№ 1659
гр. Русе, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20254520101732 по описа за 2025 година
Ищцата М. Й. Й. с ЕГН:********** е предявила срещу СУ „Йордан
Йовков" гр.Русе осъдителен иск за сума в размер на 1 930,20 лева, частично от
З000,00 лева, представляваща разлика между дължимото и изплатеното й
нетно трудово възнаграждение за периода от 20.03.2022г. до 31.12.2022г.
Ищцата е основала претенцията си на база разпоредбата на чл.10, ал.2 от
Вътрешните правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков" за 2022г.,
съгласно който „Размерът на основната работна заплата на специалисти с
ръководни функции се договаря в размер от 80% до 90% от основната работна
заплата на директора на училището."
Ищцата твърди и че заеманата от нея длъжност през исковия период
„главен счетоводител" е длъжност на специалист с ръководни функции,
изрично посочена в т.Х. 1. от Поименното цатно разписание на длъжностите,
основните заплати и допълнителните възнаграждения в СУ „Йордан Йовков"
за 2022г,
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът по делото е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск с твърдения, че заеманата от
ищцата длъжност „главен счетодовител" не е ръководна, както и че тази
длъжност не е на специалист с ръководни функции.
1
Ищцата оспорва твърденията на ответника като счита, че от
установяването на факта дали заеманата от нея при ответника длъжност
„главен счетоводител", през исковия период на 2022г., е длъжност на
„специалист с ръководни функции" по смисъла на чл. 10, ал.2 от Вътрешните
правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков" за 2022г. и по смисъла на
т.Х. 1. от Поименното щатно разписание на длъжностите, основните заплати и
допълнителните възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г., както и че
от това зависи изцяло изходът на делото, поради което и на основание чл.212
от ГПК предявява срещу ответника инцидентен установителен иск, с който
иска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването на това
оспорено правоотношение – „че длъжността „главен счетоводител", на
която М. Й. Й. е била назначена в СУ „Йордан Йовков" през периода от
20.03.2022г. до 31.12.2022г. е длъжност на „специалист с ръководни
функции" по смисъла на чл. 10, ал.2 от Вътрешните правила за работна
заплата на СУ „Йордан Йовков" за 2022г. и по смисъла на т.Х. 1. от
Поименното щатно разписание на длъжностите, основните заплати и
допълнителните възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г.“
Претендира се присъждане на възнаграждение за адв.В. на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в общ размер на 1500,00 лева от които 500,00 лева за иска за
неплатени трудови възнаграждения и 1000,00 лева за инцидентния
установителен иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, за установено от
фактическа и правна страна следното:
По инцидентния установителен иск.
Нормата на чл.212 от ГПК урежда инцидентния иск като отклонение от
нормалното развитие на производството във връзка с предмета на делото,
водещо до последващо обективно съединяване на искове по почин на някоя от
страните. Целта е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо по
съществуването на оспорено правоотношение, от което зависи изходът на
делото.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че М. Й.
Й. е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Главен
счетоводител" до м.12.2023г., когато трудовото й правоотношение било
2
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобиване на
осигурителен стаж и възраст за пенсиониране.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на извършена
Съдебно-счетоводна експертиза, което е дало отговор на въпроса какъв е
размерът на нетните трудови възнаграждения на ищцата М. Й. Й. за периода
март - декември 2022г. при прилагане на чл.10, ал.2 от ВПРЗ (Вътрешни
правила за работната заплата на СУ „Йордан Йовков"), утвърдени през 2022г.,
според което размерът на основната заплата на специалисти с ръководни
функции се договаря в рамките от 80% до 90% от основната заплата на
директора на училището и в минимален размер от 80% е както следва:
За м.03.2022г. - 1792,74лв.;
За м.04.2022г. - 2013,84лв.;
За м.05.2022г. - 2013,84лв.;
За м.06.2022г. - 2013,84лв.;
За м.07.2022г. - 2013,84лв.;
За м.08.2022г. - 2013,84лв.;
За м.09.2022г. - 2115,17лв.;
За м.10.2022г. - 2115,17лв.;
За м.11.2022г. - 2115,17лв.;
За м.12.2022г. - 2130,85лв.
