№ 450
гр. Русе, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20254500500679 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните директори В. И. и В. М.
чрез пълномощника адв. Т. П. против решение № 1002/25.06.2025 г.,
постановено по гр. дело № 7274/2024 г. по описа на РРС, с което дружеството
е осъдено да заплати на Г. А. П. - В. сумата от 12478 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за разходи за неизползвани билети по
силата на сключена застраховка „Отмяна на пътуване“, ведно със законната
лихва за забава, считано от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1799.12 лв. за разноски по делото. В жалбата са
изложени подробни съображения за необоснованост на първоинстанционното
решение. Иска се неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата Г. А.
П. - В. на въззивната жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД.
1
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова
молба от Г. А. П. - В. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД с правно основание чл. 405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 12478 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за разходи за
неизползвани билети по силата на сключена застраховка „Отмяна на
пътуване“, ведно със законната лихва за забава, считано от 20.12.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
По делото е установено, че ищцата е сключила договор с
туристическа агенция „Профи Травъл център” ЕООД, а именно Договор №
6409 от 01.09.2021 г. за организирано туристическо пътуване до Панама, Коста
Рика и Гватемала за периода от 27.11.2021 г. до 08.12.2021 г. Цената на
самолетните билети за това туристическото пътуване не били включени в
цената на екскурзията и били закупени отделно отново чрез туристическата
агенция „Профи Травъл център” ЕООД. За самолетните билети по маршрут
София – Сан Хосе – София с излитане на 27.11.2021 г. и връщане на 07.12.2021
г. била издадена фактура 677 от 02.09.2021 г. на стойност 12 478,00 лв., като
ищцата заплатила сумата с Преводно нареждане от 08.09.2021 г. На 09.09.2021
г. бил сключен застрахователния договор с ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по застраховка „Отмяна на пътуването“,
обективиран в Застрахователна полица – 911021005629 с предмет самолетни
билети с покритие от 09.09.2021г. до 08.12.2021г. със застраховани лица
ищцата и съпругът й Ц. Д. В., която веднага и изцяло заплатила цялата
застрахователна премия от 343,65лв.
Не се спори по делото, че е налице валидно сключен
застрахователен договор между страните за застраховка „Отмяна на пътуване“
- полица № 911021005629, с период на действие от 09.09.2021 г. до 08.12.2021
г. С този застрахователен договор по застраховка „Отмяна на пътуване“,
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е приела да обезщети
застрахованите лица при настъпване на застрахователно събитие в рамките на
срока на застраховката, до размера на договорените обезщетения. Безспорно е,
2
че сред покритите застрахователни рискове попадат разходите за отмяна на
пътуване, в конкретния случай – разходите за закупени самолетни билети,
както и че лимитът за това покритие е в общ размер от 12 478,00 лв. за двете
застраховани лица - ищцата и съпруга й.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена
съдебно-медицинска експертиза, видно от които причината за отмяната на
пътуването е заболяване на ищцата и по-точно – счупване на дисталната част
на тибията и контузия на коляното. Установено е, че на 01.11.2021 г. вечерта
при слизане по стълби ищцата Г. В. паднала и посукала десния си крак в
глезена и коляното. На следващия ден посетила болнично заведение, където й
била направена рентгенография, но видно от приетите по делото писмени
доказателствата и от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, не било установено счупване. Десният крак
бил обездвижен от коляното надолу с ортеза за глезен тип ботуш. Тъй като
нямала никакво подобрение, на 11.11.2021 г. посетила друг ортопед, който
установил, че има навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена и
контузия на коляното и предписал лечение. Същият я уверил, че няма да има
проблем с пътуването си до Панама, Коста Рика и Гватемала. На 19.11.2021 г.
кракът отново отекъл, което правело ходенето невъзможно. Поради тази
причина на 22.11.2021 г. посетила ортопеда си д-р А. Било й назначено
изследване с ЯМР, извършено на 23.11.2021 г. Тъй като състоянието й отново
не се подобрявало, на 25.11.2021 г. било направено изследване – скенер, при
което се установило, че има счупване на дисталната част на тибията и
контузия на коляното.
