МОТИВИ към Присъда № 260041/19.05.2021г.,
постановена по НЧХД 2539/2020г. по описа на ПлРС.
Тъжителят А.К.К.
с ЕГН ********** е внесъл против подсъдимия И.П.Й. с ЕГН ********** *** тъжба,
с която срещу подсъдимия е повдигнато обвинение по чл. **, ал. 2 от НК за това,
че на 01.03.2020г. в гр. Плевен, обл. Плевен причинил
на А.К.К. с ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в нанасяне на малки по площ отоци, кръвонасядания
и охлузване в областта на лявата скула, лявата ушна мида и задушна област,
довели до причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. **, ал.2 от НК.
Тъжителят е предявил срещу подсъдимия
и граждански за сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл. **, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.03.2020г. до
окончателното и изплащане
В съдебно заседание тъжителят лично и чрез
повереника си адв. А. К. от
ПлАК поддържа повдигнатото обвинение и предявения
граждански иск.
Подсъдимият И.П.Й. разбира в какво се
състои обвинението и дава обяснения пред съда. Лично и чрез защитника си – адв. Й.Х. моли съда да постанови оправдателна присъда и
отхвърли предявеният граждански иск като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и въз основа на закона, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.П.Й. e роден на ***г***,
*, български гражданин, със средно-специално образование, вдовец, неосъждан,
ЕГН: **********.
Към инкриминирания период тъжителят А.К.К. осъществявал функциите на касиер и домоуправител на
етажната собственост във вх. „В“ на блок №**, находящ се жилищен комплекс „*“ в
гр. Плевен. Във връзка с изпълняваните задължения същият водел тетрадка, съдържаща
съответната отчетност на финансовите постъпления и тяхното разходване. Привечер
на 01.03.2020 година съседи от жилищния блок се били събрали на пейка пред
сградата, където разговаряли и се черпели с бира като в хода на разговора обсъждали
и изпълняваните от тъжителя дейности, изразявайки съмнения, че не извършва
същите с дължимите коректност, съвестност и прозрачност. В така обособената
компания за кратко присъствала и свидетелката М.Г.И., която възприела
изразеното към тъжителя критично отношение. По това време към дома си се
прибирал тъжителя А.К., като заедно с него във вход „в“ на жилищния блок влязла
и свидетелката И., където се намирало и обитаваното от последната жилище. Тъжителят
К. взел от дома си тетрадката, в която отразявал събираните от живущите парични
средства и тяхното разходване и незабавно слязъл при събралата се на пейката
пред блока компания, членове на която били и подсъдимият И.П.Й. и свидетелките Х.А.Ц.
и К.В.М.. Яростно хвърлил пред тях посочената тетрадка и гневно заявил, че от
този момент нататък, който иска да става домоуправител и ги напсувал, наричайки
ги същевременно „боклуци с боклуци“. Тези негови изрази силно възмутили
подсъдимия И.П.Й., който заплашително се изправил и язвително го попитал: „Ти
баща ли искаш да ми ставаш?“ и стремително, обсебен от чувство на раздразнение тръгнал
към тъжителя размахвайки ръце. Свидетелката Х.Ц., която живеела на съпружески
начала с подсъдимия веднага предприела действия с цел да предотврати
възникването на физическа агресия като се изправила и застанала между двамата,
опитвайки се да попречи на Й. да достигне до К.. Разправията била дочута и от
прибралата се неотдавна в дома си свидетелка М.И., която по най-бързия възможен
за нея начин слязла пред блока и също се опитала да попречи на подсъдимия да
нанесе удар на тъжителя, заставайки между тях, но Й. я поместил рязко, при
което очилата и паднали, а един от ударите му с ръка достигнал до лявата страна
на лицето на К., а малко след това му нанесъл и втори удар в тила. Този инцидент
се развил на разстояние от около 5 метра от пейката, на която били свидетелката
К.В.М. и останалите членове на компанията. На следващия ден тъжителят А.К.
посетил отделение по съдебна медицина на УМБАЛ-Плевен, където бил прегледан от
дежурния лекар - специалист „Съдебна медицина“ и му било издадено медицинско
удостоверение №*/2020 година, в което било отразено, че при прегледа са
установени: малки на площ отоци, кръвонасядания и
охлузване в областта на лявата скула, лява ушна мида и задушна област, които
увреждания са обективен показател за механично въздействие в тези области и
могат да бъдат получени по начина /удар с юмруци/, срока /01.03.2020г. около
19:00 часа/ и обстановката, за която се съобщава. Причинените на тъжителя
травматични увреждания довели до болки и страдания без разстройство на
здравето. Няколко дни след инцидента било проведено общо събрание на етажната
собственост, по време на което подсъдимият Й. отправил към тъжителя К.
