№ 1614
гр. Плевен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430102848 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.432 от КЗ.
Постъпила е искова молба от М. А. А., ЕГН **********, от ***, чрез
адв. Д. П. от *** против ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“, ***, със седалище и
адрес на управление ***, в която се твърди че на 28.07.2023г., около 10,45
часа, в ***, ищецът управлявал ***, собственост на М.М.Н. от ***, с посока на
движение ***. Твърди се, на Т- образното кръстовище, на отбивката за ***,
ищецът възприел излизащ от завоя към магазин „Еврокварц“ много бързо
насрещно движещ се автомобил, при което натиснал педала и управляваният
от него бус спрял, но другия автомобил се занесъл по платното, навлязъл в
насрещната лента и последвал силен челен удар. Вследствие на удара се
отворили и двата еърбега и блокирал предпазният колан. Твърди, че след като
се осъзнал от шока, успял да премахне предпазния колан и да слезе от буса.
Посочва, че междувременно видял водача на автомобила, предизвикал ПТП-то
- ***, излязъл от прозореца на шофьорската врата, тръгнал към дясната част
на буса и като видял ищеца казал “Извинявай“, а в този момент дошъл и
полицейски автомобил. Ищецът твърди, че цялото тяло го боляло, а някой от
случайните минувачи извикал, че на предна дясна седалка на другият
1
автомобил имало момиче в безсъзнание. След време дошла и следствено -
оперативна група, която направила оглед, а полицейските служители
поискали на ищеца обяснения как се е случило ПТП, проверили и него и
другия водач за алкохол, като резултатите били отрицателни. Полицейските
служители поискали водача на другия автомобил да даде и проба за
наркотици, но същият отказал. Твърди, че по -късно получил съставения от
служителите на МВР протокол за ПТП peг. № 316000-30480/ 01.08.2023 г. по
описа на ***, от който разбрал самоличността на виновния водач - Б. Л. И..
Твърди, че след ПТП се почувствал много зле - навсякъде го боляло, трудно
ходел и бил отпаднал. По случая било образувано *** по описа на 01-РУ ***.
На 31.07.2023г. бил разпитан в качеството на свидетел по посоченото ДП и
посетил съдебен лекар, вследствие на което му било издадено СМУ №
438/2023 г. на отделение по съдебна медицина към ***. При
освидетелстването било установено, че имал охлузвания и кръвонасядания по
лявата предмишница, кръвонасядания по гърдите и горната трета на бедрата.
Твърди, че тези увреждания довели до болки и страдания с продължителност
от над три седмици. Твърди, че от назначена СМЕ се установило, че телесните
увреждания представлявали лека телесна повреда. Твърди още, че на
06.11.2024г. М.М.Н. изпратила на ответника подписано от нея заявление-пряк
иск за причинени имуществени вреди по нейното МПС и подписано от ищеца
за причинените му неимуществени вреди, като до момента на завеждане на
исковата молба, такова не било изплатено на ищеца.
В заключение моли съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сума в размер на 4000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
28.07.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва се, че
процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията
на водача Б. Л. И. при управлението на лек автомобил ***, както и механизмът
му. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между механизма на
произшествието и настъпилите телесни травми и здравословно състояние на
ищеца, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за
2
провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Навеждат
се доводи, че нямало представени медицински документи относно твърдените
травми и увреждания. Твърди се, че ищецът имал изключителен принос за
настъпване на травмите при осъществяване на транспортния инцидент -
поради извършени от него като водач на лек автомобил „***“, нарушения на
установени от ЗДвП правила. Твърди се, че телесните травми в конкретният
им морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалия като
резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен
колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137А от
ЗДвП. Навежда довод за изключително завишен размер на исковата
претенция.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В качеството на трето лице – помагач на страната на ответника е
конституиран Б. Л. Б.. Същият ангажира в съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв.Д., становище за неоснователност на иска.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Установява се от приложения препис на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №316000-30480/01.08.2023г. и план-схема към него, че на
28.07.2023г., около 10.45ч., в ***, ***, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на ***, собственост на Л. Б. И., управляван от
третото лице помагач Б. Л. И. и товарен автомобил „*** ***, собственост на
М.М.Н. и управляван от ищеца М. А. А.. Констатирано е било от съставилия
протокола полицейски служител, че вследствие произшествието са пострадали
две лица - ищеца Б. И. и св.А. Г..