Предвид състоянието й и обстоятелството, че й било невъзможно
да осъществи пътуването си, уведомила за това туристическия оператор
„Профи Травъл център” ЕООД. Тъй като не можела да се придвижва, й било
невъзможно да набави веднага всички изискуеми документи, поради което на
25.02.2022 г. изпратила писмо по електронната поща до ответното дружество,
с което заявила претенцията си за изплащане на обезщетение по застраховката.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на атакуваното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
3
При така установената фактическа обстановка районият съд
правилно е достигнал до извода, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява настъпване на застрахователно
събитие, изразяващо се в пропускане на пътуване поради медицински
причини, а именно заболяване на ищцата – счупване на дисталната част на
тибията и контузия на коляното. В тази връзка правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че е налице причинно-следствена връзка
между претърпените имуществени вреди и застрахователното събитие, което е
настъпило по причина, независеща от волята на застрахования и
непридвидима към момента на сключване на застраховката.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът
намира следното:
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че ищцата е
имала възможност да пътува, тъй като не са били налице пречки да използва
функционално долния си десен крайник. Видно от заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза необходимостта от продължително седене
при продължително пътуване със самолет не се отразява благоприятно на
установената травма и е много вероятно да доведе до влошаване на болковия
синдром и допълнително затрудняване на походката. В открито съдебно
заседание вещото лице е заявило, че при този вид увреждания придвижването
на близко разстояние от едно място на друго не е проблем, но ходенето пеш
цял ден със сигурност ще влоши състоянието на ставата.
Несъстоятелни се явяват и твърденията в жалбата, че травмата на
ищцата не е създала невъзможност за съпруга й също да пътува, поради което
по отношение на същия не следвало да бъде ангажирана отговорността на
дружеството за заплащане на обезщетение. Съгласно чл.51 от раздел XI от
Общите условия „При настъпило, покрито от условията на застраховката
събитие, дори и само за един застрахован, застрахователят приема да
възстанови разходите освен на застрахования и на максимум пет лица (при
условие, че попадат в категорията „близки, роднини“) или на един от
спътниците (който не е близък роднина) при условие, че същите са
застраховани“. Видно от приложената по делото застрахователна полица №
911021005629 от 09.09.2021 г., застраховани лица по същата са както ищцата,
4
така и съпругът й, като в раздел „Какво покрива застраховката“ изрично под
медицински причини са посочени „заболяване, злополука или смърт на
застрахования, негов близък роднина или бизнес партньор“. В конкретния
случай поради настъпилата злополука с ищцата и необходимостта да бъде
обгрижвана от съпруга си, за него също е настъпило застрахователно събитие,
изразяващо се в пропускане на пътуване поради медицински причини –
заболяване на близък.
По отношение на доводите за неспазване от страна на ищцата на 7-
дневния срок за уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие, настоящата инстанция счита, че този срок не е
преклузивен. Същият би имал значение, в случай че застрахователят има
данни за оспорване на травмата на ищцата и по-късното уведомяване би
попречило на обективното установяване на обстоятелствата по
застрахователното събитие. Действително разпоредбата на чл. 403, ал. 4 ГПК
предвижда хипотези, при които застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение поради неуведомяване в срок, но в тези хипотези
законосъобразността на отказа се обуславя от наличието на пряка причинно-
следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото
установяване от застрахователя, размера на вредите, респективно
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер
да бъде намален. Доказването на причинната връзка е в тежест на
застрахователя, като същата не се презумира, дори и в застрахователния
договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. че при
конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на
обезщетението. В конкретния случай по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че неспазването на срока за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие е
било с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно
установяването им от застрахователя. В този смисъл е и константната съдебна
практика, застъпена в Решение № 95 от 8.04.2025 г. на ОС - Враца по в. гр. д.
№ 74/2025 г.; Решение № 543 от 3.08.2023 г. на САС по в. т. д. № 388/2022 г.;
Решение № 6026 от 23.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2775/2023 г.
Поради изложените съображения съдът намира, че решението
5
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството
пред въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1002 от 25.06.2025 г., постановено по
гр. д. № 7274/2024 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Г. А. П. с ЕГН ********** от гр.
Русе, сумата от 1000 лв. за разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6