
Твърдението на въззивното дружество, че размерът на шрифта е 12 остана
недоказано. Нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното такова,
въззивникът не ангажира доказателства за да докаже това свое твърдение. Оспорването на
СТЕ, направено едва във въззивната жалба остава голословно, извън че е преклудирано. В
първоинстанционното производство дружеството не е изпращало процесуален представител
в проведените открити съдебни заседания. Не е направено оспорване на заключението на
СТЕ нито при изслушването й, нито впоследствие пред районния съд. Дружеството не е
направило каквито и да е доказателствени искания във връзка с такова оспорване.
Доказателствени искания няма заявени и с въззивната жалба. Възраженията спрямо
експертизата и експерта остават необосновани и неоснователни. Настоящата инстанция,
също, както и районният съд кредитира заключението на СТЕ, като изготвено от вещо лице,
в чиято компетентност няма основания за се съмнява, същото е обосновано и неоспорено от
страните.
Освен неспазване на императивното изискване на закона за размер на шрифта на
договора за потребителски кредит, въззивната инстанция намира, че е налице и нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в договора за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено изискуемото съдържание – „годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишен процент на
разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен
процент от общия размер на кредита. Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
4
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следователно, в договора задължително трябва да бъде описана и методиката на
изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към
Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа
на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е към момента на
сключване на договора потребителят да има възможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Неспазването на това
изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал.
1 ЗПК.
В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита,
ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на
формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от
47,58%. Начинът, по който е формулиран текста на чл.10 от договора, не отговаря на
законовите изисквания за посочване на конкретните компоненти, включени в ГПР и начина
на формиране на размера му. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина,
разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната
цена на кредита. Непосочването на данните, въз основа на които е изчислен ГПР, несъмнено
поставя потребителя в затруднение, когато прави преценка дали да сключи даден
потребителски договор, защото може да е посочен нисък процент на ГПР, но при
изчисляването му да не са включени разходи, включването на които прави процента
значително по-висок. Налице е нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да се уважи, като съдът обяви
процесния договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.
Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Подадената
против него въззивна жалба е неоснователна.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил разноските в
първоинстанционното производство.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба и нейната неоснователност,
отговорността за разноски за въззивното производство следва да се възложи на въззивното
дружество и то следва да понесе своите разноски така, както са направени и да заплати
разноските, сторени от насрещната страна в доказания размер от 1195лв. Направеното в тази
насока възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското
възнаграждение е определен по критериите на Наредба №1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа и е съобразен с фактическата и правна сложност на спора.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №147/19.02.2025г.,
постановено по гр.д.№2484/2024г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на К.
Д. А. с ЕГН ********** от гр С., кв. „Б.“ бл. **, ет. *, ап. * сумата от 1195лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6