№ 89
гр. Елена, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20254130100014 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Р.“ ООД гр. С. представлявано от Н.
И. Г., чрез адв. Н. К., против Г. К. Т. от с. С. с., общ. З..
В същата се твърди, че между страните е сключен Договор №
ВТ2039/25.07.2018 г. за наем на земеделска земя с площ от 1.066 дка. Ищецът
като наемодател предал фактическата власт върху имота, предмет на договора.
Последният бил сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2018 г.
Уговореното годишно наемно плащане било в размер на 4.26 лв. и следвало да
се заплати в срок до 31.08.2018 г.
Между страните бил сключен и Договор № ВТ2036/26.07.2018 г. за
наем на земеделска земя с площ 47.507 дка. Същият бил сключен за пет
стопански години, считано от 01.10.2018 г. Ищецът като наемодател предал
фактическата власт върху имотите, предмет на договора. Страните уговорили
годишно наемно плащане в размер на 111.19 евро, като посочената сума
следвало да се заплати в български лева по централния курс на БНБ. По тази
причина следвало да се приеме, че дължимото годишно наемно плащане било
в размер на 217.46 лв. Падежът на задължението по посочения договор бил 31
август за всяка една стопанска година. Общият размер на дължимото наемно
1
плащане за петте стопански години било в размер на 1087.30 лв.
Между страните бил сключен и Договор № Р0827/30.07.2019 г. за
наем на земеделски земи с обща площ 15.515 дка. Ищецът като наемодател
предал фактическата власт върху имотите, предмет на договора. Последният
бил сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. Страните
уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 93.09 лв., което
следвало да се плати в срок до 31.12.2019 г.
На 27.10.2021 г. страните сключили споразумение, съгласно което
ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията на
ищеца по договорите за наем, с което давността за вземанията била
прекъсната на осн. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Падежът на задълженията на
ответника бил променен на 01.10.2022 г.
На 07.08.2023 г. страните сключили ново споразумение, съгласно
което ответникът отново безусловно и неотменимо признал всяко едно от
вземанията на ищеца по договорите за наем, с което давността за вземанията
отново била прекъсната на осн. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Предоговорен бил и
падежът на задълженията, като същият бил променен на 31.01.2024 г. Общият
размер на дължимите наемни плащания по договорите за наем бил определен
в размер на сумата 1184.65 лв., която към настоящия момент не била
заплатена от ответника. В чл. 3 от споразумението страните постигнали
съгласие за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна
вноска по всеки един от договорите за наем ответникът да заплати на ищеца
годишна договорна лихва в размер на 3%.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ЧГД № 428/2024 г. по описа на Районен съд – Елена и била
издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца. Присъдени и били и
разноски в размер на 505.69 лв. Ответникът обаче подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на осн. чл. 414 от ГПК. Вследствие на това,
за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск с правно основание
чл. 422 от ГПК срещу ответника.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника Г. К. Т., че последният му дължи
следните суми:
2
1. сумата 4.26 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
2. сумата 0.38 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 4.26 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
3. сумата 1087.30 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
4. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
5. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
6. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
7. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
3
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
8. сумата 13.05 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до
09.10.2024 г.;
9. сумата 93.09 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на
земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
10. сумата 8.38 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 93.09 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.,
ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху
главницата, считано от 11.10.2024 г. – подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното й изплащане.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Г. К. Т., чрез пълномощника му адв. М. Г.. В
същия последната излага, че предявеният иск е частично неоснователен, като
признава, че действително между страните съществуват търговски отношения
по силата на сключени три броя договори за наем на земеделска земя. Счита,
че задълженията, възникнали за ответника по отношение на Договор за наем
на земеделска земя от 25.07.2018 г. за стопанската 2018/2019 г., на Договор за
наем на земеделска земя от 26.07.2018 г. за стопанските 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., и на Договор за наем на земеделска
земя от 30.07.2019 г. за стопанската 2019/2020 г. са погасени, поради
4
настъпила погасителна давност съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. На следващо
място, счита, че неоснователна е претенцията на ищеца относно дължимата
договорна лихва, тъй като сключените допълнителни споразумения към
договорите за наем не следват формата на последните, а именно не са с
нотариална заверка на подписите и не са вписани в имотния регистър.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски по
делото.
В съдебно заседание ищецът „Р.“ ООД не се представлява. Неговият
пълномощник адв. Р. Т. е депозирал писмено становище, от което е видно, че
поддържа депозираната искова молба. Моли съда да уважи предявения иск.
Излага подробни съображения по същество на спора. Претендира направените
разноски по делото в исковото и в заповедното производство. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника.
В съдебно заседание ответникът Г. К. Т. не се явява.
