№ 21503
гр. С., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110136520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по предявен от П. И. Я., ЕГН ********** и М. Г. Я.,
ЕГН ********** срещу СО, БУЛСТАТ ********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик
на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.607.577, находящ се в гр. С.,
район „П.“, ул. „Р.О.“ № 46, с площ от 312 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен
план 577, кв. 334а, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.607.1820,
68134.607.576, 68134.607.574, 68134.607.575, 68134.607.1800, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Ищците твърдят, че на 18.04.2007 г. с договор за покупко-продажба, предмет на
Нотариален акт № 128, том 3, дело № 414/18.04.2007 г. са придобили в режим на СИО 1/3
идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.607.577, заедно с 2/3 идеални части
от разположената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.607.577.1, с
адрес: гр. С., район „П.“, ул. „Р.О.“ № 46, със застроена площ от 60 кв. м. На същата дата
ищецът П. Я. е придобил на основание договор за продажба на наследство от 18.04.2007 г.
притежаваните от Ц.С.В. (като наследник на С.Ц.В. и М.Т.В.) 1/3 идеална част от същия
поземлен имот и сграда. Ищците твърдят, че от 18.04.2007 г. повече от 10 години владеят
изцяло процесния поземлен имот и сграда явно, необезпокоявано и с намерение за своенето
им. Сочат, че с молба декларация вх. № РПД21-ГР94-1208/13.07.2021 г., подадена чрез СО,
район „П.“, са поискали да им се признае правото на собственост по обстоятелствена
1
проверка и на придобитата по давност 1/3 идеална част от поземления имот, но се
установило, че за процесния имот е издаден Акт за публична общинска собственост (АОС)
№ 0094/31.10.2002 г. Ищците твърдят, че включването на имота в АОС пречи за
реализацията на техните права и законни интереси, с което обосновават правния си интерес
от предявяване на иска. Сочат, че процесният имот не е отчуждаван, не са получавали
обезщетение за отчуждаването му, както и че АОС от 31.10.2002 г. не легитимира общината
като собственик на имота, тъй като сам по себе си актът няма правопораждащо действие.
Поради изложеното ищците молят съда да признае за установено, че ответникът не е
собственик на процесната идеална част от поземления имот. Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че общинска собственост съгласно АОС
№ 0094/31.10.2002 г. са 2/3 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор
68134.607.577, които попадат в уличната регулация на улица „Р.О.“. Твърди, че общината е
станала техен собственик въз основа на изпълнено отчуждително мероприятие съгласно
Преписка № 169/1988 г., като имотът съгласно отреждането си - за улица, представлява
публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС и чл. 8, ал. 3 ЗП. Сочи, че
въпреки, че в тази част улица „Р.О.“ не е реализирана, това не променя предназначението на
имота и вида на общинската собственост. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
С молба от 06.06.2024 г., както и в открито съдебно заседание на 12.06.2024 г.
ответникът излага твърдения, че имотът е изцяло собственост на СО, тъй като е бил
отчужден от предишните собственици за изграждането на училище, за което представя
отчуждителна Преписка № 169/1988 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и
при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижими имоти № 128, том III, рег. № 3675, дело № 414 от 18.04.2007 г., с който Х.М.В. е
продал на съсобственика си П. И. Я. собствените си идеални части от следните техни
недвижими имоти, а именно: 1) 1/3 идеална част от поземлен имот, находящ се в гр. С., СО-
район „П.“, целият с площ от 310 кв. м., съставляващ ПИ с пл. № 576, при граници: ПИ с пл.
№ 577, ПИ с пл. № 574, ПИ с пл. № 573 и улица, послужил за основа на УПИ VI-576 в кв.
334а по плана на гр. С., местност „Л. - бул. Б.Ш. - рамка“ целият с площ от 375 кв. м., при
съседи на УПИ VI: улица, улица, УПИ I-574 и УПИ II-572,573; 2) 1/3 идеална част от
поземлен имот, находящ се в гр. С., СО-район „П.“, целият с площ от 310 кв. м.,
съставляващ ПИ с пл. № 577, при граници: ПИ с пл. № 575, ПИ с пл. № 576, улица и улица,
част от който е послужил за основа на УПИ VI-576 в кв. 334а по плана на гр. С., местност
„Л. - бул. Б.Ш. - рамка“ целият с площ от 375 кв. м., при съседи на УПИ VI: улица, улица,
УПИ I-574 и УПИ II-572,573; 3) 2/3 идеални части от едноетажната жилищна сграда,
построена в югоизточната част на дворното място, описано в т. 2 по нотариалния акт, със
2
застроена площ от 38 кв. м.
Видно от Удостоверение за наследници № 2076/06.12.2006 г., издадено от СО, район
„П.“ С.Ц.В. е починал на 25.06.1989 г., като е оставил за свои наследници: Ц.С.В. – син,
М.С.Ц. – син и М.Т.В. – съпруга, починала на 20.03.1990 г.
