№ 649
гр. Разград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. С.ОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.ОВА Гражданско дело №
20253330100459 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от Ц. М. Р., с която са предявени обективно и субективно
съединени искове срещу Е. В. Х. и В. Г. Т. за осъждане на ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното
плащане, както и сумата 1 300 лева имуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК ведно със законната лихва от деня на
деликта до окончателното плащане. Претендира разноски.
Сочи, че с влязло в сила Определение от 05.03.2025 г. на Разградския районен съд по
НОХД № 66/2025 г., двамата ответници били признати за виновни в това, че:
- В. Г. Т., на 10.04.2022 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Е. В. Х. от
гр. Разград причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Ц. М. Р., изразяваща се
в кръвонасядане във външната половина на горния клепач на ляво око и подконюнктивален
кръвоизлив във видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядания на:
видимата лигавица на горна и долна устна от лявата страна с големи белезникави налепи на
долната; предверието на устната кухина в централната част на горна устна; на венечната
лигавица над централните резци на горната редица; външнодолните две трети на лява
лицева половина; върху левия долночелюстен ъгъл; пред страничната тилна линия на
окосмяване и задната половина на шийната извивка в ляво; охлузване на прехода
лигавица/кожа също на долна устна; разклащане на горните централни резци - първа степен
на подвижност с микрофрактура на горен десен централен резец, наложило поставяне на
имобилизационна фиксираща шина на горните резци от ляво и дясно, които увреждания по
своята медико-биологична характеристика в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като макар и
непълнолетен могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като при условията на чл.78а от НК бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено административно наказание – обществено
порицание, което да се изпълни чрез прочитане на съдебния акт по Общинско радио -
Разград;
- Е. В. Х. на 10.04.2022 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с В. Г. Т. от гр.
Разград причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Ц. М., изразяваща се в
1
кръвонасядане във външната половина на горния клепач на ляво око и подконюнктивален
кръвоизлив във видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядания на:
видимата лигавица на горна и долна устна от лявата страна с големи белезникави налепи на
долната; предверието на устната кухина в централната част на горна устна; на венечната
лигавица над централните резци на горната редица; външнодолните две трети на лява
лицева половина; върху левия долночелюстен ъгъл; пред страничната тилна линия на
окосмяване и задната половина на шийната извивка в ляво; охлузване на прехода
лигавица/кожа също на долна устна; разклащане на горните централни резци - първа степен
на подвижност с микрофрактура на горен десен централен резец, наложило поставяне на
имобилизационна фиксираща шина на горните резци от ляво и дясно, които увреждания по
своята медико-биологична характеристика в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл.
78а от НК и чл. 375а, ал. 2 от НПК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 650 лева.
В резултат на извършеното от двамата ответници престъпление, на ищеца били
причинени множество неимуществени и имуществени вреди, физически болки и страдания
от упражненото насилие и множество телесни увреждания, описани по-горе.
Твърди, че е болен и немощен човек, страдал от тежко заболяване - множествена
склероза, цереброспинална форма, средно тежка степен и с Решение на ТЕЛК му била
призната пожизнено 75 % ТНР. Станал жертва на особено дръзко и цинично нападение от
страна на двамата ответници, които малко след полунощ на 09.04. срещу 10.04.2022 г. с
други свои познати се намирали на публично място в близост до читалище „Напредък“ в
Разград. Вдигали много силен шум и нарушавали обществения ред, от което ищецът се
събудил и по пижама излязъл от дома си, който се намирал в непосредствена близост.
Направил им забележка за неправомерното поведение, при което ответниците се нахвърлили
срещу него и по хулигански подбуди му нанесли побой. Удряли го със силни удари, между
които имало и такива от бойните техники. Първоначално ответникът Т. го ударил с юмрук в
областта на лицето, след което - с юмрук в областта на главата. Ответникът Х. му нанесъл
удар с крак в областта на слънчевия сплит с прийом от бойните техники. След това двамата
ответници му нанесли множество удари едновременно по цялото тяло. Освен чисто
физическите болки и страдания, преживял и тежки психически такива. Твърди, че е човек с
висше образование и нормална психика, с изградено чувство за чест и достойнство.
