РЕШЕНИЕ
№ 1544
*** 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430100116 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2
от ЗЗД вр. вр. 21 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова от П. Д. А., ЕГН ********** от
*** срещу ***, ***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1
от ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК за прогласяване нищожността на ***
и иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите от 221.22 лева - договорна/ възнаградителна лихва за периода
от 14.11.2022 г. до 03.04.2023 г.; 1 089.78 лева - неустойка за непредоставено
обезпечение по чл. 5 във вр. с чл. 11 от Договора, представляващи недължимо
платени сума, по нищожен Договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
Ищецът твърди, че сключил с ответника ***, съгласно който получил
1
сумата от 2000 лева, при ГПР 49.61% и ГЛП 40.05 %, дължима на 11 бр.
погасителни вноски с краен срок 03.04.2023г. В договора било посочено, в чл.
5, във връзка с чл. 11, условие за обезпечаване на договора за паричен заем с
предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на
предвидените условия в чл. 5 от договора. При непредоставяне на
предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 11
било предвидено начисляването на неустойка в размер на 1 089.78 лева. Сочи,
че в погасителния план към договора е начислена неустойка за непредставяне
на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Твърди
заплащане на всички суми по кредита. Твърди недействителност на договора
поради неправилно посочване на ГПР в него и невключване на неустойката,
твърди недължимост на направените плащания на лихва и неустойка по
кредита. В съдебно заседание е допуснато изменение в размера на предявения
иск по чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД , като същият се счита за предявен за
сумите 93.45лв. – договорна лихва и 600.82лв. – недължимо заплатена
неустойка. За горницата до първоначално предявените размери,
производството по делото е прекратено на осн. чл. 232 ГПК.
Ответникът оспорва исковите претенции, счита, че установителния иск
е недопустим поради липса на правен интерес, твърди злоупотреба с права,
прилага решения на съда, касаещи други сключени между страните договори.
Твърди, че ищецът е завел множество дела, с еднакъв предмет по различни
договори, срещу дружеството. По същество заявява, че ГПР не е посочен в
нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Навежда доводи, че уговорената неустойка
не представлява нищожна клауза и не следва да се включва в ГПР. Твърди, че
не е налице неравноправност при сключване на договора, признава, че
неустойката не включена в ГПР. Твърди, че по този договор ищецът е заплатил
различни от твърдяните суми, а именно – 600.82лв. неустойка и 93.45лв. –
лихва. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
разноски, моли такИ. да не се присъждат на ищеца при евентуално уважаване
на исковете.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното: Не е спорно между страните, че са сключили процесния ***, за
сумата от 2000лв, при фиксиран лихвен процент от 40,05%, и ГПР от 49,61% и
факта на погасяване на заема от страна на ищеца-заемател. От приложената от
2
ответника справка за сумите по договора л. 71-72 от делото, и от приетото за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелство, върнатите
суми са били в размер на 2000.00лв. – главница, 600.82лв. - неустойка и
93.45лв. – договорна лихва. Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се
задължил в тридневен срок от усвояването на кредита да представи
обезпечение: поръчител/и, с конкретни изисквания към тях, или банкова
гаранция. Съгласно чл. 11 от договора, ако кредитополучателят не предостави
договореното в чл. 5 обезпечение, заемателят дължи на заемодателят
неустойка в размер на 1089.78лв., която се начислява разсрочено в
погасителния план към договора. Видно от погасителния план към договора е,
че неустойката е изчислена предварително към всяка погасителна вноска на
договора, като общата дължима сума по договора е в размер на 3 311.00 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК:
Страните са обвързани от заемно правоотношение, породено от
сключения Договор за потребителски кредит № 758144/31.10.2022г. Не е
спорно, че ищецът е усвоил сумата от 2000.00 лв. - главница. С оглед правата
и задълженията по договора, ищецът има качеството на потребител, тъй като е
действал като физическо лице за задоволяване на собствени нужди, а
ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният
договор е обвързан с нормите на ЗПК. Между страните не е спорно, че е
начислена неустойка за непредоставяне на обезпечения – видно от
извлечението по договора при ответника, както и че неустойката е разсрочена
месечно в погасителния план. Тези факти следват и от представените писмени
документи и приетото за безспорно между страните. Страните спорят относно
това дали начислената неустойка е следвало да бъде включен в годишния
процент на разходите по договора. Видно от договора, уговорката
представлява стандарнтна клауза от него и прочитът на клаузите на чл. 5 и чл.
11 от договора, налагат разбирането, че предоставянето на обезпечение по
договора е задължително условие за неговото сключване, независимо, че
3
размерът на неустойката може да е конкретно посочен за посочената заемна
сума. Краткият срок за предоставяне на обезпечение - 3 дни от усвояването и
при многобройните изисквания за това, на какви условия следва да отговарят
поръчителите, е практически неизпълнимо задължение. Правно и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция или две физически лица - гаранти,
при многобройните изисквания поставени в договора, в толкова кратък срок
или банкова гаранция за по-продължителен от договора срок и то в двоен
размер на определените главница и лихви.
