№ 1270
гр. Варна, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20253100501562 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
Въззивникът „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно и своевременно
призован, не се явява лично, представлява се от адв. Д. Т. с пълномощно по
делото.
Въззиваемият „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 26281/17.09.2025г. от
въззивната страна чрез процесуален представител адв. М. М., с която моли да
бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа отговора на
въззивната жалба, оспорва изложеното във въззивната жалба. Изразява
становище по съществото на спора. Няма възражения по доклада. Представя
списък на разноските и Договор за правни услуги, платежно удостоверение за
платен адвокатски хонорар, справка за регистрация по ДДС. Моли за срок за
писмени бележки. Претендира за присъждане на разноски, като възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
Съдът връчва молбата на адв. Т. за запознаване.
АДВ. Т.: Считам, че не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение 3419/19.07.2025 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 47186/28.05.2025 г. от „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, чрез адв. Д. Т., срещу Решение №
1303/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4251/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, с която въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна –
„КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 3,
ап. 23, следните суми: 651.11 лева, представляваща недължимо платени суми
по Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г.; 4762.50 лева – недължимо
платени суми по Договор за заем № 982/ПВ-08.06.2021 г.; 403.32 лева –
недължимо платени суми по Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г. и
1706.68 лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 1098-
ПВ09.02.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Изразява несъгласие с възприетия извод от решаващия състав досежно
размера на ГПР и начина на неговото формиране в представеното експертно
заключение. Сочи, че сключените договори за заем отговаряли на законовите
изисквания. Поддържа, че други разходи и разходи за заличаване на ипотека,
извън възнаградителната лихва, не били включени във формулата за
изчисляване на ГПР. Счита, че лихвеният процент оставал непроменен в
размер на 20% до издължаването на кредитополучателя. Твърди, че лихвеният
процент не надхвърлял максимално допустимия размер по чл. 29, ал. 9
ЗКНИП. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Оспорва
извода на решаващия състав, че гаранционната вноска следвало да бъде
включена в ГПР, тъй като същата била пряко свързана с отпускането на
кредита и липсата на изрично посочване дали тази вноска е включена в ГПР,
или не, представлявало нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Твърди, че
гаранционната вноска целяла да обезпечи погасяването на кредита през
първите 12 месеца от сключването на договора. Сочи, че кредитодателят
снабдил потребителя с необходимата информация за финансовия продукт
касателно погасяването на кредита, размер на вноските и т. н. Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което бъдат
2
отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „КРЕДИТ
СОЛЮШЪНС“ ЕООД депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който
излага становище правилност на решението. Оспорва всички наведени от
въззивника твърдения и доводи. Счита, че предоставената на потребителя
информация за параметрите на кредита не била възприета напълно от
последния, като според заключението на вещото лице на кредитополучателя
не бил предоставен и пълният размер на отпуснатите суми по четирите
договора, но начисляваната лихва била върху пълния размер на главницата по
кредита. Посочва реален размер на възнаградителната лихва от 25%, а не
твърдените от въззивника 20%, а като действителна стойност на ГПР излага
28.07%. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си. Счита, че
поради незаконосъобразността на договорите кредитополучателят следвало да
върне единствено чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи
по него. Въззиваемият твърди, че от експертизата се установявали различни
размери на ГПР по четирите договора, които надхвърляли твърдените от
жалбоподателя 20%. Поддържа, че гаранционната вноска излизала извън
обезпечителната си функция за покриване на лихви. Сочи нищожност на
договорите на основание чл. 39 ЗКНИП. Твърди, че гаранционната вноска
била пряко свързана с отпускането на кредита. Излага, че кредитодателят
следвало да извърши обстойна оценка на кредитоспособността на
потребителя. На изложените в отговора мотиви отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
АДВ. Т.: Поддържам така депозираната въззивната жалба. Оспорвам
отговора, депозиран от страна на насрещното дружество. Запозната съм с
доклада и нямам възражения по него.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение 3419/19.07.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение 3419/19.07.2025 година.
АДВ. Т.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък
на разноски, ведно със съдебна практика.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
3
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Моля да уважите подадената от дружеството въззивна жалба,
като отмените първоинстанционното решение и отхвърлите предявения срещу
дружеството иск.
Считам, че решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно, доколкото съдебният състав счита, че в ГПР следва да
влязат разходите за неустойки, разходите за гаранционни вноски и т. н., видно
от самото решение. Трайна е съдебната практика, както е и налице
нормативна уредба, какво е включено в ГПР и какво следва да бъде
установено от това ГПР. Т.е. разходите, които биха били необходими за
формулирането на ГПР. В този смисъл гаранционната вноска не следва да
бъде включена като разход в ГПР, доколкото същата има единствено
обезпечителна функция. Същата вноска първоинстанционният съд по никакъв
начин не е отбелязал, че тя подлежи на връщане. Доколкото подлежи на
връщане, по този начин не се увеличават доходите на дружеството ни, а
напротив. Ако всъщност заемополучателят не заплаща възнаградителните
лихви за този процесен период 12 месеца, за който тя служи като обезщетение,
заемодателят има право само да прихваща месечно вноската, която е дължима
и неплатена, доколкото по този начин няма да утежнява натрупването на
съответно наказателни лихви, които биха били дължими, ако не се внасят
месечните вноски за този период. И доколкото тази гаранционна вноска
подлежи на връщане, то тя няма как да бъде включена в размера на ГПР. В
този смисъл са и изводите, поради което считаме, че са незаконосъобразни,
които е направил първоинстанционният съд по отношение на тази
гаранционна вноска. Не служи по никакъв начин тази гаранционна вноска за
скрит механизъм за увеличаване доходите на дружеството – кредитор,
доколкото тя или покрива вноските за първите 12 месеца, в случай, че
заемополучателят не ги плаща, или подлежи на връщане след това. По никакъв
друг начин не се увеличават доходите на дружеството.
В този смисъл смятам, че дружеството е изпълнило нормативната
уредба на Закона за кредити на недвижимите имоти на потребителите, като
ясно и точно е формулирано ГПР, извън дължимата възнаградителна лихва по
този кредит, няма никакви други разходи, които би трябвало да бъдат
включени в това ГПР, тъй като имаме само един единствен разход -
възнаградителна лихва. От там нататък няма какво друго да бъде включено в
ГПР. Ето защо смятам, че е незаконосъобразно решението на районния съд и
като такова, моля да бъде отменено, а вместо него да постановите съдебен акт,
с който да отхвърлите исковите претенции.
4
Доколкото дружеството ни е кредитна институция и има редица сходни
дела с гаранционни вноски, по които е налице наистина трайна практика,
включая и на Окръжен съд – Варна, която прилагам единствено за
информация на съда, то моля за решение в този смисъл, както и да ни бъдат
присъдени сторените от дружеството разноски за двете инстанции.
Моля за срок на писмени бележки.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок, като дава едноседмичен
срок, считано от днес на страните за представяне на писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:11 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5