Р Е Ш Е Н И
Е № 260011
Гр.Елхово, 10.07.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, ІІІ-ти
граждански състав, в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря М. Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 93 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано въз основа на искова молба, изпратена по подсъдност
от РС–Малко Търново, след повдигната препирня за подсъдност с РС-Бургас и
произнасяне в тази насока по реда на чл.122 от ГПК на ОС-Бургас, с която са
предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, по чл.86 ал.1 от ЗЗД и по чл.181
ал.3 предл.2-ро от ЗМВР.
Ищецът – Г.А.Ш., с ЕГН **********,***, чрез процесуалните си пълномощници – адв.П.С. и адв.В.Б.,***, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - гр.Бургас, ул."Пиротска" № 21, ет.1, офис 2, в иск.си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С.И. К., със седалище и адрес на управление - гр.***, твърди, че от 2002г. е бил назначен на длъжност „старши инспектор – Командир на отделение“ в Група охрана на държавната граница /ГОДГ/ 03 при Гранично полицейско управление /ГПУ/ - гр.Малко Търново към Регионална Дирекция "Гранична полиция"-гр.Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител. Сочи, че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, като при нощните смени e полагал нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно. През процесният период от време от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът твърди, че е полагал извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, като посоченият извънреден труд не му е заплащан от органа по назначаването, поради което излагайки правни доводи и аргументи счита, че следва да му бъде заплатен. Според ищеца понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от КТ, съгласно който в ал.1 е визирано – „нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“, а в ал. 2 – „нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа“. Въз основа на това ищецът извлича извод, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143. Това преизчисляване се налага от факта, че служителите, работещи на смени в ГД"ГП" към МВР полагат през нощта не нормалния законоустановен 7 часов нощен труд, а 8 часов такъв. Изтъква се, че поради това, че ЗМВР разграничава заплащането на извънреден труд от заплащането на нощен труд /чл.178 и чл.179 от ЗМВР/, то часовата разлика, получена след приравняване на положения нощен труд на дневен такъв по посочения по-горе коефициент представлява извънреден труд, който съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %. В иск.си молба ищецът позовавайки се на нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, сочи, че за процесният период са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, като и в трите цитирани подзаконови нормативни акта текстът на чл.3, ал.3 е идентичен и визира, че „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период“.Сочи се, че в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 1.143, докато в следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване на часовете нощен труд липсва. Ищецът в иск.си молба излага аргументирани доводи, че в периода от отмяната на Наредба №8121з-592 - 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 - 02.08.2016г., отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт, основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В обстоятелствената част на иск.си молба ищецът възвежда, че при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01,2007г.), чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това не означава според ищеца, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ, съгласно която разпоредба за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В исковата си молба ищецът сочи, че за периода от
01.09.2016г. до 01.09.2019г. е положил извънреден труд от 500,5 часа, получен
след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и
отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, който не му е бил
заплатен от ответника в качеството му на работодател, поради което претендира
сума в размер на 3000.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за посочения по – горе период, в едно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Ищецът излага и доводи, че ответникът му дължи и
сумата от 500.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху
стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен
като извънреден за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., начислена от
момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30-то число на
съответния месец до датата на подаване на исковата молба. Отделно от това
ищецът претендира и сумата от 420.00 лева, представляваща обезщетение,
равняващо се на равностойността на непредоставените му от ответника ободрителни
напитки по 1.00 лев. на смяна по време на полаганите от него 420 нощни
дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., в едно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Правното основание на тази си претенция
ищецът обвързва с разпоредбата на чл. 181, ал.3 от ЗМВР, чл.5, ал.2 от Наредба
№11 от 21.12.2005 година за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея и Наредба № 8121з – 792 от 29.10.2014 година
за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за
държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен
характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през
нощта от 22.00 часа до 6.00 часа.
