Решение по КНАХД №428/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Ю. В. Р. от с.Изворово, общ.Антоново, чрез адв. Цв.И. – АК – Търговище, против Решение № 97 от 18.07.2025 г. постановено по АНД № 312/2025 г. по описа на РС - Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1292-000162 от 27.02.2025 г. на Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., като законосъобразно.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище. Не претендира разноски.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 25-1292-000162 от 27.02.2025 г. на Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 07.01.2025 г. в 09:45 ч. в гр.Търговище, полицейски патрул спрял за проверка управляваният от касатора лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“. При разминаване, служители на полицейския патрул видели, че на кръстовището на бул.А..С. и бул.Т. К., с посока на движение към бул.Сюрен, водачът управлява автомобила като използва мобилен телефон по време на шофирането. За установеното нарушение бил съставен АУАН серия GA №3338613/07.01.2025 г. Акта е съставен в присъствие на нарушителя, подписан от него без възражения. Писмени възражения не са постъпили в законоустановеният срок за това. Въз основа на АУАН на 27.02.2025 г. Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал наказателно постановление, с което за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, наложил на касатора наказание „глоба“ в размер на 50лв. Постановено е и отнемането на 8 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. При служебната проверка е констатирано, че както АУАН така и НП са издадени при спазване на процесуалните изисквания. Няма допуснати процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Както АУАН така и НП са издадени в предвидените за това срокове, от компетентни органи в рамките на техните правомощия, по предвидения ред и форма и съдържат всички изискуеми реквизити. Описаното нарушение е ясно, пълно и точно формулирано.

Въззивната инстанция е приела за установено, че касаторът е управлявал автомобил като е използвал (разговарял) по мобилен телефон без устройство позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му, с което е нарушил забраната на чл.104А от ЗДвП и правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, със санкцията предвидена в тази разпоредба.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1и т.2 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са регламентираните в ЗАНН процесуални правила и изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени. Споделят се и изложените мотиви и досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора. На осн. чл. 221 ал. 2 АПК съдът препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. При правилно установена фактическа обстановка въззивнната инстанция е потвърдила наказателното постановление в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 140а ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Доказано е по делото, че жалбоподателят е нарушил тази забрана, като е управлявал МПС, докато използва мобилен телефон, държан в ръка. При това правилно и наказващият орган, и районният съд са преценили, че следва да бъде наказан по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП с предвидената за това нарушение глоба 50 лв. Законодателната уредба изключва използането на мобилен телефон, освен с устройство "свободни ръце", по време на управление на МПС, в който случай се изисква внимание, концентрация и бдителност за да не се допусне нарушение на правилата за движение и евентуалното причиняване на пътно проишествие, което би могло да причини не само материални щети.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Както вече беше посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с доказателствена сила. Касаторът не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.

В касационната жалба касаторът поддържа, че е вменено нарушение не е доказано. Съдът намира това твърдение за неоснователно. Както отбеляза препраща към мотивите на въззивната инстанция. Събраните гласни доказателства са обстойно обсъдени, като съдът е формирал правилни изводи, кои от тях кредитира и кои не ализирайки ги с целия съвкупен доказателствен материал по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за липса на мотиви и е посочено, че изводите са въз основа на неизяснена фактическа обстановка. Касаторът твърди, че съдът не разполага със специални знания и е следвало да се назначи експертиза, която да даде отговор на въпроса автомобила на водача разполага ли с вградено устройство, позволяващо провеждането на разговори, без да се използва мобилен телефон и полицейските служители могли ли са да го видят.

Доводите са неоснователни. Наличието на подобно устройство не води до извод, че същото е използвано в момента на шофиране и непосредствено преди извършената проверка. По вторият въпрос не би могло да се огговори, защото няма как със сециални знания да се установи факта, дали патрулиращите са успели да имат имат подобно субективно възприятие или не.

За настоящата инстанция важи забраната за нови фактически установявания. Изводите направени са в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Същите са анализилани, съпоставени помежду им правилно.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.

Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения.

Необосноваността не е касационно основание както съдът е подчертавал многократно в практиката си и не взема отношение.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 18.07.2025 г. постановено по АНД № 312/2025 г. по описа на РС - Търговище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.