Ненавиждал всяка проява на насилие, невъзпитаност, нарушения на обществения ред и
простащина. Бруталното и безскрупулно нападение и агресия, извършени от ответниците,
счита за жестока гавра с личността му, бил тежко унизен в условия на внезапност,
накърнени били честта и достойнството му като гражданин. Нямал никаква възможност за
защитна реакция, поради тежкото си заболяване. Чувствал огромна заплаха за физическата
си цялост и очаквал да му се случи най-лошото. Обхванат бил от страх и същевременно
изпитвал силни физически болки от ударите върху него. Изпаднал в съС.ие на безпомощност
и ужас, объркване и безсилие. Нападението предизвикало в него силен психически
травматичен стрес, който още не бил отзвучал.
Изключително тежко негативно отражение върху психиката му дало и
обстоятелството, че двама прокурори от Районна прокуратура Разград приели в своите
заключителни актове, че не бил жертва на престъпление от общ характер. Загубил вяра в
правосъдието и в провъзгласените от Конституцията принципи, че защитата на личната
свобода и неприкосновеност, на честта и доброто име могат да бъдат реално и ефикасно
гарантирани от държавата. Първопричината за тези тежки психически преживявания било
поведението на ответниците.
Това потиснато съС.ие продължило през цялото време на наказателния процес и още
не било отзвучало. ПоС.но се връщали кошмарите от преживяното нападение, не можел да
спи спокойно, поС.но бил обхванат от чувство на раздразнение и песимизъм.
За посочените физически и психически болки и страдания, както и телесни
увреждания счита, че ответниците му дължат солидарно обезщетение, което оценява на 3
000 лева, ведно с лихвата от деня на деликта.
В образувания наказателен процес, за да защити правата си като пострадал, бил
конституиран като страна, съобразно разпоредбите на НПК. Първоначално разследването
завършило без да се повдигне обвинение срещу двамата ответници, като с постановление от
2
03.04.2024 г. прокурорът приел, че няма извършено престъпление от общ характер, а само
такова от частен характер. Ищецът обжалвал това постановление, за което ангажирал
адвокат и му заплатил хонорар от 300.00 лева. По тази жалба Районен съд Разград се
произнесъл на 22.04.2024 г. с Определение № 36 по ч.н.д № 222/2024 г., с което отменил
постановлението с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Разследването отново приключило без да се повдигне обвинение срещу двамата
ответници, като с постановление от 31.07.2024 г. прокурорът отново приел, че няма
извършено престъпление от общ характер и преповторил по същество становището на
първия прокурор.
Отново се наложило адвокатът да изготвя и подава жалба, като се споразумял с
повереника си да поеме защитата му за целия наказателен процес, за което му заплатил
сумата от 1 000.00 лв.
Тези разходи били в пряка причинно-следствена връзка с престъплението на
ответниците и за ищеца представлявали имуществени вреди, които следвало да бъдат
овъзмездени от тях.
Тъй като длъжниците били в забава от деня на увреждането счита, че му дължат
лихви от този момент.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Г. Т. не депозира отговор на исковата молба
и не взема становище по основателността и допустимостта на предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. В. Х., чрез назначения особен представител,
депозира писмен отговор, в който счита предявените искове за допустими, но оспорва
размера на същите, като неоснователно завишени. От събраните по делото доказателства по
НОХД № 66/2025 г. по описа на РРС, безспорно се установявало от разпитите на С.В.А.,
М.И.Т. и В. Г. Т., поведението на ищеца - вървял агресивно, казал нещо на чужд език,
посегнал да удари В., видимо бил пиян и агресивно настроен. Твърди, че ищецът първи
посегнал и ударил В., който му нанесъл удари по лицето, а ответникът Х. го ударил веднъж
в областта на гърдите. С поведението си ищецът предизвикал скандала и възникването на
побоя и вместо да се обади на спешния телефон 112, същият тръгнал да се саморазправя,
още повече, че от 2014 г. страдал от множествена склероза, което обстоятелство ответниците
не могли да знаят.