Пълномощникът му адв. М. Г. депозира писмено становище, в което заявява,
че не възразява да се даде ход на делото. Поддържа депозирания отговор на
исковата молба. Оспорва предявения иск като частично неоснователен. Излага
подробни съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявения иск,
като частично неоснователен и недоказан и на ответника се присъдят
направените разноски по делото в размер на 400.00 лв.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „Р.“
ООД е със седалище и адрес на управление в гр. С. и е вписан в Търговския
регистър, като се представлява от управителите В. С. Г.ев, Т. Л. Ш., Л. В. З. и
Н. И. Г. заедно и поотделно.
От Договор за наем на земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г. се
установява, че същият е сключен между ищеца „Р.“ ООД, действащ в
качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т., действащ в качеството на
наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и
възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 1.066 дка,
5
находящи се в землището на с. Мусина, общ. Павликени, за срок от една
стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. Ищецът се
задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в
състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се
задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 4.26 лв. в срок до
31.12.2018 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано,
че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.
Видно от Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/30.07.2018
г., същият е сключен между ищеца „Р.“ ООД, действащ в качеството на
наемодател, и ответника Г. К. Т., действащ в качеството на наемател, съгласно
който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване
собствените си земеделски земи с обща площ 47.507 дка, находящи се в
землища, прилежащи към Община В. Т. (с. Ново село, гр. Дебелец и с.
Каранци), за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. до
30.09.2023 г. Ищецът се задължил да предаде земеделските земи – предмет на
договора за наем в състояние, което отговаря на начина им на трайно
ползване. Ответникът се задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер
на 111.19 евро за всяка една стопанска година в срок до 31 август. В чл. 8 от
сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми
ще се заплащат в български лева, по централния курс на БНБ към датата на
падежа на плащане на съответната наемна вноска.
От Договор за наем на земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г. се
установява, че същият е сключен между ищеца „Р.“ ООД, действащ в
качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т. като земеделски производител,
действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на
втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с
обща площ 15.515 дка, находящи се в землища, прилежащи към Община
Борово и Община И.о (с. Батин, с. Мечка и с. Табачка), за срок от една
стопанска година, считано от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Ищецът се
задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в
състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се
задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 93.09 лв. в срок до
31.12.2019 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано,
че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.
6
От Споразумение от 27.10.2021 г. се установява, че страните
сключили такова във връзка с Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2039/25.07.2018 г., Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2036/30.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0827/30.07.2019 г., поради това, че ответникът не изпълнил задължението си
и не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за четири стопански години, а
именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както следва: по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г. в размер на 4.26
лв., по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/30.07.2018 г. в размер на
217.46 лв. за всяка една стопанска година и по Договор за наем на земеделска
земя № Р0827/30.07.2019 г. в размер на 93.09 лв. Ответникът безусловно и
неотменимо признал всяко едно от посочените вземания. Освен това, страните
постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде
променен на 01.10.2022 г.
Видно от Споразумение от 07.08.2023 г., същото е сключено между
страните по повод Договор за наем на земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018
г., Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/30.07.2018 г. и Договор за
наем на земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г., тъй като ответникът не
изпълнил задължението си и не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за
пет стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г.,
2021/2022 г. и 2022/2023 г., както следва: по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2039/25.07.2018 г. в размер на 4.26 лв., по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2036/30.07.2018 г. в размер на 217.46 лв. за всяка една
стопанска година и по Договор за наем на земеделска земя №
Р0827/30.07.2019 г. в размер на 93.09 лв. Ответникът безусловно и
неотменимо признал всяко едно от посочените вземания за всяка една
стопанска година. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко
едно от посочените задължения да бъде променен на 31.01.2024 г. На
последно място, същите се договорили ответникът да заплати на ищеца
договорна годишна лихва в размер на 3% върху наемната цена за всяка една
стопанска година, считано от падежа, посочен в б. „А“ от договора, до
окончателното й погасяване.
От приложеното ЧГД № 428/2024 г. по описа на Районен съд –
Елена е видно, че въз основа на Разпореждане № 874/15.10.2024 г. е издадена
7
Заповед за изпълнение № 212/15.10.2024 г. Съгласно последната длъжникът Г.
К. Т., е осъден да заплати на кредитора „Р.“ ООД, следните суми:
1. сумата 4.26 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
2. сумата 0.38 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 4.26 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
3. сумата 1087.30 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
4. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
5. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
6. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
8
09.10.2024 г.;
7. сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
8. сумата 13.05 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до
09.10.2024 г.;
9. сумата 93.09 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на
земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
10. сумата 8.38 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 93.09 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.10.2024
г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото в
размер на 505.69 лв.
Длъжникът Г. К. Т. в законоустановения едномесечен срок е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. На
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Същият в определения едномесечен
срок е предявил иск срещу длъжника Г. К. Т., като е депозирал искова молба в
Районен съд – Елена, въз основа на която е образувано настоящото гр. д. №
14/2025 г. по описа на Районен съд – Елена.
