№ 448
гр. Плевен, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следН. състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500589 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 480/11.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5860/2024 г.
по описа на Плевенски районен съд е признато за установено на основание
чл.124 от ГПК, че А. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ж.к.
„***********“ бл.****, вх.***, ап.*** дължи на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН
**********: А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН
**********, сумата от 7824,78 лв., представляваща главница за неизплатени
суми за договорен резултативен хонорар 7,5% от общата сума на присъдените
от съдилищата обезщетение за забава, главница и лихва; заедно със законната
лихва върху главницата от 7824,78 лв. от 16.07.2024 г. до изплащане на
вземаН.та, покана за плащане на които е получаването от ответника Заповедта
за изпълнение на парично задължение.
Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78 от ГПК, А. И.
В., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ж.к. „***********“, бл.****, вх.***,
ап.*** да заплати на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН **********: А. Д. Р., ЕГН
**********, Н. Е. Г., ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН **********, сумата от
1413,00 лв., представляваща направените разноски по делото.
1
Постъпила е въззивна жалба от А. И. В., ЕГН ********** чрез
пълномощника му – адв. М. М. от АК – Варна, в която се изразява становище,
че постановеното от ПлРС решение е неправилно, поради противоречие с
материалН. закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо място, въззивникът посочва, че исковата претенция е заведена
от страна на Е. Г. Й., но в хода на производството до приключване на
съдебното дирене, обаче, няма данни за това, същият да е починал. В тази
връзка, въззивникът посочва, че няма данни за това, какви процесуални
действия е извършил съда относно настъпила смърт на ищеца и последвалата
промяната на страните в производството, а именно кои негови наследници
следва законосъобразно да бъдат конституирани като страни в
производството.
На следващо място, въззивникът твърди, че в нито един момент от
движението на делото през всички инстанции не е изразявал несъгласие с
договореното между него и адвоката, както и че по никакъв начин не е бил
информиран за това, какво се случва в хода на производството. Всички
процесуални действия пред всички инстанции са били осъществявани
единствено от страна на адв. Е. Г., като за резултатите в хода на процеса,
въззивникът твърди, че не е бил осведомен. Твърди, че е загубил комуникация
с адв. Е. Г. в хода на процеса и точно това е довело до подаване на молба пред
ВКС за запознаване с материалите по делото и то, преди същото да е
приключило, като посочва, че е получил достъп до делото във ВКС, след като
съдът се е произнесъл с акт за недопускане до касационно обжалване.
Въззивникът твърди, че едва след запознаване с материалите по делото е
установил, че не е страна по делото срещу „ДЗИ“, както и че всички суми са
били присъдени не в негова полза, а в полза на И. И. Ц., като от този момент е
предприел действия по ангажиране на друг адвокат и то не от свое име, а от
името на И. И. Ц., която се явява титуляр на присъдените суми.
Въззивникът твърди, че гражданските искове срещу „ДЗИ“, по
отношение на които се претендира адвокатско възнаграждение са били
предявени от страна на И. И. Ц., а не от негова страна, като по всички съдебни
производства той не е притежавал процесуалното качество страна, от негово
име не са предявявани претенции в качеството му на трето лице, както и в
негова полза не са присъждани каквито и да било парични суми.
2
Въззивникът твърди, че Пълномощно, Договор за правна защита и
съдействие от 05.08.2020 г. е посочен като упълномощител/клиент. В
действителност, той е заплатил на адв. Е. Г. от САК сумата от 6000,00 лв. за
предявяване на искова претенция, но от негово име и за негова сметка срещу
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Адв. Г., обаче, е образувал делото с ищец И.
