Решение по адм. дело №380/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Г. К. Б. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. Е. К. от Адвокатска колегия Пловдив, против Заповед № 10-00-875 от 18.03.2025 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 238, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и с оглед на предоставените му правомощия по ЗУТ със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. на кмета на община Стара Загора е наредено да бъде премахнат в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта строеж „Масивна стоманобетонна жилищна – в процес на строителство“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], държавна частна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-143 от 25.05.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК.

В жалбата са изложени доводи за издаване на оспорената заповед в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че разпореденият за премахване строеж е построен по изискванията на БДС за склад и представлява търпим строеж, както и че в него живеят той, жена му и двете им малолетни деца, поради което премахването му би ги лишило от дом. В тази връзка, доколкото премахването на строежа би следвало да се извърши едва след осигуряването на друго жилище за него и за членовете на семейството му, поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основни свободи (ЕКПЧОС), като се позовава на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕКПЧ) по делото „Й. и други срещу България“ и по делото „Пакетова и други срещу България“. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание – упълномощен юрисконслут, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203 от 31.01.2025г. на кмета на община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Масивна стоманобетонна жилищна – в процес на строителство“, означена с червен цвят на окомерна скица, навираща се на северозапад от „Полумасивна жилищна сграда № 17“ е престрайка „Паянтова стопанска сграда“ към нея (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг – Г. С.“), находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 131 от 28.02.2025 г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с [идентификатор], извадка от ОУП на [населено място] и др. (л. 15 – 16 и л. 31 – 44). Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен възложител и неизвестен извършител е изпълнен строеж: „Масивна стоманобетонна жилищна – в процес на строителство“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Строежът е пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Масивната стоманобетонна жилищна в процес на строителство е с приблизителна площ от 40 кв. м. и е изградена от тухлена зидария върху бетонна плоча с армировка и дървен кофраж, без външна мазилка и няма дограма. Установено е, че строежът е изпълнен без техническа документация и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на [населено място]. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахването на строежа.

Съобщаването на констативния акт е извършено по реда на § 4, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 10.03.2025 г. (л. 14).

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-875 от 18.03.2025 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора с оглед на предоставените му правомощия по ЗУТ със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. на кмета на община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат строеж „Масивна стоманобетонна жилищна – в процес на строителство“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], държавна частна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 131 от 28.02.2025 г. – за наличието на подлежащ на премахване незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ строеж, изпълнен в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е пета катогерия съгласно съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.

Съобщаването на заповедта е извършено по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 25.03.2025 г. (л. 9 – 11).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и представените в с. з. справка за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, справка от отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, справка от Архив на звено „Жилищен фонд“ при Община Стара Загора, справка от отдел „Управление и разпореждане с общинска собственост“ при Община Стара Загора и извадки от ОУП на [населено място].

