№ 504
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1734/17.12.2024 г., постановено по т.д. № 2054/2023 г., СГС, ТО, VІ- 18 състав
е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД да
заплати на „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата 31 483,98 лв.
/тридесет и една хиляди четиристотин осемдесет и три лева и деветдесет и осем ст./,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца, в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско“, застрахователно обезщетение по щета № 44012132216121/2022 г. за
имуществени вреди на „Джип Вранглер Ънлимитед“ с рег. № ***, вследствие на реализирано
на 13.06.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и 5 691,82 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и един лева и осемдесет и
две ст./- разноски за производството.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „ЗАД Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и
необосновано. Твърди, че съдът не отчел точно действителния механизъм на порцесното
ПТП, като е взел предвид заключението на САТЕ, което е неправилно, като не е взел
предвид, че вина за настъпилото събитие носи и другия водач. В условията на евентуалност,
твърди, че съдът е определил прекомерно обезщетение, което не съответства на
действителните средни пазарни стойности за отремонтирането на процесния автомобил,
позовавайки се неточно на заключението на вещото лице, което некоректно е възприело, че
1
автомобилът е в гаранционни условия, въпреки липсата на доказателства за това. Иска се
съдът да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск, а в условията на
евентуалност- размерът на обезщетението да бъде намален при съобразяване с
възражението за съпричиняване, както и с това, че претенцията е прекомерна, с присъждане
на разноски.
С писмения си отговор „ДЗИ- Общо застраховане“ АД оспорва въззивната жалба и и иска
обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „ДЗИ- Общо Застраховане“
ЕАД срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.411 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2022 г. в с. Радомирци, на кръстовище с път I-3 и ул.
„Г. Димитров“ водачът на МПС с марка „Мерцедес“, с рег. № ***- Ц. И., не е съобразил
поведението си с пътен знак „Стоп“, като не е пропуска движещия се по пътя с предимство
автомобил „Джип Вранглер Ънлимитед“ с рег. № *** и по негова вина реализира
пътнотранспортно произшествие, при което е причинил имуществени вреди на автомобила
„Джип Вранглер Ънлимитед“, подробно описани в уточнителна молба вх. №
112525/30.11.2023 г. Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие, за
лекият автомобил „Джип Вранглер Ънлимитед“ е била налице валидна застраховка „Каско“,
сключена с ищцовото дружество с полица №440122211008920, по която е образувана щета
№44012132216121. По щетата са изготвени опис на щетите, калкулация и ликвидационен
акт по щета, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил,
е заплатена сумата от 62 433,71 лв. Получените в резултат на произшествието увреждания
наложили и неговото репатриране, за което на УС на СБА е заплатена сума за извършената
услуга в размер на 534,24 лв. Сочи, че съгласно съставения Протокол за ПТП № 1796062 от
13.06.2022 г., пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил с марка „Мерцедес“- Ц. И., който представил валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. „ДЗИ- ОЗ“ АД отправило до ответника
покана за заплащане на сума в общ размер на 62 982,95 лв., представляващи платеното
застрахователно обезщетение с включени 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на
щетата и заплатена сума за репатриране на автомобила, с прилагане на всички необходими
доказателства за установяване на гореописаната щета в оригинал. Ответното дружество
заплатило само част от претендираната сума, а именно 31 498,97 лв., с която ответникът
погасил в пълен размер разходите за репатрирането на автомобила /534,24 лева/,
ликвидационните разноски /15 лева/, както и част от стойността, необходима за ремонт на
автомобила /30 949,73 лв./. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
2
да му заплати сумата от 31483,98 лв., представляваща остатъка от регресно вземане по
щетата, съставляваща стойност на извършения ремонт, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените разноски.
С писмения си отговор ответника оспорва твърдението на ищеца, че за настъпилото ПТП е
изключително виновен водача на МПС марка „Мерцедес“, както и твърденията на ищеца
относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие.
