РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Габрово, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500233 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 54 от 17.02.2022 г., постановено по гр. д № 1543/21 г.,
Габровският окръжен съд е осъдил И.М.П. да предаде на М.Г.В. владението
на вещното право на ползване на недвижим имот с идентификатор № ***, по
КККР на с. Л. общ. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-1964/13.12.2018
г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ село Л. п.к. 5343, с. о. Л. с площ 652 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***квартал:
**, парцел: * съседи: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с
идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построена
в имота СГРАДА с кадастрален идентификатор: *** с застроена площ 64
кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, на
основание чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 111 и чл. 56 от ЗС. Със същото решение
е осъден И.М. да заплати обезщетение за лишаване от ползване на същия
имот на М. В. в размер на 3 646 лв., за периода от 15.10.2019 г. до 08.09.2021
г., ведно със законната лихва, като е отхвърли иска в останалата му част до
4 400 лв. като недоказан по размер. В тежест на М. са възложени разноските
по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба в
осъдителната част от И.М., чрез адв. Г. Н., в която се твърди, че в
обжалваната част същото е неправилно. Решението е и необосновано,
1
некореспондиращо със събраните доказателства по делото, а изводите на съда
са хипотетични и предполагаеми. Изводите на съда противоречат на
действителното правно и фактическо положение установено в хода на
съдебното дирене. Действително ищцата притежава запазено право на
ползване върху процесния имот, поради което и искът бил допустим, като
същото може да е обект на петиторна защита, но следвало с решението да се
установи в отделен установителен диспозитив принадлежността правото на
собственост в патримониума на ищеца. За успешното провеждане на иска
ищцата следва да установи, че е титуляр на правото на ползване и
ответниците препятстват възможността им да ползват имота. Не се оспорва,
че ищцата притежава право на ползване, но се оспорва обстоятелството, че
същата след прехвърлителната сделка не е ползвала имота, като не е
установено някой да е създавал пречки за това. Свидетелите на ищцата не
установяват твърденията й, а именно, че ответникът създава пречки или
отнема владението върху имота. Моли да се отмени решението и да се
отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските по делото.
Не е постъпил отговор от насрещната страна по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
От процесуалния му представител адв. Н. е постъпила молба, в която заявява,
че няма възражения по даване ход на делото, поддържа жалбата, представя
списък на разноските и прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна. Ответницата по жалбата М. В. се явява лично и с адв. Е.
П., който оспорва жалбата и претендира разноските по делото, като представя
списък на разноските.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първонистанционният съд е бил сезиран с иск от М. В. против И. П., с
който е поискано да се осъди ответника да й предаде владението върху
процесния имот в с. Л. като титуляр на ограничено право на ползване върху
същия и да се осъди ответника да й заплати сумата от 4 400 лв. обезщетение
за ползите от които е била лишена за период от 15.10.2019 г., ведно със
законната лихва. Излага, че на 09.12.2016 г. прехвърлила собствения си
недвижим имот в с. Л. (подробно описан) с нотар. акт № *** на нотариус
С.В., на Д.В., като в същия е учредила в своя полза пожизнено право на
ползване върху процесния имот. Д.В. през 2019 г. с нотар. акт № *** на
нотариус И.К., прехвърлила процесния недвижим имот на И.П., като в акта е
декларирано, че на П. му е известно, че по отношение на имота има и
учредено и вписано запазено вещно право на ползване в полза на М. В.. П.
владее имота и ищцата не разполага с достъп до него, като същата
установила, че е сменена ключалката. Претендира обезщетение за времето в
което е лишена да го ползва.
В постъпилия отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че действително ищцата е запазила правото си на ползване, но само
формално и не е проявявала интерес към него. Той самият не го ползва след
закупуването и не е създал пречки на ищцата да го ползва. Възразява, че няма
2
основание да плаща каквито и да било суми на ищцата.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че е доказано, че ответникът не дава достъп до имота, върху който
ищцата има пожизнено вещно право на ползване и по този начин я лишава от
владението на вещното й право на ползване върху имота, като не сочи и не
доказва да има основание за това, поради което го е осъдила да й го предаде.
Като е уважил искът по чл. 111 вр. 108 и чл. 56 от ЗС, съдът е приел за
доказан и обусловения иск за обезщетение от лишаване от ползването му от
ищцата за процесния период от 15.102019 г. до 08.09.2021 г.
Въззивният съд за да се произнесе въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че М.В. на 23.11.2016 г. закупила процесния
имот в с. Л. идентификатор № ***, видно от нотар. акт за покупко- продажба
№ **, том *, per. №. *** д. *** на нотариус С.В. и на 09.12.2016 г.
прехвърлила същия на Д.В., срещу задължение за издръжка и гледане, като
запазила в своя полза пожизнено право на ползване върху имота, видно от
нотар. акт № **, том**, per. № **, дело **на нотариус С.В..
Не е спорно, а и видно от нотар. акт за покупко- продажба № **, том **,
per. № **, дело ** на нотариус И.К., че Д.В. продала на 15.10.2019 г., на И.П.
