Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр. С., 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори януари
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И.като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1107 по описа на съда за
Ищецът БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. твърди, че посредством сключен
между страните договор за потребителски
паричен кредит № PLUS –
12600124 от 08.01.2016 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в
общ размер от 7000 лв., който последният се задължил да му върне заедно с
уговорената възнаградителна лихва и застрахователна премия (1411,20 лв.) на 36
месечни вноски в срок до 20.01.2019 г. Същият преустановил обслужването на
задълженията си, считано от 20.11.2017 г. – датата на първата неплатена
погасителна вноска, поради което кредитът станал предсрочно изискуем на основание
неплащане на две поредни погасителни вноски. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на
3555,19 лв., договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.01.2019 г.
в размер на 226,99 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
20.12.2017 г. до 06.06.2019 г. в размер на 378,47 лв. и законна лихва върху
главницата от 27.06.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 924 по описа на СРС за
Ответникът В.Д.К. не депозира писмен отговор на предявения иск, но във възражението си срещу заповедта за изпълнение завява, че не е наясно дали присъдените чрез нея суми включват и застрахователни премии, каквито счита, че не дължи, тъй като въпреки настъпване на застрахователно събитие (временна нетрудоспособност) тя не е получила застрахователно обезщетение.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 27.06.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е
издал такава заповед под № 2488 от 01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 924 по
описа за
По делото е представен договор за потребителски кредит № PLUS – 12600124 от 08.01.2016 г., от който е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството си на заемодател е предоставило на ответника в качеството му на заемател потребителски заем в размер на 7000 лв., а последният се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва (15,14 % годишно) на 36 месечни погасителни вноски в срок до 20.01.2019 г. Според постигнатите между страните уговорки кредитополучателят дължи на кредитора си такса ангажимент в общ размер от 245 лв., която съгласно чл. 2 от договора се удържа от общата сума на кредита преди неговото усвояване. Договорът предвижда заплащане на застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ в размер на 1411,20 лв., разделена на равен брой вноски, която според чл. 2 от договора за кредит „ще бъде платена директно на застрахователния агент“ – т.е. установява се, че застрахователната премия не е предварително заплатена на застрахователя от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и не следва да се разглежда като главница по кредита, а се дължи на ежемесечни вноски, включени в общия размер на месечната погасителна вноска на кредитополучателя. Клаузата на чл. 5 от договора предвижда санкция за забавеното плащане на една или повече месечни вноски, а именно заплащане на неустойка в рамер на законната лихва върху просрочената вноска за периода на забавата, както и основание за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска.
При установената дотук фактическа обстановка съдът намира, че страните по делото са встъпили в договорни правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на които финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата от 7000 лв., а последният се е задължил да възстанови тази сума на 36 месечни вноски заедно с уговорената между страните договорна лихва. По делото е представена справка за извършените от длъжника плащания по кредита, от която става ясно, че неплащането (изцяло) на две поредни погасителни е настъпило на 20.06.2017 г., тъй като не са погасени изцяло вноски с падежни дати 20.05.2017 г. и 20.06.2017 г., докато по отношение на вноската с падежна дата 20.04.2017 г. е извършено частично плащане. Действително ответницата е извършила плащания и след 20.06.2017 г., но същите следва да се отнесат за намаляването на целия дълг, а не за погасяване на отделни вноски, при положение че уговорката на страните в чл. 5 от договора за кредит отнема преимуществата на първоначалното разсрочване на задължението. В тази насока следва да се добави, че чл. 60, ал. 2 ЗКИ поставя изискване за обявяване изискуемостта на кредитите, единствено когато са отпуснати от банкова институция, докато в останалите случаи начинът на настъпването ѝ следва да се определи по свободно договаряне между страните, чиято воля в тази насока не търпи законови ограничения. Според разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК договорна лихва не се дължи след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което съдът приема, че претендираната такава за периода от 20.11.2017 г. до 20.01.2019 г. в размер на 226,99 лв. не е следвало да бъде начислена, тъй като периода на начисляването ѝ излиза от рамките, посочени в тълкувателното решение.