9
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на договор за наем, признат в заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК, и индивидуализирано в заповед за
изпълнение на парично задължение. По отношение на претендираните
вземания приложима е материалноправната разпоредба на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в
срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 414 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
За да се приеме за основателен предявеният иск, е необходимо да се
установи, че страните са се намирали в правоотношение, възникнало по
силата на валидно сключен помежду им договор за наем на земеделска земя,
по който в случая ответникът се явява наемател по договора. Наред с това,
съдът следва да установи, че ищецът наемодател е изправна страна, а
ответникът е неизправна страна, т. е. че последният не е изпълнил
задължението си да заплаща договореното наемно плащане за съответната
стопанска година.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът
приема, че страните по настоящото дело са се намирали в облигационно
(наемно) правоотношение през процесния период от време, което е
възникнало по силата на валидно сключени помежду им три броя писмени
договори за наем, а именно: Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2039/25.07.2018 г., Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2036/30.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0827/30.07.2019 г., които съдържат всички съществени елементи – две
насрещни волеизявления, предмет на договора, договорено наемно плащане.
На следващо място, от данните по делото е видно и се обосновава
извод, че ищецът наемодател е изправна страна по договора за наем, тъй като е
предоставил на наемателя владението и ползването на земеделските земи,
10
предмет на договора, и е осигурил на същия спокойно и безпрепятствено
ползване на тези имоти. В този смисъл, в случая е налице пълно и точно
изпълнение на задълженията от страна на ищеца наемодател. Освен това, по
делото се установи, че ответникът наемател не е изпълнил от своя страна
задължението си да заплати дължимата наемна цена за всяка една стопанска
година за период от пет години. Това е видно по несъмнен начин от
представените по делото Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от
07.08.2023 г., в които ответникът е признал безусловно и неотменимо
задълженията си към ищеца по сключените договори за наем, а и няма спор
между страните в тази насока. Ответникът не оспорва този факт, видно от
подадения отговор на исковата молба. В същия единствено релевира
възражение за изтекла погасителна давност за стопанските 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът намира, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на посочените стопански години по
сключените договори за наем е неоснователно по следните съображения:
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от
време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства,
който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността
и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като по отношение на
вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания, приложима е
специалната 3-годишна давност - чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В сключените
Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г. ответникът
изрично е признал, че е носител на задължения за заплащане на наемна цена,
дължима по сключените три броя договори за наем. Това изявление съставлява
признание на задължението, което прекъсва давността по смисъла на чл. 116,
б. „а“ ЗЗД, тъй като съдържанието на волеизявлението на длъжника не е
насочено само към признаване на правопораждащия вземането факт (сключен
договор за наем), а се признават неговите правни последици - възникналото
правно задължение за престиране на определена по размер наемна цена. От
прекъсването й започва да тече нова давност от същия вид, която до датата на
предявяване на настоящия иск очевидно не е изтекла, тъй като с факта на
11
подаването му същата пак се прекъсва – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на наемна цена по процесните Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2039/25.07.2018 г., Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2036/30.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0827/30.07.2019 г. е доказан по основание.
Съдът счита, че и размерът на претенцията се доказва от
приложените по делото Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2039/25.07.2018 г., Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2036/30.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0827/30.07.2019 г., както и от приложените два броя Споразумение от
27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г., като в същите е посочен точният
размер на наемното плащане за всяка една стопанска година по всеки един от
договорите, а именно:
- сумата 4.26 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
- сумата 1087.30 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
- сумата 93.09 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на
земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него.
Задължението за заплащане на наемна цена е срочно, тъй като
страните са уговорили изрично момента, в който същото следва да бъде
изпълнено. Съгласие за това е постигнато в чл. 7 от Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2036/26.07.2018 г., съгласно който наемната цена се
заплаща еднократно на падеж – 31 август за съответната стопанска година, по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г. падежът е на
31.08.2018 г. и по Договор за наем на земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г.
12
падежът е 31.12.2019 г. С подписаните впоследствие два броя споразумения е
договорен друг падеж – 01.10.2022 г., а след това 31.01.2024 г. Видно от
данните по делото, към момента на предявяване пред съда на заявлението по
чл. 410 от ГПК са настъпили падежите на задължението за заплащане на
договорената наемна цена, поради което възникналото в тежест на ответника
задължение към ищеца за посочените по-горе вземания е изискуемо.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във
вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
претендирания от ищеца размер, както следва:
- сумата 4.26 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
- сумата 1087.30 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
- сумата 93.09 лв., представляваща главница за незаплатена наемна
цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на
земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към
него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него.
