№ 283
гр. Стара Загора, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Н. Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора Г. В. В.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20255500500620 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България срещу решение № 639/01.07.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1070/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
С обжалваното решение Прокуратурата е била осъдена да заплати на Н.
Н. П. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 28.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-
деловодни разноски по съразмерност в размер на 224 лв. В останалата му част
до размера от 2500 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на първоинстанционният
съд е неправилно, поради постановяването му при допуснато съществено
процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Сочи се, че фактическите и правните изводи на съда за наличието на
претърпени от Н. Н. П. неимуществени вреди и причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение не са били направени след съвкупен и
цялостен анализ на събраните по делото доказателства, и са необосновани
поради липсата на доказателства, които да ги установяват при условията на
пълно и главно доказване.
Досежно постановяването на обжалваното решение в нарушение на
материалния закон се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел
1
Прокуратурата на Република България за материално-правно легитимирана да
отговаря по предявеният иск, както и че неправилно е приел наличието на
незаконно обвинение.
Нарушение на материалния закон се твърди и при определянето на
обезщетението за неимуществени вреди, т.к. не е било съобразено с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с релевантните обективни
обстоятелства, от значение при определяне на размера му.
Сочи се, че са налице предпоставките на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ,
обуславящи неоснователност на иска.
Претендира се отмяна на решението и постановяването на ново, с което
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а евентуално – изменяне на
обжалваното решение.
В законоустановения срок въззиваемият Н. Н. П., действащ чрез адв. С.
С., е представил отговор на жалбата, с който я е оспорил като частично
недопустима, а по същество - неоснователна.
Възразява се, че за въззивника липсва правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният
иск.
Изложени са съображения, че при обсъждане на доказателствата
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение и правилно
е кредитирал събраните по почин на ищцата /сега въззиваем/ свидетелски
показания, които установяват пряко търпените от Н. Н. П. неимуществени
вреди в резултат на незаконното обвинение срещу него и са обсъдени в
съвкупност с всички останали относими доказателства.
Досежно твърдените нарушения на материалния закон се излагат доводи,
че първоинстанционният съд правилно е приел Прокуратурата за материално-
правно легитимирана да отговаря за обезщетяване на причинените вреди, а
определеното от съда обезщетение съответства на мярата за справедливост.
Претендира се оставяне на жалбата без разглеждане в едната й част и
частично прекратяване на производството, а в останалата част потвърждаване
на решението в осъдителната му спрямо въззивника част, както и
присъждането на разноските във въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се
представлява от прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез
когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на решението.
Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез
когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение в осъдителната му спрямо Прокуратурата на Република България,
както и за присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима в частта й, в която първоинстанционното
2
решение се обжалва в осъдителната му спрямо Прокуратурата на Република
България, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
в съответната му част, при наличието на правен интерес от въззивно
обжалване.
С определението по чл.267, ал.1 от ГПК, влязло в сила в тази му част
като необжалвано, производството по делото е частично прекратено поради
недопустимост на въззивната жалба в частта й, в която е отхвърлен
предявеният от Н. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България иск за
присъждане на обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП
№ 8245 зм – 484/2022 г. по описа на Второ РУ на МВР – Стара Загора
неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до размера от 2500 лв.
Пред районния съд е предявен иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Н. Н. П.
срещу Прокуратурата на Република България, с който ищецът претендира
присъждането на обезщетение в размер на 2 500 лв., за причинени му от
незаконно обвинение неимуществени вреди.
Твърди, че на 20.06.2023 г. при управление на собствения си автомобил е
бил спрян от полицейски служители и му е бил извършен тест за наркотични
вещества, който е отчел наличието на канабис - 25, но поради несъгласието с
резултата Н. Н. П. дал биологичен материал за лабораторно изследване.
Полицейските служители му наложили две принудителни
административни мерки – отнемане на свидетелството за управление на МПС
и контролен талон за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 медеца, и прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6
месеца, считано от 20.06.2023 г.
Първата принудителна административна мярка била отменена с
решение на Административен съд – Стара Загора от 22.01.2024 г., а втората
принудителна административна мярка била отменена с решение на
Административен съд – Стара Загора от 07.12.2023 г.
Било е образувано наказателно производство, в рамките на което била
изготвена токсикологична експертиза, посредством чието заключение се
установила липсата на употребени от ищеца наркотични вещества, а с
постановление на наблюдаващия прокурор от 03.10.2024 г. наказателното
производство било прекратено.
Изложил е твърдения, че във връзка с наказателното производство и
наложените му принудителни административни мерки е изпитал ограничаване
в личната си сфера и неприкосновеност, накърнени са били честта и
достойнството му, изпитал е негативни психо-емоционални преживявания –
психическо напрежение и вътрешен дискомфорт, постоянно безпокойство и
тревожност, безпомощност, а поради отнемането на свидетелството му за
управление на МПС била накърнено и правото му на труд, т.к. осъществявал
монтажни и ремонтни дейности из цялата страна, а свободното му
придвижване било силно ограничено през времетраенето на наложените му
принудителни административни мерки.
3
Ответната прокуратура е възразила, че материално-правната
легитимация е на трето лице – МВР, както и че срещу ищеца не е образувано
наказателно производство, поради което не е налице незаконно обвинение
срещу него.
Оспорени са твърденията за търпени неимуществени вреди и искът е
оспорен по размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
иска до размера на 1 000 лв., като е приел, че на ищеца са били причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение, произтичащо от водено срещу
него наказателно производство, което е било прекратено, за чието
обезщетяване отговорност носи Прокуратурата.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени
правилно от Районен съд – Стара Загора след извършен и съобразен с
процесуалните правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз
основа на който са направени обосновани фактически и правни изводи,
последните от които изцяло в съответствие с материалния закон.
Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е
направил необосновани правни изводи, т.к. не е приложил правилно
материалния закон са неоснователни.
В тази връзка следва да се има предвид, че макар формално Н. Н. П. да
не е бил привлечен като обвиняем от прокурора с постановление,
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е от естество да не допуска
неизвестност на извършителя си – ясно е кое е лицето, което е било проверено
за употреба на наркотици при управлението на МПС и чийто резултат е бил
отчетен като положителен.
Това е видно от уведомлението на органа по разследването до прокурора
за започнало при условията на чл.212, ал.2 от НПК /със съставяне на
протокола за първото действие по разследване/ наказателно производство, от
чието съдържание е видно, че е образувано и се води разследване за това, че
на 20.06.2023 г. в гр.Стара Загора, водачът на МПС – лек автомобил марка
„С.Е.“ с рег. № СТ***РС – Н. Н. П., е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества – канабис – 25.
В тази хипотеза самото образуване на наказателно производство за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – управление на МПС под
влиянието на наркотични вещества, е равнозначно на обвинение на водача на
МПС в извършването на престъпление, т.к. в рамките на това наказателно
производство единствено конкретният водач на МПС се явява потенциален
извършител на престъплението.
Безспорно наличието на наказателно производство, което може да
приключи с предаване на съд на конкретният проверен от органите на МВР
водач на МПС, следва да се счете за привличане на това лице към наказателна
отговорност.
4
Изводите на съда, че фактически срещу въззиваемият е имало обвинение
за извършено престъпление се потвърждават и от съдържанието на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, в мотивите
на което прокурорът приема, че самото наказателно производство е
образувано и водено за престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК, което следва да е
било извършено от Н. Н. П. при управление на лек автомобил марка „С.Е.“ с
рег. № СТ***РС /стр.2, абзац втори отдолу на горе/.
Неоснователни са оплакванията за оплакванията в жалбата, че
фактическите и правните изводи на съда за наличието на претърпени от Н. Н.
П. неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и
незаконното обвинение не са били направени след съвкупен и цялостен анализ
на събраните по делото доказателства, и са необосновани поради липсата на
доказателства, които да ги установяват при условията на пълно и главно
доказване.
Наказателното производство е приключило чрез прекратяване поради
липса на доказателства за извършено престъпление, т.е. по смисъла на чл.2,
ал.1 т.3 от ЗОДОВ то представлява незаконно обвинение срещу Н. Н. П..
Това незаконно обвинение може и изцяло в реда на нещата е да
предизвика у него негативни емоции и душевни страдания, каквито твърди да
е изпитвал през целия период от време от образуването до прекратяването на
наказателното производство от 20.06.2023 г. до 02.10.2024 г.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно правилата на
формалната житейска логика при наличието на незаконно обвинение срещу
дадено лице, и без необходимостта от събрани нарочни доказателства в тази
насока е без съмнение, че за това лице са произтекли неимуществени вреди,
които следва да бъдат репарирани. / в този смисъл решение № 457/25.06.2010
г. по гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС и решение № 427/16.06.2010 г.
по гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
В настоящият случай тази практика е приложима, като следва да се има
предвид и наличието на събрани гласни доказателства, които установяват в
достатъчна степен търпенето на част от твърдените от Н. Н. П. неимуществени
вреди и причинно-следствената им връзка с незаконното обвинение срещу
него.
Първоинстанционният съд съдът е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели, ценейки ги по реда на чл.172 от ГПК, но и имайки
предвид че е най-логично фактите, отнасящи се до душевността на
въззиваемия, да бъдат установявани с показанията на неговите роднини и
близки.
Житейски нелогично е да се очаква наличието на други доказателства,
извън показанията на роднини и близки на пострадалия, които да могат да
установят в максимално възможна пълнота и достоверност какви душевни
страдания са мъчили въззиваемия в период от време от повече от година и три
месеца.
Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон
5
при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, т.к. не е било
съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
При отчитане на всички конкретни негативни психични и емоционални
преживявания на Н. Н. П., произтекли от воденото срещу него наказателно
производство, от изпитаните несигурност и притеснения относно
евентуалното му привличане към наказателна отговорност, въззивният съд
намира, че определеното в размер на 1000 лв. обезщетение не съответства на
мярата за справедливост, но не защото е прекомерно, а защото се явява
недостатъчно да възмезди адекватно причинените от незаконното обвинение
неимуществени вреди на въззиваемия.
Неоснователно в жалбата се твърди, че са налице предпоставките на
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, т.к. не е налице противоправно поведение на увреденото
лице.
Противоправно поведение на пострадалия следва да е обективно налице,
а не само да има данни за такова, като именно неверността на тези данни,
изразяващи се в неверен резултат на теста за наркотични вещества обуславя и
неоснователността на упражнената спрямо П. държавна принуда.
По изложените съображения Окръжен съд – Стара Загора намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият има право на разноски, и такива
следва да му се присъдят за сумата от 550 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 639/01.07.2025 г., постановено по гр.д.№
1070/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Н. П. сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
му от незаконно обвинение по ДП № 8245 зм – 484/2022 г. по описа на Второ
РУ на МВР – Стара Загора, което е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.02.2025 г. до окончателното й
изплащане, както и съдебно-деловодни разноски по съразмерност в размер на
224 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Прокуратурата на
Република България, ЕИК № ***, с адрес: гр. С., *** да заплати на Н. Н. П.,
ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** сумата от 550 лв. /петстотин и
6
петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7