№ 273
гр. Сливен, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200937 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от А. С. С. с ЕГН ********** от
********** против НП № 25-0804-005128 от 10.06.2025 год., издадено от Началник
група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и претендира да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява
становището по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено моли
да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 790199 против жалбоподателя
1
за това, че на 22.03.2025 год. около 08,47 часа в гр. Сливен, бул. „Стефан Стамболов” в
посока към кв. „Младост“ управлява лек автомобил „БМВ 330Д” с рег. № *****,
собственост на Х.Х.Х. от с. Ч., като на кръстовището, образувано с бул. „Георги
Данчев“ водачът предприема завиване в обратна посока, при което рязко форсира
двигателя и преднамерено извежда от сцепление задната част на автомобила с пътя и
същата се изнася последователно 30 - 40 градуса на дясно и 30 - 40 градуса на ляво. В
акта било отразено, че с тези действия водачът не използва пътищата, отворени за
обществено ползване по тяхното предназначение, за превоз на товари и пътници, а за
опасно и демонстративно шофиране. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на
15.04.2025 год., като в графата за обяснения/възражения било отразено: „нямам“ (л. 7-
8 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-005128 от
10.06.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна
полиция” - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП. В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се
отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга
обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а
и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този
вид. НП било връчено на жалбоподателя на 28.06.2025 год. (л. 11-12 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази
доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От показанията на свид. Н. – очевидец на нарушението се установява, че
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил като на кръстовището,
образувано между бул. „Стефан Стамболов” и бул. „Георги Данчев“ направил обратен
2
завой, след което автомобилът рязко променил посоката си на движение, като задната
му част първоначално се изнесла надясно, в продължение на няколко метра,
впоследствие същото поднасяне било направено отново като задната част се изнесла
наляво. Действията на жалбоподателя са били съзнателни, същият е демонстрирал
незачитане на правилата за движение по пътищата и следователно управлението на
процесния автомобил не представлява използване на пътищата в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание, че автомобилът бил със задно задвижване, март месец пътното платно било
малко по-хлъзгаво и водачът бил подал малко повече газ за по-бързо изнасяне от
кръстовището, са неоснователни. Видно от показанията на разпитания по делото
очевидец наблюдаваните от него действия на водача на процесния автомобил са били
извършени едва след като същият е извършил маневрата обратен завой и същите са
продължили няколко метра след това.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което същият следва да
понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
3
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0804-005128 от
10.06.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна
полиция” - Сливен, с което на А. С. С. с ЕГН ********** от **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. С. С. с ЕГН ********** от **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР - Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4