Оспорва посочената от ищеца дата на деянието - 10.04.2022 г., тъй като от разпитите
на свидетелите се установява, че това е станало в 1 часа. На мястото не били присъствали
други хора, освен двамата ответници и трима техни приятели. След нанесените два удари от
първия ответник и един от Х., други множество удари едновременно по цялото тяло, не били
нанасяни, което се подкрепяло от събраните по наказателното дело доказателства, както и от
съдебно-медицинската експертиза се установявали увреждания на лицевата част на
пострадалия, за които Х. нямал вина.
Исковата молба била получена на 23.06.2025 г. и твърденията на ищеца, 3 години
след деянието, че все още не била отзвучала психическата травма от същото, звучали
неправдоподобно, тъй като се касаело за лека телесна повреда, която отзвучавала за по-
кратко време.
Твърди, че в исковата молба не били разграничени вредите, нанесени от всеки един от
ответниците, а била посочена една обща сума, която след включване на дължимата лихва,
щяла да нарасне двойно. Затова счита, че ищецът следва да индивидуализира размера на
обезщетението за всеки един от ответниците.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна, следното:
Видно от одобрено с влязло в сила Протоколно определение 117/05.03.2025 г.
Споразумение № 37/05.03.2025 г., постигнато в хода на приложеното по настоящото дело
НОХД № 66/2025 г. по описа на Районен съд Разград, В. Г. Т. и Е. В. Х., се признават за
виновни за това, че на 10.04.2022г. в гр. Разград, в съучастие са причинили лека телесна
повреда по хулигански подбуди на Ц. М. Р. от с.г., изразяваща се в кръвонасядане във
външната половина на горния клепач на ляво око и подконюнктивален кръвоизлив във
видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядания на: видимата
лигавица на горна и долна устна от лявата страна с големи белезникави налепи на долната;
предверието на устната кухина в централната част на горна устна; на венечната лигавица
3
над централните резци на горната редица; външнодолните две трети на лява лицева
половина; върху левия долночелюстен ъгъл; пред страничната тилна линия на окосмяване и
задната половина на шийната извивка в ляво; охлузване на прехода лигавица/кожа също на
долна устна; разклащане на горните централни резци – първа степен на подвижност с
микрофрактура на горен десен централен резец, наложило поставяне на имобилизационна
фиксираща шина на горните резци от ляво и дясно, които увреждания по своята медико-
биологична характеристика в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като първият от тях, макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и с
деянието е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, а вторият - състава на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Малко след полунощ на 10.04.2022 г. двамата ответници се намирали на публично
място в близост до читалище „Напредък“ в Разград и вдигали много силен шум, с което
нарушавали обществения ред. Ищецът се събудил от шума и излязъл от дома си, който се
намирал в непосредствена близост, като им направил забележка за неправомерното
поведение, при което ответниците се нахвърлили срещу него и му нанесли побой, като го
удряли силно в областта на лицето и главата. Двамата ответници му нанесли множество
удари едновременно по цялото тяло. Освен физическите болки и страдания, преживял и
психически такива.
За установяване на търпяните болки и страдания, по делото като свидетели са
разпитани В.В.Р. и И.М.Ж.. Св. Р.а заявява, че с ищеца живеят на едно и също място,
съпруга е на неговия брат, като преди години живеели на един етаж, а сега - на различни
етажи. На 10.04.2022 г. доста късно вечерта било, всички спели, когато чула много силен
шум отвън. Същата вечер ударили Ц.. След побоя ищецът бил много променен. Преди това
бил жизнерадостен, а след инцидента се чувствал унизен от жестоката гавра, станал
затворен, мрачен, смазан бил и не можело да се комуникира с него, абдикирал от света и
амбициите, които имал. Той напълно се затворил, чувството му за чест и достойнство било
накърнено от случилото се. Освен това, ищецът бил човек с образование – едно, получено в
Малта и друго – в Сан Петербург. В момента страдал от множествена склероза.