Видно от Договор за продажба на наследства от 18.04.2007 г., вписан в Служба по
вписванията под № 23502/18.04.2007 г. на основание чл. 212 ЗЗД Ц.С.В. е продал на П. И. Я.
наследството, оставено от покойния му баща С.Ц.В., ЕГН **********, бивш жител на гр. С.,
починал на 25.06.1989 г. в гр. С., както и наследството, оставено от майка му М.Т.В., ЕГН
**********, бивш жител на гр. С., починала на 20.03.1990 г., за сумата от 10 000 евро, която
сума продавачът е получил изцяло от купувача преди подписването на договора, за което
същият служи за разписка за получената/дадената сума.
По делото е приета скица на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. №
15-59990-25.01.2019 г. на поземлен имот с идентификатор 68134.607.577 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016
г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма, с адрес на поземления
имот: гр. С., район „П.“, ул. „Р.О.“ № 46 с площ от 312 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 577, квартал 334а, при съседи:
68134.607.1820, 68134.607.576, 68134.607.574, 68134.607.575, 68134.607.1800, като
собственик е вписан П. И. Я. – за 1/3 идеална част, площ 310 кв. м. от правото на
собственост, съгласно Нотариален акт № 83, том LVII, рег. № 23504 дело 15057 от 18.04.2007
г.
По делото е приета молба-декларация от П. И. Я. и М. Г. Я., подадена чрез кмета на
район „П.“, до нотариус с район на действие СРС, с вх. № РПД21-ГР94-1208 от 18.10.2021 г.
(на СО, район „П.“) за признаване правото на собственост по обстоятелствена проверка
върху 1/3 идеална част от процесния имот – дворно място, находящо се в гр. С., СО, район
„П.“, ул. „Р.О.“ № 46, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.607.577
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма, площ от 312
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 577,
квартал 334а, при съседи: 68134.607.1820, 68134.607.576, 68134.607.574, 68134.607.575,
68134.607.1800, на основание чл. 587, ал. 2 ГПК и чл. 79 ЗС.
Във връзка с молбата – декларация за признаване право на собственост чрез
извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС, са приети
комбинирана скица за пълна или частична идентичност, издадена от „ГИС - С.“ ЕООД за
процесния имот и Удостоверение от СО, район „П.“ от 04.10.2021 г., според което 1/3
идеална част от дворно място, находящо се в гр. С., СО, район „П.“, ул. „Р.О.“ № 46,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.607.577 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния
3
директор на АГКК, целият с площ от 312 кв. м., съгласно скица на поземлен имот № 15-
59990-25.01.2019 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С.,
включен в състава на УПИ VI-576, кв. 334а, съгласно действащия регулационен план на м.
бул. „Б.Ш. - рамка“, одобрен със Заповед №РД-09-50-263/27.05.1997 г. на главния архитект на
С., потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС и Заповед № РА50-
794/31.10.2019 г. за ОФГ на главния архитект на СО, съгласно комбинирана скица за пълна и
частична идентичност от 19.03.2021 г., издадена от ГИС - С., съдържа:
част от бивш поземлен имот с пл. № 1, по кадастралната основа на стар регулационен
план на м. „Б.Ш.“ - III част, одобрен със Заповед №527/31.12.1971 г. на главен архитект
на С., стар кв. 337;
част от бивш поземлен имот без пл. №, по кадастралната основа на стар регулационен
план на м. „Б.Ш.“ - III част, одобрен със Заповед № 527/31.12.1971 г. на главен
архитект на С., стар кв. 337;
част от улична регулация, по кадастрална основа на стар регулационен план на м.
„Б.Ш.“ - III част, одобрен със Заповед №527/31.12.1971 г. на главен архитект на С.,
стар кв. 337;
част от бивш поземлен имот с пл. № 1035, по кадастрална основа на стар регулационен
план на м. „Л.“ - I част, одобрен със Заповед № 26/27.01.1973 г. на главен архитект на
С., стар кв. 337, дворищната регулация е утвърдена с Указ № 31/27.06.1947 г.;
част от УПИ 1-1075, по кадастрална основа на стар регулационен план на м. „Л.“ - I
част, одобрен със Заповед № 26/27.01.1973 г. на главен архитект на С., стар кв. 337,
дворищната регулация е утвърдена с Указ № 31/27.06.1947 г.;
улица „Р.О.“, съгласно действащия регулационен план на м. к-с „Б.Ш. - рамка“,
одобрен със Заповед № РД-09-50-263/27.05.1997 г. на главен архитект на С., кв. 334а и
е идентичен с поземлен имот с пл. № 1 по кадастрална основа на стар регулационен
план на м. „Л. зона А“, одобрен със Заповед № 192/21.06.1977 г. на главен архитект на
С., стар кв. 337 и поземлен имот с пл. № 577, съгласно действащия регулационен план
на м. „к-с Б.Ш. - рамка“, одобрен със Заповед № РД-09-50- 263/27.05.1997 г. на главен
архитект на С., кв. 334а.