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (заявило, че е извършител на разпоредения за премахване строеж) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г., с която на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ кметът на община Стара Загора е делегирал на арх. М. П. – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, функции по ЗУТ, вкл. правомощието си по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (л. 20). Следователно обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл. т. на съществените му характеристики, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. С оглед на това съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Заповед № 10-00-875 от 18.03.2025г. на заместник-кмета на община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 131 от 28.02.2025 г., съставен и подписан от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора, надлежно оправомощени със Заповед № 10-00-203 от 31.01.2025 г. на кмета на община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, в т. ч. дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. С оглед на това съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативното предписание на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. извършен строеж и 2. строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Предвид установените характеристики на разпоредената за премахване сграда съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция на понятието по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП (ОУП) и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ – за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Установената в случая масивна стоманобетонна жилижна сграда не попада в законово установените изключения по чл. 151 от ЗУТ и следователно за изграждането й се изисква издадено разрешение за строеж. По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателя), че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, което е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е. визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, актуван с АЧДС № 14236 от 29.04.2024 г. (л. 26 – 27). Имотът е предоставен за управление на ЮИДП [населено място], ТП „Държавно горско стопанство Стара Загора“. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, като видно от представените по делото извадки от ОУП (л. 55 – 58), както по предходния, така и по сега действащия ОУП на [населено място], поземленият имот е означен като горска територия. Следователно налице е и второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Противно на твърденията на жалбоподателя, строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Не е налице първото и задължително условие като материалноправна предпоставка за определянето на строежа като търпим по всички нормативно регламентирани хипотези на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а именно строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. В случая строежът е изграден в ПИ, за който няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи имота за застрояване и определящи режим на застрояване, нито поземленият имот попада съгласно ОУП в територии за застрояване – както по предходния, така и по сега действащия ОУП на [населено място] поземленият имот е означен като горска територия. След като разпореденият за премахване строеж е изпълнен в горска територия, за която изобщо липсва одобряван устройствен план, предвиждащ или допускащ застрояване, то той не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване, поради което е без значение моментът на построяването му. При отсъствие на първата и безусловна правна предпоставка за допустимост на застрояването на един поземлен имот, няма правно значение и не подлежат на обследване останалите елементи от състава на търпимостта, които са различни спрямо периодите на изграждането му. И към настоящия момент ОУП на [населено място] не е променил предназначението на територията и тя е горска. Без правно значение са наведените в жалбата доводи за начина на изпълнение на строежа – дали е изграден по БДС, годен ли е за обитаване, има ли електричество и вода и т. н. Тези твърдения са ирелевантни към законността или търпимостта на строежа, тъй като разпореденото премахване е при упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, а не на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Твърденията в жалбата за адресна регистрация на жалбоподателя на адреса, където се намира процесния строеж, се опровергават от справката на л. 51, от каято е видно, че считано от 04.11.2086 г. той има настоящ адрес в [населено място], [улица], който е заявен и като постоянен, считано от 21.12.2001 г.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвиждания на ПУП (ОУП) и изпълнен без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Евентуалните вреди за жалбоподателя и неговото семейство от премахване на незаконния строеж не са основание за отпадане на рестрикцията по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Няма обратен аргумент в твърдението за нарушено право по чл. 8 от ЕКПЧОС с издаване на процесната заповед, изразяващо се нарушаване неприкосновеността на жилището. Регламентираната в закона процедура по премахване на незаконните строежи, които не са допустими по действащите нормативни актове за устройство на територията, не противостои на правото на жилище, а изисква на жалбоподателя да се предостави възможност за жилищно настаняване, ако поради премахване на единствен подслон би останал без дом като крайнонуждаещ се. Макар решенията на ЕСПЧ, цитирани в жалбата, по делата „Й. и др. срещу България“ и „Пакетова и др. срещу България“ да са постановени при различни фактически обстоятелства и приложими разпоредби от българското законодателство, следва да се посочи, че в съображение 128 и сл. към решението по делото „Й. и др. срещу България“ ЕСПЧ констатира, че самите жалбоподатели не са били активни в търсенето на решение и не са склонни да се стремят към социални жилища, а чл. 8 от ЕКПЧОС не налага на договарящите страни задължението да толерират незаконно заемане на земя за неопределено време. Препоръчано е неравностойното положение на социалната група, към която принадлежат жалбоподателите, да бъде взето под внимание, например като им се помогне официално да получат статут на лица, нуждаещи се от жилище, така че да отговарят на изискванията за наличните социални жилища при равни условия с другите. ЕСПЧ поставя акцент върху уязвимия статут на жалбоподателите, който определя като важен фактор при преценка на подходите за справяне с незаконното им селище и, ако отстраняването им е необходимо, при вземането на решение за подходящото време, условия и, ако е възможно, за уреждане на алтернативен подслон. По делото „Пакетова и др. срещу България“ ЕСПЧ подчертава принципа на справедливия баланс, който трябва да се постигне между конкуриращите се интереси на лицето и на общността като цяло. Държавата преценява стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира спазването на Конвенцията, като свободата на преценка е по-тясна, когато засегнатото право е от решаващо значение за ефективното упражняване от индивида на индивидуални или ключови права, като тези по чл. 8 от ЕКПЧОС. Напомня се изискването за „необходимост в едно демократично общество“ по чл. 8, § 2 от ЕКПЧОС с препратка към решението по делото „Й. и други срещу България“. Следователно ЕСПЧ не налага толериране на незаконни строежи, дори когато са изпълнени или се обитават от крайнонуждаещи се лица, а премахването им само при наличие на по-висш обществен интерес и след обезпечаване на друго жилище за тези, които биха останали без дом.

