Решение по КНАХД №497/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК

Образувано по касационна жалба подадена от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Н., против Решение № 253 от 24.06.2024 постановено по АНД № 20231720201878/2023г. по описа на Районен съд - гр. Перник

Жалбоподателя, счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и едностранчиво приел отмененото наказателно постановление за незаконосъобразно на формално основание.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено с оглед новоизлязлото Тълкувателно постановление от 08.10.2025г. на смесен състав на ВАС и ВКС.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да отмени обжалваното решение.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, участвала при разглеждане на делото пред районният съд - за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд макар валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Това е така защото:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.03.2023 г. в 12:00 часа на АМ С., км. 10+500, в посока [населено място] – [населено място], намиращ се на територията на община Перник, свидетелите Н. М. А. и А. М. А. – инспектори в АПИ, [населено място], спрели за проверка движещото се в посока [населено място] – [населено място] съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси [Марка] с рег.№[рег. номер] и полуремарке с три оси рег. № [рег. номер]. Същото се управлявало от К. С. М. и превозвало пясък. Контролните органи извършили измерване, чрез електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване на пътно превозно средство модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5м. и установили, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на МПС е 13,655 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл.7ал.4 б.“А“ от Наредбата, като превишаването е с 2.155 т., а при измерено разстояние между 1,32 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 26.880 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1 т.3 б.“Б“ от Наредбата, като превишаването било с 2.880 т.

Въз основа на така за направените замервания и констатации на водача бил съставен АУАН, въз основа на него и НП с изложена идентично фактология в които се посочва, че съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т.3 б. „б“ и чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата. Посочва се и че към момента на проверката водачът е извършвал превоз на товари /пясък/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без да има право на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка чл. 7, ал.1, т.3 б. „б“ и чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В НП е посочено, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: като същите са находящи се и в преписката, в това число и Кантарна бележка № 2158/02.03.2023г., разписка за връчен АУАН, копия на свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II, кантарна бележка. Предвид изложеното и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т.3 б. „б“ и чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН с атакуваното НП на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

С решение № 253/ 24.06.2024 г. г., постановено по АНД № 1878 /2023 г. по описа на Районен съд – Перник е отменено обжалваното наказателно постановление. За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно е бил приложен и материалния закон. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че административно наказващия орган е допуснал нарушение в описанието на нарушението, довело до неправилно посочване на нарушената правна норма. Според районния съд неправилно била приложена относимата административнонаказателна норма, като приел, че е следвало да бъде приложена нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, тъй като именно тя била относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т. ч. тази на чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е следвало да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност жалбоподателя, съгласно описаното в акта и в НП.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд и намира решението за неправилно. Решението на районен съд – Перник е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за това, че при извършена на 02.03.2023 г. в 12:00 часа на АМ С., км. 10+500, в посока [населено място] – [населено място] на територията на Община Перник проверка на жалбоподателя, същият е управлявал пътно превозно средство (ППС) с пет оси [Марка] с рег.№[рег. номер] и полуремарке с три оси рег. № [рег. номер], като при направеното измерване било установено натоварване на задвижващата втора единична ос на МПС с 13,655 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., превишение с 2.155 т., а при измерено разстояние между 1,32 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето с 26.880 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1 т.3 б.“б“ от Наредбата, било превишено с 2.880 т.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътищата превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б. а от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС допустимото максимално натоварване на ос за ППС за единична ос - задвижваща: а) на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t. Съгласно чл. 7, ал.1, т.3 б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: а) равно или по-малко от 1,3 m - 21 t; б) над 1,3 m - 24 t.

В случая при измерване от контролните органи с годно техническо средство е установено надвишаване на допустимото натоварване на ос, а именно 13,655 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., превишение с 2.155 т., а при измерено разстояние между 1,32 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето с 26.880 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т.

За такива пътни състави съществува забрана за движение по пътища, отворени за обществено ползване, без предварително разрешение на администрацията, управляваща пътя - чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. Подобно посочване на необходимостта от снабдяване на водача с предварително разрешение обаче, е извършено в обстоятелствената част на АУАН и НП и деянието е [жк], като нарушение на цитираните норми. Поради това изводите на първоинстанционния съд се явяват неправилни и са основание за отмяна на оспореното решение.

Правилни с оглед изложените факти и възприетите за доказани, както от страна на АНО, така и районния съд фактически установявания, са изводите на АНО, че чрез виновното нарушаване на забраната за движение по пътищата отворени за обществено ползване, без предварително разрешение, каквото безспорно се установява по делото, ответникът по касационната жалба е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, санкционирано по чл. 177, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

От АНО е извършена правилна правна квалификация на нарушението и е наложено съответното наказание, в размер съответстващ на тежестта на нарушението. В случая не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, които не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, поради което няма основание нарушителят да не бъде наказван, а само предупреден.

С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 година постановено по ТД № 5/2023 година е прието, че в ЗДвП са обединени и двата вида превозни средства, за които се изисква нарочно разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – тежки и извънгабаритни, като в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Касателно настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка се доказва, че водача на ПС не е спазил установения ред за движение на извънгабаритно ППС, за което му е наложено административно наказание.

Основателно е възражението на касатора, че неправилно районния съд е приел липса на административно-наказателна компетентност на министъра на МРРБ, респективно на началник отдел "Контрол на републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, определен със Заповед №РД-11-1138 от 15.10.2024 г. на председателя на УС на АПИ за издаване на наказателни постановления по ЗДвП, тъй като съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка, като общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на органите, които могат да съставят АУАН, респективно да издават наказателни постановления за този вид нарушения по ЗДвП е намерила своята регламентация в чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, според който общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. В тази връзка видно приложените по делото Заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г. и Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. на П. на УС на АПИ са определени и лицата от структурата на агенцията, които могат да съставят актове за нарушения, както по Закона за пътищата, така и по ЗДвП, респ. и да издават НП.

С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на районен съд – Перник страда от пороци, представляващи основания за отмяната му. Същото като неправилно следва да бъде отменено, и вместо това бъде потвърдено издаденото наказателното постановление.

При този изход на спора право на разноски има касационния жалбоподател. Същия своевременно претендира присъждане на разноски. Поради което на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН му се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер от 130 лв., съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 253 / 24.06.2024 г., постановено по АНД № 1878 / 2023 г. по описа на Районен съд – Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8120 от 04.04.2023 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)- [населено място], с което на К. С. М., [ЕГН] за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 предл. 3 от Закона за движението по пътищата, вр. чл.7 ал.1 т.4, буква „А“, чл.7 ал.1 т.3 буква „Б“, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е наложено на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер [рег. номер]. (две хиляди лева).

ОСЪЖДА К. С. М., [ЕГН] с адрес [населено място], ж.к. „Красна поляна I част ” [адрес] ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата в размер на 130. 00 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационно обжалване.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.