№ 46236
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110118754 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 08.08.2025 г. съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото. Ищецът „Дароген“ ЕООД е подал
частна жалба срещу разпореждането, като с ново разпореждане от 28.08.2025 г. съдът е дал
указания за отстраняване нередовности на частната жалба като ищецът представи
доказателство за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 15
лв.
С молба от 02.10.2025 г. ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на
държавна такса за разглеждане на частната жалба. С уточнителна молба от 24.10.2025 г. в
изпълнение на дадени от съда указания ищецът е посочил, че молбата му за освобождаване
от заплащане на държавната такса се основава на разпоредбите на чл. 6 и чл. 12 ЕКЗПЧОС,
които гарантират правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита.
Съдът намира молбата на ищеца за неоснователна по следните съображения. По
въпроса дали юридическите лица принципно могат да бъдат освободени от заплащане на
държавна такса е формирана трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 1657
от 29.05.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 729/2025 г., определение № 518 от 18.02.2025 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2422/2024 г., определение № 608 от 25.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д.
№ 1455/2024 г. и определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на ВКС, ТК,
I т. о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. Съгласно
тази практика, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6
ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се
реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане
на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане
на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна
1
разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за
нарушаване на правото на ЕС. Прието е, че когато предявеният иск от или срещу
юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не
попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84
ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6,
чл. 694, ал. 2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото
правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като съгласно изричната
формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на
достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й,
само ако тя е физическо лице. Констатирано е, че в практиката на Европейския съд по
правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло
или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело "А." ООД
срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело P. P. P. срещу П.ша
(жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Т. – CATV срещу П.ша (жалба №
48140/99), като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно
естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на
гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на
достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на
съразмерност между изП.званите средства и преследваната цел, така че правото на достъп да
не е накърнено в самата си същност.
В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в
светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на
заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е
наложено. Съобразена е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г.
по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, според което принципът на ефективна правна
защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да
обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството
и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка
националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ
представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата
същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали
съществува разумно съотношение на пропорционалност между изП.званите средства и
постаВ.та цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид
предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото,
значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и
възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени
пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на
разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те
представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за
2
юридически лица, националният съд може да вземе под внимание П.ожението им, например
правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска
цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и
възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или
подаването на жалбата.
В разглеждания случай, на първо място, ищецът юридическо лице нито в
първоначалната молба за освобождаване от заплащане на държавна такса, нито в
последващата уточнителна молба, не е заявил, че причината за искането му е, че не разП.ага
с финансови средства. В уточнителната молба единствено се позовава на правото му на
достъп до съд и ефективна правна защита, но тези права сами по себе си не го освобождават
изначално от задължението да заплати държавна такса, тъй като по тази логика нито един
правен субект няма да е длъжен да внесе предварително държавна такса, а ще се изчаква
изхода на делото. На второ място, самият размер на дължимата държавна такса от 15 лв. е
такъв, че предП.ага всеки съществуващ стопански субект – юридическо лице, по отношение
на който не е открито производство по несъстоятелност и не е обявен в несъстоятелност, да
разП.ага с финансови средства от 15 лв.
Следва за пълнота да се посочи и че настоящият състав споделя практиката на ВКС
по постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 60431 от 01.12.2021 г. по ч.
т. д. 1786/2021 г., I т. о. и определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. 209/2020 г., II т. о., с
които е прието, че юридическо лице, подало молба за освобождаване от задължение за
внасяне на държавна такса или искащо предоставянето на правна помощ, следва да докаже
твърденията си досежно своето имуществено състояние, а за съда не съществува задължение
да събира доказателства за установяване на последното. За съда съществува единствено
възможност да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка в публично
достъпните регистри досежно вписаните обстоятелства относно търговеца.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Дароген“ ЕООД, ЕГН *********, за
освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за подадената частна
жалба с вх. номер 285592/27.08.2025 г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3