репликата: „малко те бих“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин, след анализ на ангажираните в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства.
От показанията на свидетелите М.Г.И., Х.А.Ц.,
К.В.М. и П. **се установява, че на привечер на 01.03.2020 година съседи от
жилищен блок ** в к. „*“ в гр. Плевен се
били събрали на пейка пред сградата, където разговаряли и се черпели с бира,
като част от компанията бил и подсъдимият Й., а за известно време и
свидетелката М.И. и тъжителят К.. В тази част показанията на всички посочени
свидетели са безпротиворечиви и кореспондират както
помежду си, така и с дадените от подсъдимия обяснения, поради което следва да
бъдат приети с доверие. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Ц. в
частта, в която посочва, че след като тъжителят се отправил към входа, за да се
прибира след него тръгнала и свидетелката И., като намира, че в тази им част
същите са обективни. Свидетелите Х.Ц. и К.М.
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления, според които в порядъка на
около 10-тина минути след като се прибрал частният тъжител се върнал при
събралото се множество и ударил по масата водената от него тетрадка във връзка
с изпълняваните функции на домоуправител и касиер, ударил тетрадката по масата,
напсувал присъстващите и гневно заявил: „от днес нататък, който иска да става
домоуправител“. Тези реплики подразнили подсъдимия, който се обърнал към
тъжител с репликата: „Защо ме псуваш? Ти баща ли искаш да ви ставаш?“. От своя
страна тъжителят му отговорил, че ще го псува колкото си иска и го нарекъл
„боклук с боклук“. Изяснява се от показанията им, че подсъдимият се изправил и
тръгнал гневен към тъжителя, поради което с цел да осуети опасността от
упражняване на физическо насилие от страна на подсъдимия Й. по отношение на К.,
свидетелката Ц. застанала между двамата и се опитала да попречи замахванията с
ръце към тъжителя да не достигнат последния. Съдът кредитира с доверие като логични и
обективни и показанията на свидетелката * И. в частта, в която твърди, че след
като чула разправията веднага слязла пред блока и си притекла на помощ на
свидетелката Ц., опитвайки се да попречи на подсъдимия да нарани тъжителя, но Й.
я отблъснал в резултат на което очилата и паднали на земята, а тя върху един от
паркираните в близост автомобили. В този смисъл са и показанията на
свидетелката М.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката М.Г. в частта,
в която недвусмислено твърди, че подсъдимият ударил два пъти тъжителя – първия път в лявата страна на
лицето с ръка и втория път зад врата, като приема същите за обективни, логични
и последователни. В тази част показанията на свидетелката Г. изцяло
кореспондират с приобщеното към доказателствения материал по делото медицинско
удостоверение №*/2020 година, в което било отразено, че при прегледа на А.К.К. са установени: малки на площ отоци, кръвонасядания
и охлузване в областта на лявата скула, лява ушна мида и задушна област, които
увреждания са обективен показател за механично въздействие в тези области и
могат да бъдат получени по начина /удар с юмруци/, срока /01.03.2020г. около
19:00 часа/ и обстановката, за която се съобщава и че причинените на тъжителя
травматични увреждания довели до болки и страдания без разстройство на
здравето. Съдът констатира, че другият пряк свидетел очевидец на инцидента –
свидетелката Х.А.Ц. отрича да е видяла, че подсъдимият е нанесъл удари на
тъжителя, но допуска, че „може да го е закачил леко с пръст, с пръстен…“. Съдът
намира, че показанията и в тази им част в известна степен са повлияни от
семейната и връзка с подсъдимия /двамата живеят на семейни начала / и именно на
това се дължи явно изразената и склонност да омаловажава действията на Й.. Индиция на осъществени удари от страна на подсъдимия по
отношение на тъжителя се съдържа и в показанията на свидетелите В.М.М. и М.Г.И., които са присъствали на общо събрание на
етажната собственост, проведено известно време след инцидента и там чули Й. да
заявява на К., че малко го е бил и ако пак го напсува, то пак ще го бие.
Съдът внимателно и критично обсъди дадените от
подсъдимия обяснения, като съобрази, че същите освен доказателствено средство
са и средство за защита. На обясненията му съда дава вяра в частта, в която
посочва, че на инкриминираната дата тъжителят ударил в масата пред събралата се
компания тетрадката, в която отразявал дейностите, свързани с функциите му
домоуправител и касиер, като псувал гневно, че „не издържал и скочил“, а жена
му /свидетелката Ц./ застанала между тях, за да предпази К. от предстоящи
удари, както и че на помощ се притекла и свидетелката М.И.. В частта, в която
подсъдимият заявява, че тъжителят е избягал като се е качил в автомобила си и
потеглил, поради което може де се е ударил навсякъде, съдът намира, че
обясненията му са израз единствено на предприетата защитна теза и не следва да
им бъде дадена вяра.
Съдът
намери, че не следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетеля П. *Г., тъй като същите са изолирани, непоследователни и
в по-голямата си част не пресъздават преки и непосредствени впечатления относно
релевантни за делото факти, а пресъздават слухове и преразкази на споделени от
други лица обстоятелства, т. е. същите не допринасят за доизясняване на фоктическата обстановка по делото.
Безспорно
се установява по делото по арг. на приобщеното към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмено
доказателство - медицинско удостоверение
№*/2020 година, в което е отразено, че при прегледа на А.К.К.
са установени: малки на площ отоци, кръвонасядания и
охлузване в областта на лявата скула, лява ушна мида и задушна област, които
увреждания са обективен показател за механично въздействие в тези области и
могат да бъдат получени по начина /удар с юмруци/, срока /01.03.2020г. около
19:00 часа/ и обстановката, за която се съобщава. Установява се също така, че
причинените на тъжителя травматични увреждания са довели до болки и страдания
без разстройство на здравето. В този смисъл е и изслушаното пред настоящия
съдебен състав заключение на вещото лице д-р Л. по назначената в хода на
проведеното наказателно производство съдебно-медицинска експертиза, който
заявява, че болката е отшумяла до часове, а кръвонасядането
и охлузването са изчезнали в рамките на няколко дни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От обсъдените по горе доказателства
може да се направи обоснован извод, че подсъдимият е нанесъл удари с ръце в
лявата страна на лицето на тъжителя и в задушната област, в резултат на които му
е причинил лека телесна повреда без разстройство на здравето.
От така установената фактическа
обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият И.П.Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. **, ал. 2 от НК.
От обективна страна: на 01.03.2020 г. в гр. Плевен, обл.
Плевен е причинил лека телесна повреда на тъжителя А.К.К.
с ЕГН: ********** изразяваща се в нанасяне на малки на площ отоци, кръвонасядания и охлузване в областта на лявата скула,
лявата ушна мида и задушна област, довели до причиняване на болки и страдание
без разстройство на здравето. От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината „пряк умисъл“ като подсъдимият е съзнавал обществеоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществеоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът
съобрази, приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. **, ал.2 от НК,
която предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или
глоба от 100,00 лева до 300,00 лева. Съдът съобрази и обстоятелствата, че
подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност към момента на деянието по чл. 78а от НК /по арг.
на приобщената към доказателствата по делото Справка за съдимост №*/08.04.2021г.,
издадена от БС при РС-Плевен/ и в тази връзка приема, че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. При определяне на размера на наложеното административно
наказание, съдът съобрази доброто процесуално поведение на подсъдимия,
семейното му положение и ниската степен на обществена опасност на деянието,
поради което следва да му бъде определено административно наказание глоба в
полза на държавата в минимално предвидения от законодателя размер, а именно
хиляда лева.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Относно предявения за разглеждане граждански иск,
съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се доказа
авторството на деянието, неговия противоправен
характер, вината на подсъдимия Й., претърпените от частния тъжител болки и
страдания без разстройство на здравето, които са вследствие на пряка причинно –
следствена връзка с поведението на подсъдимия, то предявеният граждански иск за
обезщетяване на неимуществените вреди на А.К. е основателен и следва да бъде
уважен. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
правилото на чл. 52 от ЗЗД и след отчитане на настъпилите травматични увреждания
- кръвонасядания и охлузване в областта на лявата
скула, лява ушна мида и задушна област, претърпените от пострадалия болки и
страдания, като болката е отшумяла до часове, а кръвонасядането
и охлузването са изчезнали в рамките на няколко дни, включително и изживените
от него негативни емоции в резултат на престъпното деяние, намери, че искът е
доказан за сумата от 1000,00 лева, като за разликата до 5000,00 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради изложеното съдът осъди на
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД, съдът осъди
подсъдимия И.П.Й. да заплати на А.К.К. с ЕГН: **********
сумата от 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 01.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 5000,00 лева отхвърли иска като
неоснователен.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
При този изход на делото и на основание чл.
1*, ал. ІІІ НПК съдът осъди подсъдимия И.П.Й. да заплати в полза на РС – Плевен
сумата от 40,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански
иск.
На основание чл. 1*, ал. ІІІ НПК съдът осъди подсъдимия
И.П.Й. да заплати направените деловодни разноски в размер на 80,00 лева, които да се преведат по сметка на Районен съд -
Плевен.
На основание чл. 1*, ал. ІІІ НПК съдът осъди подсъдимия И.П.Й.
да заплати на А.К.К. с ЕГН: ********** направените разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 500,00 лева.
По изложените по горе съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: