РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Благоевград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20221210100982 по описа за 2022 година
Производството по настоящото гр.д.№982/2022г. по описа на Районен съд
Благоевград е образувано по искова молба вх.№6282/20.04.2022г., подадена от
М. М. Я., с ЕГН **********, Е. М. Т., с ЕГН **********, В. И. Т., с ЕГН
**********, М. А. Т., с ЕГН **********, чрез адв. А. Б., против К. А. Н., с
ЕГН **********, Б, А. И. Н., с ЕГН **********, гр.С Н. И. Н., с ЕГН
**********, гр.С, Д. А. Н., с ЕГН ********** и Й. А. И., с ЕГН **********,
двамата с адрес: Б, с която е предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 от
ЗКИР.
В хода на производството е починала ищцата В. И. Т. и на нейно място е
конституиран наследникът й М. А. Т..
В хода на производството е починал ответникът Д. А. Н. и на негово място
са конституирани наследниците му Р. Д. Н. и Т. Д. Н.. Като техен помагач в
хода на делото е конституирано лицето М. Б. Т..
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на УПИ XI-1398,
кв.104 по действащия РП на Благоевград, при съседи: улица, н-ци на С Н. Н. и
И. Н., който по сега действащата КК представлява: поземлен имот с
идентификатор 04279.604.345 по КК на Благоевград, одобрена със Заповед
№РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с площ от 283 кв.м, с предназначение -
урбанизирана територия, административен адрес: Б, при съседи: имоти с
идентификатори 04279.604.341, 04279.604.344, 04279.604.346, 04279.604.347 и
04279.604.348.
Твърди се, че собствеността си върху описания по-горе УПИ XI-1398, кв.104
основават на наследство от М. Д/Т. и доброволна делба в негова полза,
извършена по ч.гр.д.№64/1949г. на PC-Благоевград, по силата на което е
одобрена съдебна спогодба, съгласно която в полза на праводателя на ищците
1
е предоставен в дял УПИ X в кв.60 по плана на гр.Горна Джумая, идентичен на
УПИ XI-1398, кв.104 по сега действащия план на Благоевград.
Твърди се, че ответниците от своя страна /първите трима като наследници
на И. А. Н., починал на 07.06.2016г./ се легитимират като собственици с
Нотариален акт №125, том II, peг.№4097, дело №209/12г. на Но, на съседния
УПИ ХIII-1399, кв.104 в Благоевград, който по КК на Б представлява:
поземлен имот с идентификатор 04279.604.344 по КК на Благоевград,
одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с площ от 371
кв.м, с предназначение - урбанизирана територия, административен адрес: Б
при съседи: имоти с идентификатори 04279.604.341, 04279.604.345,
04279.604.346, 04279.604.359 и 04279.604.343.
Сочи се, че със Заповед №4244/30.07.1955г. Министъра на Министерство на
комуналното стопанство и благоустройството е одобрен на основание чл.54,55
и 56 от Правилника за ПИНМ регулационен план на Благоевград, вкл. в частта
му, касаеща собствения на ищците недвижим имот, като по него същият е
обозначен като УПИ Х-777 в кв.11, а съседният имот, с който съществува спор
относно общата граница, е записан като УПИ XI-779. Излага се, че с този план
са предвидени отчуждаеми и респ. придаваеми части от и към собствения на
ищците УПИ, като от съседния имот пл.№779 на ответниците към УПИ X са
придадени части в размер на 16 кв.м. Сочи се, че същите се намират
непосредствено до регулационната граница между посочените два УПИ и са
при съседи: улица, останалата част от имот пл.№779, имот пл.№777, като на
приложената към исковата молба скица, същите били отразени в жълт цвят.
Посочва се, че с Протокол №1 от 02.02.1965г. същите са оценени и въз основа
на това са предприети действия от наследодателя на ищците по заплащането
им, като междувременно тези 16 кв.м. реално са завзети от праводателя на
ищците и върху тях е отпочнато владение от негова страна като част от УПИ
X. Твърди се, че това владение продължавало от 1955г. насетне, като след
смъртта на наследодателя на ищците през 1990г. и до момента, владението се
упражнява от ищците, в качеството на наследници на М. Михайлов. Сочи се,
че с това осъществявано владение върху придаваемата площ, същата е
придобита изцяло от ищците, а РП от 1955г. по отношение на границата на
УПИ Х-777 със съседния УПИ ХI-779, следва да се приеме и да се счита за
приложен. Сочи се, че като последица от това регулационните граници по
него следва да се отбележат като имотни по последващите планове.
Предвид изложеното се твърди, че въз основа на РП от 1955г., предвиждащ
изместване на регулационната граница на УПИ X към УПИ XI,
наследодателят на ищците е станал собственик и на придаваемите се 16 кв.м
от имот пл.№779, а след неговата смърт - тази собственост е преминала на
ищците.
Твърди се, че със Заповед №328/17.02.1958г. на Председателя на ОбНС
Благоевград е одобрено ново изменение на регулацията по отношение на
описаните по-горе УПИ, като по отношение на спорната част същата е
запазена такава, каквато е по плана от 1955г. и описаните по-горе 16 кв.м са
посочени като част от собствения на ищците УПИ Х-777, кв.11 по плана на
Благоевград.
Сочи се, че с последваща Заповед №231/1981г. на Председателя на
Комитета по архитектура и благоустройство при МС е одобрено изменение,
което в частта за описаните по-горе два недвижими имота касае само
2
предвиждане прокарване на улица върху част от тях, която обаче не засяга
регулацията в частта й откъм придадените 16 кв. м по плана от 1955г. Сочи се,
че в тази част регулацията остава непроменена относно местоположението на
дворищно регулационната линия, но е налице промяна в номерацията на
имотите - имот пл.№777, за който по плана от 1955г. е отреден УПИ X, с плана
от 1981г. е записан като имот пл.№1398 и за него е отреден УПИ XI -
собственост на ищците, а имот пл.№779 по плана от 1955г., за който е отреден
УПИ XI, по плана от 1981г. е записан като имот пл.№1399 и за него е отреден
УПИ XIII - собственост на ответниците.
Твърди се, че въз основа на положението на регулационната граница по
изброените планове, в собствения на ищците УПИ XI е реализирана жилищна
сграда, за която са издадени и всички предвидени в закона строителни книжа.
Сочи се, че по тях част от сградата, а именно североизточните й тераси и
стрехи на покрива попадат над придаваемите 16 кв. На тази фасада се сочи, че
са изпълнени прозорци по проект, като през площта от 16 кв.м се осъществява
достъпът до вътрешността на собствения на ищците недвижим имот, както и
до сградата, входът към която е именно на източната й фасада. Твърди се, че
по самата регулационна граница още след 1955г. била поставена и ограда,
като затова никога не е имало спор със съседния УПИ XIII, тъй като планът от
1955г. бил приложен. Сочи се, че тази ограда се намирала по регулационната
граница до 2008г. и отделяла придаваемите части от имота на ответниците,
като ги приобщавала към собствения на ищците недвижим имот по неговите
регулационни граници.
Твърди се, че с последваща Заповед №285/1994г. на Кмета на Община
Благоевград било одобрено частично изменение на ЗРП, с което предвидената
с плана от 1981г. улица отпада, а за имот пл.№1399 е отреден УПИ III, като за
него било посочено, че следва регулационните граници да покрият имотните.
Навежда се, че с това на практика отново било направено изместване на
регулационната граница между двата недвижими имота във вида й от преди
изменението от 1955г., като целта на това изместване било узаконяване на
незаконно реализирана в съседния УПИ сграда /този на ответниците/. Именно
поради това ищците обжалвали посочената заповед, по повод на което било
образувано адм.д.№82/1995г. по описа на ОС Благоевград, като с решение по
него съдът отменил Заповед №385/1994г. на Кмета на Община Благоевград,
приемайки за основателни възраженията на ищците, като съдебният акт
влязъл в сила на 15.06.1999г. Сочи се, че така за имота останали действащ РП
от 1981г. и този от 1955г., съгласно който дворищно-регулационната линия
между собствения на ищците УПИ и съседния припокривала линията именно
по плана от 1955г., който бил приложен и придаваемите се 16 кв.м били част
от недвижимия имот на ищците.
Независимо от горното, се твърди, че в периода на висящност на
производството по адм.д.№82/1995г. по описа на БОС, от страна на Община
Благоевград били предприети действия по ново изменение на РП за описаните
по-горе недвижими имоти. Била издадена Заповед №888/10.11.1997г. на Кмета
на О, с която дворищно-регулационната граница между двата недвижими
имота била изместена навътре към собствения на ищците УПИ XI без
съобразяване с предходните приложени планове и респ. без съобразяване с
висящото дело в съда, а след това и с резултата по него. Сочи се, че с
изместването на регулационната граница навътре към УПИ XI-1398, същата
3
на практика е прокарана по фасадата на собствената на ищците жилищна
сграда. Посочва се, че с това терасите и стрехите на покрива на собствената на
ищците жилищна сграда на практика останали в съседния УПИ XIII-1399 на
ответниците, което според ищците е недопустимо, тъй като входът към
жилищната им сграда останал върху регулационната граница и без
възможност за достъп до него чрез преминаване само през собствения на
ищците УПИ. Сочи се, че по същество този начин на прокарване на
регулацията представлява фактическа грешка, допусната при одобряването на
РП от 1997г., като същата грешка била преповторена и в КК, където имотната
граница отново била прокарана по регулационната граница и респ. по
фасадата на сградата на ищците и през част от нея, както и в противоречие с
приложените планове от 1955г. и 1981г. за описаните недвижими имоти. Сочи
се, че описаните по-горе 16 кв.м придаваема площ отново били посочени като
част от имота на ответниците, който към момента е обозначен с
идентификатор 04279.604.344, въпреки че същите са придобити вече от
ищците и не са собственост на ответниците по иска. Посочва се, че тъй като
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт по документи за
собственост на ПИ 04279.604.344, то същите оспорват правата на ищците
върху спорните 16 кв.м.