С иск.молба е направено искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски, както и на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените суми за
възнаграждение. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът
е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът и
пълномощниците му, редовно призовани не се явяват. С депозирана молба от 10.04.2020г., е
заявено съгласие делото да бъде разгледано в отсъствието на ищеца и на
пълномощниците му, заявено е поддържане на предявените с
ИМ искове по основание, както и оспорване на изложените в писмения отговор на
ответната страна възражения и доводи. Досежно размерът на исковите претенции, в
хода на провелото се на 12.06.2020г. открито съдебно заседание, въз основа на
заключението на вещото лице А.Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК е допуснато по искане на адв.Б., направено с
посочената писмена молба от 10.04.2020г., с копие връчено и на ответната
страна, изменение в размера на предявените искови претенции – намаляне в
размера на главния иск от претендираната сума заявена с исковата молба от 3 000.00 лева да се счита
предявен за сумата от 1 644.51 лева, намаляне в размера на акцесорния иск за лихви
от претендираната сума заявена с
исковата молба от 500.00 лева да се счита предявен за сумата от 199.35
лева и намаляне в размера на претендираното обезщетение, равняващо се на
равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни
напитки по време на положените нощни дежурства заявено с иск.молба от 420.00
лева да се счита за предявен за сумата от 320.25 лева, като в частта за
разликите в размера на тези три искови претенции до заявените с ИМ размери
производството е прекратено поради направено оттегляне. С молбата, депозирана
от адв.Б. е взето становище и по съществото на спора, като се пледира за уважаване на исковете с направените изменения в размерите им и се излагат
доводи, че същите са основателни и доказани. Претендира се и присъждане на
направените разноски в процеса – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за
правна защита и съдействие от 19.08.2019г. Въз основа на последваща молба с
вх.№1858 от 03.06.2020г., депозирана от ищеца чрез пълномощника му – адв.Б., е
допуснато уточнение в периода на иска по
чл.86 ал.1 от ЗЗД, а именно в крайната му дата, поради допусната техническа
грешка, като същият се счита предявен до
датата на завеждане на иск.молба в съда /пред РС-Бургас/ - 30.08.2019г.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана
от Директора - Главен комисар С.И. К., чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените против
него искове, с който ги е оспорил изцяло както по основание, така и по размер,
излагайки подробни съображения в тази насока, като исковете за периода преди
30.08.2016г. е оспорил и като недопустими, поради изтекла давност, а по
отношение на иска за вземания за нощен труд в частта му за периода от
01.07.2019г. до 01.09.2019г. го е оспорил и като недопустим поради
преждевременното му предявяване. Не се оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността,
посочена в исковата молба. В отговора се твърди, че за процесният период ищецът
е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С
приложимите в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.ДВ бр.60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
изм.и доп.ДВ бр.99 от 13.12.2016г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. (обн.
ДВ. бр.67 от 14.08.2018г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал
реда, касаещ спорния въпрос за процесния период от време. В отговора се
поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно
урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на
труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за
работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът
не е бил през процесния период. Приложим по отношение на държавните служители в
МВР се явява Закона за МВР, който съдържа уредба относно заплащане на нощния
труд, като в тази насока ответникът се позовава на съдебна практика, цитирайки съдебни актове на
РС-Плевен и РС-Бургас. По отношение на иска за присъждане на обезщетение,
равняващо се на равностойността на непредставените от органа по назначаването
ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за периода
от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., се твърди, че исковата претенция е
неоснователна, като се позовава на действащите през процесния период заповеди
на министъра на МВР и нормативна уредба, предвиждаща забрана за компенсиране на
ободряващите напитки с пари. Иска се
съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.
Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл.юрисконсултско
възнаграждение. С отговора си ответникът е представил писмени доказателства –
цитираните Заповеди на Министъра на МВР.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Я. Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове. В хода на устните състезания въз
основа както на изложеното в писмения отговор, така и на съображенията,
възведени в представени писмени бележки, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при
МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за уважаването им, позовавайки се и на практиката на
ОС-Русе, ОС-Хасково и ОС-Велико Търново по идентични казуси, като в този случай
заявява присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък
на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, както и възнаграждение с оглед
прекратяване на производството, тъй като е допуснато намаляне в размера на исковите
претенции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят и съдът е
приел за безспорно установено с доклада си по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК обстоятелството, че ищецът Г.А.Ш. за времето от 01.01.2015г.
до 01.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника на
длъжността „старши
инспектор – Командир на отделение” в ГОДГ 03 при ГПУ-Малко Търново към РД”ГП”-Елхово при
ГД”ГП”-МВР. Не е
спорно и обстоятелството, че ищецът за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.
е работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим:
дневна, нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни смени месечно
/единият месец 7, следващия 8/, при сумарно отчитане на отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч., в съставени за тази цел протоколи, изготвени за
всяко тримесечие.
