№ 34942
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110138624 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца А. М. Х. конститутивни искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 0000-
678/07.05.2025г. на ответника „Юробанк България“ АД, за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност „Старши консултант Клиенти“ в клон ФЦ Васил Левски 561
– чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 13 309,08 лв., представляваща обезщетение за
вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
12.05.2025г. до 12.11.2025г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете –
27.06.2025г. до окончателното плащане.
Ищцата А. М. Х. твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по
силата на което заемала длъжността „страши консултант клиенти в клон ФЦ Васил
Левски“ при ответника. Поддържа, че на 09.05.2025г. й била връчена Заповед №
410/08.05.2025г., с което трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 12.05.2025 г., като била и връчена Заповед № 0000-
678/07.05.2025г. за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда
доводи, че правото й на защита в рамките на дисциплинарното производство е
нарушено. Излага съображения, че за да е налице пране на пари, следвало преди това
да има предикатно престъпление, като банката на различни места сочела, че била
претърпяла вреди под формата на измама. Излага съображения от фактическа страна
във връзка с процесния случай в хронологичен аспект, като сочи, че е изпълнила
надлежно служебните си задължения. Посочва, че на 13.03.2025г. клиент Дейвид
Делиев бил настанен на бюрото от управителя на клона г-жа Десислава Василева, за
да направи няколко превода. При справка установила, че клиентът получил около
2 500 000 лв. по сметката си от „Револют“ с неговите имена и желанието му било да
нареди суми към физически лица, фирми и към негово дружество. Твърди, че част от
данните на преводите са били изпратени от Василева по вайбър, а остатъкът го
въвежда, гледайки от телефона на клиента. Сумите, които нареждала изисквали
попълване на декларация за произход на средства, като клиентът декларирал, че се
касае за печалба от онлайн казино. През следващите няколко дни последвали още
преводи и изтегляне на суми на каса в банката. На 17.03.2025г. Делиев посещава
1
офиса, за да изтегли сума и тогава електронната система изпраща съобщение до
колежката на каса Радка Радева, съответно тя сезира служител в отдел МОРКО, че
трябва да се извърши разширена комплексна проверка (РКП). Ищцата прави РКП
веднага по нареждане на служителя МОРКО, като информацията, която ползва е от
системата, предоставената от клиента и от събраните от управителката на клона
данни. Заявява, че на 18.03.2025г. се получава мейл до целия клон за блокиране на
всички сметки на клиента без обяснение за причината. След проведен телефонен
разговор, разбира, че причината е неправомерен превод от клиент. Оспорва
твърденията на работодателя, че приложената и подписана от клиента декларация за
произход на средства е с непълно съдържание и че е следвало да детайлизира
източника на средства към момента на придобиването им. В допълнение посочва, че
РКП е назначена от управителя на клона още първия ден, но след като служителят
МОРКО прави справка във вътрешните процедури, възлага на ищцата извършването
на такава едва на петия ден, след като почти всички трансакции са извършени. След
извършената проверка е установено,ч е данните събрани при проверката съвпадат, т.ч.
няма промяна в профила на клиента и едва в края на шестия ден се получава мейл за
блокиране на сумата. Посочва, че обстоятелствата отразени в процесните заповеди не
отговаряли на обективната действителност, което обосновава подробно. Излага
съображения от правна страна за спазване на правилата на ЗМИП, както и приетите
във връзка с това вътрешни правила на ответника. Твърди, че самия ответник не бил
спазил ЗМИП, като не бил дал ясни и точни критерии във вътрешните си правила,
което водело и до невъзможност работниците и служителите стриктно да изпълняват
трудовите си задължения. В случая следвало да се вземе и предвид факта, че клонът
където полагала труд обслужвал множество клиенти, като ежедневно се извършвали
над 100 транзакции, вкл. често със суми над 100000,00 лева. Твърди, че ответника не
бил спазил правилото на чл. 193 КТ, тъй като изначално бил направил изводите си,
преди да изслуша служителя, респ. да вземе предвид неговите обяснения. Поддържа,
че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец е в размер
на 2218,18 лева, поради което в случая с оглед незаконното уволнение ответникът
дължал сумата от 13 309,08 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025г. до 12.11.2025г. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Юробанк България“ АД, като се сочи, че предявените искове са процесуално
допустими, но неоснователни. Твърди, че процесната уволнителната заповед е
законосъобразна, като е издадена и връчена на ищцата в срока по чл. 194 КТ, както и
била спазена процедурата по установяването и налагането на дисциплинарно
наказание. Поддържа, че от ищцата са изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ, като
установеното неизпълнение на служебните задължения е съобразено с тежестта на
нарушението по смисъла на чл. 195 КТ и е наложено предвидено в чл. 189 КТ
дисциплинарно наказание, което е наложено със заповед издадена от лице, което
упражнява надлежно дисциплинарна власт по смисъла на чл. 192 КТ. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 92 от 14.02.2020г. за длъжността „Старши
Експерт Индивидуално банкиране", код по НКПД 2412-5008, в Банката, сектор
„Банкиране на дребно", управление „Клонова мрежа", регион София Изток, София – В.