С оглед на гореизложеното се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим
имот: реална част с площ от 16 кв.м от ПИ с идентификатор 04279.604.344 по
КК на Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на
АК, с последно изменение от 30.09.2013г., целият с площ от 371 кв.м, с
предназначение - урбанизирана територия, административен адрес:
Благоевград, ул. „В. Априлов” 20, при съседи на целия ПИ: имоти с
идентификатори 04279.604.341, 04279.604.345, 04279.604.346, 04279.604.359 и
04279.604.343, която реална част се намира по западната граница на ПИ
04279.604.344 и е при граници: улица, останалата част от ПИ 04279.604.344,
ПИ 04279.604.345, отразена в жълт цвят на приложената скица към исковата
молба, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните
регистри на Б, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК,
относно границата между ПИ 04279.604.344 и ПИ 04279.604.345, изразяваща
се в неправилно заснемане на описаната по-горе реална част с площ 16 кв.м.,
разположена непосредствено до западната граница на имот с идентификатор
04279.604.344 на ответника и до североизточната граница на собствения на
ищците имот 04279.604.345, като тази реална част, неправилно е включена и е
показана на КК като част от имот с идентификатор 04279.604.344.
Иска се от съда да отмени и Нотариален акт №125, том II, peг.№4097, дело
№209/12г. на Нотариус К по отношение на спорните 16 кв.м.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника Й. А. И., последната
сочи, че няма правомощия да коригира действащия градоустройствен план на
Благоевград.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника Н. И. Н., чрез
назначения му особен представител – адвокат Ю. А., предявеният иск се
оспорва като неоснователен, като се оспорват претендираните от ищците
собственически права върху спорната реална част. Прави възражение за
изтекла придобивна давност, считано от датата на издаване на Нотариалния
акт от 20.04.2012г.
4
В съдебно заседание ищците се представляват от адв.А. Б., която поддържа
иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответницата Й. А. И. се явява лично и изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Останалите ответниците не
се явяват лично и не се представляват, като единствено ответникът Н. Н. се
представлява от назначен особен представител – адв.Ю. А., която оспорва
иска.
Третото лице помагач М. Б. Т. се представлява от адв.Д. Д., която пледира за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ищците М. М. Я., Е. М. Т. и М. А. Т. са наследници на М. Д Т., б.ж. на
гр.Благоевград, починал на 02.06.1990г. Последният приживе е бил
собственик на Парцела X /десета/, в кв.60 по плана на гр.Г, от 357.28 кв.м., при
съседи: парцела XII, дадена в дял на С Т., улица, Е и Х, по силата на одобрена
съдебна делба по ч.гр.д.№64/1949г. на PC-Благоевград.
И. А. Н., Д. А. Н. и Й. А. И. са наследници на А. И. Н., б.ж. на
гр.Благоевград, починал на 29.04.1968г.
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство №125, том II, рег.№4097, дело №209 от 2012г. от 20.04.2012г. на
нотариус И, И. А. Н., Д. А. Н. и Й. А. И., са признати за собственици при
равни квоти на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
04279.604.344 по КККР на гр.Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-
32/10.05.2006г. на ИД на АК, с площ от 371 кв.м., административен адрес
гр.Благоевград, ул.“Васил Априлов“ №20, стар идентификатор 1399.
И. А. Н. е починал на 07.06.2016г. и е оставил за наследници ответниците К.
А. Н., А. И. Н. и Н. И. Н..
Д. А. Н. е починал на 31.12.2023г. и е оставил за наследници Р. Д. Н. и Т. Д.
Н..
От заключението на вещото лице инж.И. В. по изготвената съдебно-
техническа експертиза и приложените по делото писмени доказателства, се
установява следното:
Първият регулационен план на Г е одобрен със Заповед №671 от
08.03.1922г. и разширение на плана одобрено със Заповед №211 от 25.01.1944г.
По него процесните имоти представляват парцел X-913, с площ от 345 кв.м., и
парцел XI – 912, с площ от 246 кв.м., в кв.60 по плана на гр.Г от 1922г.
/Приложение №1 към СТЕ/.
Със Заповед №4244 от 30.07.1955г. на Министъра на Комуналното
стопанство и благоустройството е одобрен Кадастрален и регулационен план
на гр.Б, в който имотът на ищците представлява парцел X-777, с площ от 294
кв.м., а имотът на ответниците – парцел XI-779, с площ от 364 кв.м., в кв.11 по
плана на гр.Благоевград от 1955г. В разписния лист към проекта на дворищна
регулация на кварталите за имот с пл.№777, за който е отреден парцел X, като
собственик е записан М. Д. Т., съгласно Протокол за делба от 21.06.1949г., а за
имот с пл.№779, за който е отреден парцел XI, за собственик е записан А. И.