За поземлен имот с идентификатор 68134.607.577 има данни за отчуждаване по рег.
Преписка № 169/1988 г. и извършена отмяна на отчуждаването със Заповеди №№ РД-43-
265/13.10.1995 г. и РД-43-29/15.03.1996 г. на кмета на СО.
За имота няма съставен акт за държавна собственост до 01.06.1996 г.
За частта от имота, която попада в улица „Р.О.“ има съставен Акт за публична
общинска собственост № 0094/31.10.2002 г. на район „П.“.
По делото е приет Акт № 0094/31.10.2002 г. за публична общинска собственост на
недвижим имот, находящ се в гр. С., м. „С.Р. и м. „Л.“, бул. „Б.Ш. рамка“, обект:
Реконструкция на бул. „Б.Ш.“, подобект: участъци по ул. „С.Б.“, ул. „Р.О.“ и ул. „В.“ –
североизточното платно, с посочено правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 3, ал. 2, т. 2
ЗОбС, без посочен бивш собственик на имота, местонахождение на имота: гр. С., район
„П.“, м. „С.Р. и м. „Л.“, бул. „Б.Ш. - рамка“, участъци по ул. „С.Б.“, ул. „Р.О.“ и ул. „В.“, с
предоставени права върху имота: СО – район „П.“ съгласно писмо рег. № 7000105/24.01.1997
г. на СО, вх. № 07-00-49/28.01.1997 г.; за обект: реконструкция на бул. „Б.Ш.“, подобект: I.
Участък с дължина 80 кв. м. по ул. „С.Б.“ от о. к. 19 на бул. „Б.Ш.“ по о. к. 256 на ул. „С.Б.“
до о. к. 255 на ул. „Плакалница“ по ПУП на м. „С.Р., бул. „Б.Ш. - рамка“, одобрен със
Заповед № РД-09-50-263/27.05.1997 г.; II. Участъци с дължини 265 кв. м. и 199 кв. м. по ул.
4
„Р.О.“, както следва: I. участък с дължина 265 кв. м. от о. к. 374 на ул. „Гаврил Георгиев“ по
о. к. 373, о. к. 372 на ул. „Р.О.“ до о. к. 30 на бул. „Б.Ш.“; II. участък с дължина 199 кв. м. от
о. к. 30 на бул. „Б.Ш.“ по о. к. 371 на ул. „Р.О.“ до о. к. 370 на ул. „Г.Ц.“ и III. участък с
дължина 250 кв. м. по ул. „В.“ – североизточното платно от о. к. 339 на ул. „Гаврил
Георгиев“ до о. к. 25 на бул. „Б.Ш.“ по ПУП на м. „С.Р., бул. „Б.Ш. рамка“, одобрен със
Заповед № РД-09-50-263/27.05.1997 г.
По делото е приета и отчуждителна Преписка № 169/1988 г., от която се установява,
че с Протокол на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ при Кремиковски РНС – С. на 1988 г. въз
основа на докладна записка № ДП-30021/1988 г. е предложено да бъде отчужден в полза на
държавата за училище – имот с пл. № 577 в кв. 334, местност „Б.Ш.“, находящ се на ул.
„Р.О.“ № 46, собственост на С.Ц.В., М.Т.В. и М.С.Ц., съгласно предвидено мероприятие по
регулационния и застроителен план, при обща стойност на имота 9593 лв., в това число
стойност на терена, трайните насаждения и подобрения, описани в отделно приложение,
срещу обезщетяване на собствениците с отстъпване на други недвижими имоти (за което са
представени и молби от собствениците).
В отчуждителната преписка е приложена и скица на СНС – РНС Кремиковски – отдел
„Строителство, архитектура и благоустройство“ № 727/18.06.1986 г. за имот с пл. № 577 в
квартал № 334 на м. „Л.“, „к-с Б.Ш.“, в която като собственици на имота са посочени С.Ц.В.
и М.С.Ц., посочено е, че имотът съдържа 310 кв. м., които се отчуждават за училище и за
улица; дворищната регулация е утвърдена със Заповед № РД-50-09-136/11.04.1983 г.
Приложено е и удостоверение от Кремиковски районен народен съвет, отдел
„Държавни имоти“ от 31.03.1988 г., според което имотът на С.Ц.В., М.Т.В. и М.С.Ц.,
находящ се в гр. С., кв. „Л.“, ул. „Р.О.“ № 46 и представляващ имот с пл. № 577, кв. 334 по
плана на гр. С., целият от 310 кв. м., съставляващ дворно място с жилищна сграда, и
притежаван от тях с Нотариален акт № 176, том 24, дело № 4338 от 25.12.1947 г. и
Нотариален акт № 176, том 24, дело № 4038 от 1979 г. не е актуван за държавен по актовете
книги в отдел „Държавни имоти“.