От приложеното НОХД №1913/2024г. по описа на Плевенски районен
съд е видно, че е било образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, но в хода на разследването било установено с експертно
изследване, че на пострадалите при процесното ПТП А.Г. и М. А. са били
причинени леки телесни повреди, както и не били причинени значителни
имуществени вреди. Третото лице помагач на страната на ответника в
настоящото производство - Б. Л. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем
3
за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК. С протоколно определение
№412 от 31.10.2024г. по образуваното НОХД №1913/2024г. по описа на ПлРС
е одобрено споразумение, по силата на което Б. Л. Б. е признат за виновен и
осъден за извършено на 28.07.2023г. престъпление по чл.270, ал.1 от НК. При
това, съдът намира, че деликта, на който ищеца основава претенцията си, не е
установен с влязла в сила присъда.
От приложения препис на съдебномедицинско удостоверение №438/23г.,
издадено от д-р Н. С. се установява, че на 31.07.2023г. ищеца е бил прегледан
и установени охлузвания и кръвонасядания по лявата предмишница, гърдите
и горната трета на бедрата, отговарящи да са причинени по съобщавания
начин – при реализираното на 28.07.2023г. пътно-транспортно произшествие.
Безспорно е между страните, че за описания по-горе ***, управляван от
водача Б. Л. И., е имало сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност” с ответното дружество с период на действие, обхващащ и датата
на настъпване на ПТП.
Не се спори също така и е видно от приложените копия на заявление,
изходящо от ищеца и адресирано до ответното дружество и товарителница на
курирерска фирма, че пострадалия е заявил претенцията си пред
застрахователя по „ГО“. Не се оспорва получаване на претенцията, като за
периода от м.ноември 2024г. до датата на завеждане на исковата молба на
08.05.2025г., не е изплатено обезщетение на претендиращия пострадал, с оглед
на което е изтекъл нормативно определеният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.
За изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП са събрани
гласни доказателства и е изслушано заключението по допусната
автотехническа експертиза.
Свидетелката А. П. Г. излага в показанията си, че при настъпване на
процесното ПТП се возела като пътник на предна дясна седалка в
управлявания от третото лице – помагач Б. Б. лек автомобил. Твърди, обаче, че
не си спомняла нищо след момента на качването си в автомобила, поради
което не може да посочи факти, които да са от значение за изясняване
причините за случилото се произшествие.
Свидетелката М.М.Н., която живее на съпружески начала с ищеца,
излага факти за състоянието му след произшествието. Твърди, че го чула
4
малко след като излязъл от дома им и казал, че го блъснала кола. Сочи, че го
видяла в следобедните часове и когато свалил дрехите си, забелязала, че на
мястото по тялото, където се слагал обезопасителен колан, имало синини, като
такива забелязала и по слабините му. Твърди, че лявата му ръка била подута и
в синьо-лилав цвят, както и с белези, от които имало следи и към момента на
разглеждане на настоящото дело. Твърди, че вечерта се увеличили болките,
които изпитвал, поради което му правела компреси, а на лекар отишъл след
няколко дни, за да се снабди с медицинско свидетелство. Св.Н. излага още, че
ищеца изпитвал силни болки в продължение на две-три седмици на мястото,
където бил поставен колана и в слабините, травмираната ръка била с оток.
Твърди, че когато отшумели силните болки, започнал да работи по малко, но
около два - три месеца не можел да е пълноценен в това, с което се занимавал.
От изслушаното в о.с.з. на 08.10.2025г. заключение по автотехническата
експертиза се установяват следните обстоятелства: Пътният участък, на който
е настъпило произшествието е било в ***, на ***. Ударът е настъпил в лентата
за посока на движение на управлявания от ищеца товарен автомобил „***
***. Третото лице-помагач Б. И., управлявайки лек автомобил *** в
противоположна на движението на ищеца посока, навлязъл в насрещната
лента за движение, като ударът настъпил изцяло в нея (на около 7,20м. вдясно
от ляв край на платното по широчина, при посока на огледа от запад на изток,
в каквато се е движел ищеца и при обща ширина на пътното платно от 8,80м.).