процесния недвижим имот в с. Л. като в акта е отразено, че продавачът
предава, а купувача влиза във владение на имотите от момента на сключване
на договора, като П. е декларирал, „че му е известно, че по отношение на
имота има учредено и вписано запазено вещно право на ползване в полза на
М.В.“. Видно от писмо изпратено по Телепоща на 08.06.2020 г., от М.Г.В. до
И.М.П., ищцата уведомила ответника, че иска да ползва имота, без той да я
препятства.
От обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се
установява, че като разбрала, че имота е продаден изпратила по Телепоща
покана да й върнат ключа на имота, тъй като не намерила друг начин да се
свърже с купувача. Поканила Д. да дойде при нея да се разберат, но тъй като
била сама поканила М.Щ. да придружава, защото се страхувала. На срещата
дошли Д., Л. и И. – това станало в Габрово през 2020 г. Те започнали да я
нагрубяват, като тя се обрънала към И. да й върне ключа, а той отговорил, че
няма ключ, а тя няма имот. Това станало след Телепощата. Свидетелства как
се запознал с Д. и Л. и как решила да прехвърли имота на Д.. Познава И. от
преди това като приятел на Д., виждала го на новогодишен банкет. След като
разбрала, че имотът е продаден, няколко пъти ходила с приятелките си В. и
М. и установили, че имота е заключен, като и до сега е така. Последно ходила
през 2021 г. с двете, но не успели да влезнат. Градината била обработвана
през цялото време. До момента нямала достъп.
От свидетелските показания на св. В.С. се установява, че познава
ищцата повече от 10 години. Тя изпаднала в депресия след смъртта на мъжа
си и сина си. Знае за къщата в Л. ходал няколко пъти с нея там, влизал в
къщата. В един момент се оказало, че бравата на входната врата е сменена.
Сменила се дограмата. Знаела, че е прехвърлена на Д. за да й гледа. През 2020
3
г. М. се разболяла и тя се грижела за нея, като не могла да се свърже с Д..
Последно ходили в имота, в понеделник – 22.11. 2021 г. , градината била
изчистена, имало колове за домати. М. отишла да си плати данъка и там й
казали, че не е собственик, някъде през 2019 г. Тогава ходили до имота и
установили, че е заключено. До 2019 г. е ползвала имота, садили домати,
краставици боб. Тя ходила да й помага. Може би есента на 2019 г. разбрала,
че бравата е сменена. Посочва къде се намира къщата с селото и свидетелства,
че без нея не е ходила там.
От свидетелските показания на св. М.Щ., се установява, че срещнала М.
през 2017 г. в хора, където пеела. М. й споменала, че купила място с къща,
като два пъти ходила да й помага. Казала, че имота е неин, но го прехвърлила
на Д., след което отношенията им се влошили. Веднъж й казала, че Д. го
прехвърлила на И.. През 2020 г. го видяла за втори път, когато била
организирана среща с тях и М. не искала да е сама. Свидетелства за разпрата
от проведената среща, като твърди, че М. поискала от И. да влезе в мястото и
да й даде ключ, а той й казал, че тя няма имот. Когато ходили в имота някой е
отключил, тя тогава била собственик. И. казал, че няма ключ, а тя няма имот.
Свидетелката Л.И., свидетелства, че познава М. повече от 10 г. Тя
работи в Далекосъобщения, като връзката им е след 2019 г. Споделила й, че
закупила имот и няма достъп до него. Помолила я да отидат да потърсят
жената, с която сключила договора. Месец май ходили, където живее Д..
Ходили, но тя не излязла, а излязъл нейния син. Тя познава детето и знае, че
М. му е кръстница. На 29.10.2021 г. ходили в имота, като се мъчели с ключа,
който имат, да влезнат, но не успели. Видели, че имота е поддържан и се
обработва. За проблема знае от края на 2020 г. или началото на 2021 г. Тя й
споделила, че Д. сменила ключа. Първите години ходили заедно и
обработвали имота, после нямала достъп и не може да ги открие.
Свидетелят И.И. свидетелства, че М. закупила имота. Знае защото си
търси работа по поддръжка по имотите. Ходил после да чисти къщата от
скрап. Извикал го млад рус мъж да изнесат печка Раховец. Той ли с детето си.
Имало възрастна жена и малко дете. Първият път ходил през 2021 г., като
вторият път били възрастната жена и детето. Той живее в селото и негов
приятел го помолил да търси плочи за имота. Миналата година ходил два
пъти в имота , минава с колата и вижда, че се работи. Виждал М. в имота,
миналата година 2020 г. веднъж я видял, но тази година не. Не си спомня
точно годините и кога точно видял възрастната жена, вадили железа от него,
но не бил сигурен за годината.
