Решение по КНАХД №1602/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, депозирана чрез пълномощник ст. юриск. Т. Х., против Решение № 640 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 20233110203690/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2200613/13.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Сий флайт“ ЕООД, за нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекс на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Споделя заключението на въззивния съд, че фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, но оспорва извода на съда за допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Подчертава, че в закона не е предвидено задължение за АНО да се произнесе по възраженията с нарочен акт или да ги обсъди в НП, като такова произнасяне не е и сред реквизитите на издаваното НП. Счита, че констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно описано и индивидуализирано. Липсата на изрично обсъждане на постъпилото възражение не засяга правото на защита на санкционираното лице, тъй като то се защитава срещу фактите, посочени в НП, и дадената с него правна квалификация. По изложените съображения касаторът иска решението на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се възразява срещу размера на адвокатското такова.

Ответникът – „Сий флайт“ ЕООД, чрез пълномощник адв. В. Д., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за нейното отхвърляне.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба, като пледира въззивното решение да бъде отменено и НП да бъде потвърдено. Счита, че липсата на произнасяне по депозираните възражения не е съществено процесуално нарушение.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Сий флайт“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление (НП) № 03-2200613/13.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекс на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 08.06.2022 г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка на територията на обект- пицария „Морско конче“, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Л. Заменхов“ № 2, стопанисван от „Сий Флайт“ ЕООД. В обекта проверяващите установили лица да полагат труд, като едно от лицата бил Д. М. М., който работел като барман - приготвял напитки и приемал поръчки. В попълнена декларация М. посочил, че работи за „Сий Флайт“ ЕООД от два дена на длъжност „барман“, с почивни дни по график и десет минути почивка в работния ден. Посочил още, че полага труд с работно време от 14:00 до 21:00 часа, като има сключен трудов договор и му е определено месечно възнаграждение от 800 лева, но още не е получил такова. Приготвял напитки - чай, лимонада, кафе. На 22.06.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Сий Флайт“ ЕООД за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Д. М. М. като „барман“, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, преди да е получено разрешение от Инспекция по труда за сключване на трудов договор между двете страни по възникналото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието - нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. По АНП постъпили допълнителни възражения в законния за това срок. Била извършена допълнителна проверка, като било изготвено и становище от ст.юриск. Б., но липсвало произнасяне от страна на АНО в процесното НП. Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал НП № 03-2200613/13.07.2022 г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ - имуществена санкция в размер на 3000 лева, над предвидения минимален размер.

В решението си въззивният съд приел, че АНО, на база на събраните доказателства, е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение по чл.303 ал.3 от КТ. Административнонаказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон - при съставяне на АУАН са спазени сроковете и процедурата за издаването му, а фактическата обстановка е изяснена на база на събраните доказателства. В АУАН е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Съдът приел, че размерът на наложената санкция е съобразен със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. За да отмени наказателното постановление, ВРС приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на задължението на АНО да се произнесе по депозираните срещу АУАН възражения, което е резултирало в нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Касационната жалба на Дирекция "Инспекция по труда" Варна е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна.

Неправилен и необоснован е изводът на въззивния съд, че липсата на произнасяне от АНО по депозираното възражение съставлява неотстранимо съществено процесуално нарушение. Санкционираното лице се защитава срещу факти, а такива подробно и последователно са изложени, както в акта, така и в издаденото НП. Последните в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на дружеството, като е налице пълно единство между фактическото и юридическото обвинение. С издаването на процесното НП, АНО недвусмислено е обективирал позицията си по депозираните възражения, като същите очевидно са били отхвърлени като неоснователни. Обстоятелството, че това не е станало с нарочно, самостоятелно произнасяне, инкорпорирано в текста на издаденото НП, не опорочава същото до степен, влечаща отмяната му само на това основание. Наред с това, следва да се подчертае, че законодателят е предоставил и редица последователни възможности за реализиране на правото на защита на санкционираното лице в хода на административнонаказателното производство, включващо и две съдебни инстанции, като въпросното право на защита е било фактически упражнено от дружеството.

В същото време, въззивният съд е изложил подробни и последователни мотиви, обосноваващи съставомерността на констатираното нарушение, неговата безспорна установеност и съответствието на размера на санкцията с обществената опасност на деянието и целите по чл. 12 ЗАНН. Същите се споделят изцяло от настоящия състав. По безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че лицето е изпълнявало трудови функции в проверения обект, като е обслужвало клиенти. Отношенията между М. и санкционираното дружество са били трудовоправни, поради което последното е трябвало да се снабди с разрешение на инспекцията по труда и едва тогава да приеме непълнолетното лице на работа. Съдът споделя становището на въззивния съд, че показанията на М., кореспондиращи със защитната теза на наказаното дружество, не следва да бъдат кредитирани, с оглед и конкретиката, с която е попълнена декларацията по чл.402, ал. 1, т. 3 от КТ.

С оглед гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено.

При този изход на делото , своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции се явява основателно. Същото следва да бъде уважено, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, като му се присъди такова в размер на по 100 лева за всяка инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 640 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 20233110203690/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-2200613/13.07.2022 г. на Директора на ДИТ-Варна, с което на „Сий флайт“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА „Сий флайт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.