За изясняване на делото от фактическа страна е
назначена по искане на ищцовата страна, изслушана и приета като доказателство
по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, А.Г.Т., е
направило изчисленията си, както въз основа данни по нарядните дневници при
ГПУ-Малко Търново и протоколи, така и ползвайки издадените от Министъра на
вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово. В писменото си заключение, поддържано и
в хода на изслушването му, вещото лице е констатирало, че за процесният
период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1 650 часа /подробно описани в колона 6 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Посочено е,
че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. В резултат на
превръщането на положения от ищеца Г.А.Ш. нощен труд в дневен с коефициент
1.143, е
установено, че същият възлиза общо на 1 885.95 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения, е общо за процесния период в размер
на 235.95 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано към момента на проверката от
експерта в счетоводството при ответника – 18.02.2020г. допълнителен извънреден труд, преизчислен
съгласно положения нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления, експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период възлиза общо на 1 644.51 лв.
За месеците юли
и август – до 30.08.2019г. /датата на депозиране на ИМ/, вещото лице е установило
положен от ищеца нощен труд общо 90 часа, който приравнен на дневен труд с
коефициент 1.143 възлиза на 102.87 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за
този период в часове възлиза на 12.87 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен
извънреден труд за месец юли и август на 2019г., т.е. за периода от
01.07.2019г. до 30.08.2019г. възлиза на сумата от 96.05 лева, която вещото лице е
установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката –
18.02.2020 година. Установеният от
вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия, начиная от 30.10.2016г., когато е било дължимо
първото такова възнаграждение от процесния период, до подаването на исковата
молба в съда, възлиза на
общата сума от 199.35 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се
възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. септември
2016 година до м. юни вкл. 2019 година.
Към заключението е приложена и подробна справка, в табличен вид, с
данните за БТВ за
процесния период по месеци, съответната часова ставка; както и съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за
процесния период от време, обосновали даденото от вещото
лице заключение за часовете нощен труд. Изрично в отговор на поставена
конкретна задача, в.лице е отразило, че размерът на основното месечно
възнаграждение на ищеца Ш. е променяно на законово основание и с двустранно
подписани между страните трудови договори и същото е посочено аналитично в
колона 2 от Таблица 1 – Приложение №1 към експертното заключение. Вещото лице е установило, че за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г.
ищецът е положил 320.25 нощни смени, като на същия за този период не са
предоставени ободряващи напитки, ваучери за закупуване на такива и не сам му
изплащани суми, представляващи равностойността на дължимите напитки. За
непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи напитки, съгласно
заключението на вещото лице, му се полага сумата от 320.25 лева, изчислена въз
основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работи при специфична
организация на труда. Така изслушаното и поддържано от вещото лице Т. заключение по експертизата, не се оспори от страните,
като съдът го прецени за обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което се възприема изцяло, считайки го за правилно.
От така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба и като изходи и от петитума на същата, и се съобрази и с допуснатото
уточнение в периода на претенцията за мораторната лихва, конкретно крайната
дата на периода, за който се претендира, която рефлектира и е относим и за
главния иск, съдът е квалифицирал с доклада
си по чл.146 от ГПК предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове по следния
начин: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 3 000.00 лева, намалена по реда на
чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК на сумата
от 1 644.51 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като подадени
от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на
настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
Материалното
правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се регулира от специалния ЗМВР както по отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР,
чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността
на работното време на държавните служители в МВР, режима на
работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд - установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР „Брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от КТ „извънреден” е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя от работника, извън установеното
от него работно време. В конкретният случай се претендира
положен извънреден труд при втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на
работодателя, по който факт не се спори. Спорен е само размера
на положения от ищеца труд. Съгласно приложимата
разпоредба на чл.178 ал.1 т.3 от специалния ЗМВР държавните служители,
какъвто е и ищецът Ш., имат право на допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187,
ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесният случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал.