Н. /Приложение №3/.
Със Заповед №328 от 17.02.1958г. от Служба кадастър и регулация е
одобрено изменението на регулацията на парцели IX, X, XI, XII, XIII, XIV, XV
5
в кв.11 по плана на гр.Б На скица №1196 от 24.03.1959г. на парцел X, кв.11 е
описано, че към парцел X се придават от улицата 28.50 кв.м., а от двора с пл.
№779 – площ от 16.50 кв.м., лице към улицата 14 кв.м. Вещото лице е дало
заключение, че липсват данни за уредени регулационни сметки.
Със Заповед №231/15.05.1981г. на Председателя на Комитета по
архитектура и благоустройство при Министерски съвет е одобрен
Застроителният, регулационен и кадастрален план на V-ти микрорайон на
гр.Б. В него имотът на ищците представлява имот с пл.№1398, а имотът на
ответниците – имот с пл.№1399 в кв.104. В разписния лист към проекта на
дворищна регулация на кварталите за имот с пл.№1398 с предназначение
дворно място, като собственик е записан М. Д. Т., Аи МХ., съгласно документ
за собственост №105, том 2, дело 316/67г. За имот с пл.№1399 – дворно място,
за собственик е записан А. И. Н., с документ за собственост №178, том 1, дело
431/58г. /Приложение №5/.
Със Заповед №887/10.11.1997г. на Кмета на Община Благоевград е одобрен
Застроителния и регулационен план на V-ти микрорайон на гр.Благоевград. В
него имотът на ищците представлява имот с пл.№1398, а имотът на
ответниците – имот с пл.№1399 в кв.104. В разписния лист към проекта на
дворищна регулация на кварталите за имот с пл.№1398 с предназначение
дворно място, като собственик е записан М. Д. Т., А М. Я., съгласно документ
за собственост н.а.№98, том 3, дело 987/93г. За имот с пл.№1399 –дворно
място, за собственик е записан А. И. Н. /Приложение №7/.
Със Заповед №РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК е одобрена КККР на
гр.Благоевград. В КК имотът на ищците е отразен с идентификатор
04279.604.345 с площ от 283 кв.м., записан на М. М. Я., документ – н.а.№98 от
16.06.1993г., издаден от нотариус Искра Кутева, том 7, за 5/8 ид.ч.; М. Т.
Ддокумент – протокол за делба от 21.06.1949г., издаден от Г за 3/8 ид.ч. В
имота има една сграда с идентификатор 04279.604.345.1 – 2 етажа, жилищна
сграда-многофамилна, 124 кв.м. Сградата е изградена при действието на РП
от 1955г. и изменение на регулацията със Заповед №328/17.02.1958г., като
предвиденото по този план отстояние на сградата от регулационната граница
към съседния УПИ на ответниците е 3 м.
В КК имотът на ответниците е отразен с идентификатор 04279.604.344 с
площ от 371 кв.м., записан на Д. А. Н., документ – н.а.№149 от 20.04.2012г.,
издаден от Служба по вписванията гр.Б, за 1/3 ид.ч.; И. А. Н. - документ – н.а.
№149 от 20.04.2012г., издаден от С, том 4, рег.№1183, дело 572, за 1/3 ид.ч.; Й.
А. И. - документ – н.а.№149 от 20.04.2012г., издаден от Служба по
вписванията гр.Б, том 4, рег.№1183, дело 572, за 1/3 ид.ч. В имота има две
сгради - 04279.604.344.1 – 4 етажа, жилищна сграда-многофамилна, 111 кв.м.;
04279.604.344.2 – 3 етажа, жилищна сграда-многофамилна, 74 кв.м.
На Приложение №10 от СТЕ е съвместен действащия регулационен план от
1997г. и Кадастралната карта от 2006г., по които границите на двата съседни
имота са отразени по идентичен начин. На Приложение №10 от СТЕ е
показана спорната част от 16 кв.м., придадена към имота на ищците с плана от
1958г., заключена между буквите A-B-M-S, тонирана в жълт цвят – л.196.
В своето заключение и при разпита в съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че спорната част понастоящем попада изцяло в имота на
ответниците с идентификатор 04279.604.344.
6
При огледа на място, вещото лице е измерило разстоянието между двете
сгради с идентификатори 04279.604.345.1 и 04279.604.344.2, което е 6 м. На
североизточната фасада на сграда с идентификатор 04279.604.345.1 са
разположени прозорци и тераси и на трите етажа, а на сутеренния етаж има
входна врата за сградата. Дворното място на ПИ с идентификатор
04279.604.344 е с 4 м. по-ниско спрямо улицата /ул.“В.Априлов“./.
