ПРОТОКОЛ
№ 6021
гр. В., 29.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
Сложи за разглеждане докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110109107 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:52 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ищецът С. Н. Н., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Ц. Л.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът М. у. „П. Д-р П. С.“ – гр. В., редовно призован, не изпраща законен
представител, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Л.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическа
страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, както
и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а
ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и
представи с отговора на исковата молба.
АДВ. Л.: Поддържам исковата молба.
Оттегляме претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като след
предявяване на искова молба са сключени трудови договори, поради което нямаме претенция
за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. Доверителката ми на друго място е
сключила трудов договор. В тази връзка представяме доказателства.
1
АДВ. С.: Доколкото сме в първо съдебно заседание даваме формално съгласие по
отношение на отправеното оттегляне от ищеца.
СЪДЪТ, като съобрази изявлението на пълномощника на ищеца, снабден с изрична
представителна власт да се разпорежда с предмета на спора, както и изразеното становище
на ответника, намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение
на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за осъждане ответникът да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 1666.09 лева, /включваща сумата – брутна
месечна заплата по договор от 1129 лева, допълнителни възнаграждения за трудов стаж и
П.есионален опит от 237.09лева и изпълнение на задълженията на курсов ръководител от
300лева/, за периода, през който ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9107/2025 г. по описа на Районен съд -
В., по предявения от С. Н. Н., ЕГН ********** срещу М. У.- В. „П.. д-р П.С.“, ЕИК: ***, с
адрес: гр. В., ул. „М. Д.“ № ** иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане
ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1666.09лева, /включваща сумата –
брутна месечна заплата по договор от 1129 лева, допълнителни възнаграждения за трудов
стаж и П.есионален опит от 237.09лева и изпълнение на задълженията на курсов
ръководител от 300лева/, за периода, през който ищцата е останала без работа, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, на
основание чл. 232 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок, считано от датата на днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Имейл вх. № 82190 от 30.09.2025 г., ведно с приложено към
него становище по отговора на исковата молба, становище по изготвения доклад, както и
уточнение към исковата молба от процесуалния представител на ищеца.
Към становището е представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с
Договор за правна защита и съдействие, както и Правилник за дейността на М.У. „П. д-р
П. С.“ – В..
АДВ. С.: Поддържам отговора. Оспорвам ИМ.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК, не ПРИКАНВА страните ДА СЕ
СПОГОДЯТ, с оглед разнопосочните им твърдения, но указва на същите че могат да решат
спора си чрез медиация или по доброволен ред чрез спогодба, което ще доведе до бързо и
ефективно уреждане на спора помежду им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 от ГПК.
СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото, като съобрази
невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 146 от ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАД на постъпилата искова молба:
ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА:
Предявени са обективно съединени искове от ищцата С. Н. Н., ЕГН **********
срещу ответника М. У.- В. „П.. д-р П.С.", ЕИК: ***, с адрес: гр. В., ул. „М. Д." № **, както
следва:
2
-На основание чл.74, ал.2, вр. чл.74, ал.4 от КТ, да бъде обявено за недействително
основанието „допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ" към Трудов договор № 103 от
дата 13.09.2021г, считано от 02.05.2025г., тъй като същото е загубило правно действие и не
отговаря на актуалното фактическо и правно положение на трудовото правоотношение
между страните.
-Да се признае за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца, осъществено със Заповед № 89/ 09.06.2025 г. на Ректора на МУ - В., на основание чл.
334, ал. 1 и чл. 326, ал. 1 КТ.
-Да се отмени горепосочената заповед и да се признае, че процесният трудов договор
по силата на закона е със статут на основен, считано от 02.05.2025 г., на основание чл. 111
КТ във връзка с § 1, т. 12 от ДР на КТ.
-Да бъде възстановена С. Н. Н. на заеманата преди уволнението длъжност -
„Преподавател - висше училище" в М. у. - В..
-Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в
размер на 1666.09лева, /включваща сумата - брутна месечна заплата по договор от 1129 лева,
допълнителни възнаграждения за трудов стаж и П.есионален опит от 237.09лева и
изпълнение на задълженията на курсов ръководител от 300лева/, за периода, през който
ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендират се за присъждане и сторените разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право се
свеждат до следното, според изнесеното в исковата и уточнителната молби: Сочи се, че
Между С. Н. Н. и М. У.- В. „П.. д-р П.С.", представляван от ректора П..д-р Д.Р., дмн, е
сключен трудов договор № 103 от дата 13.09.2021г., по силата на който ищцата е назначена
на длъжност: ПРЕПОДАВАТЕЛ ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ в Медицински колеж, Учебен сектор
„М.о.", за неопределено време, след успешно издържан конкурс, съгласно Закона за висшето
образование и вътрешните правила на университета. Трудовият договор е сключен с
основание допълнителен трудов договор, тъй като към онзи момент е съществувал действащ
основен трудов договор с друг работодател. Считано от 02.05.2025г., основният трудов
договор на ищцата с другия работодател е прекратен, което е декларирано и официално
съобщено на ответника. С оглед на това, и на основание § 1, т. 12 от ДР на КТ, процесният
договор по силата на закона е станал основен, тъй като в подобни случаи допълнителният
трудов договор придобива характеристиките на основен, освен ако не е прекратен от някоя
от страните.