В преписката се съдържа и Договор от 04.06.1986 г. за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот, с нотариална заверка на подписите – с предмет дворно място,
съставляващо имоти пл. №№ 576 и 577, в кв. 334 по плана на к-с „Б.Ш.“, м. „Л.“ – С. (бивш
парцел I-1075, в кв. 337 по плана на гр. С., м. „Л.“, при общи съседи: от две страни улици,
С.С.Г. и П.П.К.), с който С.Ц.В. и М.Т.В. получават в дял и изключителна собственост
владението и ползване на дворното място, съставляващо имот пл. № 577, в кв. 334, по плана
на к-с „Б.Ш.“ – С., м. „Л.“, с пространство от 310 кв. м. при съседи: ул. „Р.О.“, ул. „К.Т.“, П.Е.
Б. и С.С.Г.; а в дял на П.Е. Б. се дава и той получава в изключителна собственост владението
и ползване на дворното място, съставляващо имот пл. № 576, в кв. 334, по плана на к-с
„Б.Ш.“ – С., м. „Л.“, с пространство от 310 кв. м. при съседи: ул. „К.Т.“, С.Ц.В. и М.Т.В.,
С.С.Г. и П.П.К..
За отчуждаването на имота за училище е изготвена оценка на комисия към Столичен
народен съвет по чл. 265 ППЗТСУ и е издадена Заповед № РД-40-55/16.01.1989 г. от
5
председател на ИК на СНС за отчуждаване на имота с пл. № 577, м. „Л.“, квартал № 334, к-с
„Б.Ш.“, находящ се на ул. „Р.О.“ № 46, за мероприятие – училище, на основание чл. 95 и чл.
98, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗТСУ и чл. 263, ал. 3 ППЗТСУ, за сумата от 9593 лв.
Със Заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-29/15.03.1996 г.,
издадена от кмета на СО и по искане с вх. № 1194-М-09/18.01.1996 г. на М.С.Ц. и Ц.С.В.,
като наследници на С.Ц.В. и М.Т.В. и въз основа на мотивирано предложение на комисията
по чл. 265 от Правилника за прилагане на ЗТСУ, е отменено отчуждаването на имот с пл. №
577 от кв. 334 в местност „к-с Б.Ш.“ на ул. „Р.О.“ № 46, собственост на М.С.Ц. и Ц.С.В., като
наследници на С.Ц.В. и М.Т.В., отчужден с пр. решение на ИК на СНС № РД-40-
55/16.01.1989 г. за училище. В заповедта е отразено, че отмяната се прави по искане на
собствениците, на основание чл. 102, ал. 9 ЗС, във връзка с чл. 75 ЗТСУ; собствениците не са
обезщетени в законния срок. По делото няма данни заповедта да е обжалвана и отменена, а в
представеното от СО удостоверение от 04.10.2021 г. изрично е вписано, че за поземлен имот
с идентификатор 68134.607.577 има данни за отчуждаване по р. пр. № 169/1988 г. и
извършена отмяна на отчуждаването със Заповеди №№ РД-43- 265/13.10.1995 г. и РД-43-
29/15.03.1996 г. на кмета на СО.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Е.Б. С.. Същият заявява, че имотът на ищеца се намира в кв. „Л.“, ул. „Р.О.“, свидетелят
живее от 64 години от северната страна на имота, от изток е Павката, от запад – ул. „Р.О.“, от
юг – ул. „К.Т.“. Имотът е около 300 кв. м., като ищецът живее в него около 20 години.
Имотът е ограден от предишните собственици, като никой не е променял границите му.
Свидетелят не знае някой да е оспорвал собствеността на имота. Добавя, че през 1989 г. им
оценили имотите с намерение за отчуждаването им, но не им изплатили обезщетение и
впоследствие отчуждаването било отменено. Заявява, че нова улица, която да засегне имота,
не е изграждана, правили улицата, но без да засягат имота на ищеца. Според свидетеля П. е
собственик на процесния имот, в който живее и го поддържа. Добавя, че П. закупил имота
от сина на предишните собственици С. и М. – М.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, от което се установява следното: в територията на кв. „Л.“ с
Указ № 31/27.06.1947 г. е била утвърдена уличната и дворната регулация. Двата ПИ 577 и
ПИ 576 са били отредени като един парцел, който е бил част от стар имот пл. № 1075 в кв.
337. В ЗРКП, одобрен със Заповед № 192/21.06.1977 г. на главния архитект на С. процесният
имот е попадал в отреждане за детелина – връзка с Б.Ш.. Това отреждане не е реализирано.