Твърди, че водача на МПС марка „Джип“, който е застрахован при ищцовата страна, има ½
вина за настъпилото ПТП, тъй като е нарушил чл.20 и чл.21 ЗДвП, което било видно от
изготвените на мястото на ПТП снимки, от които ставало ясно, че МПС с марка „Джип“
било спряло на повече от 100 м., след първоначалния контакт със застрахованото при
ответника МПС. Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини
за ПТП“, описващи механизма на произшествието, тъй като той нямал доказателствена сила
относно механизма на ПТП, като в тази си част протокола за ПТП е частен, а не официален
документ. Оспорва заявлението за изплащане на обезщетение по щета по застраховка
„Каско“, тъй като същото било частен документ, който обективирал субективните твърдения
на водача на МПС с марка „Джип“. Твърди, че отразените в представеното заявление
констатации, не отговаряли на действителните факти и събития, както и на действителната
пътна обстановка на мястото на ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, като твърди, че не всички щети, описани от ищцовото дружество, са в
причинно- следствена връзка с процесния удар.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице валидна към датата на
настъпване на процесното ПТП застраховка „Каско“ за марка „Джип“, модел „Вранглер“ с
рег. № ***, сключена с „ДЗИ- ОЗ“ АД; че „ДЗИ- ОЗ“ АД е заплатило процесната сума по
образуваната щета в размер на 62 982,95 лв.; че към момента на настъпване на ПТП между
ответника и собственика на МПС марка „Мерцедес“ с рег. № *** е бил сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и че за погашение на регресното
вземане на „ДЗИ- ОЗ“ АД по чл. 411 КЗ ответното дружество му му е заплатило по
процесната щета сумата от 31 498,97 лв.
Видно от приложения по делото протокол за ПТП №1796062, на 13.06.2022 г., около 12,20
часа, в с. Радомирци, на кръстовището на първокласен път I- 3 /Е83/ с ул. „Георги
Димитров“ е осъществено ПТП между л.а. „Джип Вранглер“ с рег. № ***, управляван от В.
И., и лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, с водач Ц. И., при което са нанесени
материални щети по двата автомобила. В протокола като обстоятелства и причини за
настъпване на процесното ПТП е посечено: „лек автомобил Мерцедес с рег. № *** не
спазва предимството на пътен знак Б2 „Стоп - спри, пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и удря л. а. „Джип Вранглер“ с рег. № ***; произшествието е настъпило при
дневно ясно време, на хоризонтален пътен участък, на кръстовище регулирано с пътни
3
знаци. В протокола са посочени и видимите щети по двата автомобила, както следва: по л.а.
„Мерцедес“ – „предна част на автомобила“, а по л.а. „Джип Вранглер“ – „предна част на
автомобила, десни врати“. Протоколът за ПТП е подписан освен от съставителя и от двамата
участници в ПТП.
Срещу Ц. И. е съставен и АУАН № 699611/ 13.06.2022 г., като с наказателно постановление
№ 22-0374-000606/23.06.2022 г. му е наложено административно наказание „глоба“, за
следното нарушение: че на 13.06.2022 г. не пропуска ППС, движещо се по път с предимство
на кръстовище, с което виновно е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Разпитана от първоинстанционният съд свидетелка В. И. заявява, че преди 2 години е
участвала в процесното ПТП, като идвала от Румъния и пътувала към гр. София. Движела се
в колона от автомобили и навлязла в населено място, когато отдясно дошъл л.а. Мерцедес,
който идвал от път без предимство, на който имало знак Стоп. Забелязала, че автомобила
намалява скоростта с намерение да спре, поради което тя продължила да се придвижва, но
изведнъж лекият автомобил изскочил пред нея. Свидетелката извила наляво автомобила, за
да го избегне и тогава другия автомобил я ударил в предно дясно колело. Загубила контрол
върху автомобила и направила опит да спре вдясно, за да избегне друго пътно транспортно
произшествие. Спомня си, че минала над хоризонтален стълб извън пътното платно, който
бил покрит с трева, на който се закачил автомобила. Заявява, че натиснала спирачки, минала
върху стълба, закачила го и спряла. Сочи, че се е движила с 50 км/ч. и, че ако не е била
предприела маневра спиране, без да отклони автомобила надясно, щяла да се блъсне в друга
кола.