Скоростта на управлявания от третото лице-помагач лек автомобил преди
занасянето му наляво по пътното платно е била равна на –92,5 км/ч. (измерена
в началото на следата на занасяне), при максимално разрешена за пътния
участък скорост от 50 км/ч., а към момента на удара е била 58,5 км/ч.
Скоростта на управлявания от ищеца товарен автомобил преди да започне
спиране след възприемането на занасянето на л.а. *** е била 24,5 км/час, тъй
като е намалил скоростта с намерение да завие на ляво в посока ***, а към
момента на удара скоростта му е била около 0 км/час. Установява се още, че
водачите на двата автомобила са имали възможност да възприемат насрещно
движещия се автомобил от около 55 метра, като между тях не е имало други
автомобили, ограничаващи тази видимост. Изяснява се, че на мястото на
произшествието пътното платно е било с износен асфалт, сух, напукан, с
нанесен пясък и камъчета по него, но без дупки и неравности, като времето е
било ясно и слънчево. Вещото лице е посочило, че управлявания от ищеца
5
автомобил е бил производствено оборудван с предпазни колани за всички
места. Посочило е, че при използване на предпазен колан, тялото на пътника
от предната лява седалка е „опасано" от ляво на дясно —през ляво рамо,
гърдите горната част на колана и през кръста от ляво на дясно -долната част на
колана. При удар в неподвижна преграда, коланът блокира и задържа тялото
плътно до седалката, като не позволява тялото на пътника да се измества
напред, наляво и надясно доколкото е възможно. Положението на главата,
ръцете и краката на пътника не се блокират и при удар вследствие на
инерционните сили, се изместват напред, надясно или на ляво, но все пак
ограничено от задържането на тялото от предпазния колан. При задействане
на предпазните въздушни възглавници, главата на водача и пътника достигат
до предпазната възглавница и предотвратяват удар в челното стъкло на
автомобила. Според експертното заключение, водачът на товарния автомобил
е направил всичко възможно да предотврати настъпването на удара, като е
спрял преди да настъпи и е преминал крайно в дясно в своята пътна лента. В
същото време, водачът на лекия автомобил, загубвайки управлението му, е
преминал в насрещната пътна лента и се е ударил челно в спрелия товарен
автомобил. Вещото лице е дало заключение, че ударът между двата
автомобила е бил челен десен за лекия автомобил и челен ляв за товарния,
като първоначалният контакт е бил с предната дясна част на управлявания от
третото лице-помагач и с предната лява част на управлявания от ищеца.
В частта, в която вещото лице е дало отговор на поставения въпрос за
правилно поставен предпазен колан от ищеца, съдът не съобразява това
заключение, т.к. то е основано на свидетелски показания, дадени от самия
ищец в досъдебното производство, които нямат доказателствена стойност в
настоящото производство. Съдът ще изследва този въпрос, при съвкупното
съобразяване на доказателствения материал.
В останалата част, съдът възприема изцяло обсъденото експертно
заключение по автотехническата експертиза, като изготвено от вещо лице,
разполагащо с необходимите специални знания и при изследване на
съставените за произшествието писмени документи, които не са оспорени.
Експертните изводи са и в достатъчна степен обосновани.
Съдът обсъди и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза. Експертът е съобразил, че от приложеното
6
съдебномедицинско удостоверение се изясняват установени след
произшествието следните увреждания: две линейни кръвонасядания с
напречен ход, с мораво-жълтеникав цвят с размери от около 6/2 см едно от
друго в средната трета на вътрешната повърхност на лявата предмишница;
между тях са установени две сърповидни охлузвания с кафеникави корички на
нивото на кожата с размери съответно от около 5 и около 3м.; жълтеникаво
крьвонасядане с кос ход (2-7 часа по циферблата) и размери около 6/3 см в
горната трета на лявата гръдна половина; мораво-жълтеникаво кръвонасядане
с хоризонтален ход и около 5/2 в горната трета на дясното бедро, в близост до
слабинния канал; същото е установено и от лявата страна, с размери около 3/1
см.