И. Ц. и в тази връзка, всички суми в хода на производствата са присъдени
именно на нея. Твърди, че от негово име искови претенции срещу „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. Г. не са били образувани. Според
въззивника, в случая, ако е налице валидно възникнало правоотношение,
представляващо Договор за правна защита и съдействие, по което същият се
явява възложител /клиент или доверител/, а изпълнител /довереник/ се явява
адв. Е. Г., то е налице за неизпълнен договор по отношение на него, като
възложител. Твърди, че поетите договорни ангажименти към него не само, че
не са били изпълнени от страна на адв. Е. Г., но така заплатената сума лично от
него, а не в качеството му на упълномощено лице в размер на 6000,00 лв. все
още не му е върната. Твърди, че в тази връзка, в хода на първоинстанционното
производство е направено изрично възражение за прихващане на основание
чл.103 от ЗЗД до размера на изискуемото от негова страна вземане в размер на
6000,00 лв., произтичащо от същото това правоотношение.
Въззивникът твърди, че в качеството си на пълномощник на И. И. Ц.,
след като делото е било образувано от нейно име и за нейна сметка, е заплатил
на адв. Е. Г. следните суми: По Адвокатско пълномощно с Договор за правна
защита и съдействие от 23.10.2023 г. сумата от 5 841,00 лв. за
представителство по гр. дело № 1281/2023 г. на ВКС и подаване на молба за
издаване на изпълнителен лист; По Адвокатско пълномощно с Договор за
правна защита и съдействие /без дата/ сумата от 3654,00 лв. за подаване на
молба за издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и
водене на същото, като сумата от 200,00 лв. за образуване, както и сумата от
3454,00 лв. за удовлетворяване на парични вземаН.; По Адвокатско
пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г. сумата
от 7789,00 лв. за представителство по в.гр.дело № 2563/2022 г. на САС и
подаване на молба за издаване на изпълнителен лист. Въззивникът твърди, че
тъй като посочените суми са платени лично от него, макар и като
пълномощник на И. И. Ц., са налице предпоставките същият да направи
съответните възражеН. по тези договори в лично качество.
3
Въззивникът твърди, че преведената сума от страна на „ДЗИ“ е
постъпила по сметка на адвокат, който е преупълномощен да получи
определени суми от името на титуляра на вземането - И. И. Ц.. Твърди, че
липсват каквито и да било данни или доказателства присъдените суми,
преведени по сметка на адв. А. да са получени от него. В договора, в който се
претендира резултативен хонорар е отразено, че същия се дължи след
получаването на присъдените суми от въззивника, като страна по договора, а
не от трето лице, чрез преупълномощен адвокат. Според въззивника, след като
той не е получавал присъдените суми, а същите не са били присъдени на него
е абсолютно неправилно да се приема, че той, в лично качество, дължи така
визираН. резултативен хонорар.
Въззивникът моли ОкръжН. съд, да отмени изцяло обжалваното
решение на Плевенски районен съд.
В законоустановеН. срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите А.
Р., М. Г. и Н. Г. чрез пълномощника им – адв. Х. С., в който се оспорва изцяло
подадената въззивна жалба, като неоснователна, неправилна и необосновано.
Твърди се, че съществуването на вземането е безспорно установено.
Въззиваемият посочва, че между страните е налице валидно подписан Договор
за правна помощ и съдействие от 05.08.2020 г. между А. И. В. и адв. Е. Г.,
приложен по гр. дело № 9413/2020 г. на СГС. Твърдят, че адв. Е. Г. е изпълнил
договора и уговореН. хонорар следва да му се заплати. Според въззиваемите,
не са налице процесуални нарушеН. от страна на съда при постановяване на
обжалваното решение. Считат за неправилни, недоказани и необосновани
оплакваН.та, изложени във въззивната жалба.
Въззиваемите посочват, че по гр. дело № 5860/2024 г. по описа на ПлРС
е представено удостоверение за наследници, въз основа на което същите са
конституирани като ищци по делото, в качеството на наследници на адв. Е. Г..
Считат за неотносимо към предмета на спора твърдението на въззивника за
липса на комуникация с адв. Е. Г.. Считат за неправилни, неоснователни и
необосновани оплакваН.та на въззивника, че в първоинстанционното решение
не са разгледани и обсъдени направените от него възражеН. за неизпълнен
договор и възражеН. за прихващане. Твърдят, че адв. Е. Г. е изпълнил
добросъвестно своите задължеН. като адвокат през целия процес, свързан със
застрахователното обезщетение. Твърдят, че неизпълнението от страна на А.
4
В. е доказано безспорно, а и той самият го признава във въззивната жалба. А.
В. е страна по договора, като се е задължил да заплати уговореното
възнаграждение при условията на договора, а именно спечелване на делото.
Твърдят, че длъжник по договора от 05.08.2020 г. е А. В.. Според
въззиваемите, обстоятелството, че А. В. е оттеглил пълномощните на адв. Е. Г.
след приключване на делата във всички инстанции, след тяхното спечелване,
доказва, че той умишлено е попречил и осуетил получаването на дължимия
хонорар от адв. Е. Г.. ОплакваН.та на въззивника относно различните
процесуални субекти, страни и процесуално представителство в исковия
процес са неотносими към настоящия спор - платил ли е задължението си по
договора от 05.08.2020 г. Упълномощаването на втория адвокат, както се
твърди във въззивната жалба е единствено и само с цел да бъде осуетено
изплащането на дължимия на адв. Е. Г. хонорар. Това действие има за
последица неизпълнение от страна на А. В. на договора от 05.08.2020 г.
Въззиваемите молят ОкръжН. съд, да потвърди първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание, въззивникът А. И. В. не се явява. ПроцесуалН.т му
представител – адв. М. М. от АК – Варна моли съда, да отмени
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да
отхвърли предявеН. иск.
В съдебно заседание, въззиваемите А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г. не се
явяват. ПроцесуалН.т им представител – адв. Х. С. от ПлАК моли съда, да
остави в сила първоинстанционното решение. Не претендира разноски по
делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна,
при евентуално претендиране на такива.
ОкръжН.т съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановеН. срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивН.т съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
5
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решеН.та – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
По подадено Заявление и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение - №2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Плевенски
районен съд по силата на която е осъден А. И. В. да заплати на Е. Г. Й. сумата
от 7824,78 лв., представляваща главница за неизплатени суми за договорен
резултативен хонорар 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата
обезщетение за забава, главница и лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.07.2024 г. до изплащане на вземаН.та.
Пред Плевенски районен съд е предявен иск с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК от адв. Е. Г. Й., ЕГН ********** против А. И. В., ЕГН
********** за признаване за установено, че А. И. В. дължи на Е. Г. Й. сумата
от 7824,78 лв., представляваща главница за неизплатени суми за договорен
резултативен хонорар 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата
обезщетение за забава, главница и лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от 7824,78 лв., считано от 16.07.2024 г. до изплащане на вземаН.та,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение -
№2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Плевенски районен съд. Така
предявеН.т иск се явява процесуално допустим при наличието на всички
изискуеми от закона предпоставки. В тази връзка следва да ес посочи, че
квалификацията на иска е цитираната от настоящия съдебен състав, а не
общата норма на ч.124 от ГПК, приета в диспозитива на първоинстанционното
решение. Доколкото обаче е разгледан точно предявеН. положителен
установителен иск за дължимост на конкретното вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение това не се отразява на допустимостта на решението.
6
В отговор на оплакваН.та по въззивната жалба по същество на спора, на
първо място, следва да се посочи, че твърдението на въззивника за липса на
данни по делото за това, че ищецът адв. Е. Г. Й. е починал е изцяло
неоснователно. На л.46 от делото пред ПлРС е приложено Удостоверение за
наследници на Е. Г. Й., издадено въз основа на Акт за смърт №
****/09.11.2024 г. от Община Столична. В същото, като наследници на Е. Г. Й.
са посочени А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г.. По делото са изискани справки от НБД
за постоянен и настоящ адрес на посочените наследници, както и е
представено пълномощно, с което същите упълномощават адв. Х. С. от ПлАК
за осъществяване на процесуално представителство по гр. дело № 5860/2024 г.
по описа на ПлРС. С Разпореждане № 224/08.01.2025 г., постановено по гр.
дело № 5860/2024 г. по описа на ПлРС, посочените като наследници на Е. Г. Й.
- А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г. са конституирани като ищци по делото.
