Решение по адм. дело №510/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на С. Р. с [ЛНЧ], в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната София Романенко, родена на 30.01.2014г., [ЛНЧ], и двете живущи в от гр. Добрич, ул. “Бачо Киро“ № 5А, подадена чрез адвокат М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/3060/21.07.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорват се изводите на административния орган, че жалбоподателката не е правоимащо лице съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като е с предоставена временна закрила в България. Сочи се, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което следва да включва и семейните помощи за деца на основание Конституцията на РБ и Конвенцията на ООН за правата на детето. Твърди се, че ограниченията в чл. 3, т. 5 от ЗСПД са неприложими в случая поради несъответствието им с вътрешното и общностното право. Иска се отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, както и присъждане на сторените по делото разноски. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателката.

Ответникът – директорът на ДСП - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Твърди, че отказът е правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с ограниченията, регламентирани в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата претендира присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателката при съобразяване на решение на СЕС по дело С-438/22.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че С. Р. и малолетната ѝ дъщеря София Романенко са чужди гражданки (съответно украински гражданки) с адрес на пребиваване в град Добрич. И двете са пристигнали в България след началото на военния конфликт с Украйна и се ползват от временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ.

Със Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/3060/27.06.2024 г. до директора на ДСП - Добрич С. Р. е поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Към заявлението са приложени доказателства, че дъщеря ѝ посещава редовно училище и има поставени имунизации. Представено е и удостоверение относно доходите на жалбоподателката за периода от м. октомври 2024 г. до м. септември 2025 г.

На 21.07.2025 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/3060/21.07.2025 г. на директора на ДСП – Добрич, с която е отказано отпускането на исканата помощ. Изложени са мотиви, че заявителката не попада в кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи за деца съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД. В обхвата на специалния ЗСПД не са включени чужденците с предоставена временна закрила. Предоставянето на семейни помощи за деца не е предвидено в ЗУБ или в друг закон, нито в международния договор за социално подпомагане, сключен между Република България и Република Украйна.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 25.07.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена по електронен път, чрез ел.поща на 08.08.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 4, във вр. с ал. 5 ЗСПД, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

За да откаже отпускането на поисканата помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, директорът на ДСП - Добрич е приел, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 ЗСПД, тъй като тя и малолетното ѝ дете са чужди граждани, ползващи се от временна закрила, за които не е предвиден достъп до този закон на реципрочна правна основа или в друг закон.

Съдът не споделя тези изводи на административния орган.

По делото няма спор по фактите. Спорът между страните е как трябва да се третират по ЗСПД чуждите граждани с предоставена временна закрила.

В чл. 3 ЗСПД е очертан кръгът на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като според т. 5 на същата норма към тях се причисляват и бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От своя страна, нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) регламентира, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) включва само социалните помощи по този закон.

Очевидно случаят не попада в приложното поле на нито една от двете разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, което следва от общия разум на приложимите вътрешни и общностни норми в областта на закрилата на детето и временната закрила на чужденците.

Съгласно чл. 2, § 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията), която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (Конституцията) е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В преамбюла на Конвенцията е записано, че децата се нуждаят от специални гаранции и грижи, а на семейството като естествена среда за израстването и благосъстоянието им трябва да бъде оказвана необходимата защита и съдействие, за да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото. Според разпоредбите в Конвенцията държавите – страни по нея, осигуряват в максимално възможна степен развитието на детето, като зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите му.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията предвижда, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия член държавите – страни по нея, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие, което е въведено с цел да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Съдържанието му се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда и непосредствените му нужди. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е уредено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Няма спор, че жалбоподателката е гражданин на трета държава, различна от Украйна, но се ползва с временната закрила по Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2011 (Директивата) по силата на Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 на Съвета от 25.06.2024 г. като лице, разселено от Украйна, и пребиваващо законно на нейната територия преди военното нашествие на руските въоръжени сили. С такава временна закрила се ползва и непълнолетната ѝ дъщеря като украинска гражданка и член на нейното семейство.

Съгласно съображения 15 и 16 от Директивата задълженията на държавите – членки на ЕС по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, следва да са справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Във връзка с отношението към тези лица държавите – членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Според съображение 16 от Решението за изпълнение от 04.03.2022 г. временната закрила следва да позволи на разселените лица от Украйна да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на защита. В съображение 17 е посочено, че решението е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директивата. Ако националната схема е по-благоприятна, държавата – членка може да продължи да я прилага, доколкото Директивата предвижда възможност държавите – членки да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила, а ако е по-неблагоприятна, държавата – членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директивата.

По своята същност семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, които се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к.д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд). Те се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага и насърчава отглеждането на децата в семейна среда съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, както и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на същия закон. Една от тези помощи е и месечната помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Тя се отпуска след доходен тест и цели да подкрепи семействата с ниски доходи в отглеждането на техните деца, в това число да покрие част от разходите на родителите за училищното образование на децата им.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца (граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи благосъстоянието и правото на жизнен стандарт на тези деца в съответствие с техните висши интереси, поради което и семействата им не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите лица по закон.

По тези съображения съдът намира, че ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, противоречат както на Конвенцията и Конституцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5 от Конституцията и принципа на примата на европейското право не следва да се прилагат. Заявената помощ, макар и уредена в ЗСПД, а не в ЗСП, е част от общата система за подпомагане по чл. 13, § 2 от Директивата, чиито разпоредби са въведени в ЗУБ съгласно § 1а от ПЗР на с.з. Тя влиза в задълженията на държавите, подписали Конвенцията и Директивата, поради което достъпът до нея следва да се предостави и на чужденците, ползващи се с временна закрила. В същия смисъл е и последователната съдебна практика в страната.

Ето защо, като се е позовал на чл. 3, т. 5 ЗСПД, за да постанови процесния отказ, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и неговата цел. С оглед на това оспорената заповед е незаконосъобразна по същество и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, а преписката - да се изпрати на директора на ДСП – Добрич за ново произнасяне по заявлението при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. След връщане на преписката административният орган следва да прецени дали са налице всички необходими условия на чл. 7 и чл. 4а от ЗСПД за отпускане на претендираната помощ и след това да се произнесе по случая.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на С. Р. направените разноски за държавна такса по жалбата в размер на 10, 00 лева. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат М. В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на жалбоподателката съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Според тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатно правна помощ и съдействие на материално затруднено лице. С. Р. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че не разполага с достатъчно доходи. Делото е с материален интерес в размер на 600 лева, колкото е общият годишен размер на месечната помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за 2024 г. съгласно чл. 63, ал. 4, т. 1 от ЗДБРБ за 2024 г. С оглед на това дължимото на пълномощника на жалбоподателката адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева. Този размер е в рамките на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС и се явява справедлив и обоснован съобразно решение на СЕС по дело С-438/22.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/3060/21.07.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която на С. Р., украинска гражданка с временна закрила, с [ЛНЧ], е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето София Романенко, украинска гражданка, [ЛНЧ].

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Добрич за ново произнасяне по Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/3060/27.06.2024 г., подадено от С. Р., [ЛНЧ], при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне, считано от датата на получаване на преписката.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на С. Р., гражданка на Руската федерация, [ЛНЧ], сумата от 10 (десет) лева, представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на адвокат М. В. П. от Адвокатска колегия – Добрич сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.