1 от ЗМВР. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време, се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна,
нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни (22.00
– 06.00 часа) смени месечно /единият месец 7, следващия 8/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно,
за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи“. За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи, като в чл.3 ал.3 от същата се визира, че
за държавните служители в МВР „при работа на смени е възможно полагането и на
труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов
период.“. Но в същата Наредба няма въведена изрична методология за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143, каквато норма /чл.31 ал.2/ изрично
е съдържала предходно действащата Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. В
последната изрично е било предвидено в чл.31 ал.2, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00
ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент
1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по
адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016
г., в сила от 29.07.2016 г./.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков
период, за времето от 01.09.2016г. до 31.12.2017г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. като при липсата на
специално правило, възвеждащо методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, действително е налице нормативна празнота, като
в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд /НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма, не означава законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а по-скоро представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Съгласно цитираната
разпоредба от НСОРЗ, е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период
- 30.08.2019г. приложение намират и разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика
на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО, когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018
г. е действало правилото на чл.9г от НРВПО, което предвижда, че отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По
силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
"без превръщане на нощните часове в дневни" са заличени,
считано от 17.07.2018г. От това
законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на посочения период от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. и
при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали
е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери
прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на
закон,
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
През целия процесен период - 01.09.2016г. - 30.08.2019г. е действало правилото на чл.18,
ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ,
което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. От
това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на
работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла
на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и
възведеното в чл.9, ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от
3.12.1993г.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) правило
на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в редакцията на чл.9г ( изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Ето защо с оглед
на гореизложените си съображения, съдът
намира, че при липса на законова методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, ползващи се със специалната закрила по Кодекса на труда, съгласно изрично визираното
в разпоредбата на чл.188,
ал.2 ЗМВР, нормативната празнота следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. В
този смисъл е и практиката на въззивната инстанция - ОС-Ямбол по идентични казуси /напр.Решение
№68/01.06.2020г. по възз.гр.д.№33/2020г.; Решение № 81/29.05.2020г. по
възз.гр.д.№31/2020г.; Решение № 44/11.03. 2020г., постановено по възз.гр.д.№
24/2020г. и др./.
По
изложените съображения и съгласно експертното заключение, съдът достига
до извода, че е налице положен от ищеца Г.А.Ш. извънреден труд
за периода от 01.09.2016г. до датата на предявяване на иск.молба в съда - 30.08.2019г. Видно от
заключението на вещото
лице Т. за този период, на база приобщената по делото доказателствена съвкупност, счетоводните документи
при ответника и нарядни дневници, извънредните и неплатени преди датата на завеждане
на исковата молба в съда часове положен от ищеца нощен
труд за процесният период - общо 1 650 часа, който нощен труд преизчислен
с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд съобразно задачата от
ищеца, е в размер общо на 1 885.95 часа, аналитично посочени за всеки
отчетен период по тримесечия в Таблица 1 съставляваща Приложение №1 към
заключението по ССЕ. Разликата между положения нощен труд в часове и
приравнения за процесния период – 01.09.2016г. до 30.08.2019г. е общо
в размер на 235.95 часа. Неизплатената сума за положен извънреден труд за
периода от 01.09.2016г. до датата на депозиране на иск.молба - 30.08.2019г. е в размер общо на
1 644.51 лв., в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след
направеното изменение по реда на чл. 214 ал.1 изр.3-то предл.1-во от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.09.2016г. до 30.08.2019г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 1 644.51 лева.
Съдът не споделя релевираното в отговора на иск.молба възражение на
процесуалния представител на ответника, юриск.Т. за недопустимост като
преждевременно предявена на исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР в частта й, с която се претендира заплащане на положен от ищеца нощен труд
за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г., предвид на това, че положеният през
посочения период нощен труд е следвало да бъде отчетен към 31.10.2019г., т.е.
след датата на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.07.2019г. – 30.08.2019г.-датата на депозиране на
иск.молба, който не е цял, а се явява част от нормативно
определения по смисъла на чл.187,
ал.3, изр. 3 от ЗМВР тримесечен отчетен
период, ищецът е положил общо 90 часа нощен труд,
които след приравняването им на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 102.87 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 12,87 часа не е начислена,
съответно не е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 96.05 лева, с което е реализиран юридическият факт,
пораждащ правото на ищеца да търси тази сума към датата на исковата молба,
което съдът следва да съобрази, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Преждевременното предявяване на тази част от главния иск /преди изтичане на целия отчетен период/ не е процесуална
пречка за разглеждането му. По същество означава,
че ищецът очаква да получи,
но все още не е получил
претендираното от него в исковата
молба възнаграждение, като в зависимост
дали ще го получи или не, искът би бил
неоснователен поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца или основателен, но не и недопустим, в какъвто
последен смисъл е релевираното възражение от
ответната страна.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което акцесорната претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото за периода от 01.09.2016
година до 30.06.2019 година възнаграждение от 1 548.46 лева, считано от 30.08.2019г. - датата на предявяване на иска пред РС-Бургас, до окончателното й плащане,
каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
Върху сумата от 96.05 лева, представляваща възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за периода от м. юли 2019г. до 30.08.2019г. включително,
с падеж на плащане 31.10.2019г., лихвата
за забава следва да бъде присъдена не от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2019г., а от датата, на
която ответникът е изпаднал в забава по отношение на тази сума - 01.11.2019г.