Св. Ж. познавала ищеца, като близки семейства с родителите му повече от тридесет
години и почти винаги били заедно. Много трудно преживял нападението, на което станал
жертва. С него се изгаврили, а освен това, бил диагностициран с множествена склероза през
2014-15 г. Ищецът не можел да приеме случилото се, с нищо непредизвикано от него. За
съжаление това не било избледняло и той си носел травмата. Ищецът се променил след
инцидента. Това било свързано и с неговото заболяване, но станал много по-затворен, по-
тъжен, не можел да контактува, нямало го онова весело момче, което свидетелката си
спомня. След случая се оплаквал, че душата му страда от това, което преживял. Бил с
няколко магистратури, имал високо образование. Имал съзнанието и достойнството на
образован и интелигентен човек. Преди случая бил по-контактен и общителен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Ц. М. Р. е предявил иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди, вследствие
причинената му на 10.04.2022 г. лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Горното
може да се подведе под фактическият състав на непозволеното увреждане, което се основава
на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните
права, имуществото и телесната цялост на останалите. Задължението за поправяне на
вредите от непозволено увреждане има обезщетителен характер. Непозволеното увреждане
е сложен фактически състав, елементи на който са: деянието (действие или бездействие),
неговата противоправност, вредата, причинната връзка между деянието и вредата и вината.
С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е установяването им, като по
силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД единствено вината на деликвента се предполага до
установяване на противното.
Съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, подлежат на обезщетяване. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. Обезщетителната претенция за неимуществени вреди
цели да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да компенсира
изпитаните отрицателни емоции. Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
4
търпените неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. В т. 2 от
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. е посочено, че справедливостта като критерий за определяне на
размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактно понятие. Попълването
на този критерий с конкретно съдържание предполага оценка на определени обстоятелства,
имащи значение за настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението.
Такива първостепенни обстоятелства са вида на физическите увреждания на
пострадалия, психическите увреждания, техния интензитет и продължителност. По делото е
приложено НОХД № 66/2025 г. по описа на РС Разград, видно от което с влязло в сила на
05.03.2025 г. определение е одобрено постигнатото между прокуратурата и ответниците,
като подсъдими, споразумение по същото дело, което по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, за гражданския съд е
безспорно, че на 10.04.2022 г. в гр. Разград ответниците в съучастие са причинили лека
телесна повреда по хулигански подбуди на ищеца, изразяваща се в кръвонасядане във
външната половина на горния клепач на ляво око и подконюнктивален кръвоизлив във
видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядания на: видимата
лигавица на горна и долна устна от лявата страна с големи белезникави налепи на долната;
предверието на устната кухина в централната част на горна устна; на венечната лигавица
над централните резци на горната редица; външнодолните две трети на лява лицева
половина; върху левия долночелюстен ъгъл; пред страничната тилна линия на окосмяване и
задната половина на шийната извивка в ляво; охлузване на прехода лигавица/кожа също на
долна устна; разклащане на горните централни резци – първа степен на подвижност с
микрофрактура на горен десен централен резец, наложило поставяне на имобилизационна
фиксираща шина на горните резци от ляво и дясно, които увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Изложеното
е елемент от фактическият състав на престъплението, за което ответниците са освободени от
наказателна отговорност като им е наложено административно наказание обществено
порицание и глоба с влязлото в сила определение и като такова то е задължително за
гражданския съд. В този смисъл съдът намира, че в гражданския процес е безспорно
установено противоправното деяние, извършено от двамата ответници, вината на всеки един
от тях, както и причинната връзка между това деяние и настъпилата за ищеца вреда.
Изводимо от показанията на свидетелите, случилото се между страните е с много по-
трайно неблагоприятно отражение на психическото съС.ие на ищеца. Последният се
променил, станал е много по-затворен, по-тъжен, не можел да контактува, нямало го онова
весело момче, което си спомня св. Ж..
Съобразявайки нормата на чл. 52 от ЗЗД и преценявайки вида и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че справедливото
обезщетение, което би възмездило същите, е в размер на исковата претенция за осъждане на
ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е одобрено споразумение по НОХД
№ 66/2025 г. по описа на Районен съд Разград, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 10.04.2022 г., до окончателно изплащане на обезщетението. Така предявената
претенция, като основателна и доказана, следва да бъде уважена в цялост.
