№ 1694
гр. Русе, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520107157 по описа за 2024 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материално-правно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ с ЕИК:********* твърди, че на
09.11.2019г. Д. П. Т. с ЕГН:********** е сключил Договор за потребителски
кредит №370614 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата от
800,00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в по 1250 в срок
до 24.12.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 48.63 %.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Ответникът Д. П. Т. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.
„Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
1
гр. София, н.к. 1404, бул. „България" № 8 I В, ап. 3. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство е индидуализирапо в Приложение № 1
към договора за цесия.
Твърди се, че по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 4645/2024г.
по описа на Русенски районен съд е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение N:2365/16.08.2024г. срещу длъжника Д. Т. за сумите
сумите 800,00 лева, представляваща главница , ведно със законна лихва за
период от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането, 364,18 лева
представляваща неплатени дължими такси, 409,95 лева, представляваща
неустойка по чл.6.2 от договора, сумата 40,05 лева, представляваща договорна
лихва за период от 09.11.2019г. до 24.12.2019г., 236,74 лева, представляваща
лихва за забава за период от 24.12.2019г. до 02.08.2024г., както и държавна
такса в размер на 37,02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът Д. П. Т. с ЕГН:**********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, е ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 4645/2024г., а именно сумата в общ размер от
1850,92 лева, формирана както следва:
- главница в размер на 800 лева;
- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 40,05
лева за периода от 09.11.2019г до 24.12.2019г.;
- законна лихва за забава върху главницата в размер на 236,74 лева за
периода от 24.12.2019г. до 15.08.2024г.;
- сумата от 364,18 лева представляваща неплатени дължими такси,
съгласно
Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш" ООД,
- сумата от 409,95 представляваща дължима неустойка, съгласно чл.6.2
от Договора за потребителски кредит кредит, както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез
назначеният особен представител в който са развити съображения за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства се установява, че на 09.11.2019г.
Д. П. Т. с ЕГН:********** е сключил Договор за потребителски кредит
№370614 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата от 800,00
лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в по 1250 в срок до
24.12.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 48.63 %. Договорът е сключен по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/.
По делото липсват доказателства за това отетникът да е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. „Сити
Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, н.к. 1404, бул. „България" № 8 I В, ап. 3. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство е индидуализирапо в Приложение № 1
към договора за цесия.
По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 4645/2024г. по описа на
Русенски районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение N:2365/16.08.2024г. срещу длъжника Д. Т. за сумите сумите 800,00
лева, представляваща главница , ведно със законна лихва за период от
16.08.2024 г. до изплащане на вземането, 364,18 лева представляваща
неплатени дължими такси, 409,95 лева, представляваща неустойка по чл.6.2 от
договора, сумата 40,05 лева, представляваща договорна лихва за период от
09.11.2019г. до 24.12.2019г., 236,74 лева, представляваща лихва за забава за
3
период от 24.12.2019г. до 02.08.2024г., както и държавна такса в размер на
37,02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от
ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите посочени в издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК N:2365/16.08.2024г., по
ч.гр.д. № 4645/2024г. по описа на Русенски районен съд срещу длъжника Д. Т.
за сумите сумите 800,00 лева, представляваща главница , ведно със законна
лихва за период от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането, 364,18 лева
представляваща неплатени дължими такси, 409,95 лева, представляваща
неустойка по чл.6.2 от договора, сумата 40,05 лева, представляваща договорна
лихва за период от 09.11.2019г. до 24.12.2019г., 236,74 лева, представляваща
лихва за забава за период от 24.12.2019г. до 02.08.2024г., както и държавна
такса в размер на 37,02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи
за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.
Приложеният
към исковата молба договор попада под приложното поле на Закона защита на
потребителите - заемателят отговоря на дефиницията за „потребител” по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на
финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция, по смисъла
на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Съобразявайки и възраженията на ответника, съдът констатира, че
процесният
договорът за паричен заем № 370614/09.11.2019 г. нарушава няколко
разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е
недействителен.
В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна
процентна стойност – 48,63 %. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
4
начин, каквото е изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите
условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/.
Съгласно чл. 6.2 от договора, ако заемателят не предостави
договореното в чл.6.1 обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора, дължи неустойка. В настоящия казус не се спори, че ответникът не
е представил обезпечение. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението
на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.
В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.6 от договора, според която
се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на
договора на
обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря
едновременно на посочените в чл.33 от общите условия изисквания, се намира
в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
5
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин
се заобикаля и закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
– недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна.
Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и
на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Нещо повече, съдът намира, че е налице несъответствие между
посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне
на неустойката по чл. 6 от договора. Тя представлява разход по кредита, който
следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно кредитодателят определя
условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който случай разходите
по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим
максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като
се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на
клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 г. по в.т.д. № 33/2020 г. по описа
6
на РОС).
В тази ситуация поради недействителност на договора за кредит, се
дължи само чистата стойност, без претендираните лихви, такси и неустойка,
предвид чл. 23 ЗПК. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание
за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
При това положение следва да бъде уважена само установителната
претенция за дължимост на главницата от 800,00 лева, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а останалите искове
като неоснователни подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете, ответникът
дължи на
ищеца деловодни разноски за заповедното производство от 62,38 лева и
343,25 лева за настоящото дело.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. Т. с
ЕГН:********** от гр.Русе, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Триадица, бул.„България” 81В, сумата от 800,00 лева представляваща
главница по Договор за паричен заем Кредирект № 370614/09.11.2019г.,
сключен със заемодателя “Сити Кеш” ООД, ведно със законната лихва от
16.08.2024г. до изплащане на вземането, което е предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
4645/2024 г. по описа на РС-Русе, като
ОТХВЪРЛЯ установителните искове на „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК:*********, срещу Д. П. Т. с ЕГН:**********, за дължимост на сумите:
- 40,05 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на за периода от 09.11.2019г до 24.12.2019г.;
- 236,74 лева законна лихва за забава върху главницата в размер на за
7
периода от 24.12.2019г. до 15.08.2024г.;
- 364,18 лева неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „Сити Кеш" ООД,
- 409,95 лева дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за
потребителски кредит кредит, както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4645/2024 г. по описа на
РС-Русе.
ОСЪЖДА Д. П. Т. с ЕГН:********** да заплати на „АПС Бета
България“ ЕООД, гр.София, с ЕИК:********* сумата от 62,38 лева деловодни
разноски за заповедното производство и сумата от 343,25 лева деловодни
разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8