№ 3847
гр. Варна, 30.10.** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
************ по описа за ** година
В производството е предявен иск от „**“ АД срещу
„Електроразпределение север“ АД по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи да върне сумата от 7 848.00 (седем хиляди осемстотин четиридесет и
осем) лева, представляваща платена на **г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно
напрежение за обект: ФВЕЦ с инсталирана мощност 1 800 КВ, находяща се в
с. **, община Аврен, област Варна, ПИ **, поръчка №**, за което плащане е
издадена от ответникът фактура №**********/**г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 10.01.**., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №316/**. по описа на Варненски районен съд.
В исковата молба ищецът излага следните твърдения:
На 03.08.2021г. е заявил проучване на условията за присъединяване на
фотоволтаична електрическа централа / ФвЕЦ/ с мощност от 1 800 кв. към
електроразпределителната мрежа, като на **г. е платил сумата от 7 848. 00 лв.
за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към
електроразпределителната мрежа средно напрежение. Тази сума е била
недължима, с нея ответникът въвежда ограничения. Тя е произволно
определена и не се следва за централи до 5 МВ. В чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено,
че условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се определяне
с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма
право да откаже присъединяването на нов обект на производител на
електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в
1
преносната способност на мрежата. Съгласуването на операторите на
разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за
присъединяване на електрическа централата към разпределителната мрежа
средно напрежение съгласно чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи не представлява
проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на
включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по
позиция „2.1. проучване за присъединяване на електически централи от ВИ с
обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лева.
На следващо място посочва, че проучването е извършено от
електроразпределителното дружество, а не от оператора на преносната мрежа.
Доколкото тази такса не е дължима събирайки ЕРП неоснователно се е
обогатил за сметка на производителя.
В срок ответникът „Електроразпределение север“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага следното:
На **г. от ищцовото дружество депозирано заявление за проучване
условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа
(ФВЕЦ) към електроразпределителната мрежа.
С депозираното искане се настоява за проучване на условията за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на дружеството на
ФВЕЦ с инсталирана мощност 1.8MW планирана за изграждане в с. **,
Община Аврен, Област Варна, ПИ: **. В подаденото искане е декларирано, че
произведената електроенергия няма да се ползва за собствено потребление.
След извършено проучване на условията за присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електроразпределителната е
установено, че ФВЕЦ може да бъде евентуално присъединена към
електроразпределителна мрежа средно напрежение.
Предвид посоченото „Електроразпределение Север" АД е изпратено
писмо от 02.06.2022г. към Енергийния системен оператор ЕАД (ЕСО ЕАД), с
което е подадено искане за съгласуване на условията за присъединяване на
ФВЕЦ към разпределителната мрежа средно напрежение, съгласно чл. 53, ал.
2 от НППКЕЕПРЕМ.
С писмо от **, клиента е уведомен, че от дружеството е инициирана
съгласувателна процедура с „ЕСО" ЕАД, за присъединяване на централата
към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Процедурата за
предоставяне на становище с условията за присъединяване на изгражданата
ФВЕЦ ще бъде продължена след получаване положителен отговор от „ЕСО"
ЕАД.
На дата **г. в „Електроразпределение" Север АД постъпва писмо на
„ЕСО ЕАД”, с което се предоставя информация, че във връзка с постъпило в
ЕСО ЕАД искане за съгласуване на необходимите условия за промяна на
2
условията за присъединяване на електропровод 20 KV „Китка“ към ЗРУ 20 кВ
на п/ст 110/20 кВ „Старо Оряхово", поради присъединяването към
електроразпределителната мрежа на ФВЕЦ с инсталирана мощност 1.8 MW
планирана за изграждане в гр с. **, Община Аврен, Област Варна, ПИ: **, на
основание чл. 102 (3) от Наредба №6 за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, е необходимо да бъде заплатена цена за проучване в
размер на 7848,00лв. с ДДС. Посочено е, че след предоставяне на документ за
платена цена за проучване, ЕСО ЕАД ще пристъпи към разглеждане на
искането.
Предвид дадените от ЕСО ЕАД указания, от страна на
Електроразпределение Север АД издадена проформа-фактура
№**********/**г.
От своя страна, Електроразпределение Север" АД, с авизо местен превод
от **г. нарежда сумата по Б.а сметка на системния оператор. С оглед
постъпилото плащане от страна на „ЕСО"ЕАД е издадена фактура №
**********/**г. с основание: проучване за присъединяване на обект към ЕПМ
- ФЕЦ, 1.8 Мв, ПИ: ** с. **, Община Аврен, Област Варна.