За разрешаване на спорния факт, настоящият съдебен състав намира за
приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която изисква в
договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. С §
1, т. 1 от ЗПК е предвидено, че в общия разход по кредита за потребителя, се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Видно от клаузата на чл. 5 от
договора и погасителния план към него, е че начислената неустойка е
разсрочена предварително с всяка месечна вноска в погасителния план, като
това е довело до високо оскъпяване на кредита. С тази клауза кредиторът
измества отговорността от неизпълнението на задължението му по чл. 16 от
ЗПК да проучи платежоспособността на потребителя, върху потребителя,
възлагайки му допълнителен разход по кредита при липса на обезпечение.
Това обуславя и първоначалното очакване на кредитора, с оглед поставените
условия в ОУ за отпускане на кредита, че потребителят няма да покрие и
изпълни задължението за осигуряване на обезпечение. От друга страна,
кредиторът цели да капитализира допълнително вземане, обозначено като
„неустойка“, което представлява скрит разход за потребителя. Този скрит
разход, освен че е предварително известен на кредитора, с оглед
предпоставките за неговото възникване, е и пряко свързан с отпускането на
кредита. Тълкуването на нормите уредени в общите условия и договора
налагат извода, че предоставянето на обезпечение е задължително условие, а
непредоставянето му винаги поражда парична неустойка за потребителя. Този
4
скрит разход, макар пряко свързан с отпускането на кредита, не е част от
посочения ГПР, а е следвало да бъде включен съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, защото
е известен на кредитора и е пряко свързан с договора за кредит. Изводът, че
дължимата неустойка не е включена в ГПР по договора, безспорно следва от
изявленията на ответника и излагането на аргументи защо тя не следва да се
включва.Поради изложеното съдът приема, че заемодателят не е посочил в
договора действителния ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това
и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по
кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора е
нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването
в договора за кредит на ГПР, по-нисък от действителния такъв, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до
нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора
и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. Това означава, че клаузата относно общия
размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по
смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от ДиректИ. 93/13/ЕО и влече на основание
чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. В случая
кредиторът е следвало да изпълни задължението си по чл. 16 от ЗПК при
сключване на тези типови договори за бърз кредит за да охрани интересите си
срещу неплатежоспособни потребители.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В разглеждания случай настоящият
съдебен състав приема, че сключеният на Договор за потребителски кредит №
758144/31.10.2022г. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
защото посочения ГПР не отговаря на действителния такъв, в който следва да
бъде включена начислената и разсрочена с месечните вноски неустойка.
Предявеният като главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от
ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността
на *** се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 пр. първо от ЗЗД:
5
Както бе посочено по-горе, по делото се установи, че ищецът е погасил
по договора: 2000.00лв. – главница, 600.82лв. - неустойка и 93.45лв. –
договорна лихва. Съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. С оглед на установената по- горе
недействителност на договора за заем, то исковата претенция по чл. 55 ал. 1
предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана, и следва да бъде изцяло
уважена. Заплатените от ищеца суми за договорна лихва и неустойка, по арг.
чл. 23 от ЗПК, и съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22 се явяват
заплатени без основание. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 600.82лв. - неустойка и 93.45лв. – договорна лихва, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 08.01.2025г. Както е
посочил в хода на делото, при определяне на ДТ по него, съдът намира, че се
касае за един иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД – връщане
на недължимо платена сума по един договор – един интерес, независимо, че
плащането на сумите от кредитополучателя по договора е било на по различни
пера.
По разноските:
Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, като бъде съобразно и
направеното от ответника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на процесуалният представител на ищеца. Съдът приема, като
прецени действителната фактическа и правна сложност на делото, че
претендираното уговорено и заплатено в брой адв. възнаграждение в общ
размер от 1808.98лв. е прекомерно. Съдът приема, че е налице ниска
фактическа и правна сложност на настоящето производство, приключило в
едно открито съдебно заседание, в което ищецът и неговият процесуален
представител не са присъствали, събрани са незначителен по обем
доказателства. Заедно с това, от началото на 2025 година, в ПлРС са
образувани множество искови производства с ищец П. Д. А., с идентичен
предмет /макар и за различни договори и ответници/, по които се претендира
адв. възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал.5, вр. чл. 3
от ГПК, съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено адв.
възнаграждение, в минимален размер от 400лв.- общо за предявените искове,
което отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и е
6
съответно на принципа на добросъвестност, закрепен в нормата на чл. 3 от
ГПК. Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски от общо
584.88лв./включващи д.т. и адв. възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК,
ПРОГЛАСЯВА недействителноста на *** сключен между П. Д. А., ЕГН
**********, от *** ***, и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на
П. Д. А., ЕГН **********, от *** ***, сумите от 600.82лв. - неустойка за
непредставено обезпечение и 93.45лв. – договорна лихва, като недължимо
платени суми по недействителен *** ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба- 08.01.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН
**********, от *** ***, сумата от 584.88лв., представляваща разноски по
делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път по следната
сметка на ищеца, IBAN: *************
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7