№ 486
гр. Дупница, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510101126 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявил срещу „ТЕЦ-Бобов дол“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес: село Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил,
иск с правно основание чл.222 от КТ, за осъждане на ответното дружество да му заплати
сумата от 3100.00 лева (изменение на размера на предявения иск е направено от ищеца в
откритото съдебно заседание, проведено на 11.09.2025г.), представляваща остатък от
обезщетение поради пенсиониране, дължимо на основание чл.222, ал.3 КТ, във вр. с чл.63 от
действащия към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение Колективен
трудов договор, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество от 17.03.2009 година до 01.05.2025
година, като заемал длъжността „Монтьор турбинно оборудване“ в цех „Турбинен”. Със
Заповед № 53/28.04.2025 год. трудовото правоотношение между страните било прекратено
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради постигнато взаимно съгласие, считано от
01.05.2025 год. В същата заповед е посочено, че на ищеца следва да бъдат изплатени
следните обезщетения:
- съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2024 год. - 11 дни;
- съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 63 от КТД - обезщетение в размер на брутното
възнаграждение за срок от 6 /шест/ месеца.
Ищецът твърди, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение има
1
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с Разпореждане №
********** от 27.08.2024г., издадено от ТП на НОИ гр. Кюстендил, му е отпусната такава,
считано от 25.06.2024 год.
В „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ“ АД ищецът има прослужен трудов стаж от 16 години, 1
месец, 14 дни, като в „Енергоремонт-Бобов дол” АД има трудов стаж от 22 години, 0 месеца,
14 дни - от 02.03.1987 год. до 16.03.2009 год. Придобитият стаж в двете дружества е 38
години, 1 месец, 28 дни, и същия съгласно чл. 63 от КТД във вр. с т. 21 на раздел V от
списъка на организациите и предприятията, поместен в Приложение № 15 към КТД, е стаж в
енергетиката, поради което следвало да му се заплати обезщетение в размер на 7 брутни
трудови възнаграждения.
Ответникът не му е изплатил изцяло дължимото обезщетение по чл. 63 от КТД в
размер на БТВ за срок от 7 месеца, като останалата част, която му дължи е в размер на
3100.00 лева - едно БТВ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който същият
оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът признава, че ищецът е работил в „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ“ АД на длъжност
„Монтьор турбинно оборудване“ в цех „Турбинен”. Със Заповед № 53/28.04.2025 год.
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради
постигнато взаимно съгласие между страните, считано от 01.05.2025 год., но твърди, че е
изпълнил изцяло задълженията си към ищеца. Излага подробни съображения за
неприложимост на разпоредбата на чл.63 от КТД по отношение на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните в производството писмени
доказателства се установява, че ищецът е работил в ответното дружество от 17.03.2009
година 01.05.2025 година, като последно заемал длъжността на длъжност „Монтьор
турбинно оборудване“ в цех „Турбинен”. Със Заповед № 53/28.04.2025 год. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
поради постигнато взаимно съгласие, считано от 01.05.2025 год. Не е спорно, също така, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с Разпореждане № ********** от
27.08.2024г., издадено от ТП на НОИ гр. Кюстендил, му е отпусната такава, считано от
25.06.2024 год.
Не е спорно между страните и че размерът на последното получено брутно трудово
възнаграждение-3100.00 лв., въз основа на който следва да се изчисли дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Не е спорно също така, че на ищеца е изплатена от
ответното дружество сума в размер на 18 600.00 лв., представляваща обезщетение в размер
на брутното му възнаграждение за срок от 6 /шест/ месеца.
Спорно по делото е обстоятелството, дали ответното дружество дължи на ищеца
2
сумата от 3100.00 лв., представляваща остатък от дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ, за срок от 7 месеца.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение
за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет години
от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от шест месеца. Вземането по чл. 222, ал. 3 от КТ няма репаративна функция на
задължение за обезвреда, а представлява вземане с гратификационен характер, наречено
“обезщетение” само с оглед систематическото му място в раздел III на глава десета от КТ.