Действащият регулационен план на м. „к-с Б.Ш. - рамка“ е одобрен със Заповед № РД-09-50-
263/27.05.1997 г. на главния архитект на С.. Процесният ПИ 577 не е урегулиран, тъй като
по-голямата част от него попада в разширение на ул. „Р.О.“, а малка част от него е
приобщена към УПИ VI-576 в кв. 334а. Този план е потвърден с Решение № 85 по Протокол
№ 56/06.08.2003 г. на СОС и Заповед № РА50-794/31.10.2019 г. за очевидна фактическа
грешка на главния архитект на СО. Кадастралната карта е одобрена със Заповед № РД-18-
4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК. Процесният ПИ е с идентификатор
6
68134.607.577 с площ от 312 кв. м. В Акт за публична общинска собственост №
0094/31.10.2002 г. е описано по т. 3. Вид и описание на имота: Обектът е реконструкция на
бул. „Б.Ш.“; Подобект: В участък № II.1 с дължина 265 м. е описана част от улица от о. к.
374 на ул. „Гаврил Георгиев“ (сега ул. „Константин Фотинов“) по о. к. 373, о. к. 372 на ул.
„Р.О.“ до о. к. 30 на бул. „Б.Ш.“. По делото е приложен Протокол по рег. Преписка №
169/1988 г., с който Комисията по чл. 265 ППЗТСУ е предложила отчуждаване за училище в
полза на държавата на имот пл. № 577 от кв. 336, находящ се на ул. „Р.О.“ № 46. Според
вещото лице действащият към този момент регулационен план е на ж. к. „Л.“, зона „А“,
одобрен със Заповед № 192/21.06.1977 г. По този РП имот пл. № 577 е в кв. 337, а не в кв.
336. Отреденият за училище квартал е № 334 и мероприятието „Училище за 32 класа“ е
реализирано. По делото е приложена Заповед № РД-43-29/15.03.1996 г. за отмяна на
отчуждаване на недвижим имот пл. № 577 от кв. 334. В удостоверението на район „П.“ е
описана и Заповед № 265/13.10.1995 г. също за отмяна на отчуждаване на ПИ 577.
Вещото лице е посочило, че по-голямата част от процесния имот попада в проектната
улица по описаните в АОС № 0094/31.10.2002 г. осови кръстовища. От имота остава ивица с
площ около 60 кв. м., която е приблизително 1/5 идеална част от имот пл. № 577, която част е
приобщена по регулация към ПИ 576, за който е обособен УПИ VI-573 в кв. 334а с площ от
370 кв. м. В Приложение № 2 вещото лице е отразило процесния ПИ 68134.607.577 от КККР
по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1 с площ от 312 кв. м. В настоящия момент границата на имота е
по оградата откъм ул. „Р.О.“. Определената граница на дворищно - регулационната линия на
квартала по действащия регулационен план от 1997 г. е по линията 3-7. Улицата не е
реализирана. Частта от ПИ 577, която попада в реконструкцията на ул. „Р.О.“ е около 250 кв.
м. по цифри 1-2-3-7-8-9-1, като за тази част няма отреден УПИ по регулация. Според вещото
лице поземлен имот пл. № 577, к. л. 343 е идентичен със засегнатата с АОС част от процесен
ПИ 577, като засегнатата част е по цифри 1-2-3-7-8-9-1. С протокол по рег. Преписка №
169/1988 г. Комисията по чл. 265 ППЗТСУ е предложила отчуждаване „за училище“ в полза
на държавата на имот пл. № 577, находящ се на ул. „Р.О.“ № 46. В регулационния план на ж.
к. „Л. – зона А“, одобрен със Заповед № 192/21.06.1977 г., който е действал през 1988 г.,
процесният имот е бил с пл. № 1 в кв. 337. Отреждане „за училище за 32 класа“ има в кв.
334, разположен от север на кв. 337. Това училище е реализирано и по действащ
регулационен план е в кв. 334 – от север на кв. 334а.
В заключение вещото лице е направило извод, че първият регулационен план, по
който има отреждане за мероприятие, за изпълнението на което е необходимо отчуждаване, е
РП, одобрен със Заповед № 192/21.06.1977 г. По този план процесният ПИ попада в
проектирана детелина – връзка с Б.Ш., която не е реализирана. Следващият РП е
действащият – м. „к-с Б.Ш. - рамка“, одобрен със Заповед № РД-09-50-263/27.05.1997 г. на
главния архитект на С.. Процесният ПИ 577 не е урегулиран, тъй като по-голямата част от
него попада в разширение на ул. „Р.О.“. Останалата извън улицата част е приобщена към
УПИ VI-576 в кв. 334а. За ПИ 577 по този регулационен план няма извършено отчуждаване
и мероприятието не е реализирано.
7
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.607.577, находящ се в гр. С.,
район „П.“, ул. „Р.О.“ № 46, с площ от 312 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, номер по предходен
план 577, кв. 334А, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.607.1820,
68134.607.576, 68134.607.574, 68134.607.575, 68134.607.1800, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
При отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно
претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства
упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от предявяването на иска
е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба.