На осн. чл. 266, ал.3 ГПК пред настоящата съдебна инстанция е прието неоспорено от
страните заключение на автотехническата експертиза, от което се установява, че
произшествието е настъпило в с. Радомирци, на кръстовището на път І-3 с ул. „Г.
Димитров“, което се намира преди бензиностанция „Петрол“, находяща се от дясната страна
на платното за движение гледана по посока на движение на л.а.. „Джип“ от гр.Плевен за гр.
София; че л.а. „Мерцедес“ се е движел по ул. „Г.Димитров“ в с. Радомирци в посока от
Червен бряг към с. Ракита, като на кръстовището с път І-3 намалил скоростта до 15,36 км./ч.
без да спре на знак Стоп, след което ускорил движението си до 23 км./ч.; лекият автомобил
„Джип“ от своя страна се движел по път І-32 в посока от гр. Плевен към гр.София със
скорост около 6 кв./ч.; ударът е настъпил по дължина на 0,70-0,80 м. преди линията на
ориентира /края на десния тротоар на ул. „Г.Димитров/ считано по посока на движение на
л.а. „Джип“- посока гр.Плевен- гр.София, по широчина на 150-1,60 м. в ляво от десния край
на платното за движение, считано в същата посока, в лентата за движение на лекия
автомобил „Джип“; в момента на удара скоростта на л.а. „Мерцедес“ била 23 км./ч., а на
„Джип“- 46,25 км./ч.; опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ при скорост от 6,39 м. е
11,7 м., а на л.е „Джип“ при скорост от 12,85 м./с е 29,20 м.; в района на кръстовището по
посоката на движение на л.а. Мерцедес е имало поставен знак Стоп, като максимално
разрешената скорост е 50 км./ч. ; при положение, че водачът на л.е. „Мерцедес“ е бил спрял с
предната си част на линия на знака Стоп поради наличие на сгради от лявата му страна
4
видимост между автомобилите няма, но при спирането на разстояние от порядъка на 506 м.
преди пътното платно на път-3 водачите биха имали възможност да се възприемат; пътното
платно е било сухо; водачът на л.а. „Джип“ не и имал възможност за предотврати
произшествието; настъпил е удар между предната част на л.а. „Джип“ и дясната странична
част в областта на предна дясна гума и калник на л.а. Мерцедес, като след удара л.а.
Мерцедес е преустановил движението, а л.а. Джип е продължил движението си напред и е
преустановил движението си; първата регистрация на л.а. „Джип“ е 06.04.22г., поради което
и към датата на ПТП е бил в експлоатация 2 м. е 7 дни; описаните във фактурата стойности т
на резервните част и труд отговарят на опис заключението по щетата, като стойността на
необходимия ремонт за възстановяване на автомобила е 62 433,71 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка и с оглед правомощията си по
чл.269 ГПК, САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”- до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да бъде уважен иска срещу застрахователя на причинителя на вредите е необходимо да са
налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение
в изпълнение на този договор; противоправно поведение на прекия причинител на вредите
по чл. 45 ЗЗД; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, размера на
заплатеното обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключен между причинителя на
вредите и застрахователя, които обективни елементи от състава по аргумент от чл.154, ал.1
ГПК, следва да се докажат от ищеца. Субективният елемент от състава - вината, се
презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за
нейното оборване.
Спорните по делото въпроси са за механизмът на ПТП, за наличието на съпричиняване,
както и за размера на изплатеното обезщетение.
Относно механизма на процесното ПТП:
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение №
15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
съставът на ВКС, ТК, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I
ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др., протоколът за
ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно
чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
5
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и
пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която той се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа.