Вещото лице е дало заключение, че на място границата между двата имота с
идентификатори 04279.604.344 и 04279.604.345 представлява сградата с
идентификатор 04279.604.345.1 с дължина 6 л.м. и оттам продължава с
оградна мрежа и селскостопански постройки навеси, изградени и в двата
имота. Оградата съвпада координатно с координатите по кадастрална карта.
По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите Л Същите твърдят,
че от вратата, разположена на източната фасада на жилищната сграда на
ищците, се е излизало към двор, ограден с дървена ограда, на разстояние
около 3 м. от вратата. Около 2015-2016г. ответниците са съборили дървената
ограда, като сложили телена ограда, следваща дължината на жилищна сграда
на ищците. Твърдят, че сградата на ищците е строена 1965-1967г., а на
ответниците – след 2000г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.39 от Закона за плановото изграждане на населените места –
ЗПИНМ /действал от 1949г. до 10.07.1956г. - до изменението на този член с
Известия бр.54 от 06.07.1956г./ по силата на самия регулационен план са били
отчуждавани недвижими имоти, които са придадени към парцели на други
лица по дворищно-регулационния план. След изменението на чл.39 от
ЗПИНМ с Изв. бр.54 от 06.07.1956г., считано от 10.07.1956г. до отмяната на
ЗПИНМ през 1973г. по отношение на недвижимите имоти, които се придават
по дворищно-регулационния план към парцели на други лица с това
изменение на закона не е предвидено обезщетяване /обезщетяване е
предвидено при отчуждане за мероприятия/. Следващата уредба е в ЗТСУ,
действал от 1973г. до 2001г., при която имотите, които по силата на дворищно-
регулационен план се придават по регулация към съседни парцели, се считат
отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план /чл.110
от ЗТСУ (отм.)/. При действието на ЗУТ придаването на части от един парцел
към друг парцел не става по силата на самия план за урегулиране на частната
собственост, а се извършва по реда на чл.15, ал.3 от ЗУТ - само по заявление
на собствениците на двата съседни имота и след представяне на
предварителен писмен договор за продажба между тях с нотариална заверка
на подписите. Едва след представяне на такъв предварителен договор, може
да бъде съответно изменен подробния устройствен план.
Влезлият в сила дворищнорегулационен план, който има отчуждително
действие спрямо придадените по регулация части от имоти, следва да се
различава като понятие и последици от приложен регулационен план относно
придаваемите места. Приема се, че макар дворищнорегулационният план да
има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към
съседни имоти части, то това действие е условно и прехвърля само голата
собственост. Едва със заплащането и завземането на придадените места по
съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е
стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него
7
граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ
кадастрален и регулационен план. Съответно, ако до изработването на
следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното
действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници
следва да послужат за основа при изработване на новия план /Решение №304
от 12.07.20201г. на ВКС по гр.д.№263/2010г., II г.о./.
Горните изводи следват от разясненията кога регулацията се счита
приложена, дадени в Тълкувателно решение №3/1993г. на ОСГК на ВС,
прието при действието на ЗТСУ, но чиито разяснения са относими и по
отношение на приложението на ЗПИНМ.
В ТР е прието, че при действието на ЗТСУ дворищнорегулационният план
има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите
имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели
на други физически или юридически лица, като това разместване на
собственост настъпва още от деня на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до
тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова
регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно
чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ. Това означава, че отчужденията по дотогавашната
регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал
имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от
прекратителен характер. В ТР се приема, че дворищно регулационният план
се счита приложен в момента, в който регулационните граници се
трансформират в имотни при хипотезите на чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ/отм./, като
понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а
към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след
завземането на придадените части и владението им, продължило повече от
десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това
основание.
В Решение №60120 от 26.10.2021г. по гр.д.№77/2021г. на ВКС също е даден
отговор на въпроса кога регулацията се счита приложена. Приема се, че
дворищно регулационният план при действието на чл.39 от ЗПИНМ /отм./ и
чл.110 от ЗТСУ /отм./ имаше непосредствено отчуждително действие.
Придадените части от имоти към съседни парцели за упълномеряването им се
считаха отчуждени по силата на заповедта за одобряване на дворищно
регулационния план. Това действие обаче бе условно – ако регулацията бъде
приложена. За прилагане по регулация са възможни три хипотези. Първата е
чрез плащане. Регулацията се счита приложена когато е изплатено
придаваемото място чрез общински народен съвет, съгласно пар.105
от ППЗПИНМ /отм./, респективно сумата, съставляваща влязла в сила оценка
на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл.282 от
ППЗТСУ/отм./. Представянето на разписка за плащане на сумата също
доказва плащане по общите правила на ЗЗД. Вторият способ за приложение на
регулацията е налице, ако към датата на открИ.е на производството по
изменение на дворищно регулационния план, придадените имоти са били
заети по законоустановения ред /чрез доброволно отстъпване по реда
на пар.102 от ППЗИНМ /отм./, респективно чл.111 от ЗТСУ /отм./. Третата
8
хипотеза е когато е изтекла погасителната давност за вземането за
обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл.134, ал.3 от
ЗТСУ /отм./. Нотариалният акт за установяване правото на собственост върху
придаваемото место по регулация в първите две хипотези се издава служебно
по искане на общината с прилагане на обяснителна бележка и скица – пар.108,
ал.2 от ЗПИНМ /отм./, респективно чл.287 от ППЗТСУ /отм./. Няма пречка
това да поиска и заинтересованият собственик, доколкото нотариалният акт по
регулация е констативен, издава се в охранително производство, което започва
по искане на молител, но следва да е установено от техническите органи кое е
придаваемото място и дали са уредени сметките по регулация. Първото се
установява чрез законовото изискване да бъде представена скица, на която
придаваемото место да е изобразено графично. Второто – дали и как са
уредени регулационните отношения, се установява от обяснителната бележка.