Работодателят - МУ В., не е предприел действия за прекратяване на договора или за
сключване на нов. С. Н. Н. е продължила да изпълнява трудовите си задължения по график и
в съответствие с длъжностната характеристика. В тази връзка ищцата е уведомила
работодателя си, в качеството му на представляващ М.У. „П.. д-р П.С." - В., че сключеният
от нея трудов договор с основание ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУДОВДОГОВОР ПО ЧЛ. 111 ОТ
КТ, на основание § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, вече има
недействително основание, след като е прекратен предшестващия го по време трудов
договор. Подаденото уведомление е регистрирано в МУ с входящ номер № 099-1379/
09.05.2025г., но не е получен своевременен официален отговор. Доверителката ми е
посочила на работодателя (МУ -В.), че считано от 02.05.2025 г. институцията следва да
предприеме надлежни действия по удостоверяване на горепосоченото обстоятелство,
включително вписване в трудовата книжка на ищцата, подаване на съответните уведомления
и справки до Националната агенция за приходите, както и коректното отразяване, чрез
съответните кодове и документи. Въпреки това, на ищцата е било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 334, ал. 1 КТ - разпоредба,
приложима само при договори за допълнителен труд, какъвто договорът вече не е бил към
момента на прекратяване.
3
Със Заповед № 89/ 09.06.2025 г., издадена от Ректора на МУ - В., връчена на
15.06.2025г. трудовото правоотношение е прекратено, като в заповедта неоснователно и
неправилно е посочено правното основание чл.326, ал.1 КТ, уреждащо прекратяване по
инициатива на работника/служителя, а не на работодателя. Заповедта се настоява, че е
незаконна, извършена в нарушение на трудовото законодателство, без обективно и
законосъобразно основание. Също така ищцата не е била уведомена предварително за
прекратяването, както не са били изчерпани възможностите за диалог или друга форма на
законосъобразно прекратяване (напр. по взаимно съгласие). От датата на заповедта за
прекратяване до момента е останала без работа на длъжност преподавател висше училище,
поради което има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Нарушено, според ищцата, е изискването за обвързаност с конкурсната процедура:
Съгласно чл. 9, ал.2 ЗВО и съдебната практика, когато длъжността е заета след конкурс,
трудовото правоотношение не може да бъде прекратено произволно, освен при наличие на
изрично посочени основания от КТ, придружени с мотиви. Прекратяване без мотивирано
позоваване на обективни основания (напр. съкращаване на щата, придобиване право на
пенсия и др.) е в противоречие със закона.
Неправилно е посочено правно основание: Прекратяване на договор, който вече не е
„допълнителен", към датата на връчване на предизвестието, трудовият договор вече е
придобил статута на основен, а чл. 334 КТ се отнася единствено до допълнителни трудови
правоотношения. Уволнението е извършено в нарушение на чл. 328 КТ, без конкретизиране
на основание и без мотиви.
Заповедта за прекратяване на ТПО е Незаконосъобразна заповед: Заповед № 89/
09.06.2025 г. неправилно се позовава и на чл. 326, ал.1 КТ, уреждащ прекратяване по
желание на работника, което в случая не е налице.
Твърди се нарушение на предизвестието: Предизвестието е в 15-дневен срок, въпреки
че съгласно чл. 326, ал. 2 КТ, за основен трудов договор минималният срок е 30 дни, освен
ако не е уговорен подълъг.
Сочи се, че е налице липса на конкретни правни основания и мотиви. Нито в
предизвестието, нито в Заповед № 89/09.06.2025г. са изложени фактически основания, както
изисква чл. 328 КТ. Това нарушава изискванията на закона за яснота и мотивираност при
прекратяване на трудов договор от работодателя и представлява съществено процесуално
нарушение.