Конкретната фактическа обстановка по делото е следната7 Въззивникът
А. И. В. е упълномощил адв. Е. Г. от САК за осъществяване на процесуално
представителство във връзка с предявеН. иск срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, видно от приложеното Пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2020 г. /л.16 от делото пред ПлРС/. В
посоченото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие страните
са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 6000,00 лв. Като
резултативен хонорар, в случай на краен положителен за ищеца изход на
делото, на основание чл.36 ал.4 от ЗА, страните са договорили, че клиентът А.
И. В. следва да заплати на адв. Е. Г. 7,5% от общата сума на платените
обезщетеН. /главница и лихви/, незабавно след получаването им по посочена
от него банкова сметка. Посочено е, също така, че същото представлява и
разписка, че сумата от 6000,00 лв. е платена в брой.
По делото пред ПлРС е приложена искова молба вх. № 90651/04.09.2020
г. на СГС от А. И. В., ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на И.
И. Ц. чрез адв. Е. Г. от САК против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
**********, въз основа на която е образувано гр. дело № 9413/2020 г. по
описа на СГС.
Освен посоченото по-горе Пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие от 05.08.2020 г. във връзка с предявеН. иск срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, по делото са приложени и Адвокатско пълномощно с
7
Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023 г. сумата от 5841,00 лв.
за представителство по гр. дело № 1281/2023 г. на ВКС и подаване на молба за
издаване на изпълнителен лист; Адвокатско пълномощно с Договор за правна
защита и съдействие /без дата/ сумата от 3654,00 лв. за подаване на молба за
издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и водене на
същото, като сумата от 200,00 лв. за образуване, както и сумата от 3454,00 лв.
за удовлетворяване на парични вземаН.; Адвокатско пълномощно с Договор за
правна защита и съдействие от 23.01.2023 г. сумата от 7789,00 лв. за
представителство по в.гр.дело № 2563/2022 г. на САС и подаване на молба за
издаване на изпълнителен лист. Тези пълномощни също са подписани от
въззивника А. В., но вече с изрично отбелязване на качеството му на
пълномощник на И. И. Ц., с които се упълномощава адв.Е. Г. за определени
процесуални действия.
С оглед посочените по-горе писмени доказателства, съдът намира за
абсолютно неоснователно възражението във въззивната жалба, че исковете
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, по отношение на които се
претендира адвокатско възнаграждение са били предявени от страна на И. И.
Ц., а не от страна на А. И. В., като по всички съдебни производства той не е
притежавал процесуалното качество страна, от негово име не са предявявани
претенции в качеството му на трето лице, както и в негова полза не са
присъждани каквито и да било парични суми. Видно от приложената искова
молба против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, същата е депозирана от А. И.
В. в качеството му на пълномощник на И. И. Ц..
Този факт обаче не променя съдържанието пълномощното, ведно с
инкорпорираН. в него договор за правна помощ от 05.08.20225г. /предмет на
доказване по настоящето дело/, в който изрично е записано че А. В. в лично
качество, а не като пълномощник се е задължил да заплати освен 6000лв. в
брой, за които пълномощното е и разписка и резултативен хонорар от 7.5% от
общата сума на платените обезщетеН. /главница и лихви/, незабавно след
получаването им по посочената от него банкова сметка. Съдържанието на
самия договор е ясно и няма условия за неговото превратно тълкуване. След
като обезщетението бъде получено, А. В. следва да заплати тези 7.5% на адв.
Е. Г. като се изчисляват върху размера на главницата и лихвите, т.е. изключени
са другите евентуални вземаН. – разноски и т.н.
8
По предявеН. иск от И. И. Ц., представлявана от А. И. В. чрез адв. Е. Г.
