№ 91
гр. Трявна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. И.НОВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100281 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С.
срещу „ВИВУС.БГ“ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит №**********/30.11.2023 г., по силата на който ищецът получил сумата
от 100,00 лв., при ГПР 49,50% и годишен лихвен процент 40,97%. По силата
на договора ищецът следвало да заплати и допълнителна услуга „такса
разглеждане“ в размер на 25,73 лв. На 05.12.2023 г. ищецът сключил анекс към
договор, по силата на който получил допълнителна сума в размер на 150,00 лв.
Така общо дължимата по договора сума станала 318,69 лв., от които: 250,00
лв. – главница, 61,13 лв. - такса за бързо разглеждане и 7,56 лв. – лихва. По
този договор ищецът заплатил сумата от 318,69 лв., от които: 250,00 лв. –
главницата, 61,13 лв. - такса за бързо разглеждане и 7,56 лв. – лихва. Твърди се
в исковата молба, че сключеният между страните договор за кредит
№**********/30.11.2023 г. е нищожен – поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.22 ЗПК. При условията на евентуалност се
твърди, че допълнителната услуга „такса за разглеждане“ по сключеният
между страните договор за кредит №**********/30.11.2023 г. е нищожна –
поради неспазване на чл.33 ЗПК и по чл.143 ал.1 ЗЗП.
Претендира се в исковата молба, както следва: 1. Да се обяви сключения
1
между страните договор за кредит за нищожен, а при условията на
евентуалност да се обяви за нищожна клаузата „такса разглеждане“; 2. Да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 68,69 лв., като недължимо
платена по недействителен договор за кредит №**********/30.11.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, а при условията на евентуалност да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 61,13 лв., представляваща
недължимо платена „такса разглеждане“, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Претендира се в исковата молба и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявените искове. Ответникът, чрез
писмено становище на юрисконсулт И. И. като процесуален представител,
оспорва изцяло исковата претенция, като неоснователна. Сочи, че таксата за
допълнителната услуга за бързо разглеждане не е част от формирането на
ГПР, но не следва да се включва в него, тъй като услугата за експресно
разглеждане на искането е предоставена на преценката на кредитополучателя.
Твърди, че задължението по процесния договор за кредит е предсрочно
погасено от ищеца на 08.12.2023 г. чрез заплащане на сумата от 318,69 лв., от
които: 250,00 лв. – главница; 7,56 лв. – такса бързо разглеждане; 61,13 лв. –
договорна лихва.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 30.11.2023 г. между „ВИВУС.БГ“ЕООД (като
кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит
№**********, при следните уговорени параметри: размер на кредита – 100,00
лв.; стандартен лихвен процент – 40,97%; лихвен процент за срока на кредита
– 40,88%; ГПР – 49,5%; такса за бързо разглеждане – 25,73 лв.; общо дължима
сума по кредита – 129,09 лв.; дата на получаване на сумата по кредита –
30.11.2023 г.; дата на връщане на сумата по кредита – 30.12.2023 г. С анекс от
05.12.2023 г. към договор за кредит №**********/30.11.2023 г. между
2
страните е договорено получаването на допълнителна сума в размер на 150,00
лв., при което общият размер на кредита нараства на сумата от 250,00 лв., а
параметрите на кредита се променят и стават следните: стандартен лихвен
процент – 40,97%; лихвен процент за срока на кредита – 40,88%; ГПР – 49,7%;
такса за бързо разглеждане – 61,13 лв.; общо дължима сума по кредита –
318,69 лв.; дата на получаване на сумата по кредита – 30.11.2023 г.; дата на
връщане на сумата по кредита – 30.12.2023 г.
Съобразно Общите условия на договора за кредит на
„ВИВУС.БГ“ЕООД: таксата за бързо разглеждане представлява такса за
предоставяне на незадължителна услуга по искане на кредитополучателя,
която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15
минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен
носител в офис на партньор; таксата за бързо разглеждане може да бъде
заявено при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна
сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на
кредитора. Когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работно
време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска
забавяне в обработката извън посочените 15 минути до два часа от началото
на първия следващ работен ден. Таксата за бързо разглеждане се изчислява
спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за
отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на
кредотополучателя да получи кредит.
Не е спорно между страните по делото е, че уговорената в договора и
анекса към него сума като кредит в размер на общо 250,00 лв. е изплатена от
кредитора на потребителя.
Между страните по делото не е спорно също, а и се установява от
приложеното по делото преводно нареждане от 08.12.2023 г., че в изпълнение
на договорните задължения по горепосочения договор ищецът е изплатил
сумата от 318,69 лв., от която: 250,00 лв. – главница, 61,13 лв. – такса за
експресно разглеждане и 7,56 лв. – договорна лихва.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
3
нищожност на договор за кредит №**********/30.11.2023 г. При условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожност на таксата за експресно разглеждане, уговорена в същия договор.
Предявен е и иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 68,69
лв. – недължимо платени суми по недействителен договор за кредит
№**********/30.11.2023 г. и евентуален спрямо него също с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 61,13 лв. – недължимо платена такса за
експресно разглеждане по договор за кредит №**********/30.11.2023 г.
Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за кредит №**********/30.11.2023 г.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради
което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията,
както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
4
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая, в договор за кредит №**********/30.11.2023 г. и анекс към
него от 05.12.2023 г. е посочен ГПР от 49,7 %, но съдът счита, че този размер
не отразява реалния такъв, тъй като не включва като разход таксата за
експресно разглеждане на искането по договора. Съдът счита, че уговорената
в договора такса за експресно разглеждане следва да се включи в размера на
ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Съобразно
сключения между страните договор, таксата за експресно разглеждане е
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за
кредит, която следователно може да не бъде избрана от кредитоискателя, като
липсват данни за избора й от ищеца. Според императивната разпоредба на
чл.10а ал.2 ГПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което
обосновава изводът, че таксата за експресно разглеждане представлява именно
действие по усвояване на кредита, поради което уговарянето на такава такса е
в противоречие с цитираната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК. Не на последно
място, размерът на таксата за експресно разглеждане е 25% от предоставената
като кредит сума (при кредит в размер на 250,00 лв. таксата за експресно
разглеждане е 61,13 лв.). Всичко това показва, че целта на посочената
договорна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане от
кредитора на искането на кредитоискателя за получаване на кредит е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора. Това допълнително
възнаграждение представлява по същество косвен разход за
кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.
Невключването й в ГПР води до несъответствие между посочения в договора
ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на ГПР,
различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в
договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед
5
на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от ДиректИ. 2008/48, следва
да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според
СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че
поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на
основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се
прогласи неговата нищожност.
Следва да се отбележи и това, че порочността на клаузите за таксата за
експресно разглеждане води до недействителност на целия договор. Съгласно
чл.26 ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от двете хипотези:
Нищожността на клауза относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона или да се предположи.
Без такава клауза договорът противоречи на изричното изискване на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК. Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и
нищожността на клаузата обуславя недействителност на целия договор.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният
иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузите за такса за
6
експресно разглеждане от същия договор.
Относно предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД
Съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В случая, договор за кредит №**********/30.11.2023 г. е недействителен
и като такъв не е породил правно действие, поради което е налице начална
липса на основание. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. По
делото няма спор, че освен главница в размер 250,00 лв. ищецът е заплатил и
сумата от 68,69 лв., от която: 61,13 лв. – такса за експресно разглеждане и 7,56
лв. – договорна лихва. Сумата от 68,69 лв. се явява получена от кредитора при
начална липса на основание и подлежи на връщане от него.
Поради изложените съображения съдът намери предявеният главен иск
с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за изцяло основателен и доказан. Следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 68,69 лв. – получена без
основание във връзка с обявения за нищожен договор за кредит
№**********/30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска – 06.08.2025 г. до окончателното погасяване
на задължението.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 61,13 лв. – недължимо платена такса за
експресно разглеждане по договор за кредит №**********/30.11.2023 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на сумата
от 100,00 лв.
Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Д. М. е отправил
искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за установителния
иск и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. за осъдителния иск, за
оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ,
7
каквато е осъществена съобразно представения договор за правна защита и
съдействие между ищеца и адв. Д. М. от 13.01.2025 г.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена
безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се
съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. С решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е установено, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията. Националната юрисдикция е длъжна
да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено
според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна
сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа.
Съобразно гореизложеното и като съобрази фактическата и правна
сложност на настоящото производство и обема на извършената от адв. Д. М.
работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба, както и на 1 брой
писмено становище във връзка с провеждане на първото и единствено о.с.з. по
делото) съдът определя адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно
адвокатска помощ в настоящото производство размер на общо 360,00 лв. (по
180,00 лв. за всеки от уважените искове). Присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощения от ищеца адвокат е с ДДС,
съобразно постановеното решение от 25.10.2025 г. по дело №С-744/23 г. на
СЕС. Посочената сума ищецът следва да бъде осъден да заплати директно на
осъществилия безплатно адвокатска помощ адвокат, доколкото не
представлява направени от страната разноски по делото, а се присъжда от
съда.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договор за кредит №**********/30.11.2023 г., сключен
8
между „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК „Изток“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №16А ет.1
офис №2, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно със
З. С. Р.), и Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. ***** №
** (със съдебен адрес: гр. П., ул. ********** № *, ет. *, ап. *, чрез адв. Д. М.),
за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ЖК „Изток“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №16А
ет.1 офис №2, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно
със З. С. Р.), да заплати на Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Т., ул. ***** № ** (със съдебен адрес: гр. П., ул. ********** № *, ет. *, ап. *,
чрез адв. Д. М.), сумата от 68,69 лв. (шестдесет и осем лева и 69 ст.) –
получена без основание във връзка с обявения за нищожен договор за кредит
№**********/30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска – 06.08.2025 г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ЖК „Изток“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №16А
ет.1 офис №2, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно
със З. С. Р.), да заплати на Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Т., ул. ***** № ** (със съдебен адрес: гр. П., ул. ********** № *, ет. *, ап. *,
чрез адв. Д. М.), сумата от 100,00 лв. (сто лева и 00 ст.) - направени разноски
по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ЖК „Изток“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №16А
ет.1 офис №2, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно
със З. С. Р.), да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив,
сумата от общо 360,00 лв. (триста и шестдесет лева) с ДДС - адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
9
10