С оглед характера на предявения иск, в тежест на ищците е да докажат фактите, от
които произтича правният им интерес от иска, за които са навели твърдения в исковата
молба – че владеят процесната идеална част повече от 10 години явно, необезпокоявано с
намерение за своенето й, а в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесната
идеална част от недвижимия имот на твърдяното от него основание – проведена
отчуждителна процедура съгласно Преписка № 169/1988 г., съответно на основанията,
посочени в Акта за публична общинска собственост.
Съгласно ТР № 8/31.10.2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС
правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск
за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и
други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
8
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В конкретния
случай съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, тъй като ответникът е издал акт за публична общинска собственост,
удостоверяващ право на собственост върху спорния имот, с което възпрепятства
възможността на ищците да се снабдят с констативен нотариален акт за придобиване на
имота по давност. Същевременно, ищците твърдят и представят доказателства, че са
придобили чрез покупко-продажба част от процесния поземлен имот, следователно и
доколкото ищците твърдят, че са собственици на целия процесен имот, което обстоятелство
се оспорва от ответника, то е налице правен интерес от търсената защита.
При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо
отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на
които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания
(ТР № 8/31.10.2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС).
В случая ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху спорния
имот въз основа на Акт за общинска собственост № 0094/31.10.2002 г., издаден на основание
чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за общинската собственост, тъй като спорните
идеални части попадат в уличната регулация на ул. „Р.О.“, по отношение на което съдът
приема следното:
Според чл. 5 ЗОбС, актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и
форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда. Аналогично на възприетото в ТР №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС относно
доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1
ГПК актът за общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се
признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска
собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва на
основанието, на което е съставен актът за общинска собственост (така и решение №
149/12.06.2013 г. по гр. д. № 647/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Това обаче е вярно само в
случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона
фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита
от общината. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за
актуването (какъвто именно е конкретният случай - като основание за актуване на имота са
цитирани чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОбС), същият няма легитимиращо действие по
отношение на правото на собственост на общината, тъй като собствеността не се придобива
изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин (чл. 77 ЗС), и следователно актовете,
които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността,
формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на
9
правото от лицата, в чиято полза са издадени - така решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. №
3533/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. по
описа на ВКС, ІІ г. о. и др. По изключение, когато по силата на нормативен акт определен
вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината, респ. от държавата като публични
субекти, е достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи
съответната разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за
придобиване на правото на собственост от общината или държавата (така решение №
134/22.05.2013 г. по гр. д. № 51/2013 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 67/16.06.2017
г. по гр. д. № 3533/2016 г. по описа на ВКС, II г. о.).
В случая в акта за общинска собственост като основание за придобиване на имота са
вписани разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за общинската
собственост. Съгласно тези разпоредби (в действащата към датата на издаване на акта
редакция на закона – ДВ, бр. 34 от 6.04.2001 г.) общинска собственост са общинските
пътища, улиците, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване (чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОбС); публична общинска собственост са имотите,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение
(чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОбС).
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема,
че ответникът не е ангажирал доказателства за основанието, въз основа на което процесният
имот е актуван като публична общинска собственост. Не е посочен конкретен фактически
състав, въз основа на който ответникът е станал собственик на процесния имот, който е
идентичен с част от имота, за който е издаден АОС. От изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира след преценка по реда на чл. 202 ГПК,
безспорно се доказа, че по регулационния план, одобрен със Заповед № 192/21.06.1977 г.
имотът попада в проектирана детелина – връзка с Б.Ш., която не е реализирана, а по
действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-263/27.05.1997 г. по-голяма
част от процесния поземлен имот попада в разширение на ул. „Р.О.“, но няма извършено
отчуждаване за имота и мероприятието не е реализирано.
В практиката на ВС на РБ е прието, че след измененията в чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.)
(Изв. бр. 94 от 1956 г.) отчуждителният ефект на улично - регулационния план по отношение
на дворни места на частни лица настъпва след като на собствениците на местата бъде
заплатено обезщетение. По отношение на улично-регулационни планове, влезли в сила след
09.07.1956 г., правилото на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) се прилага без изключения -
недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по плана се считат отчуждени
от деня на обезщетяване на собственика по реда на ППЗИПНМ (отм.). Ако такова
обезщетяване не е извършено, то имотът е завзет без законно основание от държавата.
Отчуждителният ефект не настъпва по силата на плана, а само след обезщетяване на
собственика.
В случая първият регулационен план, по който имотът е предвиден за мероприятие на
уличната регулация е този от 1977 г., когато се прилага режимът на ЗТСУ (от 1973 до 2001
10
г.). Той въвежда понятието регулационен план за обществено мероприятие (чл. 21) и като
продължение на действащата уредба по отменения ЗПИНМ регламентира, че този план няма
непосредствено отчуждително действие при отреждане за улици и други обществени нужди.
Пос.на и непротиворечива е съдебната практика, че при действието на ЗТСУ пряко
отчуждително действие се предвижда само за дворищно-регулационните планове. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 ЗТСУ (отм.) непосредствено отчуждително действие има само
дворищно-регулационният план и то за местата, които се отнемат от един имот и се придават
към съседния парцел. В тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила
на плана. Прокарването на улица не е мероприятие по дворищно-регулацонния план, а по
застроителния и регулационен план (ЗРП) за обществени мероприятия по чл. 22
ЗТСУ (отм.), за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие.
При действието на ЗТСУ (отм.) и на ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.) уличната регулация няма
пряко отчуждително действие, а е необходимо да се проведе специална процедура по
отчуждаване на имота и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. При
действието на ЗТСУ (отм.), в сила до 31.03.2001 г., застроителният и регулационен план
/ЗРП/ за обществено мероприятие по чл. 22 - чл. 25 ЗТСУ (отм.) няма пряко вещноправно
действие. Включването в парцел за обществено мероприятие само променя режима на
засегнатите имоти в градоустройствено отношение. Отчуждаването настъпва след
обезщетяване на собствениците, поради което до приключване на процедурите по
отчуждаване, имотите, отредени за обществено мероприятие, остават със статут на
неурегулирани имоти. Собствениците на имоти, необходими за мероприятия на държавата и
общините, запазват собствеността си върху тях в кадастралните им граници до влизане в
сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) за отчуждаване (решение № 116/16.10.2017 г. по гр.
д. № 5044/2016 г. по описа на ВКС, I г. о.).
Това е възприето и в решение № 17/04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г. по описа на
ВКС, I г. о., според което улицата е мероприятие по плана за обществени мероприятия
(улично-регулационния план). За разлика от дворищно-регулационните планове, одобрени
при действието на ЗТСУ (отм.), улично-регулационните планове нямат непосредствено
отчуждително действие. За реализиране на мероприятията на държавата и
общините ЗТСУ (отм.) предвижда процедура по отчуждаване по глава V, раздел І,
включваща издаване на заповед за отчуждаване по чл. 95 и 98 ЗТСУ (отм.) и обезщетяване
на собствениците на отчуждените имоти. В своята практика във връзка с отчуждителното
действие на улично-регулационните планове ВКС е имал повод да посочи,
че собствеността върху отредените за мероприятие на държавата или общините имоти се
придобива от влизане в сила на заповедта по чл. 95 и 98 ЗТСУ (отм.), като обезщетяването
на правоимащия собственик не е елемент от фактическия състав на отчуждаването, а само
предпоставка за заемане на отчуждения имот (в този смисъл напр. решение №
250/13.07.2020 г. по гр. д. № 2955/2008 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение № 16/09.03.2016
г. по гр. д. № 6670/2014 г. по описа на ВКС, І г. о.). По делото няма данни и не се твърди
провеждане на отчуждителна процедура според глава V, раздел І от ЗТСУ (отм) -
„Отчуждения и обезщетения за мероприятия на общините и държавата“ по отношение на
11
процесния имот с цел изграждане на детелина на Б.Ш. и разширение на ул. „Р.О.“.
На следващо място, дори да се приеме, че процесният недвижим имот е реализирана
улица на място, какъвто не е настоящият случай, то ако съществуваща улица е изградена в
съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната
мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона
ред, въпреки изричните разпоредби на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за
общинската собственост не може да се приеме, че общината е придобила правото на
собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ (в този смисъл
е решение № 18/08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.).
Съображенията на ВКС са, че субектът, който следва да придобие правото
на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се
определя от предназначението, т. е. отреждането по плана, но самото право се придобива
след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това
предвиждане, както и че отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен
план не представлява основание за придобиване право на собственост, като такова
основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието. В
процесния случай, с оглед събраните по делото доказателства, не се установява процесният
недвижим имот (част от него) да е съществуваща на място улица, изградена в съответствие с
предвижданията на ЗРП и имаща всички характеристики на част от уличната мрежа, както и
не се установява теренът, върху който е предвидено разширение на ул. „Р.О.“ да е бил
отчужден по предвидения в закона ред, поради което въпреки изричните разпоредби на § 7,
ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост не може да се
приеме за установено, че общината е придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот по силата на предвиден в закона придобивен способ. На още по-силно
основание посоченото следва да се приложи в конкретната хипотеза, тъй като от
заключението на СТЕ се установява, че процесната детелина и разширение на улицата не е
осъществено.
Не се установява и имотът/част от него да представлява държавен имот, който от
момента на влизане в сила на ЗМСМА да е преминал в собственост на общината. Напротив,
по делото са събрани доказателства, от които може да се заключи, че процесният имот е бил
собственост на праводателите на ищците –С.Ц.В. и М.Т.В. и техните деца М.С.Ц. и Ц.С.В..
Това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Емил С., които съдът
кредитира като последователни, логични и отразяващи непосредствените възприятия на
свидетеля, който сочи, че имотът винаги е бил във владение на ищците, съответно на
техните праводатели, никой не е променял границите на имота и нова улица не е изграждана
(в частта от имота, предвидена за разширение на ул. „Р.О.“). Ищецът живее в и поддържа
имота повече от 20 години. Доколкото не са проведени съответните отчуждителни
процедури, то имотът не е станал общински на соченото основание – за изграждане на
улица.