При това, експертът е дал заключение, че описаните травми са резултат
от действието на тъпа повърхност (тъпи повърхности) и могат да бъдат
причинени при удари или блъскане в части на купето на автомобила при
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Вследствие на тези
увреждания, на пострадалия ищеца са били причинени болка и страдание.
Вещото лице е дало заключение също така, че кръвонасяданията в
горната трета на лявата гръдна половина имат характеристика и локализация,
характерни за травматичното действие на предпазен колан.
Установява се също така от заключението по съдебномедицинската
експертиза, че описаните увреждания са повърхностни охлузвания и
кръвонасядания, чието възстановяване е със срок от около 7-8 дни, което не се
отразява съществено върху общото здравословно състояние.
Вещото лице е дало заключение, че от писмените доказателства по
делото няма данни пострадалият да е посетил лечебно заведение, да са
извършвани образни и лабораторни изследвания и да му е оказвана
специализирана медицинска помощ. Посочило е, че не са били установени
фрактури по лицевите кости. Заключило е, че в конкретния случай не е било
наложително провеждането на лечение, освен евентуално прием на
обезболяващи, като не се и очакват остатъчни явления.
При изслушване в съдебно заседание, експертът пояснява, че
продължителността на интензивните болки е била около 7-10дни, но е
възможно болките в областта на гърдите и около ребрата от натъртването от
колана, да са продължили още 10-15 дни след посочения период, а до пълно
7
изчезване на болката е възможно да е минал и допълнителен период, но в
конкретния случай не са установени обстоятелства, които да допускат по-
продължителен период на изпитвана болка.
Това експертно заключение също се кредитира изцяло от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ,
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е.
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
Установи се в настоящото производство, при липса на спор между
страните, че лекият автомобил “*** ***, управляван при процесното ПТП от
третото лице – помагач Б. Л. Б., е бил застрахован по риска „гражданска
отговорност” при ответното дружество ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“, със
застрахователна полица, валидна към момента на настъпване на
произшествието – 28.07.2023г.
Съдът приема за установено също така въз основа на обсъдените по-
горе писмени доказателства и заключение по изслушаната автотехническа
8
експертиза, че е налице извършено противоправно деяние от страна на водача
на сочения лек автомобил – Б. Б.. Същият е нарушил нормата на чл.21 от
ЗДвП, забраняваща му, като водач на моторно превозно средство, да
надвишава скорост от 50 км/ч. в пътния участък, където е настъпило
произшествието – установи се от заключението по АТЕ, че се е движел със
скорост от 92,5 км/ч., вследствие на което автомобила се е занесъл на пътното
платно и е навлязъл в насрещната лента за движение, където е ударил
процесния автомобил. Нарушил е също така разпоредбата на чл.16, ал.1 от
ЗДвП, забраняваща му да навлиза в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване и заобикаляне – в случая се установи, че навлизането не е било
по указаните в Закона правила.
Съдът намира, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, т.к. не се установи твърдяното от ответника негово
противоправно поведение, чрез нарушаване на разпоредбата на чл.137А, ал.1
от ЗДвП, задължаваща го да постави обезопасителен колан по време на
движение. Установи се от заключението по съдебно-медицинската експертиза,
че по тялото на ищеца са били налични кръвонасядания по горната трета на
лявата гръдна половина, имащи характеристика и локализация, характерни за
травматичното действие на предпазен колан. Поради това, съдът приема, че
ищеца е бил с поставен такъв колан към момента на произшествието. Изясни
се от същото заключение, че обезопасителния колан не осигурява абсолютна
защита, т.к. не изключва движения встрани, а крайниците и главата остават
свободно подвижни и могат да се травмират, което обяснява останалите
получени травми, за които се установи от експертното заключение, че са в
пряка причинна връзка с произшествието.
Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива са обстоятелствата при деликта, естеството на
увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и
страдания, тяхната продължителност и последици и пр.