Налице според ищцата е Фактическа и морална необоснованост: Ищцата е
изпълнявала задълженията си с изключителна отговорност - в продължение на четири
години □ е възлагана и ръководна дейност като курсов ръководител. Прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено внезапно, без индикации, и при доказано добро
изпълнение на служебните □ задължения, което е в разрез с принципите на добросъвестност,
прогласени в чл. 8, ал. 2 КТ и чл. 3 от ЗЗД.
Налице според ищцата е противоречие със Закона за висшето образование /ЗВО/ и
вътрешните правила на университета, засягащи академичното развитие: Ищцата е заела
длъжността след конкурс, като последствие е защитила дисертация по „Офталмология" и
придобила ОНС „доктор", което недвусмислено показва дългосрочна ангажираност към
научната дейност и ясна воля за дългосрочно развитие в университета. Уволнението □
прекъсва този процес, което представлява незаконосъобразност на издадената заповед и
форма на дискриминационно третиране към преподавател, заел длъжността в резултат на
конкурс.
С горното се обосновава правният интерес от предявяване на исковите претенции.
СТАНОВИЩЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Ответникът М.У. „П.. д-р П.С." - В., Булстат ***, с адрес: гр. В., ул. „М. Д." № **,
представляван от П.. д-р д.м.н. С.Г., редовно уведомен в срока за отговор по чл.131 от
ГПК, е депозирал отговор чрез пълномощника си адв. Н. Н. С. - АК В., сл. адрес: гр. В., ул.
4
"К. М.", № **, адв. офис, тел. ***.
С отговора се изразява становище, че предявените искове са допустими, но
неоснователни по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КТ, трудов
договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е
недействителен. Недействителността се прогласява от съда, като до влизане в сила на
решението за обявяване на недействителността, отношенията между страните се уреждат
както при действителен трудов договор / чл. 75, ал. 1 от КТ/. В конкретният случай трудовия
договор с ищцата е сключен на основание чл. 111 от КТ на 13.09.2021 г., когато ищцата е
работила по основно трудово правоотношение с „*** - В." ЕООД и до прекратяването с
оспорената заповед № 89/09.06.2025 г. не е променян характера или мястото на работа, нито
основанието за сключването му. Ето защо считам, че той не противоречи на закона, нито го
заобикаля, не страда от сочените в исковата молба пороци и представлява действителен
трудов договор, който обвързва страните, както е уговорено по него.
Прекратяването на основния трудов договор на ищцата с „*** -В." ЕООД по нейно
желание, считано от 02.05.2025 г., няма отношение към трудовото й правоотношение с М. у. -
В. и респ. не поражда задължение за втория работодател да предприема каквито и да е
действия за неговото изменение в основно трудово правоотношение, тъй като няма законово
основание за това.
При изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, е съществувалото между страните по делото трудово правоотношение в ответното
предприятие по трудов договор № 103/13.09.2025 г. на основание чл. 111 от КТ -
допълнителен трудов договор за заемане на длъжността „Преподавател - висше училище" в
Медицински колеж, Учебен сектор „М.о." за неопределено време, на непълно работно време
от 4 часа.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че с ответника са се намирали във валидни трудови
правоотношения, че трудовия договор е прекратен на посоченото основание, а от своя
страна ответникът следва да установи, предвид доказателствената тежест спазването на
предвидените от закона изисквания за извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение, с оглед на посоченото основание, т.е. законосъобразността на
предприетите от него действия по уволнение на ищеца.
Съдът предостави по реда на чл. 146, ал. 3 от ГПК възможност на страните по
делото да изразят становище по доклада и дадените указания, както и да предприемат
съответните процесуални действия във връзка с указанията.
СЪДЪТ по направените възражения и искания в становище, депозирано с вх. №
82190 от 30.09.2025 г. от процесуалния представител на ищцовата страна, преценява, че
доклада не следва да съдържа дословно възпроизвеждане на всички изложения в исковата
молба или в допълнителни становища на ищеца, като тези изложения имат значене и ще
бъдат преценявани при решаване спора по същество. По изложените съображения, съдът
намира, че не са налице основания за допускане на допълване на доклада по реда на чл. 146
от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищцовата
страна, обективирано в становище от 30.09.2025 година, за допълване доклада на делото с
отразяване в него изложените в настоящото становище възражения и уточнения.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада. Моля да приемете постъпилите писмени
доказателства.