Съдът счита, че исковете за установяване на другите две вземания на кредитора – за главница и законна лихва, се явяват основателни, тъй като претендираната главница съответства на остатъка от задължението, след като от него бъдат приспаднати останалите плащания на ответницата, сторени след настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. От тези плащания съдът приспада договорната лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.06.2017 г., включените в погасителните вноски застрахователни премии – до 20.01.2018 г. включително, както и дължимото обезщетение за забава след 20.12.2017 г. съобразно посочената от ищеца начална дата на претенцията, макар такова да се дължи и преди тази дата, т.е. от 21.06.2017 г. Според чл. 7 от ОУ за застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“ „застрахователите осигуряват 30-дневен гратисен период, в срока на който при неплащане на поредната дължима вноска (при месечно платима вноска, какъвто е настоящия случай) застрахователните покрития остават в сила. В 24 ч. на деня, в който изтича гратисния период индивидуалното застрахователно покритие се прекратява автоматично. В случай че застрахованият заплати всички дължими застрахователни премии в срок до 60 дни след изтичането на гратисния период, индивидуалното застрахователно покритие се възстановява от деня, в който е направил съответното плащане, като застрахователят не покрива застрахователно събитие, настъпило след изтичането на гратисния период до датата на възстановяване на покритието с изплащането на всички дължими застрахователни премии.“. Във връзка с този застрахователен договор следва да се отбележи, че с оглед периодичните, макар и неритмични плащания на ищцата хипотезата за прекратяването му не се е реализирала до 20.02.2018 г., поради което част от постъпилите суми основателно са били превеждани от кредитора на застрахователя, вместо да бъдат отнасяни за погасяване на кредитното задължение.
Неоснователни се явяват възраженията на ответницата, че претендираната в настоящото производство главница включва и застрахователни премии, тъй като същите не са прибавени към това задължение и не са били начислени след 20.02.2018 г., когато са настъпили условията за прекратяване на застрахователното правоотношение. Отделно от това от самия договор става ясно, че покритите рискове по сключената застраховка са сравнително малобройни – смърт, инвалидизация над 70 %, продължителни болнични над 60 дни и нежелана безработица в резултат на уволнение над 60 дни (който при самоосигуряващите се лица е заменен с хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни), като представените от ответницата медицински документи не установяват реализирането на някой от тях – тя е била хоспитализирана за повече от три дни, но не поради злополука, и се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност, но за по – кратък период от предвидения в застрахователния договор. Поради тези причини не следва да се коментира възможността за поемане на част от задълженията по кредита от застрахователя по договора „защита на плащанията“, а посочените два иска – за установяване вземането на ищеца за главница и за обезщетение за забава следва да се уважат в пълен размер, като се признае и вземането на кредитора за законна лихва върху главницата от 27.06.2019 г. до окончателното й плащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 78,67 лв. за държавна такса и 94,54 лв. за юрисконсултско възнаграждение (на база определено от съда възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.), както и разноски за заповедното производство в размер на 78,67 лв. за държавна такса и 47,27 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.К.
с ЕГН ********** *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. с ЕИК ....
и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” ., Бизнес парк С., сг. 14,
представляван от Д. Д., главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 12600124 от 08.01.2016
г. в размер на 3555,19 лв. (три хиляди петстотин петдесет и пет лв. и 19 ст.), обезщетение
за забава върху главницата за периода от 20.12.2017 г. до 06.06.2019 г. в
размер на 378,47 лв. (триста седемдесет и осем лв. и 47 ст.) и законна лихва
върху главницата от 27.06.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 924 по описа на СРС за
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. с ЕИК ..... и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.т” 4, Бизнес парк С., сг. ., представляван от Д. Д., чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че В.Д.К. с ЕГН ********** *** му дължи договорна лихва по договор за потребителски кредит № PLUS – 12600124 от 08.01.2016 г. за периода от 20.11.2017 г. до 20.01.2019 г. в размер на 226,99 лв.
ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон Б. с ЕИК ... и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” .,
Бизнес парк С., сг. 14, представляван от Д. Д., направените по настоящото дело
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 78,67 лв. (седемдесет
и осем лв. и 67 ст.) за държавна такса и 94,54 лв. (деветдесет и четири лв. и
54 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното
производство (ч.гр.д. № 924 по описа на СРС за
Дължимите суми могат за бъдат заплатени по следната банкова сметка ***сена по сметка на заявителя/кредитора: С. Е. АД, клон България, BIC/***: CITI BG SF, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/