Вещото лице установява, че реално изплатените възнаграждения на
ищцата, според предоставени данни от работодателя, били в размера,
изчислен на база договорена основна заплата с допълнителни споразумения,
поименното щатно разписание и чл. 11 от Вътрешните правила за работна
заплата на СУ „Йордан Йовков". При съпоставка на реално изплатените
възнаграждения с тези, които биха се получили при прилагане на чл. 10, ал.2
от ВПРЗ се установявало разлика в размер на 1930,20 лева в повече, отколкото
реално й е било изплатено.
Между страните няма спор, че ищцата М. Й. Й. е работила по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „Главен счетоводител" до
м.12.2023г., когато трудовото и правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобиване на осигурителен стаж:
3
и възраст за пенсиониране. Няма спор и че с оглед разпоредбите чл.10, ал.2 от
Вътрешните правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков" за 2022г. и
тази на т.Х. 1. от Поименното щатно разписание на длъжностите, основните
заплати и допълнителните възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г.,
длъжността „Главен счетоводител", на която ищцата е била назначена и е
заемала през исковия период е определена от работодателя, като длъжност на
„специалист с ръководни функции".
Спорно е дали след като длъжността „Главен счетоводител" е
определена от работодателя като длъжност на „специалист с ръководни
функции" във Вътрешните правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков"
за 2022г. и в Поименното щатно разписание на длъжностите, основните
заплати и допълнителните възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г. на
М. Й. Й. й се дължи трудовото възнаграждение в установения с тези норми
размер.
От приетите по делото писмени доказателства - Поименно щатно
разписание на длъжностите, основните заплати и допълнителните
възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г., а именно от т.Х. 1. се
установява, че „специалист с ръководни функции" е заемащия длъжността
„Главен счетоводител".
Тук съдът следва да посочи, че са неверни са твърденията на ответния
работодател, че видите ли ищцата била изготвила „Поименното щатно
разписание на длъжностите, основните заплати и допълнителните
възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г.“ Това е така, тъй като от
съдържанието на този документ по категоричен начин се установява, че той е
изготвен от Завеждащ административно техническа служба (ЗАТС) - И.К. и
утвърден от директора на СУ „Йордан Йовков" - К.Й.К.. Действително
ищцата също е подписала документа в качеството си на „Главен счетоводител"
- длъжността, на която е била назначена, тъй като видно от съдържанието на
това щатно разписание, същото съдържа редица счетоводни данни като
основната заплата, стажа, различни допълнителни възнаграждения и брутната
заплата на работниците и служителите назначени на различни длъжности на
щат в училището.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че тъй като
ищцата нито е изготвила, нито е утвърдила щатното разписание и след като
4
към този момент не по нейна вина не е бил договорен между директорката на
училището и нея размер на основната и работна заплата като „Главен
счетоводител" - длъжност на която е била назначена и която според
Вътрешните правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков" за 2022г. е
определена от директора на училището, като длъжност на „специалист с
ръководни функции" в размер от 80% до 90% от основната работна заплата на
директора, ищцата е била длъжна да подпише Поименното щатно
разписание на длъжностите, основните заплати и допълнителните
възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г. с посочен в същия размер
на основната работна заплата на длъжността „Главен счетоводител"
по-нисък от този, които следва да бъде определен съобразно чл. 10, ал.2 от
Вътрешните правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков" за
2022г.