АДВ. С.: Нямам възражения и допълнения по доклада. Моля да приемете
постъпилите писмени доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения проект за доклад,
както и липсата на основания за служебно изменение на същия
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за ОКОНЧАТЕЛЕН изготвения проект за доклад по делото, съгласно
Определение № 36723/18.09.2025 г. и възпроизведен в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ намира ангажираните със сезиращата го молба и с отговора преписи от
писмени документи за релевантни към установяване на обстоятелства от предмета на спора,
поради което и на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА всички представени с исковата молба писмени
доказателства, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК писмени документи: Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № 89/ 09.06.2025г., връчена на 18.06.2025г.,
Предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение № 099-1418/15.05.2025г., връчено
на 03.06.2025г., Трудов договор №103 от 13.09.2021г., сключен между С. Н. Н., и М.У. – В.,
Допълнително споразумение към трудов договор № 4066/15.09.2021 г. сключено между С. Н.
Н., и М.У. – В., Допълнително споразумение № 4019/15.09.2021 г. сключено между С. Н. Н.,
и М.У. – В., Допълнително споразумение № 167/21.01.2022 г. сключено между С. Н. Н., и
М.У. – В., Допълнително споразумение № 1031/22.03.2022 г. сключено между С. Н. Н., и
М.У. – В., Допълнително споразумение към трудов договор № 3313/12.09.2022 г. сключено
между С. Н. Н., и М.У. – В., Допълнително споразумение № 2769/18.09.2023 г. сключено
между С. Н. Н., и М.У. – В., Допълнително споразумение № 3259/18.09.2023 г. сключено
между С. Н. Н., и М.У. – В., Допълнително споразумение към трудов договор №
1293/25.08.2023 г. сключено между С. Н. Н., и М.У. – В., Допълнително споразумение от
31.01.2024 г. сключено между С. Н. Н., и М.У. – В., Допълнително споразумение №
3301/25.09.2024 г. сключено между С. Н. Н., и М.У. – В., Допълнително споразумение към
трудов договор № 133/22.01.2025 г. сключено между С. Н. Н., и М.У. – В., Допълнително
споразумение към трудов договор № 552/02.05.2025 г. сключено между С. Н. Н., и М.У. – В.,
Допълнително споразумение към трудов договор № 2580/05.07.2024 г. сключено между С. Н.
Н., и М.У. – В., Заповед № 125/ 29.01.2025г. на ректора на МУ –В., Заповед № 1033/
04.06.2024г. на ректора на МУ- В., Фиш за работна заплата за месец април 2025 г., Фиш за
работна заплата за месец май 2025 г., Длъжностна характеристика за длъжност
„Преподавател - висше училище", утвърдена от Ректора на МУ-В. и подписана на дата
15.09.2021г. от С. Н. Н., Правилник за дейността на М.У. – „П.. Д.р П. С.“ – В., Пълномощно
за процесуално представителство,
ПРИЕМА И ПРИЛАГА всички представени с отговора на исковата молба писмени
6
доказателства, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК писмени документи: Заповед №
89/09.06.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор №
103/13.09.2021 г., Предизвестие № 099-1418/15.05.2025 г. за прекратяване на трудово
правоотношение, Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно
Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. №
30Е002947053/20.06.2025 г., Уведомително писмо издадено от „Университетска
специализирана болница по очни болести за активно лечение В.“ ЕООД с изх. №
235А/28.04.2025 г., Доклад от П. А. Ц., д.и. Директор на Медицински колеж – В., Заявление
от д-р С. Н. Н., д.м., на длъжност Преподавател – УС „М.о.“ към Медицински колеж – гр. В.
с вх. № 099-1379/09.05.2025 г., Уверение № 109-60 от 22.01.2025 г. издадено от М.У. – В. „П..
д-р П.С.“, Допълнително споразумение към трудов договор № 552/02.05.2025 г. сключено
между М.У. „П.. д-р П.С.“ – В. и С. Н. Н., Заповед № 125/29.01.2025 г., Допълнително
споразумение към трудов договор № 133/22.01.2025 г., Допълнително споразумение №
3301/25.09.2024 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 2580/05.07.2024 г.,
Заповед № 1033/04.06.2024 г., Допълнително споразумение № 3054/31.01.2024 г.,
Допълнително споразумение № 3259/18.09.2023 г., Допълнително споразумение №
2769/18.09.2023 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 1293/25.08.2023 г.,
Допълнително споразумение № 4360/30.01.2023 г., Заповед № 7164/23.12.2022 г.,
Допълнително споразумение към трудов договор № 3313/12.09.2022 г., Допълнително
споразумение № 4826/20.09.2022 г., Допълнително споразумение № 3281/20.09.2022 г.,
Допълнително споразумение № 1831/22.03.2022 г., Допълнително споразумение от дата
21.01.2022 г., Допълнително споразумение № 4019/15.09.2021 г., Допълнително
споразумение към трудов договор № 4066/15.09.2021 г., Трудов договор № 103/13.09.2021 г.,
Длъжностна характеристика на длъжност „Преподавател висше училище“, Пълномощно за
процесуално представителство от дата 05.08.2025 г., молба от адвокат Н. С. за присъждане
на разноски по делото, Договор за правна защита и съдействие серия Б №
**********/05.08.2025 г., Преводно нареждане/вносна бележка от дата 13.08.2025 г. за
сумата в размер на 2400 лева,
АДВ. С.: Прилагам още едно платежно за доказателства разноските ми адвокатския
хонорар.