В конкретния случай разпореденият за премахване строеж е незаконен и не може да бъде [жк], изграден е в поземлен имот, представляващ широколистна гора според начина на трайно ползване, и попада в горска територия. Имотът е частна държавна собственост, за което е съставен Акт № 14236 от 29.04.2024 г. и е предоставен за управление на ЮИДП [населено място], ДГС Стара Загора. За извършено незаконно строителство в имота е подаден сигнал на 11.08.2022 г. от директора на ТП ДГС Стара Загора до областния управител на област Стара Загора за предприемане на производство по принудително изземване на завзетите реални части от държавния имот (л. 22) . Съгласно приложеното на л. 23 и сл. писмо ДС-342 от 13.09.2022 г. на областния управител на област Стара Загора до директора на ОДМВР Стара Загора и директора на ТП ДГС Стара Загора, лицата, които са изградили постройки и живеят в имота, са предупредени устно да напуснат присвоените територии в едномесечен срок, но това не е сторено. Имотът е държавна собственост и неправомерно – без договор за наем, споразумение за държане, се ползва от лицата. В писмо изх. № П0-09-10 от 11.02.2025 г. на директора на ТП ДГС Стара Загора до заместник-кмет на община Стара Загора се сочи, че ТП ДГС Стара Загора не разполага с техническа документация и/или документи за учредяване права на строеж (л. 21).

Същевременно от представената по делото справка от Архив на звено „Жилищен фонд“ при Община Стара Загора не се установява да са подадени документи от настоящия жалбоподател за картотекирането и настаняването му като крайнонуждаещ се от жилище в периода 2023 – 2025 г. (л. 53), и в същия период не са подадени от негово име документи за участие в тръжни процедури за продажба на имоти – общинска собственост (л. 54).

От изложеното следва извод, че за периода от 2022 г. до датата на издаване на процесната заповед – 18.03.2025 г., жалбоподателят не е предприел действия да поиска настаняване в общинско жилище или да участва в тръжни процедури за продажба на имоти – общинска собственост. При липса на активност от негова страна за решаването на твърдения в жалбата жилищен проблем, издадените актове от компетентните длъжностни лица и органи в община Стара Загора по установяване и разпореждане премахването на незаконно строителство не се явяват накърняващи правото по чл. 8, § 1 от ЕКПЧОС, а в рамките на предвидените изключения по чл. 8, § 2 от ЕКПЧОС. Извършването на процесния строеж е в нарушение на закона, а премахването му – законоустановена последица, гарантираща висш обществен интерес и преследваща легитимна цел – спазване на разрешителния режим за строеж на жилища. Социално дължимата грижа на държавата към нуждаещи се лица, ако жалбоподателят попада в такава уязвима група, за осигуряване на друго жилище, следва да се съобрази при изпълнението на процесната заповед с предвидените в закона възможности и при спазване разпоредбата на чл. 272 от АПК. Но само факта, че незаконен строеж се ползва като жилище и обитателят му не търси решение на нуждата от жилище, не може да обуслови заключение, че строежът не подлежи на премахване на основание чл. 8 от ЕКПЧОС. Заповедта е издадена на законно основание в обществен интерес с легитимна цел.

Нещо повече: жалбоподателят е собственик на жилище, находящо се на адреса, заявен от него като постоянен и настоящ такъв, видно от справката на л. 52, издадена от отдел „МДТ“ при Община Стара Загора.

Поради изложените съображения обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и при съобразяване целта на закона, е законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. Б., [ЕГН], против Заповед № 10-00-875 от 18.03.2025 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Г. К. Б., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица], но с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], да заплати на Община Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.