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е налице влязло в сила решение по
в.гр.д. № 2563/2022 г. на Апелативен съд – София, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист. Във връзка с издадеН. изпълнителен лист е
подадена молба от И. И. Ц., представлявана от А. И. В. чрез адв. Е. Г. срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД до ЧСИ Г.К. с район на действие СГС за
образуване на изпълнително дело на основание чл.426 от ГПК. С
Разпореждане от 07.06.2023 г. на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС е
образувано изпълнително производство по изп. дело № 20239240402066 с
взискател И. И. Ц., представлявана от А. И. В. чрез адв. Е. Г. и длъжник „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД. На длъжника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е
изпратена Покана за доброволно изпълнение, в която е отразено задължение
на длъжника в общ размер от 105 728,04 лв., от които: главница в размер на
61 582,81 лв.; законна лихва в размер на 17 863,84 лв. за периода 04.09.2020 г.
– 21.06.2023 г.; неолихвяеми вземаН. /мораторни лихви, обезщетеН. и др./ в
размер на 16 319,23 лв., както и разноски по изп. дело № 20239240402066, в
т.ч. юрисконсултско/адвокатско възнаграждение в размер на 3654,00 лв.; такси
по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Г.К., дължими
към 21.06.2023 г. Изпълнителното дело е прекратено с Постановление от
27.05.2024 г. на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС на основание подадена
молба на взискателя И. И. Ц., представлявана от А. И. В..
Следва да се посочи, че в сключените Адвокатско пълномощно с
Договор за правна защита и съдействие във връзка с изпълнителното
производство, с които упълномощителят А. И. В. в качеството си на
пълномощник на И. И. Ц. упълномощава адв. Е. Г. изрично е отразено, че
упълномощителят декларира, че е запознат с правото, от което се отказва, да
получи присъдените суми и по собствената си банкова сметка.
Видно от Изпълнителен лист № ***/31.05.2023 г., издаден от
Апелативен съд – София въз основа на Решение № 535/25.04.2023 г.,
постановено по в.гр.д. № 2563/2023 г. по описа на същия съд, подлежащо на
изпълнение на основание чл.404 ал.1 от ГПК, длъжникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на И. И. Ц. на основание чл.79 ал.1 от
ЗЗД вр. чл.408 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 61 582,81 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
9
върху главното парично задължение, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 16 319,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главното парично задължение в размер на законната лихва, дължимо за
периода от 24.01.2018 г. до 03.09.2020 г. С Определение № 1291/16.05.2024 г.,
постановено по т.д. № 1281/2023 г. по описа на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на Решение № 535/25.04.2023 г., постановено по в.гр.д.
№ 2563/2023 г. по описа на Апелативен съд – София и същото е влязло в
законна сила.
В настоящия случай, прави впечатление фактът, че с Постановление от
27.05.2024 г., ЧСИ Г.К. с район на действие СГС е прекратил изпълнителното
производство на основание подадена молба от взискателя И. И. Ц.,
представлявана от А. И. В.. На 27.05.2024 г. И. И. Ц. е упълномощила А. И. В.,
който още същия ден е преупълномощил адв. Р.А.. От страна на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на 31.05.2024 г. е преведена сумата от 117 744,12 лв. по
сметка на адв. Р.А., преупълномощен от А. И. В.. Изложеното, действително
установява, че с упълномощаването на адв. Р.А., който да получи сумата от
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, А. И. В. не е изпълнил сключеН. с адв. Е. Г.
договор, в който е уговорен резултативен хонорар в размер на 7,5% при
получаване на платените обезщетеН. /главница и лихви/ по посочена от него
банкова сметка.
С оглед влязлото в сила осъдително решение на Апелативен съд –
София, съдът счита, че в настоящия случай е налице краен положителен за
ищеца изход на делото и същият дължи на упълномощеН. адв. Е. Й. 7,5% от
общата сума на платените обезщетеН. /главница и лихви/, като резултативен
хонорар, договорен в Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие
от 05.08.2020 г.
За да бъде уважен иска следва да е изпълнена и последната
предпоставка по договора, а именно сумата да е получена. Видно от адв.
пълномощно и договор за правна помощ л.22 от делото и приложено в
копието на самото изпълнително дело А. В. е упълномощил адв.Е. Г. за
завеждане на делото и за процесуални действия по него, включително с
правото да получи сумите по него по банкова сметка с титуляр самия адв.Г.. с
Изрична молба обаче вх.№87730/27.05.2024г. отправена до ЧСИ К. А. В. е
10
поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, да се върне изпълнителН.