АДВ. Л.: Искам едно уточнение дали е различно от представеното с отговора на
исковата молба или е идентично.
АДВ. С.: Същото е, което е представено с отговора на исковата молба в размер на
2400 лева, но това е платежното, с което е преведена сумата.
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства със становище от
30.09.2025 г. от процесуалния представител на ищцовата страна са относими и допустими
към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат приети и приобщени към
доказателствения материал по делото.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото представените с
имейл вх. № 82190/30.09.2025 г. от процесуалният представител на ищеца копия на
документи: Списък на разноски по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие №
**********/30.09.2025 г., Правилник за дейността на М.У. „П. д-р П. С.“ – В..
7
Съдът предостави възможност на страните дали имат други доказателствени
искания
АДВ. Л.: Представям и моля да бъдат приети два нови документа - Справка за учебна
натовареност на ищцата С. Н., както и електрони трудови записи от НАП, от които е видно,
че след завеждане на исковата молба има налични сключени нови трудови договори, което
води до оттегляне на иска в първото съдебно заседание. Представям доказателствата с
препис за насрещната страна.
АДВ. С.: Да се приемат към материалите по делото.
Днес представените такива два нови документа от процесуалния представител на
ищеца, съдът преценява също като допустими , поради което намира, че следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, днес представените
от процесуалния представител на ищеца надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия
на документи, както следва: Справка за учебна натовареност с изх. № 112-541/20.11.2025 г. и
Актуално състояние ЕЕТЗ – Електронни трудови записи на лицето С. Н. Н. от Национална
агенция за приходите.
Съдът предоставя възможност на процесуалния представител на ответната
страна да изрази становище по отправеното искане по реда на чл. 190 от ГПК
АДВ. С.: Отговорът е подаден от мен като пълномощник на М.у., но поради
техническа грешка е посочено името на стария ректор. Упълномощаването ми е от П. Д.Р.,
така че по отношение на представителната ми власт за подаване на писмен отговор, считам
че тя е безспорна и категорична, че аз съм пълномощник на университета. Грешката е
техническа в изписването в главата на писмения отговор, но не се отразява на
пълномощията ми, нито на изразената воля на ректора. Подписът и пълномощното са на
сегашния ректор.
АДВ. Л.: По отношение на искането ни по реда на чл. 190 от ГПК е във връзка с това,
че заверката на копията носи печат на „М.У.“ и подпис, който е на лице с неясно качество с
неясен статут. В същото време ГПК изисква подписът да е при заверка вярно с оригинала
или на страната или чл. 32 от ЗА вярност с оригинала от адвокат. Не е изяснено, кое лице е
заверявало приложените доказателства от ответника.
АДВ. С.: Тези доказателства оспорват ли се от Вас, защото една част са представени
и от вас.
АДВ. Л.: Оспорваме част от доказателствата например доклада на П. Ц..
АДВ. С.: В смисъл вие оспорвате авторството на доклада от П. Ц..
АДВ. Л.: Представен е документ с неизяснен произход дали произхождат от П. Ц..
Заверката е неизяснена, поради което оспорваме и този документ.
8
СЪДЪТ като прецени, че заверката на писмените документи няма отношение към
предмета на спора, намира че искането за задължаване на ответника да представи в оригинал
Протокол № 17/03.02.2025 г. на Академичния съвет на МУ – В. и всички копия от
документи, приложени към отговора и ОИМ, в техните оригинали, за сверка не следва да
бъде уважавано. Лицето, което ги е представило с депозирането с отговора, това е ответната
страна, е декларирало и е удостоверило верността на така създадените писмени документи.
То съответно носи и отговорност за тази заверка, която е направило, но изясняването, кой
точно е положил подписа за вярност с оригинала и дали съответства този подпис на това
лице, не е предмет на настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищцовата
страна обективирано в исковата молба, както и отново заявено в становище от 30.09.2025 г.
по реда на чл. 190 от ГПК да бъде задължена ответната страна да представи в оригинал
Протокол № 17/03.02.2025 г. на Академичния съвет на МУ – В. и всички копия от
документи, приложени към отговора и ОИМ.