Съдът намира, че е основателен и доказан и предявеният иск за
заплащане на договорна годишна лихва в размер на 3%, както следва:
- сумата 0.38 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 4.26 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
13
земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 19.57 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 13.05 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 8.38 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 93.09 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.
14
Заплащането на договорна годишна лихва е уговорено в чл. 3 от
Споразумение от 07.08.2023 г., съгласно който страните са постигнали
съгласие за срока от падежа, посочен в б. „А“, до окончателното погасяване на
задълженията наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва в размер
на 3%.
От данните по делото е видно, че ответникът не оспорва така
постигнатата договорка между страните, както и размера на изчислената
договорна годишна лихва. Възраженията му, изложени в отговора на исковата
молба са, че за да породи действие договорената годишна лихва в
споразумението е следвало последното да бъде в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, в каквато е процесният договор за наем, както и че е
необходимо да бъде вписано споразумението в имотния регистър.
Съдът не възприема така направените възражения от ответника.
Сключените между страните споразумения не са типично изменение на
договорите за наем по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД и чл. 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
за да е нужно като условие за валидност да бъде спазена повелената с втората
законова норма форма на сключване на договорите за наем на земеделска земя
над 1 година, състояща се в нотариално удостоверяване на подписите на
страните. Следва да се отбележи, че единствено Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2036/30.07.2018 г. е сключен за срок от пет стопански
години и към него е относима изискуемата от разпоредбата на чл. 4б, ал. 1 от
ЗПСЗЗ форма – писмена с нотариална заверка на подписите и изискуемото
вписване в службата по вписвания съгласно чл. 4б, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Освен това, дори и хипотетично да се допусне, че за споразуменията
би била приложима тази особена форма, признанието на вземанията като факт
не може да се отрече по причина неспазването й, тъй като законът не изисква
то да се извършва в някаква особена форма. За валидността на последвалото
договаряне на задължение за заплащане на годишна лихва върху забавените
наемни плащания, законът също не изисква спазване на форма, съответна на
тази на договора за наем по чл. 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Това е така, понеже въпросната писмена уговорка не е негово
изменение в смисъла на посочената законова норма, защото не преурежда
никакви основни права и задължения на страните от типичното съдържание на
наемното правоотношение - чл. 228 от ЗЗД, а заменя - чл. 10, ал. 2 и чл. 9 от
15
ЗЗД едно произтичащо от закона аксесорно право на обезщетение за забава в
полза на кредитора – наемодател - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
заплащане на договорна годишна лихва се явява допустим, а разгледан по
същество, основателен и доказан по размер.
На ищеца следва да се присъди и заплащане на договорна годишна
лихва в размер на 3% върху главницата, считано от 11.10.2024 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на
закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията
на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
съдебни разноски за държавна такса в размер на 124.31 лв. Настоящият
съдебен състав счита, че предвид уважаване на иска с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в процесния случай следва да се
приеме, че присъдените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса в размер на 25.69 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 480.00 лв., общо в размер на 505.69 лв., са дължими.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. К. Т. с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С. с. № *, общ. З. и настоящ адрес с. Р. №
***, общ. В. Т., че Г. К. Т. дължи на „Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Г. Г.“ № *, представлявано от Н. И. Г.,
следните суми:
1. сумата 4.26 лв. (четири лв. 26 ст.), представляваща главница за
16
незаплатена наемна цена на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
2. сумата 0.38 лв. (тридесет и осем стотинки), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 4.26 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2039/25.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
3. сумата 1087.30 лв. (хиляда осемдесет и седем лв. 30 ст.),
представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделски земи за
стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г.
по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение
от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
4. сумата 19.57 лв. (деветнадесет лв. 57 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
5. сумата 19.57 лв. (деветнадесет лв. 57 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
6. сумата 19.57 лв. (деветнадесет лв. 57 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
7. сумата 19.57 лв. (деветнадесет лв. 57 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за
17
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
8. сумата 13.05 лв. (тринадесет лв. 05 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2036/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.;
9. сумата 93.09 лв. (деветдесет и три лв. 09 ст.), представляваща
главница за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската
2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него;
10. сумата 8.38 лв. (осем лв. 38 ст.), представляваща договорна
годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 93.09 лв. за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за
наем на земеделска земя № Р0827/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г.
към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г.
до 09.10.2024 г.,
ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху
главниците, считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане, за които
е издадена Заповед за изпълнение № 212/15.10.2024 г. по ЧГД № 428/2024 г. по
описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА Г. К. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С. с. № *,
общ. З. и настоящ адрес с. Р. № ***, общ. В. Т., да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. Г.“ № *,
представлявано от Н. И. Г., направените разноски в заповедното производство
в размер на сумата 505.69 лв. (петстотин и пет лв. 69 ст.), както и направените
разноски в исковото производство в размер на сумата 124.31 лв. (сто двадесет
и четири лв. лв. 31 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. Т. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
18
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
19