№ 457
гр. Сливен, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500513 по описа за 2021 година
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от ст.юриск.
С. – пълномощник на ГД „ Изпълнение на наказанията“ , гр. София, против
определение № 261295/30.09.2021г. по гр.д. 3260/2019г. на Сливенския
районен съд, с което е била оставена без разглеждане молбата на
жалбоподателя за изменение н постановеното по делото съдебно решение в
частта му за разноските като недопустима.
Страната посочва, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. От страна на жалбоподателя бил внесен депозит за
изготвяне на СИЕ в размер на 200.00лв., а в последното с.з. процесуалният
представител бил поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение
и деловодни разноски. Съдът обаче бил допуснал техническа грешка като
присъдил сторените за СИЕ разноски в полза на РС – Сливен. Моли се, съдът
да отмени обжалваното определение като приеме, че е била подадена молба за
отстраняване на ОФГ.
Ответните страни Ф. ИВ. КР., чрез процесуалния си представител адв.
К. и И.С.Р. чрез особения си процесуален представител адв. Кънчев не са
изразили становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
Пред РС – Сливен е било разглеждано гр.д.№ 3260/2019г. По него съдът
1
е бил допуснал извършването на СИЕ, при депозит вносим от жалбоподателя
( ищец) в размер на 200.00лв. Депозитът е бил внесен своевременно,
експертизата е била извършена и е била заплатено възнаграждението на ВЛ. В
последното с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поискал на
страната да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение и деловодни
разноски, но не представил списък по чл. 80 от ГПК. При постановяване на
съдебния акт – решение № 279/28.02.2020г., в мотивите си съдът приел, че
заплатената за ВЛ сума в размер на 200.00лв. следва да се внесе по сметка на
РС – Сливен. В този смисъл бил и диспозитивът му. Страната получила
съобщение за постановеното решение на 10.03.2020г. и на 28.04.2020г.
депозирала молба по чл. 248 от ГПК – за изменение на решението в частта на
разноските - присъдените суми за експертиза. По нея било постановено
обжалваното определение № 261295/30.09.2021г. С него съдът приел, че тъй
като жалбоподателят не е представил списък по чл. 80 от ГПК е недопустимо
разглеждането на молбата му по чл. 248 от ГПК.
Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на
11.10.2021 г. Същото е било обжалвано на 18.10.2021 г. - в едноседмичния
законоопределен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят е отправил до
съда молба по чл. 248 от ГПК – за изменение на решението в частта на
разноските. Недопустимо е едва в настоящата фаза на производството да се
навеждат твърдения, че от съда е било искано да се произнесе по допуснато
ОФГ, още повече, че такова не е налице, тъй като в мотивите си ( на стр.4),
съдът е обсъдил, на кого следва да се присъди сумата от 200.00лв. и в
съответствие с мотиви те му е и диспозитивът на решението.
Тъй като е подадена в законния срок, от лице имащо право да обжалва
съдебния акт, депозираната частна жалба се явява допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
В кои случаи е допустимо съдът да се произнесе по същество при
направено искане по реда на чл. 248 от ГПК е налице трайна и задължителна
съдебна практика обективирана в ТР № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС. Според т. 9 от него разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че
2
страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи
списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл.
80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му
води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
решението поради което това искане е недопустимо.
В случая жалбоподателят не е бил представил списък по чл. 80 от ГПК
до приключване на съдебното заседание, а само е бил поискал присъждането
на разноски без да ги конкретизира, поради което жалбата му по чл. 248 от
ГПК се явява недопустима. Като е приел това становище, РС – Сливен е
постановил правилен съдебен акт, който е съобразен със задължителната
съдебна практика. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ст.юриск. С. –
пълномощник на ГД „ Изпълнение на наказанията“ , гр. София, против
определение № 261295/30.09.2021г. по гр.д. 3260/2019г. на Сливенския
районен съд, с което е била оставена без разглеждане молбата на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото съдебно решение в
частта му за разноските като недопустима.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3