РЕШЕНИЕ
№ 8802
Пловдив, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXII Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ДИЧО ДИЧЕВ |
| Членове: | ТАТЯНА ПЕТРОВА МАРИЯ НИКОЛОВА |
При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА канд № 20257180701204 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. П., [ЕГН], с адрес: обл. Пловдив, [населено място], [улица]срещу Решение № 446/24.04.2025 г. на ПРС по АНД № 2388/2024 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че е нарушен принципът „ne bis in idem“, тъй като е наказан с НП №24-1030-000291 от 01.02.2024г. за деяние, изцяло включено в състава на деянието, за което П. е бил санкциониран по НОХД 486/2024г. на Районен съд-Пловдив, приключило с протоколно определение №531 от 25.01.2024г. Претендира разноски по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна сектор - „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
При извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В Разпореждането на районен съд от 30.04.2024г. за насрочване на въззивното дело не е посочено кой е ответник.
За участие в производството е призован сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Пловдив. Такава е и страната, записана в протоколите от проведените открити съдебни заседания.
В съдебното решение като административнонаказващ орган (ответник) е посочен сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив.
Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното наказателно постановление е Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Именно административнонаказващия орган е следвало да бъде конституиран в производството като ответник и надлежно призован. В този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт.
Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето защо установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващия орган като ответник.
По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 446/24.04.2025 г. по АНД № 2388/2024 г. на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |