РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Кърджали, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200427 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 15.05.2025г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което е наложено на М. Н. Х. от **** с ЕГН **********
наказание по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. за извършено
нарушение на 25.04.2025г. в 12,10часа в гр.Кърджали на чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят М.
Х., който обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Заявява, че не е извършил нарушението. Настоява още, че е налице
противоречие при фактическото описание на нарушението, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
ограничава правото му на защита. Моли съда да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не се представлява. От процесуалният му представител е постъпила
молба- становище, с което моли съда да уважи жалбата и да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не
се представлява. С писмено становище оспорва жалбата като счита същата за
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
1
Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
25.04.2025г. за времето от 7,00ч. до 19,00ч. свидетелите Т. Т. и М. М. били на
работа като младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали.
Този ден се придвижвали със служебен автомобил и извършвали обход на
централната градска част, когато около 12.10ч. се намирали в гр.Кърджали на
бул.България до магазин „****“ в посока към автогарата, когато забелязали
пред тях да се движи лек автомобил марка „********“ с рег.№ ****. В този
момент по пешеходната пътека по тази улица се движел пешеходец- жена, от
ляво на дясно по посока на движението на двата автомобила, който вървял по
пешеходната пътека тип „Зебра“, на който водачът на лекия автомобил марка
„********“ с рег.№ **** отнел предимството и не го пропуснал да премине.
Поради това свидетелите Т. Т. и М. М. подали знак за спиране на водача,
когато се изравнили с него, на което разпореждане той се подчинил. Там
полицейските служители извършили проверка, при която установили, че водач
на спрения автомобил е жалбоподателят М. Х., който пътувал сам. След като
му обяснили защо го спират, нарушителят обяснил, че бързал. От водача
изискали свидетелството му за управление на МПС и свидетелството за
регистрация на автомобила, който обаче представил документи за друг
притежаван от него автомобил с марка ****. По повод установеното
нарушение свидетелят Т. Т. на место съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ******** от 25.04.2025г. по чл.119
ал.1 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На тази база
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази безспорна фактология бе установена от събраните по делото гласни
доказателства дадени от Т. Т. и М. М., които са еднопосочни, последователни
и взаимно си кореспондира, както и писмените- Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ******* от 25.04.2025г., чиято
2
презумтивна доказателствена сила не бе оборена, както и другите писмени
доказателства, а и не бе представено нито едно друго доказателство по делото,
което да оборва описаните факти.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество. За да представлява едно деяние- действие или бездействие-
административно нарушение или престъпление, следва същото да е
обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено
виновно, като основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако
липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би
могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.
Нарушеният текст на чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата вменява
задължение на водач на нерелсово пътно превозно средство да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като
намали скоростта или спре. Безспорно се установи по делото, че
жалбоподателят М. Х. не е съобразил поведението си в качеството на участник
в движението, а именно като водач на МПС, тъй като е нарушил правилата за
движение задължаващи го да пропусне преминаващите пешеходци. При
правилно установена фактическа обстановка и доказано нарушение,
административно наказващият орган е приложил относимата
административно наказателна норма на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят в качеството си на водач не е осигурил предимство
преминавайки през пешеходна пътека. Правилно административно
наказващият орган е наложил наказание в единствено възможния фиксиран
размер от 100лв. глоба при отчитане на всички относими към деянието и дееца
обстоятелства.
Съдът при извършената служебна проверка на наказателното
постановление не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно
наказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно
и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
3
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната
му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция
не споделя доводите на жалбоподателя за противоречие при фактическото
описание на нарушение, защото вярно е че има описани две различни марки
автомобила, но тъй като водачът е собственик и на процесния автомобил,
както и на този с марка ****, то същият е бил наясно с кое точно МПС е
извършил нарушението, за което санкциониран. Прочее не са нарушени
правата на жалбоподателя да разбере за какво деяние е наказан, тъй като
регистрационният номер както в АУАН, така и в наказателното постановление
е посочен като ****, който е уникален за всеки автомобил, поради което дори
и неяснотата с марката на автомобила не ограничава правото му на защита. С
оглед на всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН поради
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна
на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за
основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната
страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********/ 15.05.2025г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което е наложено на М. Н. Х. от **** с ЕГН **********
наказание по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. за извършено
нарушение на 25.04.2025г. в 12,10часа в гр.Кърджали на чл.119 ал.1 от ЗДвП,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Н. Х. с адрес ********** с ЕГН ********** да заплати на
ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5