Свидетелката Д.В., твърди, че познава М. от 2014 г. и тя сама дошла в
къщата им и помолила да я приемат в семейството. Съгласила се да й подаде
ръка и с майка й решили да я поканят за кръстница на детето й, но понеже
било малолетно, всичко минало през нея. Тя й помагал. След като ищцата се
върнала от Германия заявила желание да прекратят отношенията си , като тя
й заявила, че следва да й възстанови всичко което била вложила в къщата. Тя
имала ключ от там и ходила когато си иска. Когато разбрал, че иска да
прекрати отношенията с нея, тя престанала да посещава имота. Искала да си
върне част от вложенията и преди да продаде имота завела И. да го види. Не
4
му е давала ключ за имота. С И. били познати. Вещите били в къщата, там има
печка Раховец. Н е е изнасял скрап от имота. Тя има ключ, но се отървала от
него. Не знае кой работи имота. Искала да се разбере с М. по мирен път и за
това отишла на срещата, като И. само ги карал. Скарали се, тя имала търкания
с майка й. М. искала да говори само с нея. И. присъствал чисто физически.
Тогава не е искала ключ за имота. Сега нямала ключ от тази къща.
От приетата по делото съдебно – оценителна експертиза, се установява,
че размера на обезщетението за ползване на процесния имот, в процесния
период, е в общ размер на 3 646 лв.
Въззивният съд, след преценка на доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество, в обжалваната част, решението е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.
Неоснователно е наведеното възражение, че първоинстанционният съд не е
анализирал събраните доказателства по делото, поради което решението е и
необосновано. Видно от същото съдът при постановяване на същото е
обсъдил доказателствата въз основа на които е постановил решението си и е
посочил, кои от тях кредитира.
Съгласно чл. 55 от ЗС, ограничените вещни права, до колкото са
предвидени в закона могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и
по други начини, предвидени в закона. Правото на ползване, като ограничено
вещно право е уредено в чл. 56- 62 от ЗС и като такова може да бъдат обект
на самостоятелно придобиване и притежание, както и на защита. По
съдържание то включва правото да се използва лично вещта съобразно
нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено и да се
получават гражданските и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/ (в този
смисъл решение № 31/2014 г. по гр. д. № 4745/2013 г. н ВКС).
В конкретния случай жалбоподателят не оспорва принадлежността на
вещното право на ползване на ответницата по жалбата. Сам завява в жалбата,
че действително такова същества и това обстоятелството е указано от съда, в
доклада по делото, че не подлежи на доказване. Единственият спорен въпрос
по делото е възпрепятствал ли жалбоподателя М.В. да упражни вещното си
право на ползване уредено в нейна полза на имота в с. Л. в процесния период
от 2019 г. до предявяване на исковата молба.
От анализа на събраните доказателства по делото безспорно се
установява, че след 2019 г., когато въззивникът е закупил процесния имот,
продавачът му е предал и владението на същия, което е видно от сключения
между тях договор за покупко – продажба обективиран в нотар. акт за
покупко- продажба № **, том*, per. № **, дело ** от *** г. на нотариус И.К..
От гласните доказателства се установява, а именно от показанията на св. В.С.
и св. Л.И., че при посещение на имота през 2019 (С.), 2020 г. и 2021 г. (С. и
И.) заедно с ищцата, се установило, че имота е заключен и М. няма достъп до
него. До този момент тя е обработвала имота (св. Щ. и св. С.). От показанията
на св. Щ., а и от изпратената покана по Телепощата е видно, че М.В. е
поискала от купувача И. В. да й осигури достъп до имота, но такъв не е й
осигурен и същата при две от посещенията си през 2021 г. не могла да влезне
в него (св. С. и св. И.). От показанията на св. И.И. се установява, че имота се е
5
обработвал през цялото време, като през 2021 г. бил извикан да изнася скрап,
както и да изнесе печка Раховец, за съществуването на която потвърждава и
св. Д.В.. В останалата част показанията на В. са противоречиви и не
кореспондират с останалите събрани гласни доказателства. От съвкупната
преценка на доказателствата следва да се приеме, че именно въззивникът П.
като собственик на процесния имота и владелец на същия, не е осигурил
достъп на В. до имота за да упражни тя вещното си право на ползване на
същия, след като го е придобил през 2019 г. В този смисъл неоснователно е
наведеното възражение в жалбата, че от събраните гласни доказателства не се
установява, точно той не дава достъп и да възпрепятства ответницата по
жалбата. Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод.
Доколкото така предявения иск за защита на вещното право на ползване на
ищцата спрямо ответника е приет правилно за основателен, основателен е и
обусловения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, като
по отношение на същия въззивника на навежда други доводи в жалбата.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд, в
обжалваната осъдителна част, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна. В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да присъждат
поисканите разноски в полза на ответницата по жалбата за въззивната
инстанция, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие е
посочено договорено възнаграждение от 800 лв., като не е посочено как ще
бъде платено същото и дали е платено, като същевременно се сочи чл. 38, ал.
1 от ЗАдв., в която случай съдът определя възнаграждението на процесуалния
представител. Поради констатираното противоречие съдът намира, че не
следва да се присъжда договореното възнаграждение, тъй като същото не е
заплатено от страната.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 17.02.2022 г. постановено по гр. д
№ 1543/21 г. от Габровския окръжен съд в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7