№ 18291
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110112485 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца М. П. К., ЕГН **********, срещу ответника
******************************, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 17713,65 лв., от
която 14920,76 лв. – просрочена главница, 1978,07 лв. – просрочена редовна
лихва, 467,49 лв. – наказателна лихва, 347,33 лв. – разноски по делото, за
които суми има издаден Изпълнителен лист от 04.09.2009 г. въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.09.2009 г.,
издадена по ч.гр.д. № 4964/2009 г. по описа на РС – ******, и е образувано
изп.д. № 857/2009 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** КЧСИ, поради
погасяването й по давност.
Ищецът М. П. К., ЕГН **********, твърди, че е законен наследник на П.
Х. К., починал на 01.01.2022 г. / баща/, като приживе последният е бил осъден
солидарно с К. Х. П. да заплати процесните парични задължения, за които бил
издаден Изпълнителен лист от 04.09.2009 г. по ч.гр.д. № 4964/2009 г. по описа
на РС – ******. Срещу наследодателя на ищеца било образувано изп.д. №
857/2009 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** КЧСИ въз основа на процесния
изпълнителен лист. Последното плащане от наследодателя на ищеца по
изпълнителното дело било от 02.11.2018 г., като след тази дата не били
предприемани изпълнителни действия. Поддържа, че вземанията по
изпълнителния лист били погасени по давност. Сочи, че на 15.02.2019 г. била
подадена молба от взискателя за извършване на справка и искане за налагане
на запор, като такъв не е бил наложен. Моли за уважаване на исковата
претенция с присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************************,
ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. С. П., с който
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че по изпълнителното дело са
предприемани редица изпълнителни действия, годни да прекъснат давността,
сред които и депозираната молба от 12.02.2019 г. с искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждението на длъжника. Сочи, че давностен срок не е
текъл по време на обявеното в страната извънредно положение. Поддържа, че
1
на 16.05.2022 г. и 23.01.2023 г. били депозирани молби за насрочване на опис
на движими вещи, като счита, че насрочването на опис на движими вещи е
валидно изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност. Твърди,
че на 08.02.2023 г. до длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, а на 15.10.2024 г. – входирана молба с искане за налагане на запор
върху наличието на новооткрити банкови сметки на длъжника, респ. –
сключени трудови договори с длъжника. Сочи, че на 01.11.2024 г. е изпратено
съобщение за налагане на запор и е наложен запор върху ППС на длъжника.
Твърди, че на 13.11.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, като на 20.11.2024 г. е получен отговор, че ще бъдат удържани
суми от трудовото възнаграждение на длъжника. В периода 17.12.2024 г. –
17.04.2025 г. постъпвали суми вследствие наложения запор. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции, доколкото
давностният срок е бил многократно прекъсван. Моли за присъждане на
разноски по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи наличие на
интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е да установи предприемането на действия по принудително
изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спирането й. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
В хода на производството между страните са отделени следните факти и
обстоятелства: за процесната сума има издаден Изпълнителен лист от
04.09.2009 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 04.09.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 4964/2009 г. по описа на РС
– ******, и е образувано изп.д. № 857/2009 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №
*** КЧСИ, по което ищцата е била конституирана като длъжник, в качеството
си на законен наследник на П. Х. К., починал на 01.01.2022 г.
Установява се от изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4964 от 2009 г.
на П. районен съд, че К. Х. П. и П. Х. К. са осъдени да заплатят солидарно на
************************* сумата от 14 920,76 лева, - просрочена главница,
1978,07 лева – просрочена редовна лихва от 15.09.2008 г. до 27.07.2009 г. ,
467,79 лева - наказателна лихва от 15.10.2008 г. до 02.09.2009 г. и законна
лихва върху главницата от 02.09.2009 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в общ размер на 347,33 лева. Въз основа на този
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници е образувано изпълнително
дело при ЧСИ Т. К. с молба с вх. № 1578/14.09.2009 г., с която на осн.чл. 18
ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да предприема изпълнителни действия срещу
двамата длъжници. Установява се от поставени 53 удостоверителни печати на
гърба на изпълнителния лист от ЧСИ Т. К. и платежни документи, че в
периода от 19.11.2009 г. до 07.11.2018 г. са постъпвали плащания за погасяване
на дълга от П. К..
В хода на производството с молба от 24.09.2013 г. от
****************************** е отправено искане за конституирането му
като взискател, поради сключен между *********************** и
****************************** договор за продажба на вземанията от
24.06.2013 г. по процесния договор за кредит. На 06.06.2017 г. е изпратено
запорно съобщение до ************************* за дълга на П. К..