СЪДЪТ докладва, че с определение от разпоредително заседание проведено на
18.09.2025 г. е предоставена възможност на ищцовата страна да се ползва от
показанията на един свидетел при режим на довеждане.
СЪДЪТ, с оглед дадената възможност на ищеца за ангажиране на гласни
доказателства по делото, намира, че до разпит в днешното съдебно заседание следва да
бъдат допуснати водените от тях свидетели:
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ищеца, като снема
неговата самоличност:
Свидетелят Р.Н.М. – ЕГН **********, българин, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят М.: Желая да свидетелствам и да дам показания.
На въпроси на адвокат Л.:
Свидетелят М.: Познавам доктор С. Н. Н. беше мой преподавател в периода на
моето обучение 2021-2024 година, бакалавърска степен „М.о.“. Освен мой преподавател
доктор С. Н. беше и наш курсов ръководител, който вземаше доста активно участие и в
учебния процес и в организацията на политическите ни упражнения. Доста често съм
виждала доктор С. Н. на различни семенари, така че смятам, че е активен участник. Доктор
С. Н. беше изключително отговорна като мога да твърдя, че с нея сме имали най-много брой
упражнения през изминалите моите учащи три години. Като доста активно в организацията
и на учебния процес и провеждането на изпитите, като цяло.
АДВ. Л.: Известни ли са ви случаи, в които нейното присъствие и дейност като
преподавател в колежа е била ограничавана. Например отнемане на зали, променяне на
график или заместването й от други преподаватели по преподаваните дисциплини.
9
Свидетелят М.: Нямам такава информация и не мога да ви отговоря на този въпрос.
АДВ. Л.: Имате ли информация, как се заема длъжността преподавател и конкретно
на С. Н. в М.к..
Свидетелят М.: Доколкото съм запозната позициите се заемат чрез изкарване на
специален курс приет по Закона за висшето здравно образование. Информацията смятам, че
е налична и публикувана в сайта на университета и който не е запознат може да се
информира, доколкото съм запозната. Преподавателската длъжност се заема след спечелен
конкурс.
АДВ. Л.: Забелязали ли сте да има напрежение между С. Н. и други преподаватели и
администрацията на колежа.
Свидетелят М.: Не съм забелязвала напрежение или конфликти.
АДВ. Л.: Имате ли информация дали към настоящия момент доктор Н. е
преподавател в М.к..
АДВ. С.: Госпожо Председател, за това обстоятелство има писмени доказателства.
Изслушахме впечатленията на свидетеля за факти, които не са относими към делото. Ще ви
помоля все пак да концентрираме въпроси само за факти по делото, а не за впечатленията на
свидетеля от работата на ищеца.
Съдът указва на процесуалния представител на ищцовата страна да презицира
въпросите, които отправя към свидетеля
АДВ. Л.: Имате ли информация дали доктор Н. е желала прекъсване на
преподавателската дейност в М.к..
АДВ. С.: Има писмени доказателства ще се повторя за същото обстоятелство.
АДВ. Л.: Няма писмени доказателства дали ищцата е пожелала по собствено желание
да прекъсне дейността си като преподавател в М.к..
Съдът отклонява въпроса на процесуалния представител на ищцовата страна
като неотносим към предмета на делото
АДВ. Л.: Тъй като Заповедта за прекратяване има с правно основание по желание на
служителя, считам че такива документи писмени няма представени по делото и зададеният
въпрос е относим като събиране на гласно доказателство дали ищцата е имала намерение и
желание да прекъсне кариерата си като преподавател в М.к..
Съдът указва на процесуалния представител на ищеца, че въпросът няма
отношение към предмета на спора и за втори път отклонява въпроса към свидетеля, като
неотносим
АДВ. Л.: Как бихте описали подготовката на С. Н. като преподавател, докато ви е
била курсов и преподавател.
Съдът намира нужно да посочи, че не се оспорват качествата като преподавател
на ищцата, поради което отклонява въпроса на процесуалния представител на ищеца
10
АДВ. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ ОСВОБОЖДАВА свидетеля М..
АДВ. Л.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание писмени
доказателства за извършени разноски следва да бъдат приети и приобщени към
доказателствения материал по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото представените в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответника писмени документи,
а именно: копие на платежно нареждане за кредитен превод от 13.08.2025 г.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните са изчерпали доказателствените си искания,
като взе предвид невъзможността за постигане на спогодба, на осн. чл. 149, ал. 1, изр. 2 от
ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Л.: Уважаема г-жо Председател, безспорно е, че ищцата е била преподавател и
курсов ръководител в М.к. и от представените писмени доказателства и гласни събрани в
настоящото съдебно заседание е имала висока учебна натовареност, която през годините е
нараствала.