В тази връзка съдът посочва, че по делото не може да има спор, че
длъжността „Главен счетоводител", на която М. Й. Й. е била назначена в СУ
„Йордан Йовков" през периода от 20.03.2022г. до 31.12.2022г. е длъжност на
„Специалист с ръководни функции" по смисъла на чл. 10, ал.2 от Вътрешните
правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков" за 2022г. и по смисъла на
т.Х. 1. от Поименното щатно разписание на длъжностите, основните заплати и
допълнителните възнаграждения в СУ „Йордан Йовков" за 2022г. защото
такава е длъжността, на която тя съобразно трудовия си договор е била
назначена и защото тази длъжност не от нея, а от работодателя й е била
определена като длъжност на „специалист с ръководни функции". След като
работодателят е определил длъжността, на която е назначил главния си
счетоводител за длъжност на „специалист с ръководни функции" във
Вътрешните правила за работната заплата на ръководеното от него училище,
които е утвърдил и съгласувал с Председателя на СС „Подкрепа" е
недопустимо впоследствие да реши да не спазва така утвърдените от него
правила търсейки доводи в Националната класификация на професиите и
длъжностите 2011. Тук е мястото да се посочи, че съгласно т.5 Методологични
бележки, Същности предназначение на НКПД-2011:
„Т.5 НКПД-2011 се прилага за:
5.1 изучаване, анализиране и прогнозиране на професионалната
структура на заетите и безработните;
5
5.2 извършване на международни сравнения и анализи в областта на
пазара на труда;
5.3 управление на човешките ресурси;
5.4. осигуряване на информация за целите на социалното
осигуряване, политиката на пазара на труда, политиката по доходите и др.
5.5. статистическите изследвания и преброяването на населението."
По делото ответния работодател не е представил доказателства, които да
установяват, че е изменил утвърдените от него Вътрешните правила за
работната заплата на СУ „Йордан Йовков" за 2022г. по отношение длъжността
на ищцата, което дава основание на съда да формулира извод, че те
продължават да действат и към настоящия момент и са задължителни за
изпълнение от него и за прилагане от съда.
Предвид изложеното предявеният и приет за съвместно разглеждане на
основание чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
По иска за неплатено трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника /служителя/ уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, т.е. императивно е установено, че
основното задължение на работодателя е да изплаща на работника
(служителя) уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна
престация за предоставената и използвана работна сила от страна на
служителя. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. Разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ изисква наличието на
следните предпоставки за уважаване на иска за заплащане на трудово
възнаграждение: наличие на трудово правоотношение, по което работникът
или служителят да е извършил работа при работодателя и последният да не му
е заплатил дължимото по трудовия договор възнаграждение в уговорените
срокове.
Съгласно доказателствената тежест в процеса, изцяло в тежест на
работника-ищец в производството е да установи наличието на трудово
правоотношение за процесния период, с уговорено трудово възнаграждение в
6
претендирания от него размер, както и че е престирал труд за този период от
време, а в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимото
възнаграждение за претендирания период.
В конкретния казус няма спор между страните, че между ищцата и
ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, от което за
последния да са възникнали задължения по чл.128 от КТ за заплащане на
трудови възнаграждения.
Ищцата твърди, че през периода от 17.03.2022г. до 31.12.2022г.,
трудовото й възнаграждение не е било определено правилно и в пълен размер
при съобразяване с действащите през същия период Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование в
Община Русе и Вътрешните правила за работната заплата на СУ „Йордан
Йовков".
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да заплаща трудово възнаграждение за извършената от
работника или служителя работа.
Анализа на събраните по делото доказателства сочи, че както през
2022г., така и от тогава и до настоящия момент ответникът СУ „Йордан
Йовков" не е заплатил на М. Й. Й. сумата от 72,43лв., представляваща
разликата между дължимото и изплатеното й нетно трудово възнаграждение
за периода от 17.03.2022г. до 31.03.2022г., включващо основното и трудово
възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, съответно сумата в
размер на 1 006,45лв., представляваща разликата между дължимото и
изплатеното й нетно трудово възнаграждение за периода от месец април до
месец август включително на 2022г., включващо основното и трудово
възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, съответно сумата в
размер на 679,86лв., представляваща разликата между дължимото и
изплатеното й нетно трудово възнаграждение за периода от месец септември
до месец ноември включително на 2022г., включващо основното и трудово
възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, съответно сумата в
размер на 171,46лв., представляваща разликата между дължимото и
изплатеното й нетно трудово възнаграждение за месец декември на 2022г.,
включващо основното и трудово възнаграждение и допълнително такова за
трудов стаж, респективно както текущо през 2022г., така и от прекратяване на
7
трудовото правоотношение и до настоящия момент, СУ „Йордан Йовков" не е
платило на М. Й. Й. сумата в общ размер на 1930,20лв., представляваща
разликата между дължимото и изплатеното й нетно трудово възнаграждение
за периода от 17.03.2022г. до 31.12.2022г., включващо основното и трудово
възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж.