Последният е подал молба с вх. № от 46636/16.11.2018 г. по изпълнителното
2
дело до ЧСИ К., с която моли да не бъдат предприемани изпълнителни
действия срещу него, тъй като ще погасява дълга на месечни вноски. Видно
от молба от 12.02.2019 г. от взискателя ****************************** е
поискано да се извърши справка за наличие на регистрирани трудови
договори и декларирано имущество, като и да бъдат предприети съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането, в случай че бъде
открито имущество на името на П. К.. По молба от 31.08.2020 г. от взискателя
е наложена възбрана върху притежавания от К. Х. П. и П. Х. К. апартамент №
46, находящ се в ********************************** , вписана в имотен
регистър на 09.09.2020 г. С молба от 16.05.2022 г. е поискано извършване на
опис, оценка и публична продан на движимите вещи в апартамента. Видно от
съобщение от 07.06.2022 г. взискателят е уведомен, че изпълнителното дело
по отношение на П. К. е спряно, тъй като същият е починал. С разпореждане
от 30.01.2023 г., въз основа на молба от 23.01.2023 г. от взискателя, ЧСИ е
конституирал на мястото на починалия длъжник неговия наследник М. К. и е
изпратил покана за доброволно изпълнение до същата, получена на 15.11.2024
г. /обратна разписка на л. 294/. С молба от 15.10.2024г., взискателят е поискал
да бъдат извършени справки на длъжника и конституираните наследници и да
бъдат наложени запори върху новооткритите им банкови сметки. Видно от
запорни съобщения до ************************** и ОД на МВР ***** на
01.11.2024 г. е наложен запор на МПС, а на 04.11.2024 г. запор на банкови
сметки в *********************** на М. К.. От наложените запори са
постъпили суми в размер на 1293,90 лева на 09.12.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение
следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика. Според
даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира. С тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по
т.д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС е уеднаквена съдебната практика, че докато е
траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/ 1980 г.
С тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно
решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се
3
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
Със задължителните разяснения в тълкувателно решение от 04.07.2023 г.
по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че ново писмено искане по
делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за
определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Молбата
за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си
давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2,
изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. / Така и Решение №50002 от
13.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3008/2022 , III г.о. на ВКС, Решение № 757 от
18.12.2024 г. по гр. д. № 2721/23, IVг.о. на ВКС, Определение № 344 от
18.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 1249/2024 г. на ВКС./
При съобразяване на тълкувателната практика по въпроса за давността в
разглеждания случай се налага извода, че давността за процесното вземане по
издадения изпълнителен лист от 2009 г. не е текла от образуването на
изпълнителното дело на 14.09.2009 г. до 26.06.2015 г. В периода от 19.11.2009
г. до 07.11.2018 г. са постъпвали плащания от длъжника П. Х., включително
същият е подал на 16.11.2018 г. молба до ЧСИ, с което заявява, че ще погасява
разсрочено задължението и отправя искане да не бъдат предприемани
принудителни действия срещу негово имущество. На 12.02.2019 г. и
31.08.2020 г. взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия
срещу П. К. и на 09.09.2020 г е наложена възбрана върху притежаваната от
него идеална част от апартамент в гр. *****. В периода от 07.06.2022 г. до
30.01.2023 г. (7 месеца и 23 дни) изпълнителното дело е било спряно, поради
настъпила смърт на длъжника. На 01.11.2024 г. е наложен запор на МПС, а на
04.11.2024 г. е наложен запор на банковите сметки на М. К. в
**************************.
Ето защо не е изтекъл срок по-дълъг от петгодишен, в който да не са
искани, нито извършвани изпълнителни действия спрямо П. К. и неговия
наследник. Висящият процес по чл. 439 ГПК е такъв „относно вземането“ по
смисъла на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече по
време на съдебния процес. Ето защо, съдът приема, че предявените
отрицателни установителни искове са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. На осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца М. П. К., ЕГН **********, гр.
***** срещу ответника ******************************, ЕИК *********,
4
гр. ***** искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде признато за
установено, че М. П. К. в качеството и на наследник на П. Х. К. не дължи на
****************************** сумата в размер на 14 920,76 лв. –
просрочена главница, 1 978,07 лв. – просрочена редовна лихва, 467,49 лв. –
наказателна лихва, 347,33 лв. – разноски, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 04.09.2009 г. въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.09.2009 г. по ч.гр.д. № 4964/2009 г.
по описа на РС – *****, за събирането на които е образувано изп.д. №
857/2009 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** КЧСИ като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М. П. К., ЕГН ********** да
заплати на ******************************, ЕИК *********, гр. *****
сумата в размер на 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5