до окончателното й изплащане.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за
мораторна лихва, с оглед уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се
явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за
забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на работното време по смисъла на
приложимата в случая разпоредба на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на
мораторната лихва, със съответното натрупване, според заключението по
експертизата възлиза на общата сума от 199.35 лв. върху неизплатеното
допълнително възнаграждение за периода от 01.09.2016г.
до 30.06.2019г. в общ размер на 1 548.46 лева за положен извънреден труд,
считано от 30-то число на месеца, следващ последния месец на тримесечието, за
което се дължи заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска. До
този размер, заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение
на вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи
изцяло, като присъди претендираната сума от 199.35 лева с оглед допуснатото изменение. За положеният от ищеца извънреден труд за месеците
юли, август и септември 2019 година ответникът е изпаднал в забава на
01.11.2019 година, т.е. след датата на завеждане на исковата молба, поради
което и върху сумата от 96.05 лева не следва да се
начислява лихва за забава до датата на завеждане на исковата молба, каквато
претенция не е заявена изрично от ищеца с исковата молба.
Досежно искът с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР:
Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.142 ал. 1 т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., се осигуряват ободряващи напитки, като редът и условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на Министъра на вътрешните работи. През процесният период е действала Наредба № 8121з-792 от 29 октомври 2014 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на министерството на вътрешните работи, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., в сила от 01.11.2014 г., отм. ДВ. бр.62 от 14 август 2015г., както и Наредба № 8121з – 904 от 30.07.2015 година за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, в сила от 14.08.2015 г., двете издадени на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че ищецът е полагал труд и през нощта, поради което същият е имал право на ободряващи напитки, каквито за процесния период от 01.05.2015г. до датата на завеждане на иск.молба - 30.08.2019г. не са му предоставени. Съгласно чл.11 от Наредба №8121з-792 от 29 октомври 2014 г. и чл.9 от Наредба № 8121з – 904 от 30.07.2015 година, по време на полагане на нощен труд от 22.00 до 06.00 ч. на служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки - чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки, и други, като ръководителите на посочените в наредбата структури, определят поименно със заповед служителите на МВР, имащи право на ободряващи напитки, по предложение на съответния пряк ръководител. Ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР със заповед създават организация за осигуряване на ободряващи напитки. Задължението на работодателя е да престира в натура, като в чл.12 и чл.10 от наредбите изрично е посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари. От приложените по делото заповеди на Министъра на МВР, относими към процесния период, е видно, че е определен размера на сумата за ободряващи напитки по чл.9, ал.1 от Наредба № 8121з – 904 от 2015 година до 0.60 лева на служител за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа. Ободряващите напитки имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва законово предвидена възможност за предоставяне на тяхната парична равностойност, каквато е предвидена за предоставянето на храна по чл. 181, ал.1 от ЗМВР. От друга страна, по делото не са налице доказателства, от които да се установява, че ищецът е определен поименно със заповед на директора на РД „ГП“ като служител, имащ право на ободряващи напитки, след предложение от съответния пряк ръководител. Не на последно място следва да се посочи и това, че за да възникне правото на ищеца да бъде обезщетен с паричната равностойност на непредоставените му от работодателя ободряващи напитки през процесния период, то в негова тежест е да установи по предвидения в закона ред консумирания брой, вид и стойност ободряващи напитки, консумирани от него и заплатени с лични средства през периода от 01.01.2015г. до 30.08.2019г., каквито доказателства не са представени по делото. С оглед тези си съображения съдът намира, че исковата претенция на ищеца по чл.181, ал.3 от ЗМВР за заплащане на сумата от 320.25 лева представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки на смяна по време на полаганите от ищеца 320.25 нощни дежурства през периода от 01.01.2015г. до 30.08.2019г., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.08.2019г. до окончателното й плащане.
Разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, страните имат право на разноски съразмерно на уважената
и отхвърлената част от иска, каквито претенции и двете страни в процеса са
заявили.
Съдът възприема
направеното от ответника в хода на устните прения в провелото се на
12.06.2020г. о.с.заседание, възражение за прекомерност на разноските за платено
адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Видно от разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, към който препраща ГПК,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента,
като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Този текст също препраща към разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изменена с Решение №419 на ВАС на РБ - ДВ
бр.45 от 2020г. в сила от
15.05.2020г. В случая, съобразно размерът на уважените по делото
предявени в обективно съединяване две искови претенции, които определят
материалният ивтерес на сумата от общо 1 843.86 лева, минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г./изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г./ възлиза на сумата
от 250.63 лева. С оглед обема на извършената от процесуалния
представител на ищеца работа по делото- изготвяне на искова молба, както и на две писмени становища /по
повдигнатата от РС-М.Търново препирня за подсъдност и по хода на делото, с
направено искане за изменение в размера на иск.претенции при условията на
чл.214 ал.1 от ГПК и по съществото на спора/, без явяване в о.с.з., проведено
по делото едно о.с.з., както и обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и
правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 250.63 лв., като искането за заплащане на разноски,
представляващи заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство над
250.63 лева до 650.00 лева, поради прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, не следва да се уважава.
Ответникът също има право на разноски,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от
иска, както и при прекратяване на делото съгласно ал. 4 на чл. 78 от ГПК. Тъй
като ответникът е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и предвид отхвърлянето на един от исковете за
сумата от 320.25 лева и частичното прекратяване на производството по
предявените искове за сумата от 2076.14 лева, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 61.13 лева /при определен от съда на основание чл.78, ал.8,
вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна сложност
на делото/.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 73.75
лева, както и
5.00 лева държ.такса в случай на издаване на изпълнителен лист. В полза на бюджета на съдебната власт следва да се възложат и разноските за ССЕ, които
са направени от бюджета на съда, а именно – 100.00 лева.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище
и адрес на управление – 1202 София, ***, представлявана от Директора - Гл.
комисар С.И. К., да заплати на Г.А.Ш.,
с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки – гр.Бургас,
*** чрез адв.П.С. и адв.В.Б.,***, на
основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от общо
1644.51 /хиляда шестстотин
четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както
следва: върху сумата от 1 548.46 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /пред
РС-Бургас/ – 30.08.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 96.05 лева,
считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище
и адрес на управление – 1202 София, ***, представлявана от Директора - Гл.
комисар С.И. К., да заплати на Г.А.Ш.,
с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки – гр.Бургас,
*** чрез адв.П.С. и адв.В.Б.,***, на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 199.35 /сто
деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 548.46 лева,
начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са
станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 30.08.2019г.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в ЧАСТТА му, с която е уважен
искът с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки – гр.Бургас, *** чрез адв.П.С.
и адв.В.Б.,***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ***, представлявана от Директора - Гл. комисар С.И. К., иск с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР за заплащане на обезщетение в размер на 320.25 лева, представляващо
равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на
положените от ищеца 320.25 нощни дежурства по 1.00 лв. за всяко за периода от
01.01.2015г. до 01.09.2019г., в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ***, представлявана от Директора - Гл. комисар С.И. К., да заплати на Г.А.Ш.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес за връчване на
съобщения и призовки – гр.Бургас, *** чрез адв.П.С. и адв.В.Б.,***, направените
разноски по делото като НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ищеца Ш. по настоящото гр.д., от
650.00 /шестстотин и петдесет/ лева на 250.63 /двеста и петдесет лева и шестдесет и три
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Г.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес за връчване на съобщения и
призовки – гр.Бургас, *** чрез адв.П.С. и адв.В.Б.,***, да
заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ***, представлявана от Директора - Гл. комисар С.И. К., на основание чл.78 ал.3 и ал.4 вр.с ал.8 от ГПК направените разноски по делото в размер на 61.13 /шестдесет и един лева и тринадесет
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ***, представлявана от Директора - Гл. комисар С.И. К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово сумата от 73.75
/седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща размера на дължимата държавна такса върху уважените искове, държавна такса от 5.00 /пет/ лева в случай на издаване
на изпълнителен лист и сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните, чрез връчването му.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/