Нотариалният акт по регулация е констативен - удостоверява, че условията за
заемане на отчуждените с дворищно регулационния план части от съседни
имоти са били изпълнени и служи като изпълнителен титул за въвод във
владение на придадения имот от съдебния изпълнител, съгласно пар.109 от
ППЗПИНМ /отм./, респективно за издаване на изпълнителен лист въз основа
на него, съгласно чл.284 от ППЗТСУ /отм./ - Решение №1362 от 19.07.1997г.
на ВКС по гр.д.№879/1996г., IV г.о. Дори да не е издаден констативен
нотариален акт по регулация, ако в исковото производство се докажат
предпоставките за издаването му – плащане или декларация по чл.111 от
ЗТСУ, прилагането на регулацията е доказано - Решение №334 от 23.01.2012г.
на ВКС по гр.д.№87/2010г., I г.о., Решение №128 от 8.01.2021г. на ВКС по гр.д.
№1210/2020г., I г.о.
В Решение №1 от 26.02.2009г. по гр.д.№4227/2007г., ІV г.о., ВКС, приема, че
дворищнорегулационният план има отчуждително действие, като
преминаването на собствеността е условно – след изпълнение на законовите
изисквания за заплащане на обезщетението и завземане на имота. По сходен
въпрос е постановено и Решение №780 от 13.11.2009г. по гр.д. №3024/2008г.
на III г.о., в което е прието, че въпреки отчуждителното вещноправно действие
на плана и по двата режима на ЗПИНМ /отм./ и на ЗТСУ /отм./ дворищната
регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за
придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен нотариален
акт за придаваемото място.
По настоящото дело се установи, а и не е спорно между страните, че при
действието на ЗПИНМ е издадена Заповед №328 от 17.02.1958г. от Служба
кадастър и регулация, с която е одобрено изменението на регулацията на
парцели IX, X, XI, XII, XIII, XIV, XV в кв.11 по плана на гр.Благоевград, като
към парцел X се придават от двора с пл.№779 – площ от 16.50 кв.м.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху въпроса приложена ли е
регулацията по плана от 1955г., респ. от 1958г., респ. след придаването от имот
пл. №779 към имот №777 на придаваеми части от 16.50 кв.м., следва ли
регулационните граници по този план да се считат и за имотни такива, при
изработването на следващия план от 1997г.
Във връзка с правоотношенията, възникнали по силата на този план, следва
да се прилагат разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), доколкото
именно те са действали към момента на приемане на плана от 1955г., респ.
1958г.
9
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в настоящия
случай макар по РП от 1955г. от имота на ответниците, тогава парцел XI-779
да е придадена към имота на ищците, тогава парцел X-777, площ от 16 кв.м.,
то при липса на доказателства за заплащането му и за завземането му по
надлежния ред, по отношение на тази придаваема част планът не е приложен,
т.е. не е настъпило условието за окончателното преминаване на собствеността.
Затова при изработването на следващия РП от 1997г. собствеността на
ответниците се възстановява /отчуждителното действие отпада/, понеже не е
настъпило съвпадане на парцелните с имотните граници.
Както беше посочено, с влизането в сила на дворищно-регулационния план
се придобива само голата собственост върху придаваемото се място ведно с
правото да се заплати неговата стойност по установения от ППЗПИНМ ред.
Едва след това се придобиват и правомощията да се получи владението и да се
ползва този имот. До същия момент регулацията не се счита приложена и
придаваемият се имот /респ. придаваемите части/ запазва своята правна
индивидуалност, продължава да фигурира като отделен имот по имотната
ведомост към плана и всяко бъдещо изменение на плана следва да се
съобразява с този имот. При бъдещото изменение на плана, ако не е била
приложена регулацията по отношение на придаваемия имот и се предвиди
отделянето му от парцела, в който е бил включен този имот, се възстановява
правото на собственост върху същия имот в лицето на предишния му
собственик. В този смисъл са разрешенията в Решение №1419 от 14.12.1971г.