C оглед постъпилото плащане на **г. е издадено и становище изх. №
ПВИ866/**г. относно условията за присъединяване на обект за производство
на електрическа енергия извън тези, уредени по закона за енергията от
възобновяеми източници.
Посочва, че „Електроразпределение Север" АД извършило вменените си
по закон задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с
електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало
положително становище относно условията за присъединяване на обект за
производство на електрическа енергия извън тези, уредени по Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице –
помагач на негова страна - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Посочва, че Електроенергиен системен оператор" ЕАД е краен получател на
оспореното, като недължимо плащане на сума в размер от 7848.00 лв. с ДДС,
за съгласуване условията за присъединяване на ФВЕЦ към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект ФВЕЦ с
инсталирана мощност 1.8 MW планирана за изграждане в с. **, Община
Аврен, Област Варна, ПИ: **
В законоустановения срок „Електроразпределение Север“ АД предявява
и обратен иск срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в случай че
бъде осъден да заплати на ищеца претендираното обезщетение,
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да бъде осъден да му заплати
присъдената сума. Моли за отхвърляне на главния иск и евентуално
уважаване на предявения обратен иск. Претендира разноските по делото.
С определение № 5463 от 25.04.** г. е конституиран „ЕСО“ ЕАД като
3
трето лицепомагач на страна на ответника „ЕРП Север“ АД. Обратният иск
следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство,
доколкото същият се явява допустим и отговаря на изискванията за редовност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
обратния иск от страна на „ЕСО“ ЕАД. В същия се излагат доводи
неоснователността на главния и обратния иск. Сочи, че в настоящия случай е
било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната
мрежа по реда на чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, а именно: присъединителен
електропровод високо или средно напрежение, собственост на
„Електроразпределение север” АД, присъединен към преносната мрежа, което
той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Твърди, че след като към
електроразпределителната мрежа е щяла да бъде присъединена ФвЕЦ, която
да работи в паралел с електроенергийната система, то необходимо е било
извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал.
4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква, представянето и на
документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Излага, че поради
необходимостта от извършеното проучване, е дължима таксата от 7848 лв. на
основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата, определена в т. 2.1 от
Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че тъй като едно от
изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен
договор между двата мрежови оператора за присъединяване на обект на
оператора на електроразпределителната мрежа към електропреносната такава,
то това би било невъзможно без определяне на относимите условията, което се
извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от сключването на
договора при необходимост от изменение. Намира, че ако бъде приета тезата
на ищеца по главния иск, би се стигнало до неравнопоставеност на
участниците на електроенергийния пазар и до нарушаване на принципите за
конкуренция и финансово стабилен енергиен пазар.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подадено е искане № ********** от ** г., направено от „**“ АД до
„Електроразпределение север“ АД за проучване условията за присъединяване
на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната
мрежа за обект находящ се, в с. **, Община Аврен, Област Варна, ПИ: **, с
мощност на централата 1.8 mw
Изпратено е уведомление на ** г. от „Електроразпределение север“ АД
до „**“ АД за подаденото до „ЕСО“ ЕАД искане за съгласуване на условията
за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа
средно напрежение.
По делото е представено писмо от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД до „Електроразпределение север“ ЕАД от ** г., в което е
посочено, че във връзка с присъединяване на електропровод 20 KV „Китка“
4
към ЗРУ 20 kV на 1/ст 110/20 kV „Старо Оряхово“, пкъм
електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с инсталирана мощност 1,8 MW,
находяща се в ПИ **, с. **, община Аврен е необходимо да се заплати сумата
от 7848 лева с ДДС за проучване, като след заплащане на сумата „ЕСО“ ЕАД
ще пристъпи към разглеждане на искането.
Приложено е авизо за превод, от което е видно, че
„Електроразпределение Север“ АД на **г. е превело на „ЕСО“ АД сумата от
7848 лева за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ с 1,8 MW,
находяща се в ПИ **, с. **, община Аврен
Видно е, че във връзка с постъпилото писмо от „Електроенергиен
системен оператор“ АД за заплащане на сумата от 7848 лв. с ДДС за
проучване съгласно чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6/2014 г. е изпратено
уведомление от страна на „Електроразпределение Север“ АД до „**“ АД. В
писмото е посочено, че от ответника е изготвена проформа фактура №
********** от дата ** г. за стойността от 7848 лева.
Приложено е платежно нареждане от ** г. /л. 7 от заповедното
производство/, от което се установява, че сумата от 7 848 лв. е заплатена в
полза на „Електроразпределение север“ АД, като за основание на плащането е
посочена проформа фактура № ********** от дата ** г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Предвид уважаване искането на ответника „ЕРП Север“ АД за
привличане в производството на трето лице помагач, е предявен и обратен иск
по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД срещу последния.