Видно от приетото заключение ССчЕ, вещото лице е отговорило на
вторият му поставен въпрос, че при съпоставка на реално изплатените
възнаграждения с тези, които биха се получили при прилагане на 80 % от
директорската заплата се установявало разлика в размер на 1 930,20 лева в
повече, отколкото реално е било изплатена.
Събраните по делото доказателства и заключението на ССчЕ дават
основание на съда да формулира извод, че предявената от ищцата искова
претенция в размер на 1930,20 лева, представляваща разликата между
дължимото и изплатеното й нетно трудово възнаграждение за периода от
17.03.2022г. до 31.12.2022г., включващо основното и трудово възнаграждение
и допълнително такова за трудов стаж се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
По разноските:
Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр.д. № 112/1956 г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата страна вреди.
В случая делото е решено по същество, като исковете предявени от
ищцата са уважени изцяло. В последното съдебно заседание по делото, адв.В.
е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК касаещи настоящото исково
производство, като е направил и изрично искане да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА за
оказаната от него безплатна правна помощ по образуване, защита и
процесуално представителство на ищцата.
В тази ситуация, при ясно заявени претенции за присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба N:1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адв.В. има право на адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1500,00 лева от които 500,00 лева за иска за неплатени
8
трудови възнаграждения и 1000,00 лева за инцидентния установителен иск.
При този изход на делото в тежест на ответника са дължимите на
Русенски районен съд държавни такси за разглеждане на осъдителния иск и
инцидентния установителен иск в общ размер на 127,21 лева от които 50,00
лева за инцидентния установителен иск и 77,21 лева за осъдителния иск, както
и сумата от 500,00 лева платен от бюджета на съда депозит за вещо лице.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Й. Й. с
ЕГН:********** и СУ „Йордан Йовков", БУЛСТАТ: *********, с адрес
гр.Русе, ул.“Цар Освободител“ 117, представлявано от директора – К.Й.К., че
длъжността „главен счетоводител", на която М. Й. Й. е била назначена
в СУ „Йордан Йовков" през периода от 20.03.2022г. до 31.12.2022г. е
длъжност на „специалист с ръководни функции" по смисъла на чл.10,
ал.2 от Вътрешните правила за работна заплата на СУ „Йордан Йовков"
за 2022г. и по смисъла на т.Х. 1. от Поименното щатно разписание на
длъжностите, основните заплати и допълнителните възнаграждения в
СУ „Йордан Йовков" за 2022г.
ОСЪЖДА СУ „Йордан Йовков", БУЛСТАТ: *********, с адрес гр.Русе,
ул.“Цар Освободител“ 117, представлявано от директора – К.Й.К. да заплати
на М. Й. Й. с ЕГН:********** сумата от 1930,20 лева, представляваща
разликата между дължимото и изплатеното й нетно трудово възнаграждение
за периода от 17.03.2022г. до 31.12.2022г., включващо основното и трудово
възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж, ведно със законната
лихва върху претендираната главница от датата на депозиране на исковата
молба – 24.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СУ „Йордан Йовков", БУЛСТАТ: *********, с адрес гр.Русе,
ул.“Цар Освободител“ 117, представлявано от директора – К.Й.К. да заплати
на адвокат В. М. В. от АК Русе, БУЛСТАТ:********* сумата от 1500,00 лева
за оказаната безплатна правна помощ по образуване, защита и процесуално
представителство на ищцата М. Й. Й. с ЕГН:**********.
9
ОСЪЖДА СУ „Йордан Йовков", БУЛСТАТ: *********, с адрес гр.Русе,
ул.“Цар Освободител“ 117, представлявано от директора – К.Й.К. да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт – Русенски районен съд, сумата от
627,21 лева от които 127,21 лева д.т. по предявените искове и 500,00 лева
платен от БС депозит за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10