по гр.д.№ 898/71г., ІІІ г.о. на ВКС, което сочи, че с влизане в сила на
дворищнорегулационния план се придобива само голата собственост върху
придаваемото място, като едва след заплащането му може да бъде получено и
владението върху него и тогава регулацията се счита приложена. Ако тези
условия не са изпълнени при бъдещо изменение на плана собствеността върху
придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния
собственик.
В случая следва да се има предвид разпоредбата на §106 ППЗПИНМ,
съгласно която завземането на придадените имоти по дворищно-
регулационния план се извършва след обезщетението на собственика по
посочения в същия правилник ред въз основа на влязла в сила оценка.
Съгласно §105 от ППЗПИНМ обезщетението по влязлата в сила оценка се
внася в общината, която го предава на правоимащите.
В конкретния казус, видно от Протокол №1 от 02.02.1965г. на комисията по
пар.85 от ЗПИНМ е извършена оценка на придаващите се към парцел X 16
кв.м. от съседния имот с пл.№779 – общо 48 лв., ведно с паянтов навес на
печена тухла с размери 3.40/6 м. и височина на 2.90 м., с обща кубатура 59
куб.м. – общо 88.50 лв. В своето заключение и при изслушването в съдебно
заседание вещото лице е посочило, че липсват данни в архивите на общината
за извършени плащания за уреждане на регулационни сметки, съгласно
посочената оценка. По делото липсват доказателства придадените части да са
изплатени по предвидения в ППЗПИНМ ред.
Ищцовата страна представи в съдебно заседание Разписка за запис №8/373
/л.233/. Същата се представи като част от полученото въз основа на издадено
съдебно удостоверение копие на преписката, образувана по Протокол №1 от
02.02.1965г. на комисията по пар.85 от ЗПИНМ за оценка на придаваеми части.
В същото време вещото лице заяви в съдебно заседание, че в Общината не се
10
съдържат данни за извършени плащания за уреждане на регулационни сметки.
Видът на представената разписка /л.233/, без отразяване върху нея на входящ
номер и заверка, че е била представена в Общината, съпоставено със
заключението на вещото лице, поставя под въпрос обстоятелството дали е
била част от общинската преписка по Протокол №1 от 02.02.1965г.,
представена по издаденото СУ, или същата се представя от ищцовата страна
като доказателство несвоевременно – едва в третото редовно съдебно
заседание. Отделно от това, така представената разписка не може да
удостовери с нужната степен на сигурност плащане за уреждане на
регулационни сметки. На първо място, видът, в който е представена, ясно
показва, че не е представена в цялост. Направено е копие само на част от
разписката. Видно от същото, Е. Т. е платила на И. Н. сумата от 200 лв. В
представеното частично копие на разписка не е посочена датата на плащането,
както и липсва посочено основание за извършения превод, поради което
същото не може да бъде обвързано с уреждане на регулационни сметки, още
повече и предвид несъответствието между размера на платената сума и
дължимата такава съгласно извършената оценка. Представената разписка не е
достатъчна да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдението на ищцовата страна за плащане на придаваемите части.
Видно от приобщената преписка, липсват доказателства за заплащане на
обезщетение по реда на пар.106 от ППЗПИНМ, както и за съставен въз основа
на представените доказателства за плащане нотариален акт по реда на пар108
от ППЗПИНМ с приложена обяснителна бележка и скица, който нотариален
акт да удостоверява, че условията за заемане на отчуждените с дворищно
регулационния план части от съседния имот са били изпълнени.
В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице инж.В. в
частта, в която твърди, че за спорното място следва да се прилага плана от
1958г., респ. че е налице грешка в КК доколкото имотните граници по КК
според нея не били отразени съобразно този план.
Ангажираните от ищцовата страна свидетели не могат да установят
завладяване на спорните части. Същите твърдят, че спорната част е била
оградена с дървена ограда към имота на ищците, и се е ползвала от същите от
1955г. до 2016г., когато оградата е премахната. На първо място, прави
впечатление, че свидетелите твърдят, че оградата е била премахната около
2015-2016г., в противоречие с твърденията на ищците в исковата молба, че
оградата е отделяла придаваемите части от имота на ответниците до 2008г. На
второ място, от скица №1196 от 24.03.1959г., в която е отразено че въз основа
на Заповед №328/17.02.1958г. към парцел X се придават от двора с пл.№779 –
площ от 16.50 кв.м., е видно, че в спорните 16.50 кв.м. попада жилищната
сграда, разположена в имот 779. Същото е видно и от Скица
№369/18.06.1990г. /л.47/, както и Скица №1664/24.08.1999г., видно от които в
спорната част попада жилищната сграда на ответниците /старата жилищна
сграда, преди построяването на новата такава/. На трето място, съдът намира,
че от свидетелските показания не може да се определи конкретното
местоположение на частта, ползвана от ищците, както и че същата съвпада със
спорната придаваема част. На четвърто място, в жалба до кмета на общината
от 27.09.1995г. Е. М. Т. е посочила, че от 1993г. е развалена оградата им от И.