лист, да се преустановят всички действия по принудително изпълнение,
заявил е, че оттегля пълномощията си от адв.Е. Г., както и че всички молби
подадени от адв.Г. да бъдат оставени без уважение. Като на същата дата ЧСИ е
прекратил изп. дело въз основа на така депозираната молба, а на 29.05.2024г. е
предал изпълнителН. лист на пълномощника А. В. в оригинал.
Видно от молба на л.121-122 от к.т.д.№1281/2023г. по описа на ВКС на
РБ от страна на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от 117 744,12 лв. е
преведена на 31.05.2024г. по сметка на адв. Р.А., поради изричното
преупълномощаване от страна на В. за това действие. Т.е. същата не е
постъпила по сметката на А. В., нито по сметката на адв.Е. Г., предвид
изрично оттегленото пълномощно – 4 дни преди датата на плащане. Това
разпореждане със сметката по която да постъпят сумите е станало по
изричното волеизявление на въззивникът В. – упълномощаване на адв.А. да
получи това обезщетение от името на В., но по сметка на адв.А.. Независимо,
че в сметката на В. не са постъпили суми, както е уговорено в пълномощното,
то тава е станало според неговото изрично нареждане те да постъпят по
сметка на негов изричен пълномощник – адв.А.. Ето защо съдът счита, че
сумите следва да се приемат за получени от В., макар и чрез трето лице,
доколкото същият сам не е изпълнил договора си с адв.Г. да ги получи по
собствена сметка.
Ето защо настоящият въззивен състав, счита, че и този елемент от
фактическия състав, за изплащане на договореН. резултативен хонорар е
налице.
Що се касае да възражеН.та за невъзможен предмет на договора, за това,
че въззивникът не е действал в лично качество, а като пълномощник, за
прихващане с други изплатени адвокатски хонорари към адв.Г., съдът счита,
че същите са неоснователни. Предмета на договора за правна помощ, е
пределно ясен и е описан в Закона за адвокатурата. Също в него е определена
и възможността клиентът и адвокатът до договарят възнаграждение, както
като абсолютна сума, така и като процент от върху определен интерес,
предвид изхода на делото. Законът допуска това да стане алтертнативно или
кумулативно. Съдът приема, че от представеН. договор за правна помощ е
пределно ясна волята на страните, че се договаря адвокатско възнаграждение,
11
като абсолютна сума от 6000лв. и допълнително резултативно възнаграждение
от 7.5% от размера на обезщетението. Страните по договора за правна защита
могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това
число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след
приключване на делото и да се определя от неговия изход. Така уговореното
възнаграждение е отнесено към всички действия на адвоката, насочени към
постигане на обезщетение във връзка с причинените на ищцата вреди. В този
смисъл, при изплащане на обезщетение за вредите, претендирани с исковата
молба, следва договорилият се да заплати уговореното в договора адвокатско
възнаграждение. В случая А. И. В. дължи възнаграждение на адв. Е. Г. –във
връзка с предявеН. иск срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в размер на
7,5% от общата сума на платените обезщетеН. /главница и лихви/, като
резултативен хонорар, договорен в Пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие от 05.08.2020 г. на основание влязлото в сила Решение №
535/25.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2563/2023 г. по описа на
Апелативен съд – София, въз основа на което е изплатено обезщетение по
сметка на упълномощеН. от А. В. адв.А..
С процесН. договор А. И. В. е предоставил на ищеца – адв. Е. Г. широк
кръг правомощия за реализиране на крайната цел, вкл. и получаване на сумата
на присъденото обезщетение от застрахователната компаН. по посочена от
него банкова сметка. При тълкуване на договора в съответствие с изискваН.та
на чл.20 от ЗЗД, въззивН.т съд стига до извода, че волята на страните е с него
да се уредят правата и задължеН.та на всяка от тях за постигане на резултат, а
именно получаване на застрахователно обезщетение по сключен договор за
имуществено застраховане „Каско+“, поради настъпило на 06.09.2017 г.
застрахователно събитие „Кражба“ на застрахован лек автомобил от
застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Срещу извършване на
всички извънсъдебни и съдебни действия, които ищецът – адв. Е. Г. се е
задължил да извърши, с цел постигане на целеН. резултат, ответникът А. И.
В., се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 7,5% от общата сума
на платените обезщетеН., като резултативен хонорар.
Предвид изплатената сума от „ДЗИ – Общо застраховане“ по предявеН.
иск от И. И. Ц., представлявана от пълномощника си А. И. В. чрез адв. Е. Г.,
безспорно се установява, че адв. Е. Г. е постигнал краен положителен за
ищцата изход на делото и на същия се дължи уговореН. резултативен хонорар
12
в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетеН. /главница и лихви/.
Неоснователно е възражението на А. И. В. за прекъсната комуникация с
адв. Е. Г.. Доказателства в тази насока не се съдържат в делото, а и същото е
ирелевантно за настоящия спор, предвид уговореното в Пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г. за дължимост на
резултативен хонорар в случай на краен положителен за ищеца изход на
делото, какъвто очевидно е постигнат по същото. Освен това, адв. Е. Г. е бил
ангажиран с делото от подаване на исковата молба, пред въззивната инстанция
и ВКС, същият е депозирал молба пред ЧСИ Г.К. за образуване на
изпълнително производство, както и е депозирал молба за възобновяване, след
спиране на същото, т.е. адв. Е. Г. е осъществил в пълен обем задължеН.та си
по Договора за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г., което, както се
посочи по-горе, се установява и от крайН. положителен резултат. Въззивникът
А. И. В. е оттеглил пълномощията на адв. Е. Г. на 27.05.2024г., т.е. след
окончателното приключване на делото, предвид постановеното определение
№1291/16.05.2024г. по к.т.д.№1281/2023г. на ВКС на РБ, с което не е
допуснато касационно обжалване. Т.е. към момента на оттегляне на
пълномощията от адв.Г. делото е било приключило с влязло в сила решение, а
само 4 дни след това на 31.05.2024г. сумата е изплатена на пълномощника на
А. В. – адв.А..
В конкретното пълномощно А. В. не е вписан, като действащ
пълномощник на И. И. Ц., а в лично качество, в него няма данни,у че делото
ще се води от името на друго лице. Затова и съдът зачита уговорката такава,
каквато е описана от страните и както те са посочени в самия договор.
Абсолютно неоснователно е възражението на А. И. В., че едва след
запознаване с материалите по делото в хода на касационното обжалване,
същият е установил, че не е страна по делото срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, както и че всички суми са били присъдени в полза на И.
И. Ц., а не в негова полза. От исковата молба срещу ДЗИ „Общо застраховане“
ЕАД е видно, че същата е депозирана от А. И. В., в качеството му на
пълномощник на И. И. Ц., а не от него в лично качество. Пак като
пълномощник на ищцата И. И. Ц., А. И. В. е упълномощил адв. Е. Г., който да
представлява ищцата И. И. Ц. по делото срещу „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД.
13
По отношение на възражението за прихващане със сумата от 6000лв.,
вече платена по същия договор за правна помощ, съдът посочи, че доколкото
няма пречка да се договори кумулативно възнаграждение от абсолютна сума и
процентно резултативен хонорар, то съдът тълкува уговорките по представеН.
договор именно в тази насока. Предаването на сумата от 6000лв. е изплащане
на абсолютната сума, а резултативН. хонорар се дължи едва след приключване
на делото и получаване на обезщетението, поради това съдът счита, че са
договорени две отделни заедно дължими възнаграждеН., като няма основание
за приспадане на едното от другото – напротив двете се дължат заедно.