С иска за имуществени вреди е предявена претенция за репариране на извършените
необходими разходи за ангажиране на адвокат в наказателното производство. Безспорно се
установява, че на ищеца му се наложило да търси правна помощ, за да продължи процесът
по общия ред. С оглед установените данни по делото, съдът приема за доказан с договор от
16.05.2024 г. разхода за правна помощ и съдействие в размер на 1 000 лв.
Що се касае до твърденията на ищеца за претърпени от него имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съдът установи, че доказателства
за това не са представени. Както по настоящото дело, така и по НОХД № 66/2025 г. по описа
на Районен съд Разград, е приложен единствено Договор за правна помощ и съдействие от
16.05.2024 г., сключен с адв. С. Н., с предмет „защита в НП като пострадал“ и договорено
възнаграждение в размер на 1 000 лв. Същият е на гърба на пълномощно от същата дата
(лист 172 от ДП), с което ищецът е упълномощил адв. Н. да го представлява по ДП № 1873
ЗМ-275/2022 г. по описа на РУМВР Разград и пр. № 1265/2022 г. на РП Разград. На лист 158
от ДП е приложено пълномощно между същите страни от 10.04.2024 г., без обаче да са
налични данни за уговорено и заплатено възнаграждение. С оглед изложеното, в тази си
5
част исковата претенция за репариране на имуществени вреди е недоказана и като такава се
явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
Възражението, че ищецът не е индивидуализирал размера на обезщетението за всеки
един от ответниците е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД съгласно която,
ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, наведено
от особеният представител на ответника Е. Х., съдът намира същото за неоснователно и
недоказано. С оглед разпределената в процеса доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, че същият с
поведението си е допринесъл за получаване на телесните увреждания. Липсват каквито и да
било доказателства в подкрепа на това твърдение, а процесуалният представител на
ответника се позовава единствено на свидетелски показания, дадени в хода на наказателното
производство, които съдът не може да цени, именно защото не са събрани от него със
способите, допустими по ГПК.
При този изход на спора в тежест на ответниците са направените от ищеца разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът претендира единствено адвокатско
възнаграждение от 2 060,00 лева, от които му се следват 1 916,28 лв.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищците по искове за вреди от непозволено
увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, не дължат такси и разноски
по производството. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимите такси и разноски се
възлагат на осъденото лице и се присъждат в полза на съда. Съразмерно на уважената част
от исковете, в тежест на ответниците Е. В. Х. и В. Г. Т. следва да бъде възложена солидарно
дължимата държавна такса в размер на 170,00 лева (50,00 лева по иска за имуществени
вреди и 120,00 лева по иска за неимуществени вреди), а в тежест на Е. В. Х. – и дължимото
възнаграждение за особен представител в размер на 339,53 лева.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. Х. с ЕГН ********** от *************************, *** и В. Г. Т.
с ЕГН ********** от *************************, да заплатят солидарно на Ц. М. Р. с ЕГН
********** от ***********************, сумата от 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ответниците на
10.04.2022 г., вследствие на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което има одобрено споразумение по НОХД 66/2024 г. по описа
на Районен съд Разград, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 10.04.2022 г., до
окончателно изплащане на обезщетението, както и сумата от 1 000,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по Договор за
правна помощ и съдействие от 16.05.2024 г., причинени от ответниците, вследствие на
същото престъпление, ведно със законната лихва от 16.05.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над 1 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 1 300,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. В. Х. с ЕГН ********** от *************************, *** и В. Г. Т.
с ЕГН ********** от *************************, да заплатят солидарно на Ц. М. Р. от
***********************, ЕГН **********, сумата от 1 916,28 лева разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА Е. В. Х. с ЕГН ********** от *************************, *** и В. Г. Т.
с ЕГН ********** от *************************, да заплатят солидарно по сметка на
Районен съд Разград сумата от 170 лева държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. В. Х. с ЕГН ********** от *************************, *** да
заплати по сметка на Районен съд Разград сумата от 339,53 лева – възнаграждение за особен
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7