Следва да се посочи още, че разпоредбата на § 7 ПЗР ЗМСМА има за цел
12
обособяването на общинската собственост от съществувалата до влизането на този закон в
сила общодържавна и преминаването в собственост на общините на изброените видове
обекти, които са съществували към момента на влизане в сила на ЗМСМА - 17.09.1991 г.
Последващото придобиване на права от общината върху обекти, които са били изградени
след тази дата, става на основание на съответните разпоредби на Закона за общинската
собственост, респективно на други нормативни актове, установяващи обектите, които
общината придобива по силата на съответен придобивен способ. Съгласно чл. 14, ал. 1
ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици. По този начин се определя
съответното предназначение на част от земната повърхност. Субектът, който следва да
придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на
ПУП улица се определя от предназначението, т. е. отреждането по плана, но самото право се
придобива след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от
това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план
не представлява основание за придобиване право на собственост. Такова основание не
представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието. Общината /или
държавата/ придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот
след заплащане на обезщетение (арг. чл. 21, ал. 1 ЗОбС), след което става собственик и на
реализираната върху тази част от имота улица.
С ПУП за регулация на улици (чл. 110 ЗУТ)съответните имоти се урегулират като
такива, предназначени за обекти на публична собственост (чл. 112 ЗУТ), както и уличната
мрежа (чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). Съгласно чл. 205, т. 1 ЗУТ обаче въз основа на влезлия в сила
ПУП недвижими имоти-собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат
отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти-публична собственост на държавата и
общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура,
преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, вкл. улици, като
разпоредбата на чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се
счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент дори
фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска
собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ не се е осъществил. По
силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху съответния
обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота
за съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. С факта на
реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл.
16 ЗУТ, в който смисъл е решение № 371/28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/2009 г. по описа на
ВКС, ІV г. о.
В хода на производството ответникът не навежда доводи за отчуждително действие
на приложен подробен устройствен план /ПУП/ (с оглед чл. 21а ЗТСУ (в сила от 1998 г.,
отм.), и аналогичния чл. 16 ЗУТ), в който случай отчуждителното действие настъпва
едновременно с влизането в сила на плана, без да се провежда отчуждителна процедура, или
друго придобивно основание. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил
13
придобит от Общината чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общината собственост
не е в със.ие да легитимира общината като собственик на процесния имот. Без проведена
отчуждителна процедура ответната община не може да придобие собствеността върху
предвидения за улица терен; предвиждането на новопроектирана улица, респективно
отразяването на проектирана по предходен план, но нереализирана улица, не рефлектира
пряко върху притежанието на правото на собственост, а е предпоставка само за
осъществяване на отчуждителна процедура с обезщетяване на собственика за имотите или
частите от имоти, необходими за реализиране на предвиденото в плана бъдещо мероприятие
(така - решение № 39/10.04.2019 г. по гр. д. № 2252/2018 г. по описа на BKC, II г. о.).
Следователно самото предвиждане на улица върху част от процесния имот нито променя
правото на собственост върху него, нито пък създава друго правно основание на ответната
община да упражнява фактическа власт върху него, при липса на доказателства за
извършено отчуждаване на част от имота, предвиден по плана за уширение на улица „Р.О.“.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е станал собственик на процесния
имот по силата на отчуждаването му по рег. Преписка № 169/1988 г., тъй като видно от
същата, заповедта за отчуждаване на имота е отменена, без собствениците да са били
обезщетени – т. е. имотът е върнат на предишните собственици, а мероприятието, за което е
било предвидено отчуждаването – изграждане на училище, е изпълнено, но в друг квартал
(по действащ регулационен план то е в кв. 334 – от север на кв. 334а).
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че
ответникът не е собственик на процесната идеална част от имота.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищците на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. От същите се претендират разноски в общ размер на 1 796 лв., от които 96 лв. –
държавна такса, 200 лв. – депозит за СТЕ и 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 24.03.2022 г., които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. И. Я., ЕГН ********** и М. Г.
Я., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ж. к. „Л. зона Г“, бл. 36, вх. Д, ет. 8, ап. 139,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че СО, БУЛСТАТ
********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, не е собственик на 1/3 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 68134.607.577, находящ се в гр. С., район „П.“, ул. „Р.О.“ № 46, с
площ от 312 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 577, кв. 334а, при съседи:
14
поземлени имоти с идентификатори 68134.607.1820, 68134.607.576, 68134.607.574,
68134.607.575, 68134.607.1800, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на ищците П. И. Я., ЕГН ********** и М. Г. Я., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. С., ж. к. „Л. зона Г“, бл. 36, вх. Д, ет. 8, ап. 139, сумата от 1 796 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15