В настоящия случай се установи от обсъдените писмени и заключението
9
по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, че на ищеца са били
причинени следните травматични увреждания, намиращи се в пряка причинна
връзка с процесното ПТП: две линейни кръвонасядания с размери от около 6/2
см. на вътрешната повърхност на лявата предмишница; две сърповидни
охлузвания на нивото на кожата в същата област с размери от около 5 и 3см.;
крьвонасядане с размери около 6/3 см. в горната трета на лявата гръдна
половина; кръвонасядане около 5/2 см. в горната трета на дясното бедро, в
близост до слабинния канал, както и от лявата страна, с размери около 3/1 см.
Установи се от експертното заключение, че през периода от първите 7 –
10 дни, ищеца е търпял интензивни болки и страдания, като до 25-ия ден
болките е нормално да са отшумели напълно.
Съдът не кредитира показанията на св.Н., в частта, в която твърди, че
едва след около два – три месеца болките са отшумели, т.к. се касае за
възпроизвеждани факти през призмата на субективна преценка на
заинтересовано лице, които противоречат на експертното заключение по
съдебно-медицинската експертиза.
Съдът съобрази също така, че не се установиха остатъчни трайни
последици от претърпяната травма.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и социално-
икономическата конюнктура към датата на деликта и обществените
представи за справедливост, съдът приема, че размера на обезщетението за
репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди в случая
следва да се определи на 3 000 лв., като съдът счита, че с този размер в най-
пълна степен може да се постигне обезвреда на ищеца.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция по чл.432, ал.1
от КЗ се явява основателна и доказана до размера на сумата от 3 000лв. и като
такава следва да бъде уважена. В останалата част до пълния претендиран
размер от 4 000лв. исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли като такава.
Ищецът е претендирал законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 28.07.2023г. до окончателното изплащане.
При обсъждане на тази претенция, съдът съобрази безпротиворечивата
съдебна практика на ВКС, приемаща, че от датата на деликта до уведомяване
10
на застрахователя, обезщетението за забава се дължи от делинквента на
основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят покрива спрямо увредения отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при липса
на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за
собствената си забава (в този смисъл е Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на
ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о. и др., цитирани в него).
Поради това, съдът счита, че върху главницата от 3000лв. следва да се
присъди законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя от
пострадалия – 06.11.2024г. (установена от приложените товарителници за
подадените заявления за изплащане на застрахователно обезщетение, за които
не е оспорено от ответника, че са постъпили при него). За периода от деликта
до датата на уведомяване на застрахователя, обезщетение за забава не е
дължимо от последния, а от делинквента. Ето защо, насочената срещу
ответника претенция за законна лихва за периода от 28.07.2023г. до
05.11.2024г. следва да се отхвърли, като неоснователна.
По разноските, сторени в производството : Ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер на 160лв., за адвокатско възнаграждение в размер
на 500лв. и възнаграждение на ВЛ по СМЕ в размер на 200лв. или общо 860лв.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца разноски в размер на 645лв., съразмерно уважената част от
иска.
Ответникът е направил разноски за депозит за вещи лица в общ размер
на 700лв. и свидетел в размер на 100лв. – общо 800лв. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като е представляван в хода на делото от
юрисконсулт (както и от адвокат в о.с.з.). Юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП в размер на 200лв., съобразно фактическата и правна сложност на
делото. Или общо разноските на ответника се изчисляват на 1000лв. В
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца дължи част от тези
разноски, съразмерно отхвърлената част от иска – в размер на 250лв.
11
При съобразяване на горното, съдът счита, че следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 395лв.,
съразмерно уважената и отхвърлена част от иска, по компенсация.
На третото лице-помагач не са дължими разноски, с оглед разпоредбата
на чл.78, ал.10 от ГПК, предвиждаща, че на третото лице помагач не се
присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите
процесуални действия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. А. А.,
ЕГН **********, от ***, сумата от 3 000 лв. , представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка
с настъпило на 28.07.2023г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2024г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния
претендиран размер от 4 000лв. и за законна лихва върху главницата за
периода от 28.07.2023г. до 05.11.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М. А. А., ЕГН **********, сумата от 395лв.,
представляваща деловодни разноски съразмерно уважената и отхвърлена част
от иска, по компенсация.
Оставя без уважение искането на третото лице помагач Б. Л. И. за
присъждане на деловодни разноски, като неоснователно.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - Б. Л. И. с ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13