Съдът намира, че с оглед данните по делото, дължимият резултативен
хонорар в размер на 7,5%, уговорен в Пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2020 г. следва да бъде определен върху сумата от
95 765,88 лв., представляваща главница в размер на 61 582,81 лв., ведно със
законната лихва в размер на 17 863,84 лв. за периода 04.09.2020 г. – 21.06.2023
г. и неолихвяеми вземаН. /мораторни лихви, обезщетеН. и т.н./ в размер на
16 319,23 лв., като същият е в размер на 7182,44 лв. Посочените суми
представляват присъденото обезщетение във връзка с предявеН. иск срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за които е издаден Изпълнителен лист №
***/31.05.2023г. Лихвата за периода 04.09.2020г. – 21.06.2023г. е посочена в
ПДИ от ЧСИ. Няма данни по делото относно размера на лихвите след
21.06.2023г. до датата на плащане 31.05.2024г., тъй като видно от превода
изплатената сума е 117744.12лв. Ищецът не е ангажирал доказателства в тази
насока и не е установил тази лихва по размер, който следва да бъде включен в
основата за определяне на резултативН. хонорар, поради което и съдът не
може да го инкорпорира в изчислеН.та си. По отношение на сумите, посочени
като дължими разноски по изпълнително дело № 20239240402066 по делото
няма доказателства, вкл. няма назначена експертиза, от които да се установява
размера на платените суми. Изчислено на тази база обезщетение –главница и
лихви дължимото възнаграждение по договора от 05.08.2020г. в размер на
7.5% от 95765,88 лв. е 7182,44лв., за която сума искът се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до предявените 7824,78 лв.
следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено Решение №
480/11.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5860/2024 г. по описа на
14
Плевенски районен съд в частта, в която е признато за установено на
основание чл.124 от ГПК, че А. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ж.к.
„***********“ бл.****, вх.***, ап.*** дължи на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН
**********: А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН
**********, сумата от 7824,78 лв., представляваща главница за неизплатени
суми за договорен резултативен хонорар 7,5% от общата сума на присъдените
от съдилищата обезщетение за забава, главница и лихва; заедно със законната
лихва върху главницата от 7824,78 лв. от 16.07.2024 г. до изплащане на
вземаН.та, покана за плащане на които е получаването от ответника Заповедта
за изпълнение на парично задължение за разликата над 7182,44 лв., като до
претендираната сума от 7824,48 лв. следва да бъде отхвърлен предявеН. иск,
като неоснователен и недоказан, както и в частта за разноските, като следва да
бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. И. В., ЕГН ********** да
заплати на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН **********: А. Д. Р., ЕГН
**********, Н. Е. Г., ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН ********** направените
разноски в първоинстанционното производство в размер на 1297,06 лв.,
съобразно уважената част от предявеН. иск.
Следва да бъде потвърдено Решение № 480/11.04.2025 г., постановено по
гр. дело № 5860/2024 г. по описа на Плевенски районен съд в останалата му
обжалвана част.
В настоящето производство страните не претендират разноски, нито са
представили доказателства за сторени такива или списък по чл.80 от ГПК,
затова и съдът не ги присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК Решение № 480/11.04.2025
г., постановено по гр. дело № 5860/2024 г. по описа на Плевенски районен съд
в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че А.
И. В., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ж.к. „***********“ бл.****, вх.***,
ап.*** дължи на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН **********: А. Д. Р., ЕГН
**********, Н. Е. Г., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЕГН ********** сумата от
7824,78 лв., представляваща главница за неизплатени суми за договорен
резултативен хонорар 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата
15
обезщетение за забава, главница и лихва, заедно със законната лихва върху
главницата от 7824,78 лв., считано от 16.07.2024 г. до изплащане на вземаН.та,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение -
№2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Плевенски районен съд за
разликата над 7182,44 лв., като до претендираната сума от 7824,48 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеН. иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК Решение № 480/11.04.2025
г., постановено по гр. дело № 5860/2024 г. по описа на Плевенски районен съд
и в частта, в която А. И. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на А. Д. Р.,
ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЕГН **********
направените разноски в първоинстанционното производство за разликата от
1297,06 лв., съобразно уважената част от предявеН. иск, до присъдените
1413лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 480/11.04.2025 г., постановено по гр. дело
№ 5860/2024 г. по описа на Плевенски районен съд в останалата му обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 от ГПК пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, ведно с препис, по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16