Левски - ФЦ 561, секция „Индивидуално банкиране", както и последвали го
допълнителни споразумения, в т.ч. ДС № 6873/19.12.2024г., с което длъжността е
променена на „Старши консултант Клиенти“. В допълнение посочва, че първото
възникнало между страните правоотношение е по силата на трудов договор №
2
1398/08.10.2009г., с който ищцата е назначена на длъжност експерт „Обслужване на
клиенти и продажби“ в банката, прекратен по взаимно съгласие на страните през
2018г. Развива подробни доводи за това какви са били трудовите задължения на
ищцата във връзка със заеманата от нея длъжност към момента на процесното
уволнение, с които била запозната, като й била връчена длъжностна характеристика.
Посочва, че в периода 2009 – 2025г. ищцата преминала редица тестове, обучения и
програми за повишаване на квалификацията, съответно е служител с натрупан
професионален опит и умения в банковата дейност. Твърди, че противно на
твърденията на ищцата, последната не била уволнена поради инцидент със сметките
на клиент – Дейвид Аленов Делиев, а на основание чл. 187, ал, т. 3 и т. 10 КТ, поради
неспазване на изисквания на длъжностната характеристика, както и неспазване на
процедурите на банката, които били общовалидни за всички служители. Твърди, че се
касае за нарушение на процедурни изисквания и пропуски на конкретни оперативни
стъпки в работата допуснати при всяка от платежните операции по сметката,
изпълнени от служителката. Сочи се, че съгласно Инструкцията за прилагане на
разширена комплексна проверка, такава задължително се извършва от всеки служител,
експерт, обслужващ клиент, в конкретно описаните случаи, след което изготвената
РКП подлежи на проверка от МОРКО. Оспорва такава проверка да е била назначавана
от управителката на клона. Посочва, че именно ищцата като служител с права на
първи подпис, създаващ нареждане за превод от сметката, уведомява системата – т.е.
сигнализира вътрешните звена. Излага съображения, че в случая са били налице
условията съгласно Инструкцията, ищцата да направи РКП на всяка от трансакциите
поотделно, поради необичайността им, сравнени с трансакциите на клиента през
предходната година. Ответникът счита, че допуснатите пропуски показват небрежност
и незаинтересованост на ищцата към преводите, получени от клиента , както и техния
произход. Поддържа, че с оглед поведението на клиент на банката, за които ищцата не
била извършила съответни проверки и не се била усъмнила в поведението му касаело
класическа хипотеза на пране на пари, като ищцата не била спазила необходимите
процедури на банката, което аргументира. Навежда доводи, че вътрешните правила
на банката били ясни и конкретни, като същите били съобразени със ЗМИП и
европейското законодателство, освен това самата банка била осигурила примери, като
регулярно провеждала и обучения. Развива съображения, че в случая ищцата не
познавала клиента, който принципно не бил нов за банката, но индиция, че има
проблем бил дори оборота по сметката му за предходната година, съответно в
процесния случай, когато с множество преводи през изключително кратък период от
време била получена голяма парична сума, с която след това лицето се разпоредило
към трети лица. Заявява, че е дал възможност на ищцата да изрази своята гледна точка
по извършените нарушения и е взел предвид изявленията . Сочи се, че описаните в
заповедта за уволнение действия представляват тежки нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение първо и т. 10 КТ, като
дисциплинарното наказание „уволнение“ е документално и правно обосновано и
съответства на тежестта на допуснатите нарушения. Предвид изложено, с оглед
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между тях не се спори,
поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение възникнало по
силата на Трудов договор от 14.02.2020г., като ищцата заемала длъжността „Старши
консултант Клиенти“ при ответника; 2) трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 12.05.2025г., като на ищцата била връчена
Заповед № 0000-678/07.05.2025г. за налагането на дисциплинарно наказание
3
„уволнение“ и Заповед № 410/08.05.2025г.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че при
налагане на дисциплинарното наказание е спазил формалните изисквания, свързани с
мотивиране на заповедта и изискване на обяснения, както и че ищецът виновно е
нарушил вменените му трудови задължения и наложеното наказание се явява
съответно.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при
наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер. Този факт не се оспорва от
ответника.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период и не е
получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже изгодния за него факт – че в посочения период е работил на по-нископлатена
работа при друг работодател, както и размера на полученото от него брутно трудово
възнаграждение от този работодател за процесния период.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде уважено искането на ответника за събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел при режим на довеждане – за
доказване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането за назначаване на СТЕ,
доколкото същото е заявено в условията на евентуалност от ответника – в случай, че
ищецът оспори изложените фактически твърдения в отговора.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.
НАСРОЧВА делото за 18.11.2025г. от 15:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и препис от отговора
на исковата молба и доказателствата към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в
едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не предприемат
съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА, по искане на ответника, събирането на гласни доказателствени
4
средства чрез разпит на двама свидетел при режим на довеждане за първото по делото
открито съдебно заседание за доказване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ възможност да изразят желание за провеждане
на информационна среща за медиация, както и НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на
отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба,
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри
сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от
внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по
медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по
чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5