Трудовият договор е прекратен на основание със Заповед № 89/09.06.2025 година на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, която алинея визира прекратяване на трудовия договор по
желание на работника. Такова волеизявление не е налице и няма представен документ от
ответната страна да е било направено такова искане към работодателя. Липсата на такова
изявление обстоятелство, което прави заповедта нищожна.
Освен това заповедта за прекратяване не съдържа мотиви и не конкретизира
фактическо основание за прекратяването, с което са нарушени както чл. 328 от КТ, така и чл.
58, ал. 5, чл. 53 и други от Закона за висшето образование.
Ако се приеме, че договора е бил допълнителен, така както го тълкува ответникът, то
тогава не може да се позовава на чл. 35б от Правилника за дейността на М.у., тъй като тази
разпоредба се прилага само за членове на органи на управление, които са назначени с
основен договор и ако ищецът не е заемал такава длъжност, такова основание по чл. 35б е
неприложимо.
Нещо повече, че ако ответникът твърди, че ищецът е част от академичния състав, така
както е посочено в Доклада на П. Ц., то по вътрешните правила на МУ, а именно чл. 74 и чл.
77 академичния състав се състои само от лица на основен договор.
В този случай работодателят с издадената заповед сам си противоречи, тъй като не
може едновременно да третира договора като допълнителен, а служителят като част от
академичния състав, който включва лица само с основен договор.
На следващо място са противоречиви твърденията на ответника. От една страна сочи
в отговора на исковата молба, че прекратяването на основния договор на ищцата с „*** - В."
11
ЕООД по нейно желание, считано от 02.05.2025 г. няма отношение към трудовото и
правоотношение с МУ и респективно не поражда задължение за втория работодател да
предприема каквито и да е действия за неговото изменение, като го превърне в основен
трудов договор, а от друга страна мотивира поведението си с протокол от 03.02.2025 г.,
който е цитиран в доклада на П. А. Ц., но въпреки че е поискан от наша страна той не е
представен като доказателство по делото, та в този протокол относно статута на
преподавател на трудов договор в МУ, съгласно протокола членовете на академичния
състав, които прекратяват трудовото си правоотношение със съответното болнично
заведение следва да прекратят и трудово правните си отношения с университета. Ако има
такова протоколно решение, което още веднъж подчертавам не е представено по делото, то
то е било в разрез с Правилника за дейността на МУ, поради което следва да не се счита за
действително.
При всички положения, считаме че е налице нарушение на чл. 326, ал. 2 от КТ, т.е.
неправилен срок на предизвестието и на чл. 8, ал. 2 от КТ задължението за добросъвестност
на ректора.
Заповедта на ректора е издадена при липса на мотиви съобразно Закона за висшето
образование, без законно основание и при погрешна квалификация на договора като
допълнителен. Всичко това я прави незаконосъобразна и подлежаща на отмяна.
Освен това бих искала да подчертая, че има специални предпоставки за
освобождаване на длъжност на преподавател заета след конкурс по Закона за висшето
образование, както и специални процедури.
Т.е. в обикновен трудов договор освобождаването на служител следва единствено и
само предпоставките по КТ, но при конкурсна академична длъжност има допълнителни
основания, които са специални и няма представени доказателства от ответника те да са били
налице. Тези основания са отрицателна атестация, нарушение на академична етика,
системно неизпълнение на научно преподавателските отношения, отпадане на
необходимостта от длъжността, изтичане на срочен договор, в нашия случай е бил
безсрочен, по предложение на факултетния съвет, каквото няма, което е следвало да е
мотивирано, при достигната пенсионна възраст, което също не е лице. Освен това
съществуват освен специалните предпоставки за освобождаване на лице на конкурсна
длъжност има и специални процедури, които са гаранция за преподавателите заели своята
длъжност след конкурс спрямо недобросъвестно отношение на самия работодател. Т.е.
прекратяването от страна на работодателя не може да бъде произволно. Заповедта трябва да
е мотивирана. В случая заповедта е мотивирана с едно кратко изречение петнадесет дневно
предизвестие. Заповедта следва да е предшествана от доклад на ръководителя на Катедрата
и на Факултета. В случая имаме един доклад на П. Ц., която се позовава на имагинерен
протокол, който ние така и не сме запознати с него, тъй като ответникът не го е представил,
който обаче дори и да съществува със съдържанието, което е описано в този доклад
противоречи на вътрешните правила на М.у..
