№ 545
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело №
20251001000555 по описа за 2025 годИ.
С решение № 588 от 24.04.2025 г., постановено по т.д.№ 1003/2024 г. Софийски
градски съд /СГС/ е отхвърлил предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, срещу ЗАД
“ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Св. София” № 7, ет. 5, иск с
правна квалификация чл. 411 КЗ, за заплащане на сумата 62302,74 лева – суброгационно
вземане за обезщетение, заплатено по имуществена застраховка „Каско“ за вредите на лек
автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № *** от настъпило на 27.06.2019 г., около 21:50 ч. на
път I-4, км. 170.500, ПТП, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника водач на товарен автомобил марка
„Скания" модел „Р 500“, ДК № *** и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата 21322,40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
16.05.2021 г. – 16.05.2024 г. При този изход в производството, ищцовото дружество е
осъдено да заплати и съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението на СГС е обжалвано изцяло от ЗК „Лев
Инс“ АД с оплаквания за неправилността му поради неспазване на материалния закон. Счита
се, че съдът неправилно е изтълкувал доказателствата, събрани пред него, в т.ч. и приетата
по делото автотехническа експертиза /САТЕ/ по посока на това, че липсва противоправно
поведение на застрахования при ЗАД “ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД водач на пътно
превозно средство. Инвокира доводи, че такава противоправност е налице, поради което
исковете следвало да се уважат изцяло, в какъвто смисъл е отправено и искането към САС –
1
за отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на претенциите в цялост. Претендират се
разноски.
ВъззИ.емата страна ЗАД “ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е депозирала отговор на въззивната
жалба, в който оспорва същата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира
разноски за втората инстанция.
Разглежданата жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и процесуално
допустим съдебен акт (по смисъла на чл. 269 ГПК), поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество от Софийския апелативен съд.
Пред въззивната инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
От материалите по делото САС установи следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗАД „Лев Инс“ АД срещу ЗАД
“ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с която са предявени: а/ иск с правна квалификация чл. 411
КЗ, за заплащане на сумата 62302,74 лева – главница, представляваща обезщетение,
изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“,
която главница се претендира в резултат на суброгация в правата на увреденото лице, от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента; б/ акцесорен иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 21322,40 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 16.05.2021 г. – 16.05.2024 г., ведно със законната лихва върху от
датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2024 г. до погасяването.
В исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило на 27.06.2019 г., около 21:50 ч. на
път I-4, км. 170.500, ПТП, причинено от предприета от товарен автомобил марка „Скания"
модел „Р 500“, ДК № ***, маневра изпреварване, бил увреден лек автомобил „Ауди“, модел
„С8“, ДК № ***, който бил обект на сключена със „ЗК ЛЕВ ИНС” АД застраховка „Каско“,
обективирана в полица № 93001910030217, със срок на валидност от 24.04.2019 г. до
23.04.2020 г.. Нанесените в резултат на произшествието щети на увреденото МПС наложили
извършване на ремонт на стойност 61772,38 лева, съответно била заплатена и сума за
репатриране в размер на 510,36 лева. Към датата на настъпване на покрития риск,
гражданската отговорност на водача, виновно причинил ПТП била покрита от ЗАД “ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, поради което ищецът отправил претенция за репариране на сума в
общ размер от 62302,74 лева и сумата 20 лева – ликвидационни разноски, но плащане не
постъпило, което обуславяло правен интерес от провеждане на съдебна защита на правото на
суброгационно вземане, заедно с акцесорното вземане за мораторно обезщетение.
В отговора на исковата молба, ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД оспорва основателността на
предявените искове, като твърди, че процесното ПТП не е настъпило поради виновното
поведение на застрахован в дружеството водач, а поради вИ. на водача на застрахования при
ищеца лек автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № ***, който предприел маневрата
изпреварване, след като водачът на товарния автомобил вече се намирал в лявата пътна
2
лента и извършвал изпреварване. При условията на евентуалност твърди, че приносът за
настъпването на вредите бил преимуществено на водача на лекия автомобил. Отделно
размерът на претърпените вреди бил завишен и надхвърлял пазарната им стойност.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове, като твърди, че в
проведено досъдебно производство вИ.та на водача на товарен автомобил „Скания" модел
„Р 500“, ДК № *** била установена, но производството било прекратено.
В допълнителния отговор ответникът поддържа, че застрахованият при ЗАД
“ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД водач на товарен автомобил „Скания" модел „Р 500“, ДК №
*** не бил нарушил правилата за движение, а настъпилото ПТП било изцяло по вИ. на
водача на лек автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № ***.
За да отхвърли предявените искове, СГС е събрал и обсъдил приложените и приети по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключение по изслушана и приета без
възражения от процесуалните представители на страните САТЕ, изготвена от в.л. авто-
експерт инж. Хр. У..