На осн. чл.266, ал.3 ГПК за установяване механизма на процесното ПТП пред настоящата
въззивна инстанция е прието като компетенто и безпристрастно дадено и неоспорено от
страните заключение на автотехническата експертиза, от което се установява, че на 13.06.22
г. в 12,20 ч., в с.Радомирци, в района на кръстовището на път І-3 и ул. „Г. Димитров“, лек
автомобил Джип, с рег. № *** се е движел по път І-3 в посока от гр. Плевен към гр.София,
със скорост от порядъка на 46 км./.; в същото време л.а. „Мерцедес“, рег. № ***, който се
движи по ул. „Г.Димитров“ в посока от гр.Червен бряг към с. Ракита, намалявайки скоростта
си и без да спре на знак Стоп, с което е отнел предимство, е ускорил движението си, в
резултат на което е настъпил удар в лентата за движение на л.а. „Джип“, движещ се по път с
предимство и в рамките на разрешената скорост от 46 км./ч., чийто водач не е имал
техническата възможност да предотврати удара. Този експертен извод се потвърждава и от
показанията на свидетеля В. И., управлявала увредения автомобил, която има има преки
впечателния относно механизма на настъпване на ПТП. Показанията и са логични и
последователни, и пряко кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
поради което и при съобразяване изискванията на чл.172 ГПК, съдът възприема показанията
й.
Неоснователен в тази връзка е доводът на жалбоподателят за съпричиняване на
вредоностния резултат от водача на л.автомобил „Джип“ - В. И..
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако увредения е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Съпричиняване е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно и виновно- т.7 на ППВС № 17/63г.
В настоящият случа по делото липсват доказателства водачът на застрахования при ищеца
автомобил да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Както вече бе изложено
по- горе, видно и от приетото от настоящата съдебна инстанция заключение на вещото лице
по автотехническата експертиза, процесното ПТП е настъпило единствено в резултат на
виновното поведението на водача на лекия автомобил „Мерцедес“- Ц. И., изразяващо се в
6
неспазване с пътен знак Стоп и непропускане на движещият се по път с предимство и с
разрешената за това скорост л.а. „Джип“, като ударът за водача на л.а. „Джип“ е бил
технически непредотвратим, поради което и няма как той да е допринесъл за настъпване на
произшествието.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят за неправилност на решението относно
приетият от първоинстанционният съд размер на причинените вреди. Видно и от приетото
от настоящата съдебна инстанция заключение на автотехническата експертиза, към момента
на произшествието л.а. Джип е бил в гаранция /при дата на първа регистрация- 06.04.22 г.,
към датата на процесното ПТП л.а. е бил в експлоатация само 2 м. и 7 дни/, поради което
ремонтът е извършен в оторизиран сервиз на марката; описаните във фактурата стойности
на резервните части и труд отговарят на опис заключението по щетата, както и на
приложените по делото становища на сервиза, и тяхната стойност е именно 62 433,71 лв.
При настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя възниква задължение да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по
чл. 386, ал.2 КЗ- обезщетението е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, като не е може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към
деня на настъпване на събитието, в случая- сумата от 62 433,71 лв., към която следва да бъде
добавена сумата от 534,24 лв. - за репартриране на автомобила, и сумата от 15 лв.- разходи
по ликвидацията на щетата или общо 62 982,95 лв., от която сума следва да се приспадне
извършеното частично плащане от ответното дружество в размер на 31 498,98 лв., при което
размерът на застрахователното обезщетение възлиза на сумата от 31 483,98 лв.
С оглед на изложеното и и настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките
на чл.411 КЗ, поради което и ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ следва да бъде осъдено да
заплати на „ДЗИ- ОЗ“ АД сумата от 31 483,98 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба- 06.11.2023 г., до окончателното й изплащане, до който правилен извод е
достигнал и първоинстанционният съд, чието решение следва да бъде потвърдено.
ПО съдебните разноски: С оглед изхода на спора, ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“
следва да бъде осъдено да заплати на „ДЗИ- ОЗ“ АД и направените във въззивното
производство разноски в размер на 3802,46лв.- заплатен адв. хонорар с ДДС.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
Воден от изложеното САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1734/17.12.2024г. на СГС, ТО, VІ- 18 състав, постановено по
т.д. № 2054/23 г.
7
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Жимот и здраве“, ЕИК: *********, да заплати на „ДЗИ- Общо
застраховане“, ЕИК: *********, направените и във въззивното производство разноски в
размер на 3802,46 лв.- заплатено адв. възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8