След това като гаранция спрямо преподавателите Закона за висшето образование
предвижда да има решение на компетентен академичен орган, който да бъде колективен. В
смисъл комисия това е предвидено изрично в Правилника на М.у. или да е съобразено с КТ
по чл. 328, чл. 330 и 190 и чл. 193. Т.е. комбинираното действие на всички тези норми
изключва възможността уволнението да се приеме за законно, поради което следва тази
заповед да бъде отменена, защото е издадена без доказване на специалните предпоставки и
процедурните гаранции и при погрешна правна квалификация.
Ето защо, моля съда да уважи изцяло исковете като отмени заповедта от 09.06.2025
г., да възстанови на преподавателската длъжност С. Н., както и да присъдите разноските
съгласно представения договор и списък на разноските.
Тъй като имаме и още допълнителни аргументи при възможност за предоставяне на
писмени бележки можем да ги допълним или да ги изразим сега.
12
АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, моля да постановите решение, с което да
отхвърлите изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и да присъдите на
моя доверител сторените по делото разноски.
В допълнение към изложеното в писмения отговор, моля да имате в предвид и
следните аргументи.
Трудовият договор, по който ищцата е работила с М.у. е сключен на основание чл. 111
от КТ като допълнителен трудов договор. За тези трудови договор закона изрично
предвижда, че те могат да бъдат прекратени на основание чл. 334 с отправено Предизвестие.
Такъв е и конкретният случай, доколкото с Предизвестието отправено до ищцата тя е
изрично уведомена на 15.05.25 г. по скоро на 03.06 извинявайте, Предизвестието е от 15.05,
че трудовият й договор ще бъде прекратен на това основание с петнадесет дневно
предизвестие.
Съществуването на два паралелни във времето трудови договора един основен с „***
- В." ЕООД и втори допълнителен с М.У. не ангажира втория работодател в случая моя
доверител автоматично да трансформира или превърне този втори трудов договор в основен.
Нито в КТ, нито в който и да е друг нормативен акт има такова задължение или
такава правна възможност. Тези две правоотношения съществуват паралелно и респективно
за всяко едно от тях се отнасят основанията за прекратяването им.
Самата заповед обратно на това, което твърди процесуалния представител на ищцата
изрично е посочено, че правоотношението се прекратява на основание чл. 334. Това
прекратяване не се нуждае от други допълнителни или каквито и да е мотиви от страна на
работодателя, с оглед характера на това правоотношение. То не е изменено и е такова от
възникването му 21 година по силата на трудов договор, а не по силата на конкурс както се
твърди. Така че няма основание или причина, за да бъде то трансформирано или по
отношение на него да се прилагат други норми.
В този смисъл е и практиката на ВКС като последното известно решение освен
посоченото в писмения отговор е и решение по дело № 3532/2022 година на ВКС, ІV ГО.
В този смисъл, считам че заповедта е законна и предявеният иск неоснователен и
моля да го отхвърлите.
АДВ. Л.: /реплика/: - Посочената съдебна практика от колегата не касае настоящия
казус, дотолкова доколкото в настоящия казус имаме и специалните разпоредби на Закона за
висшето образование.
Ето, защо по аргумент на §4г и §4д от Закона за висшето образование в
допълнителните разпоредби е изрично регламентирано, че по смисъла на този закон, в който
попада и моята доверителка основен трудов договор е трудовия договор сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, която визира договорите за неопределено време какъвто е
настоящия случай с представители на академичната длъжност.
Т.е. тази дефиниция е в подкрепа на твърденията ни, че договора на С. Н. сключен по
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ е основен трудов договор по смисъла на Закона за висшето
образование и в съчетание с §1 от т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ, според който
при прекратяване на основния договор допълнителния придобива характеристиките на
основен установяваме, че към датата на уволнението договорът на С. Н. следва да се счита
за основен.
Освен това §4д от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование
определя, че договора е основен по смисъла на този закон, а 4г определя, че трудовите
договори с преподавателите в университетските болници се сключват и прекратяват от
ректора на съответното висше медицинско училище съгласувано с управителя или
изпълнителния директор на болницата. Това ясно определя, че единствено ректорът по
принцип е компетентен да прекратява трудовите договори с преподаватели в
13
университетските болници, а от друга страна води до извода, че при прекратяване на
договора на преподавателя с болницата трудовото правоотношение с университета не се
прекратява или поне не се прекратява автоматично към какъвто извод с отговора на исковата
молба ни води ответникът.
По направените в хода по същество искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на страните да развият
съображенията си по съществото на спора в писмена форма: в седемдневен срок от днес - за
ищцовата страна и в десетдневен срок от днес - за ответната страна.
СЪДЪТ, ОБЯВИ устните състезания за приключили, на основание чл. 149, ал. 2
ГПК.
СЪДЪТ, ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок.
Съдебното заседание закрито в 16:27 часа.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
14