След като взе предвид доводите на страните във въззивната жалба, писменият
отговор по чл. 263 ГПК и доказателствата по делото, Софийски апелативен съд прие
следното:
При преценката, която следва да се направи по реда на чл. 269 ГПК настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение на СГС е не само валидно и допустимо, но и
изцяло правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
Тъй като САС е инстанция по същество и следва да даде собствените си съображения по
правния спор, както и да отговори на оплакванията във въззивната жалба (чл. 269, изр.второ
ГПК) трябва да се отбележи и следното:
Първоинстанционният съд е дал правилна квалификация на предявените искове - чл.
411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Спорът пред въззивната инстанция не е в приложимото право, а в интерпретацията на
събраните пред градския съд доказателства, доколкото пред САС нови такИ. не са искани и
събирани.
Няма спор, че основателността на предявения главен иск по чл. 411 КЗ, се обуславя
от установяване при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца-въззивник
на фактите: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“, извършено от ищеца плащане на обезщетение по тази застраховка за вреди, които
са настъпили в пряка причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника, като на доказване подлежи и размерът на
вредите.
От горния фактически състав, спорно се явява това дали застрахованият при „ОЗК-
Застраховане“ АД водач на товарен автомобил „Скания“ Н. И. М. е извършил противоправно
3
деяние при процесното ПТП или не. Това е така, защото само ако се установи такава
противоправност, това би довело до уважаване на предявените искове и обратно – при
неустановяване на такава противоправност, те ще подлежат на отхвърляне.
В случая, не е налице акт на наказателен съд, който да обвързва настоящата
инстанция в пределите и по въпросите, очертани с нормата на чл. 300 ГПК, което означава,
че за преценка на това налице ли е твърдяната от въззивника противоправност в
поведението на застрахования при въззИ.емото дружество водач следва да се направи преди
всичко въз основа на приетата по делото в Софийския градски съд САТЕ, но и останалите
доказателства.
Материалните щети по процесния лек автомобил „Ауди“ са в резултат от настъпил
контакт между двете моторни превозни средства, като за лекия автомобил контактът е
осъществен в задната лява част, а за товарния автомобил – в предната дясна част, като е
безспорно, че ударът между тях е произтекъл около разделителната линия на двете платна за
движение. Това означава, че за водача на товарния автомобил не е съществувала забрана да
навлезе в лявата лента, за да извърши изпреварване на друго пътно превозно средство.
Водачът на товарен автомобил „Скания", ДК № *** М. е предприел маневра изпреварване,
дефинирана в разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗДвП - при изпреварване водачът на пътното
превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента
изцяло или частично, премИ.ва покрай движещото се в същата посока пътно превозно
средство и се връща в напуснатата лента, но е преустановил същата, тъй като съгласно
установеното от вещото лице, е следвал ляв завой, без видимост и това е наложило
връщането му в дясната лента за движение. В производството пред СГС не са събрани други
доказателства, а заключението на вещото лице У. категорично изключва възможността
водачът Н. И. М. да е предприел маневрата изпреварване, при вече започната от водача на
лекия автомобил маневра за изпреварване. Съгласно заключението на съдебната
автотехническа експертиза, водачът на лекия автомобил е могъл и е бил длъжен да съобрази
поведението си с вече осъществяваната маневра изпреварване от товарния автомобил и
обективно е могъл да избегне удара като не предприема маневра изпреварване, а запази
движението си в дясната пътна лента. Следователно, именно поведението на водача на
лекия автомобил И. М. И. е противоправно – предприето в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1
ЗДвП, която разпоредба императивно изисква от водач, който ще предприеме изпреварване
да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство. А в случая товарният
автомобил е извършвал именно такова изпреварване, но го е преустановил, поради липса на
възможност да завърши маневрата безопасно. При това положение, водачът на лекия
автомобил е бил длъжен да не предприема маневра изпреварване и отклонение в ляво до
пълното връщане на товарния автомобил в дясната лента за движение, в който случай не би
настъпил удар около осевата линия. Като не е съобразил поведението си с предписаните
правила за движение по пътищата, водачът И. М. И., е допуснал контакт между превозните
средства, от който са настъпили щетите по собствения му лек автомобил „Ауди“, модел
„С8“, ДК № ***.
4
Поради изложеното, от събраните пред градския съд доказателства не може да се
направи извод за противоправност в поведението на пътя при описания инцидент на водача
на товарния автомобил „Скания“ с оглед на което и правилно предявените искове са били
отхвърлени поради неналичието на фактическия състав по чл. 411 КЗ.
В обобщение, налице е пълно съвпадение между изводите на първата и
въззивната инстанция, поради което обжалваното решение на СГС ще следва да се потвърди
изцяло. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящето производство следва да се присъдят
сторените от въззИ.емото дружество разходи – заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 8808 /осем хиляди осемстотин и осем/ лева с включен ДДС с приложени
доказателства за изплащане на хонорара по банков път. Това възнаграждение не се явява
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед обжалваемия материален интерес и
усилията, положени за защита на въззИ.емото юридическо лице, поради което разноската
следва да се възложи в цялост на ЗК „Лев Инс“ АД.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 588 от 24.04.2025 г., постановено по т.д.№ 1003/2024 г.
на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Св. София” № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 8808 /осем хиляди осемстотин и осем/ лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5