Предпоставките работодателят да дължи плащане са следните: 1.да е налице прекратено
трудово правоотношение; 2.към момента на прекратяването работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да възникне правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, е необходимо и достатъчно при прекратяване на
трудовото правоотношение /независимо на какво основание/ работникът или служителят да
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 2 от К1 размерът на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 от КТ се прилага, доколкото в колективен трудов договор или в трудовия договор не са
предвидени по-големи размери. В случая в чл. 63 от КТД от 01.07.2023г. е предвидено, че
при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване, същият има право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати в случаи, че
ако 10 от последните 20 години от трудовия му стаж /с прекъсване или без прекъсване/, е
придобит при работа в предприятията, посочени в Приложение № 15 от КТД. В случай, че
работника или служителя има стаж над 20 години преди придобиването па право на пенсия в
предприятията, упоменати в Приложение № 15 от КТД, размерът на обезщетението е 7
(седем) брутни заплати.
Като член на „Подкрепа” при “ТЕЦ – „БОБОВ ДОЛ“ АД спрямо ищеца В. Г. И. е
приложим действащия към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение КТД от
01.07.2023г. и съшият има право на обезщетение в размер на 7 брутни заплати, съгласно чл.
63 oт КТД, тъй като има стаж в енергетиката от 38 години, 1 месец и 28 дни, което
обстоятелство не е спорно между страните. Неоснователно е възражението на ответника, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца разпоредбата на чл. 63
от КТД в редакцията му от 01.07.2023 год. няма приложение спрямо него, поради
подписания Анекс № 1/18.10.2024г.. към Колективен трудов договор на “ТЕЦ – „БОБОВ
ДОЛ“ АД, действащ от 01.07.2023г., с който се отменя Анекс № 1 към Приложение № 15 от
КТД, в сила от 01.12.2023г., и Приложение № 15 от КТД, действащ от 01.07.2023г., и
подписания Анекс № 2 от 01.11.2024 год. към КТД, с който се изменя чл. 63 и се отменя
параграф 8 от същия КТД.
3
Ищецът е оспорил датата на посочените анекси. По смисъла на чл. 181 от ГПК,
ищецът е трето лице, тъй като същият не е участвал в изготвянето и подписването на
анексите, но правата му могат да бъдат увредени от антидатирането им. Ето защо
достоверната спрямо ищеца дата на двата анекса следва да е денят, в който съдържанието и
датата на същите са заверени или възпроизведени в официален документ. Такава заверка
следва да е вписването на въпросните анекси в Дирекция „Инспекция по труда“-гр.
Кюстендил, което не е направено, видно от изрично направеното от процесуалния
представител на ответното дружество изявление в открито съдебно заседание на 11.09.2025г.
В тежест на ответното дружество, като страна, ползваща се от оспорените документи, е да
установи достоверността на датата, на която са съставени. Тъй като не е поискал и/или
представил допустими доказателства, от които да се установява да е настъпил по-рано от
29.07.2025 год. (датата на депозиране на отговора на исковата молба) някой друг факт от
посочените в чл. 181, ал. 1 от ГПК, който безсъмнено да установява достоверност на
вписаната в частните документи дата на издаване, съществува вероятност посочените анекси
да са антидатирани, т.е. да са съставени след като трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено. Поради това, следва да се приеме, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца В. И., а именно 01.05.2025 год., текстът на чл. 63 от КТД на ТЕЦ
„Бобов дол” АД в редакцията му от 01.07.2023 год. все още е бил действащ. Поради това по-
следващите изменения па текста на чл. 63 от КТД на ТЕЦ „Бобов дол“ АД от 01.10.2024 год.
и 01.11.2024 год. не могат да доведат до заличаване с обратна сила на вече придобитото от
него право на обезщетение в размер на 7 брутни заплати.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 222, ал. 3 от КТ се явява основателен и
следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница в
размер на 124.00 лв.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сторените по делото разноски, които възлизат на 500.00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: село Големо
село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, да заплати на В. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, сума в размер на 3100.00 лв. (три хиляди и сто лева), представляваща дължимия
остатък от обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, вр. с чл.63 от Колективен трудов договор на
“ТЕЦ – „БОБОВ ДОЛ“ АД, действащ от 01.07.2023г., при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
4
датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес:
село Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, да заплати на В. Г. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: село
Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, да заплати по сметка на Районен съд –
Дупница държавна такса в размер на 124.00 лв. (сто двадесет и четири лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5