Съобразно това, за успешното доказване на ищцовата претенция ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил
на ответника сумата от 7 848 лв. на ** г.
При установяването на горните обстоятелства ответникът е следва да
докаже, че е било налице основание за заплащане и задържане на сумата от 7
848 лв., вкл. че предвиденото съгласуване на операторите на
разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за
присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно
напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 представлява проучване на
присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на
включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на
„ЕСО“ ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително“, на
стойност 7 848 лв
С постановеното по делото определение от 01.08.** г. по чл. 140 от ГПК
5
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване извършеното от
ищцовата страна в полза на ответника „ЕРП Север“ АД заплащане на сумата
от 7 848 лв. Последното се установява и от представените доказателства -
платежно нареждане от ** Съобразно изложеното, настоящата съдебна
инстанция намира за доказани вменените в тежест на ищцовото дружество
обстоятелства, поради което на анализ подлежат направените от ответника
възражения по съществото на спора.
Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ условията и редът за присъединяване към
съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или
снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между
електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията.
Съгласно чл.2 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обекти на клиенти и производители
на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа
мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови
оператор. Мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи
присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването 1.
становище за условията и начина на присъединяване; 2. предварителен
договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие и лицето,
поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа
ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на
обекта. В процесния случай не е налице хипотеза, в която преносният
оператор следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по
смисъла на чл. 2 от Наредбата.
В Наредба № 6 от 24.02.2014 г. не е предвидено задължение за
заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по
проучване. Освен това от КЕВР няма определена такава цена.
С Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР, по заявление на „ЕСО“ ЕАД е
утвърден ценоразпис за извършване на услугата „проучване на условията за
присъединяване на обекти на клиенти и обекти на производители към
електропреносната мрежа“, на основание чл. 51, ал. 6 от Наредба № 6/2014 г.
Съгласуването не съставлява проучване и за него не се дължи такса. Първо се
извършва съгласуване на искането за присъединяване на обекта към
преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/2014 г., след което се
извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва
предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към
която ще се извърши присъединяването.
В случая, видно от представеното по делото уведомление от ** г. от
„ЕСО“ ЕАД до „ЕРП Север“ АД, първият е предпоставил разглеждането на
искането на ответника за съгласуване на условията за присъединяване към
6
електроразпределителната мрежа на ФЕЦ на ищеца с инсталирана мощност
1,8 MW, находяща се в ПИ **, с. **, община Аврен, от заплащането на сумата
от 7 848 лв. на основание чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи. Предвид това
ответникът е поискал заплащането на същата от „**“ АД във връзка с
искането на последния за проучване условията за присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. предвижда
заплащане на проучването за присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа по утвърден от КЕВР
ценоразпис на услугите на оператора на преносната мрежа. Редът за
присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън
тези, уредени по ЗЕВИ, е развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6.
Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата писмено искане за проучване на
условията и начина на присъединяване на електрическа централа към
електрическата мрежа се отправя до оператора на разпределителната мрежа
по местонахождение на електрическата централа, когато общата инсталирана
електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW /в
настоящия случай 0,18 MW/. Нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредбата предвижда
съгласуването на операторите на разпределителни мрежи с оператора на
преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа
към разпределителната мрежа средно напрежение. След съгласуването
операторът на преносната мрежа следва да изготви предварителен договор за
присъединяване и да изпрати писмена покана до оператора на
разпределителната мрежа за сключването му в срок от 25 дни от получаване на
поканата. Именно за това съгласуване в настоящата хипотеза операторът на
преносната мрежа „ЕСО“ ЕАД е претендирало процесната сума от 7 848 лв., а
именно: като предпоставка за разглеждането на искането на производителя на
електрическа енергия за присъединяване на обекти към електрическата
мрежа. Съобразно приложеното по делото становище от „ЕРП Север“ относно
условията за присъединяване на обект за производство на ел. енергия извън
тези, уредени от ЗЕВИ от 11.11.2022 г. съдът намира, че в случая проучването
е извършено от електроразпределителното дружество, в съответствие с чл. 56
от Наредбата, а не от оператора на преносната мрежа.
Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между
употребените в подзаконовия нормативен акт термини – „съгласуване“ на
условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на
условията и начина за това, доколкото самите действия по съгласуване и
проучване представляват различни етапи на процедурата по присъединяване
на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. Касае се
до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване на
искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 6, което съгласуване не е обусловено от заплащане на цена,
7
след което съгласуване се извършва проучване за присъединяване и съответно
се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната
мрежа, към която ще се извърши присъединяването.
Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между
употребените в подзаконовия нормативен акт термини – „съгласуване“ на
условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на
условията и начина за това, доколкото самите действия по съгласуване и
проучване представляват различни етапи на процедурата по присъединяване
на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. Касае се
до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване на
искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 6, което съгласуване не е обусловено от заплащане на цена,
след което съгласуване се извършва проучване за присъединяване и съответно
се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната
мрежа, към която ще се извърши присъединяването.
В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 1222 от
15.11.2024 г. по в. гр. д. № 1730/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна и
Решение № 10 от 07.01.** г. по в. гр. д. № 2139/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, Решение № 856 от 31.07.** г. по в. гр. д. № 1022/** г. по описа на
Окръжен съд – Варна, която настоящият съдебен състав напълно споделя.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД съдът намира следното:
Предвид сбъдването на вътрешно – процесуалното условие, а именно
уважаването на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан
предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по него „ЕРП Север“ АД е доказването на получаване
на сумата от 7 848 лв. на ** г. от „**“ АД, както и че е заплатил същата сума
на ** г. на „ЕСО“ ЕАД с преводно нареждане. Ответникът по обратния иск
„ЕСО“ ЕАД е следвало да докаже, че има правно основание да събере
процесната сума и да я задължи вкл., че тя е събрана за „Проучване за
присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана
мощност до 15 MB включително“ и нормативно установения й размер възлиза
на 7 848 лв.
По делото вече е установено, а и действително не е оспорено от „ЕРП
Север“ АД получаването на сумата от 7 848 лв. на ** г. от „**“ АД.
Установява се и от приложеното платежно нареждане от **. извършеното от
„ЕРП Север“ АД в полза на „ЕСО“ ЕАД плащане на процесната сума. Мотиви
за недължимостта в полза на „ЕСО“ ЕАД на сумата в размер на 7 848 лв.,
претендирана от последния като такса за проучване за присъединяване на
електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MW
включително, вече са изложени, поради което и не следва да бъдат
приповтаряни. С оглед на горното, съдът намира за основателен и предявения
8
обратния иск, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода от спора право на разноски има ищецът „**“ АД, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. От ищеца се претендира заплащането на
държавна такса от 156,96 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1 100 лв. Затова в полза на „**“ АД са дължими съдебно - деловодни
разноски за настоящото производство в общ размер на 1256,96 лева.
С оглед изхода от спора по обратния иск в полза на ищеца по него „ЕРП
Север“ АД се следва репарирането на разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Последният претендира заплащането на сумата от 313,92 лв. за
заплатена държавна такса, както и 2 592 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение. В производството са направени възражения за прекомерност
от страна на ищеца, както и от „ЕСО“ ЕАД спрямо претендираното
възнаграждение от „ЕРП Север“ АД.
Ориентирът на следващото се възнаграждение в производството е 1
084,80 лв., доколкото попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Претендираната сума от
2592 лв. с ДДС надвишава размера до определената такава, поради което
следва да се редуцира. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба
за възнагражденията за адвокатска работа. Затова и съдът намира, че
възраженията се явяват основателни, поради което на страната следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер, близък до
минималния такъв - 1100 лева без ДДС, респ. 1320 лева с ДДС, съответно
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1633,92 лева.
За заповедното производство, съобразно изхода от спора са дължими
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 856,96 лева, от които 156,96 лева
– държавна такса и 700 лева –адвокатско възнаграждение, съобразно
представените доказателства за направата на същите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, че дължи на „**“ АД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „**“ № 17, офис 2 сумата от
7848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, представляваща
заплатена без основание за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“
АД на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ), към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФвЕЦ с
инсталирана мощностн, находяща се в с. **, община Аврен, област Варна, ПИ
9
**, ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.01.** г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
316/** г. по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 422 от ГПК, вр. с
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 201 да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 7848 лв. /седем хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева/, представляваща платена на ** г.. без
основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД
на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа
средно напрежение за обект: ФЕЦ се в с. **, община Аврен, област Варна, ПИ
**, ведно със законната лихва от датата на депозиране на обратния иск – п. к.
22.04.** г. до окончателното изплащане на задължението ПРИ УСЛОВИЕ, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни постановеното срещу
него решение по иска по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законна лихва за забава от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.** г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 316/** г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на „**“ АД, ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „**“ № 17, сумата от 1 256,96 лв. /хиляда
двеста петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, както и
сумата от 856,96 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 201 да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 1633,92 лв. /хиляда шестстотин
тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство по обратния иск, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201 на
страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
10
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11