Решение по КНАХД №1717/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Делото е образувано по две касационни жалби. Първата от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница - Пловдив, предявена чрез пълномощника юрисконсулт Т. С., против Решение № 589/30.05.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 6173/2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № BG2024/3000-651/НП от 31.10.2024 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив, А. М., с което на К. Й. Н. за нарушение на чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5672,28 лв.

Втора касационна жалба е подадена от К. Й. Н., с [ЕГН], срещу Решение № 589/30.05.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 6173/2024 г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № BG2024/3000-651/НП от 31.10.2024 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция митница Пловдив, Агенция Митници, с което на К. Н. е отнета стоката, предмет на нарушението в полза на държавата на основание чл.124, ал.1 във вр. чл.126, ал.1 от ЗАДС.

В жалбата на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив, Агенция Митници се навежда като касационно основание за отмяна на обжалваното решение неговата незаконосъобразност. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание – юрк. Б. А. поддръжа касационната жалба на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив, Агенция Митници.

Ответникът по касационната жалба - К. Й. Н., чрез процесуалния си представител адв. И. оспорва касационната жалба, поддържа своята касационна жалба, като иска НП да бъде отменено изцяло, претендира разноски.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че само жалбата на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив е основателна, като в тази връзка атакуваното решение следва да бъде отменено, а НП потвърдено.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбите и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което са процесуални допустими. Разгледани по същество, жалбата на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив се явява основателна, а жалбата на К. Й. Н. неоснователна по следните съображения:

В решаващите си мотиви за да отмени НП частично, съдът е приел, че не е изследвано в случая от актосъставителя и от наказващият орган, дали алкохолът е бил произведен преди 01.01.2007 г. като се излагат съображения, че ако алкохолът е бил изварен преди 01.01.2007 г., т. е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС /обн. ДВ, бр. 105/2006 г./, акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, или за открития в държане на жалбоподателя алкохол не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за него. Съдът е посочил, че наказващият орган се е ограничил с данните от експертизата, отменил е НП и е приел, че административнонаказателното обвинение против жалбоподателя за нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин, като от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл. 126 , ал.1 от ЗАДС.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените правни изводи на районния съд, които са несъответни на доказателствата по делото, респ. на относимата правна уредба – действащият ЗАДС и Закона за акцизите /отм./.

Неправилни са изводите на съда, че административният орган не е изследвал обстоятелството кога е изварена ракията и дали е приложим чл. 31, т. 6 от ЗАДС, тъй като доказателствената тежест за това е на административнонаказаното лице. АНО няма как да изследва този въпрос, без да са представени съответни доказателства, указващи на такова обстоятелство. Ведно с това следва да се посочи, че при така установеното количество ракия приложима е разпоредбата на чл.46 от ППЗАДС, който посочва следното: ал. (1) В специализиран малък обект за дестилиране може да се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление само до 30 литра ракия годишно на семейство, ал. (2) В случаите, когато в специализиран малък обект за дестилиране се произведе етилов алкохол (ракия) над количеството по ал. 1, регистрираното лице заплаща пълния размер на акциза /съответно приложим е чл.31, т.5 от ЗАДС/.

Неправилни са изводите на съда, че след като ракията би могла да е изварена преди 2007 г. и това не е безспорно установено, то НП в тази част е незаконосъобразно. В тази връзка предположенията не могат да бъдат годни основания за извеждането на обосновани правни изводи. Дори да се приеме, че ракията е произведена преди 2007 г., то за нейното производство също следва да има документ, по смисъла на чл. 8 от Закона за акцизите (отм.); и чл. 19 от ППЗА (отм.); След като административнонаказаното лице не представя документи, било по отменения, било при действащия закон, единствено твърденията в тази насока не са достатъчни да се приемат за меродавни. Липсват и доказателства, в смисъла на тогава действащия ЗА /отм./, а именно чл. 19, ал. 2 и ал. 5, ал. 7 от ППЗА /отм./, които да установяват количеството получено ракия и качеството на лицето, че е той е производител на грозде и плодове.

Правилна е преценката на административния орган за осъществено административно нарушение по визираната в НП норма. От всички доказателства приложени по делото /гласни и писмени/, се доказва извършване на санкционираното нарушение по чл. 126 от ЗАДС от страна на К. Й. Н.. Същият на посоченото място и дата в НП е държал в посочения имот, процесните акцизни стоки без данъчен документ, удостоверяващ заплащане, начисляване и обезпечаване на дължимия акциз. В случая е достатъчно да е налице "държане" на акцизната стока, независимо от това кой е нейният собственик, какъв е произходът й и с каква цел се държи. По несъмнен начин в хода на административно наказателното производство е установено, че за 580,20 л. етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80% / установено действително алкохолно съдържание при 20°С vol./, отговарящ на дефиницията на чл.9, ал.1 от ЗАДС, К. Н. не притежава документ по Закона за акцизите и данъчните складове, или фактура, или митническа декларация или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Разгледани в тяхната съвкупност, всички дадени обяснения пред органите по образуваното ДП № 1 от 2024 г. по описа на ТД „Митница Пловдив“ са в насока „произведени количества за лична употреба“.

В противовес на тази теза, по същество К. Н. не само, че не отрича държането на процесните стоки, но и на 09.01.2024 г. е продал на митнически служител З. Ч., литър и половина ракия за 15 лева.

Установената законосъобразност на НП в тази му част, имплицитно налага извод за законосъобразност в частта, с която е отнета стоката, предмет на нарушението в полза на държавата на основание чл.124, ал.1 във вр. чл.126, ал.1 от ЗАДС.

Предвид изложеното, Административен съд Пловдив намира касационната жалба на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив за основателна, като в тази връзка атакуваното решение следва да бъде отменено, а НП потвърдено. Касационната жалба на К. Н. е неоснователна, а решението на Районен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно, в тази част следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на Агенция „Митници“ на основание Чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ се следват разноски в размер на 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложените съображения ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 589/30.05.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 6173/2024 г., В ЧАСТТА, с което е отменено Наказателно постановление № BG2024/3000-651/НП от 31.10.2024 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив, Агенция Митници, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2024/3000-651/ НП от 31.10.2024 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив, Агенция Митници, с което на К. Й. Н., с [ЕГН] за нарушение на чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5672,28 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 589/30.05.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 6173/2024 г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА К. Й. Н., с [ЕГН], да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лв. /сто и тридесет лева/

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.