Н., Д. Н. и Й. И., поради което е поискала да й се възстанови оградата.
Предвид изложеното, свидетелските показания не могат да бъдат кредитирани
11
с доверие дали и за какъв период спорните части са били приобщени с ограда
към имота на ищците, нито може да се установи дали тази ограда е била
разположена именно по регулационната граница по плана от 55г. В жалбата си
от 1995г. Е. М. сама сочи, че още тогава ограда е нямало, което показва, че към
1997г., когато е изработен действащият РП имотната граница не е нанесена
неправилно.
На последно място, от събраните по делото доказателства /в т.ч. от
свидетелските показания и експертизата/ не се доказва и владение върху тази
спорна част. Ищцовата страна се домогваше да докаже, че върху спорните 16
кв.м. попадат терасите, разположени на фасадата на жилищната сграда на
ищците. В съдебно заседание вещото лице инж.Чучукова е заявила, че не е
правила измерване на терасите, поради което не може да отговори дали
същите попадат в спорните 16 кв.м., като е възможно „едно ъгълче“ да попада
въздушно в тези 16 кв.м. Но дори да се приеме, че е така, то това само по себе
си няма белезите на „завладяване“ на придаваемите части и то по установения
за това ред. Не се доказаха и изложените в исковата молба твърдения, че „през
площта от 16 кв.м се осъществява достъпа до вътрешността на собствения на
ищците недвижим имот, както и до сградата, входът към която е именно на
източната й фасада“. От експертното заключение и разпитаните свидетели
безпротиворечиво се установи, че входът на жилищната сграда се намира
откъм ул.“Васил Априлов“, през който се осъществява достъпът до сградата и
жилищата в нея. Установи се, че действително на източната фасада на сградата
на ищците има входна врата, от която обаче няма пряк излаз на улицата,
поради голямата денивелация. Свидетелите сами заявиха, че тази врата може
единствено да се използва, за да се излезе от нея към празното пространство
между двете жилищни сгради /видно и от приложените към експертизата
фотоснимки/. Свидетелите твърдят, че понастоящем ищците излизат от
вратата към това пространство, което почистват от паднали от улицата
боклуци, които им действия сами по себе си също нямат признаците на
владение. От свидетелските показания и експертизата се установи, че до
източната фасада на своята сграда ищците складират различни вещи, които
обаче попадат извън спорните 16 кв.м., намират се зад телената ограда,
поставена от ответниците, разделяща двата имота.
По изложените мотиви предявеният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан, тъй като КК отразява правилно имотните граници
на двата съседни имота.
При този изход на спора ищцовата страна няма право на разноски. Третото
лице- помагач претендира разноски за адвокатско възнаграждение, които не
следва да се присъжда на основание чл.78, ал.10 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. М. Я., с ЕГН
**********, гр. Е. М. Т., с ЕГН **********, гр., М. А. Т., с ЕГН **********,
гр.БВ. И. Т., с ЕГН **********, починала в хода на делото и заместена на
основание чл.227 от ГПК от М. А. Т., с ЕГН **********, иск с правно
12
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване за установено спрямо
ответниците К. А. Н., с ЕГН **********, Б. И. Н., с ЕГН **********, гр.С Н.
И. Н., с ЕГН **********, гр.С, Й. А. И., с ЕГН **********, с адрес: Б, Д. А.
Н., с ЕГН **********, починал в хода на делото и заместен на основание
чл.227 от ГПК от Т. Д. Н., ЕГН **********, гр.Би Р. Д. Н., ЕГН **********,
гр.Б, че ищците са собственици на следния недвижим имот: реална част с
площ от 16 кв.м от ПИ с идентификатор 04279.604.344 по КК на Благоевград,
одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с последно
изменение от 30.09.2013г., целият с площ от 371 кв.м, с предназначение -
урбанизирана територия, административен адрес: Бл при съседи на целия ПИ:
имоти с идентификатори 04279.604.341, 04279.604.345, 04279.604.346,
04279.604.359 и 04279.604.343, която реална част се намира по западната
граница на ПИ 04279.604.344 и е при граници: улица, останалата част от ПИ
04279.604.344, ПИ 04279.604.345, заключена между букви A-B-M-S, тонирана
в жълт цвят на Скица – Приложение №10 от Съдебно-техническата
експертиза на в.л.инж.И. Д. В., находяща се на л.196 от делото, която
приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от съдебното
решение, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните
регистри на Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД
на АК, относно границата между ПИ 04279.604.344 и ПИ 04279.604.345,
изразяваща се в неправилно заснемане на описаната по-горе реална част с
площ 16 кв.м., разположена непосредствено до западната граница на имот с
идентификатор 04279.604.344 и до североизточната граница на имот
04279.604.345, като тази реална част, неправилно е включена и е показана на
КК като част от имот с идентификатор 04279.604.344.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – М. Б. Т.,
ЕГН **********, на страната на ответниците Т. Д. Н., ЕГН **********, и Р. Д.
Н., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13